— И какво трябва да означава това? — подигравателно попита Спенс.

— Това означава, мистър Спенс, че имам талант, за който трябва да знаете. Освен това, имам още трима-четирима приятели със същата дарба. Наистина и те са чернокожи, като мен, така че ще трябва да решите, дали си заслужаваме усилието или не. Не искам да сгрешите, мистър Спенс. Защото смъртта ви ще бъде напълно излишна.

— За какво говориш?

— За динамит, мистър Спенс. Лоши неща, но истински полезни. Научих се да ги използвам, когато се наложи да взривявам скали, при строежа на предачницата. Повечето хора не знаят нищо за динамита, защото е ново изобретение, но ми се струва, че вие сте човек, който е в крак с новото време. Обзалагам се, че можете да прецените какви ще са разрушенията, ако се използва в такава огнеопасна среда, каквато е фосфатната мина.

Спенс изгледа Магнус недоверчиво.

— Заплашваш ли ме?

— По-скоро се опитвам да ви обясня някои неща, мистър Спенс. Имам добри приятели. Истински добри приятели. И ако нещо се случи с мен, те ще бъдат много нещастни. Ние не бихме искали това да стане, нали мистър Спенс?

— Бъди проклет!

Магнус стъпи с единия крак на стъпенката на кабриолета и сложи счупените парчета на бастуна върху коляното си.

— Всеки мъж е длъжен да заслужи своето щастие, мистър Спенс, а Софрония е моето. Имам намерение да живея с нея добър и дълъг живот, така че да можем да се насладим един на друг, и съм готов да направя всичко необходимо, за да го постигна. Всеки път, когато ви срещна в града, ще ви свалям шапка за поздрав и вежливо ще ви пожелавам добро здраве. Докато вие чувате тези мои приветствени думи, ще знаете, че съм един щастлив човек, който мисли добро на вас и вашата мина — впил поглед в противника си, той му подаде счупения бастун.

Кипящ от гняв, Спенс сграбчи парчетата и дръпна юздите на коня.

Софрония се огледа замаяно. Всичко, на което току-що стана свидетел, беше в противоречие с това, в което вярваше и въпреки всичко се бе случило. Със собствените си очи видя, как Магнус се изправи срещу белия човек и победи. Беше се борил за нея. И я бе защитил… дори от самия себе си.

Тя се спусна през сухата зимна трева, която ги разделяше, и падна в обятията му, като повтаряше името му отново и отново, докато сърцата им забиха в един ритъм.

— Ти си голямо изпитание за мен, жено — тихо призна той, притискайки я в прегръдката си.

Тя вдигна поглед и се взря в очите му, искрящи от истинска любов. Магнус прокара палец по устните й, сякаш бе слепец и определяше границите на територията, за която щеше да претендира. Наведе глава и я целуна.

Тя пое устните му срамежливо, сякаш бе младо момиче. Беше я накарал да се чувства отново чиста и невинна.

Магнус я притисна още по-близо до себе си. Целувката му ставаше все по-взискателна, но вместо да изпита страх, тя се наслаждаваше на неговата власт. Този човек, този добър мъж беше неин завинаги. Той беше много по-важен от къщата в Чарлстън и от копринените рокли. Много по-важен от всичко останало.

Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, Софрония забеляза в очите му влага. Този силен, храбър мъж, хладнокръвно заплашил да взриви фосфатната мина, бе станал мек и нежен, като агънце.

— Ти ми причини много неприятности, жено — каза й грубо. — След като се оженим, няма да търпя повече глупостите ти.

— Нима ще се оженим, Магнус? — кокетно го подкачи тя. Положи дългите си елегантни пръсти от двете страни на лицето му и го придърпа за нова, дълбока и продължителна целувка.

— О, да, сърчице мое — отговори й той, когато най-накрая успя да си поеме дъх. — Със сигурност ще се оженим.

Глава 19

— Обвинявала съм те за много неща, Байрън Кейн, но никога не съм те считала за страхливец! — извика Кит, преследвайки по петите Кейн, докато той излизаше от конюшнята. — Магнус ще бъде мъртъв по твоя вина! Всичко, което трябваше да направиш, бе да кимнеш с глава, само да кимнеш и Спенс щеше да забрави, че Магнус го е ударил. Сега, веднага ми върни пушката! Щом не си достатъчно мъж, да защитиш най-добрия си приятел, то ще го направя аз!

Кейн се обърна, притиснал оръжието до гърдите си.

— Само опитай да се върнеш там! Ще те заключа и ще изхвърля ключа!

— Мразя те! Знаеш ли?

— Как да не знам, хиляди пъти съм го чувал от теб! Защо първо не ме попиташ какво става, преди да ми отправяш обвинение?

— Очевидно е, какво става!

— Нима?

Изведнъж, Кит се почувства неуверена в себе си. Кейн не беше страхливец, никога не правеше нещо без причина. Яростта й утихна, но безпокойството остана.

— Добре, да предположим, че ще ми кажеш какво си имал предвид, като остави Магнус сам с човека, който иска да го линчува.

— Ти така ме вбеси, че ще те оставя сама да разгадаеш мотивите ми.

Той понечи да тръгне към къщата, но Кит застана пред него.

— О, не, няма да се измъкнеш така лесно!

Кейн премести пушката на рамото си.

— Магнус не би приел ничие вмешателство, дори моето. Има неща, които един мъж е длъжен да свърши сам.

— Ти може би подписа смъртната му присъда!

— Изглежда, аз имам повече вяра в него, отколкото ти.

— Тук е Южна Каролина, а не Ню Йорк!

— Да не би да ми казваш, че най-накрая признаваш несъвършенството на родния си щат?

— Ние говорим за Ку-Клукс Клан — поясни тя. — Последния път, когато беше в Чарлстън, самият ти се опита да накараш федералните власти да предприемат действия срещу тях. А сега се държиш така, все едно не съществуват.

— Магнус е самостоятелен човек. Той няма нужда от защитник — сам води битките си. Ако го познаваше толкова добре, колкото си мислиш, щеше да го разбереш.

От гледна точка на Магнус, Кейн бе прав, но тя не можеше да понася този вид мъжка гордост. Тя водеше единствено до смърт. Докато гледаше след него, си помисли за войната, която някога бе изглеждала толкова славна и справедлива.

Кит не можа да се успокои и обикаля наоколо повече от час, когато се появи широко усмихнатия Самуел с бележка от Софрония.

„Скъпа Кит,

Не се притеснявай повече. Спенс си отиде и Магнус е добре. Ние ще се женим.

С любов, Софрония“

Кит се вторачи в бележката с радост и недоумение. Значи Кейн е бил прав. Но това не значеше, че е прав и за всичко останало.

Напоследък се бяха случили твърде много неща и сега я заля лавина от чувства — към Софрония, „Райзън Глори“ и към Кейн.

Тръгна към конюшнята за Съблазън, но се сети, че съпругът й й бе забранил да се приближава до жребеца. Тъничко гласче й прошепна, че за това е виновно единствено собственото й безразсъдство, но тя отказа да го слуша. Двамата с Кейн трябваше да разрешат този проблем.

Върна се обратно в къщата и намери в кухнята Луси, да бели картофи.

— Къде е мистър Кейн?

— Преди няколко минути го чух да се качва горе.

Кит изхвръкна в коридора и се втурна по стълбата. Със замах отвори вратата на спалнята.

Кейн седеше до масата и разглеждаше документите, които бе оставил там предната вечер. Обърна се с усмивка към нея, и като я видя, че кипи от ярост, повдигна въпросително вежди.

— Е?

Тя знаеше какво я пита — дали щеше да наруши неписаното правило установено между тях? Правилото, което гласеше, че спалнята е мястото, където няма да спорят, мястото предназначено за нещо друго, което бе толкова важно и за двамата, колкото въздуха, който дишат.

Не, тя не можеше да наруши това правило. Само тук безпокойството й изчезваше. Само тук се чувстваше… не щастлива… но, нещо подобно.

— Ела тук! — повика я той.

Кит отиде при него, но обидата от забраната да язди Съблазън, остана. Страхът й, че той ще прокара път върху земята й, не беше забравен. Високомерието и ината му не бяха забравени. Всичко това продължаваше да бушува в душата й, докато се отдаваше на любовните ласки, които носеха все по-малко удовлетворение, но с всеки ден, ставаха все по-необходими.



На следващата сутрин, дори щастието на Софрония и Магнус не можеше да предотврати скандала породил се между Кейн и Кит. Те си ръмжаха един на друг, което им бе станало вече навик. Колкото по-страстна беше нощта, толкова по-безжалостно се нараняваха на другия ден.

Недей да мислиш, че на дневна светлина ще остана същия. Няма да се променя…

Аз ще ти отдам тялото си, но не, не смей да се надяваш, че ще получиш душата ми…



Докато наблюдаваше как Магнус и Софрония цяла седмица ходеха в блажена омая, заети с приготовления за сватбата, Кит си пожела и те двамата с Кейн да имат такъв щастлив край. Но за нея щастливия край можеше да бъде само един — Кейн да напусне „Райзън Глори“ и да й остави плантацията. А това изглеждаше ужасно несправедливо.

В неделя следобед Магнус и Софрония произнесоха брачните си клетви в старата робска църква. Кит и Кейн бяха свидетели. След прегръдките, сълзите и разрязването на сватбената торта направена от мис Доли, младоженците останаха най-после сами в дома на Магнус, в края на овощната градина.

— Няма да те притискам — увери я той, когато зад прозорците се възцари тъмнината и спокойствието на декемврийската нощ. — Пред нас е целият ни живот.

Софрония му се усмихна, докато се наслаждаваше на гледката, която представляваше прекрасната му кафява кожа.

— Ние и без това загубихме прекалено много време — прошепна тя, а пръстите й разкопчаваха горното копче на красивата копринена рокля, подарена й от Кит. — Люби ме, Магнус! Просто ме люби!

И той го направи. Нежно и всеотдайно. Прогонвайки всички грозни призраци на миналото.

За пръв път в живота си, Софрония се чувстваше толкова желана и защитена. Никога нямаше да забрави случилото се с нея, но кошмарите вече нямаше да владеят душата й. Най-накрая разбра какво е да бъдеш истински свободен.