Елеонора опита да се усмихне, но устните й не успяха да скрият нито неодобрението, нито знанието, че изглежда неугледна в сравнение с екзотичната красавица. От друга страна, Брандън бе вперил поглед в Кит, сякаш тя бе единствената жена на света.

Точно в този момент се появи Кейн.

— Пърсел. Мис Бард. Моля да ни извините…

Пръстите му потънаха в драпираната с органза ръка на Кит, но преди да успее да я преведе през залата, до стълбището, за да я отпрати да смени роклята, към тях приближи Вероника в черен вечерен тоалет. Тя повдигна леко вежди, когато видя малката драма, разиграваща се пред очите й.

— Байрън, Катрин, търся ви отдавна! Представяте ли си, да закъснея за собствения си бал! Това може да се случи само на мен! Сега ще сервират вечерята. Байрън, бъди така мил да ме придружиш до трапезарията. Катрин, позволи ми да ти представя Серджо — очарователен мъж и най-добрия баритон, който Ню Йорк е чувал през последното десетилетие! Той ще ти бъде партньор на масата.

Кейн отчаяно скръцна със зъби. Вече нямаше начин да отстрани Кит. Той мълчаливо наблюдаваше, как красивият италианец с нетърпение пристъпи напред и целуна ръката на жена му. След това, с многозначителен поглед, обърна китката й и притисна интимно устни в дланта й.

Кейн се стрелна напред, но Вероника бе по-бърза от него.

— Скъпи мой Байрън — изгука тихо тя и мушна пръсти в ръката му, — ти се държиш, като най-скучния мъж. По-добре да отидем в трапезарията, докато не си направил някоя глупост, и не си паднал в очите на обществото.

Вероника бе права. Въпреки това, той употреби цялата сила на волята си, за да обърне гръб на съпругата си и италианеца.



Вечерята продължи почти три часа. През това време звънкият смях на Кит се разнесе най-малко десетина пъти из стаята, докато разделяше вниманието си между Серджо и другите мъже, които седяха близо до нея. Всички те безмилостно я ласкаеха и я обсипваха с комплименти. Серджо се беше заел да я учи на италиански. Когато тя разля малко вино, той потопи пръст в локвичката и го докосна до устните й. Само здравата хватка на Вероника, попречи на Кейн да скочи през масата и да се нахвърли на красивия италианец.

В същото време Кит водеше собствена борба. Тя нарочно бе помолила Луси да опакова сребристобялата рокля, защото Кейн бе казал, че не я харесва. Отначало бе мислила да не я облича. Но когато бе извадила по-подходящата нефритенозелена, кадифена рокля, думите на Кейн с нова сила бяха наранили сърцето й:

Не можеш да си представиш нещо по-ужасно от появяването на едно нежелано дете в тази гнусна каша, която наричаме брак…

От другия край на масата, до нея достигна смеха на Кейн, който цяла вечер ухажваше Вероника.

Накрая дамите станаха и напуснаха трапезарията, оставяйки джентълмените да изпият брендито и да изпушат цигарите си. След това щяха да започнат танците.

Брандън изостави Елеонора при баща й и покани Кит за първия танц. Тя със съжаление се взираше в красивото му слабо лице. Брандън, който говореше за чест, беше склонен да се продаде на най-високата цена. Първо с нея — за плантацията, а след това с Елеонора — за една банка. Кейн никога не би се продал, дори и заради предачницата. Бракът му с нея бе само отмъщение и нищо повече.

Докато се въртеше из залата в обятията на Брандън, тя забеляза до стената нещастната Елеонора и съжали за своята жестокост. Беше пила достатъчно шампанско, за да реши, че е необходимо да отмъсти за всички нещастни жени.

— Липсвахте ми — прошепна тя, като беше сигурна, че музиката ще заглуши думите й.

— И вие ми липсвахте, Кит. О, Господи колко сте красива! Убива ме мисълта, че принадлежите на Кейн.

Кит се наклони към него и му прошепна закачливо:

— Скъпи Брандън, избягайте с мен тази вечер! Нека зарежем всичко — и плантацията, и банката. Ще бъдем само двамата. Няма да имаме пари и дом, но ще имаме нашата любов.

Тя едва сдържа смеха си, когато усети как се напрегнаха мускулите под фрака му.

— Но, Кит… не мисля, че това е… много мъдро.

— Защо, не? Да не би да се страхувате от съпруга ми? Той естествено ще тръгне след нас, но съм сигурна, че вие ще му дадете достоен отпор.

Брандън се препъна.

— Нека не… искам да кажа… може би е прибързано…

Кит не желаеше да го остави да се измъкне толкова лесно, но внезапния пристъп на смях я издаде.

— Вие ми се подигравате — каза той вдървено.

— Заслужихте си го Брандън. Като годеник би трябвало да поканите Елеонора за първия танц.

Той изглеждаше объркан и жалък, но се опита да съхрани достойнството си.

— Съвсем не ви разбирам.

— Това е, защото не ме харесвате много и със сигурност не ме одобрявате. Би било по-лесно за вас, ако просто признаете, че всичко, което чувствате към мен е банална неджентълменска похот.

— Кит!

Такава непресторена честност, беше повече отколкото той можеше да понесе.

— Моля за извинение, ако съм ви обидил — сдържано отбеляза Брандън, а очите му бяха залепнали за кристалните гроздове на роклята й. С големи усилия той откъсна поглед и с изгаряща болка от унижението, отиде да търси годеницата си.

След неговото оттегляне към Кит незабавно се прилепи Серджо. Хващайки го под ръка, тя погледна към далечния край на залата, където до преди малко стояха съпругът й и Вероника. Но сега само тя беше там.

Пълното безразличие на Кейн окончателно вбеси Кит и я подтикна да премине всички граници на приемливото поведение. Преминаваше от обятията на един, в обятията на друг партньор, танцуваше както с бунтовниците така и с янките, флиртуваше открито, приемаше комплиментите и позволяваше на мъжете да я притискат до себе си. Не се интересуваше от това, което те си мислеха за нея. Нека си говорят!

Пиеше шампанско, не пропусна нито един танц, смееше се звънко и опияняващо. Само Вероника Гембл успя да долови в този весел смях, нотките на отчаяние.

Няколко от жените тайно завиждаха на Кит за смелото поведение, но повечето бяха шокирани. Те развълнувано търсеха с погледи опасния мистър Кейн, но той не се виждаше никъде. Някой прошепна, че играе покер в библиотеката и вече е загубил огромна сума.

Из залата плъзнаха слухове. Обсъждаха брака на младата двойка Кейн. Тази вечер, те не бяха танцували нито веднъж заедно. Преди се бе говорило, че са се оженили по принуда, но съдейки по талията на Катрин Кейн, клюкарите разбраха, че грешат.



Играта на покер завърши някъде около два през нощта. Кейн бе загубил няколкостотин долара, но мрачното му настроение нямаше нищо общо със загубата. Той стоеше до вратата на балната зала и наблюдаваше как жена му се носи из помещението в обятията на италианеца. Кичури от косата й се бяха измъкнали от пригладената прическа и се разстилаха по раменете й. Бузите й руменееха, а устните й цъфтяха, като алени цветенца, сякаш някой я бе целувал току-що. Италианецът не сваляше от нея очи.

По челюстта на Кейн потрепна мускул. Той изблъска двойката пред себе си и се отправи към центъра на залата, когато Джон Хюз го хвана за ръката.

— Мистър Кейн, Уил Бонет твърди, че в цялата армия на Съюза няма да се намери по-добър стрелец от който и да е бунтовник. Вие какво мислите? Виждали ли сте бунтовник, който да не може да стреля?

Това беше опасна тема на разговор.

Кейн откъсна поглед от съпругата си и се обърна към Хюз. Въпреки че бяха минали четири години от събитията в Апоматокс, отношенията между южняци и северняци си оставаха, както и преди, меко казано, обтегнати. Когато се окажеха в една компания, те избягваха да говорят на теми за войната.

Кейн погледна към малката група от седем-осем човека, сред които имаше както бивши войници на Съюза, така и ветерани на Конфедерацията. Очевидно всички бяха пийнали повече от колкото трябваше и дори отдалеч се забелязваше, че беседата им от вежлив спор, прераства в открито враждебна кавга.

Като хвърли последен поглед към Кит и италианеца, двамата с Хюз се отправиха към мъжете.

— Войната свърши, момчета! Какво ще кажете, да опитаме от хубавото уиски на мисис Гембл?

Но дискусията бе отишла твърде далеч. Уил Бонет, бивш оризов плантатор, служил в един полк с Брандън Пърсел, посочи с пръст един от мъжете, който работеше в Бюрото за подпомагане на освободените роби.

— Няма войник в света, който да се е сражавал толкова смело, както войните на Конфедерацията и това ви е добре известно!

Гневните гласове започнаха да привличат вниманието и на другите гости и колкото повече се разгаряше спора, толкова повече хора напускаха танците и се присъединяваха към спорещите.

Тогава Бонет забеляза Пърсел, който стоеше до годеницата си и нейните родителите.

— Брандън, кажете им! Виждал ли сте някога някой да стреля по-добре от нашите момчета в сиво? Елате тук! Обяснете на сините шкембета едно друго!

Пърсел пристъпи неохотно напред. Кейн се намръщи, когато видя, че Кит приближава към тях, вместо да остане в далечния ъгъл на залата при другите жени. Какво трябваше да очаква още от нея?

Гласът на Бонет достигна до музикантите, и те оставиха своите инструменти, за да се насладят на кавгата.

— Ние нямахме числено превъзходство — заяви Бонет, — но, вие янки, не можахте да ни победите в нито едно сражение!

Един от северняците пристъпи напред.

— Изглежда имате къса памет, Бонет! Кой подви опашка при Гетисбърг?

— Нищо подобно! — възкликна възрастен мъж, застанал до Бонет. — Вие просто имахте късмет! Дори дванадесетгодишните момчета стрелят по-добре от всички ваши офицери взети заедно!

— По дяволите, дори жените ни стрелят по-добре от техните офицери!

В отговор на тази шега се чу силен смях. Авторът й бе поздравен и сърдечно потупан по гърба за остроумието си. От всички присъстващи южняци, само Брандън не взе участие в шегите. Той мрачно местеше поглед от Кит към Кейн. Несправедливостта на техния брак терзаеше душата му. Отначало бе почувствал облекчение, че няма да се ожени за жена, която не се държи като истинска дама, макар това да означаваше загубата на „Райзън Глори“. Но минаха седмици и месеци, полята на плантацията се отрупаха с белите семенници на узрелия памук и препълнените фургони тръгнаха към предачницата. И въпреки че се сгоди за Елеонора, която щеше да му донесе цяла банка, той не можа да забрави чифт лукави, виолетови очи. А тази вечер дори бе имала дързостта да му се подиграе…