— О, Боже! — лицето на Кейн стана пепеляво. Притисна я силно към себе си, опря буза на главата й, докато тя плачеше. Постепенно успя да му разкаже в детайли цялата история. Когато свърши, Кейн рече злобно: — Надявам се да гори в ада!

Сега, след като му разказа всичко, Кит осъзна какво трябва да направи. Скочи от дивана.

— Трябва да я спра! Не мога да допусна да мине през това!

— Софрония е свободна жена — напомни й той нежно. — И ако иска да отиде при Спенс, ти нямаш право да се месиш.

— Тя е моя сестра! Обичам я и няма да й позволя да го направи!

Преди Кейн да успее да я спре, тя изскочи от стаята. Той въздъхна тежко и стана от дивана. Кит бе наранена лошо, а доколкото я познаваше, това щеше да доведе до неприятности.

В това време Кит се бе скрила зад дърветата в близост до предната част на къщата. Зъбите й тракаха, докато стоеше сгушена във влажните зимни сенки и чакаше Кейн да излезе. Тя знаеше, че той скоро ще се появи.

Видя го да слиза по стълбите и да оглежда двора. Като не я откри никъде, изруга и се отправи към конюшнята.

Веднага, след като се скри от погледа й, Кит изтича обратно в къщата и отиде в библиотеката, където се съхраняваха оръжията. Не очакваше много неприятности от Джеймс Спенс, но тъй като имаше твърдото намерение да не позволи на Софрония да отиде при него, се нуждаеше от оръжие, за да придаде тежест на аргументите си.



В същото време, на няколко мили от дома, червено-черният кабриолет на Джеймс Спенс, мина покрай каретата на Магнус. „Изглежда Спенс много бърза за някъде“ — помисли си Магнус, докато го наблюдаваше да изчезва зад завоя. „Тъй като този път води до “Райзън Глори" и предачницата, сигурно бърза по някаква работа във фабриката." Това логично заключение съвсем не го удовлетвори. Той рязко шибна конете. Докато бързаше към плантацията си припомни всичко, което знаеше за Спенс.

Местните клюки твърдяха, че бил управлявал каменоломна в Илинойс, откупил се от армията за триста долара и след войната се отправил на Юг с пътна чанта, пълна с долари. Сега бе станал собственик на процъфтяваща фосфатна мина и искаше Софрония.

Когато Магнус пристигна, Спенс вече бе спрял кабриолета в началото на входната алея. Мъжът бе облечен в черен сюртук и с бомбе. В ръцете си държеше бастун. Магнус едва го удостои с поглед. Вниманието му бе съсредоточено върху Софрония, която стоеше от страни на алеята, с чанта до краката и син шал увит около раменете.

— Софрония! — извика той, подмина кабриолета и скочи от каретата.

Главата й се вдигна рязко нагоре и за миг му се стори, че в очите й проблесна надежда, но после те помръкнаха и тя стисна силно шала.

— Остави ме на мира, Магнус Оуен! Това не те засяга!

Спенс заобиколи екипажа и погледна Магнус.

— Някакъв проблем ли има, момче?

Магнус пъхна палци в колана и го изгледа свирепо.

— Дамата промени решението си.

Очите на Спенс се присвиха под периферията на бомбето му.

— Когато разговаряш с мен, момче, те съветвам да добавяш сър.

Софрония затрепери от страх, докато наблюдаваше сблъсъка между двамата мъже. Магнус се обърна към нея, но вместо нежния, тих човек, когото познаваше, тя видя пред себе си непознат със стиснати устни и жестоки очи.

— Връщай се обратно в къщата!

Спенс направи крачка напред.

— Слушай, не знам кой си мислиш, че си, но…

— Върви си, Магнус — помоли го Софрония с треперещ глас. — Взела съм решение и ти не можеш да ме спреш.

— Мога, и още как! — отвърна й с каменно изражение той. — Не се съмнявай!

Спенс бавно пристъпи към Магнус, като въртеше в ръка бастуна със златен накрайник.

— Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако се върнеш там откъдето си дошъл. Да вървим, Софрония! — но когато протегна ръка към нея, Магнус рязко издърпа младата жена.

— Не я докосвай! — изръмжа той и я изблъска зад гърба си. След това стисна юмруци и пристъпи напред.

Черен срещу бял! Всичките кошмари на Софрония се сбъдваха. Прониза я страх.

— Не! — тя се вкопчи в ризата на Магнус. — Не го удряй! Ако докоснеш бял, ще увиснеш на въжето до сутринта!

— Махни се от пътя ми, Софрония!

— Белите притежават цялата власт, Магнус! Остави го!

Магнус я отстрани от себе си, но този жест на защита му костваше много. Зад гърба му, Спенс приближи вдигайки бастуна. Когато Магнус се обърна, той го удари по гърдите.

— Стой настрана от неща, които не те засягат, момче! — изръмжа Спенс.

С едно бързо движение Магнус грабна бастуна и го счупи с коляното си. Софрония изпищя. Младият мъж захвърли настрана парчетата и с един удар в челюстта запрати противника си на земята.

Точно в този момент Кит излезе иззад дърветата и видя всичко, което стана. Тя се втурна напред към своите приятели, вдигна пушката и освободи предпазителя.

— Махайте се, мистър Спенс! Не сте желан тук!

Софрония беше повече от благодарна да види някого, но лицето й се вкамени. Спенс се изправи бавно, взирайки се злобно в Кит. И тогава един дълбок, спокоен глас разведри натегнатата атмосфера.

— Изглежда нещата тук, излизат извън контрол.

Погледите на всички се насочиха към Кейн, който слизаше от Вандал. Той приближи към Кит с присъщата за хищник грациозна походка и протегна ръка.

— Дай ми пушката, Кит! — каза той толкова спокойно, сякаш искаше хляб по време на ядене.

Да му даде оръжието бе точно това, което Кит желаеше, защото веднъж вече бе разбрала, че не може да се цели в човек. Кейн щеше да се погрижи да не се случи нищо с приятеля му, затова му подаде пушката.

За нейно изумление, той не се опита да застраши Спенс. Вместо това я хвана за ръката и не много нежно я избута към жребеца.

— Приемете моите извинения, мистър Спенс. Жена ми има буен темперамент — и той мушна пушката в кожената чанта, която висеше на седлото.

Кит забеляза как очите на Спенс заблестяха хитро. Благодарение на предачницата, Кейн бе станал уважавана личност в общността, и тя разбра, че в момента мъжът трескаво преценяваше, дали ще е в негова полза да има съпруга й за приятел.

— Няма за какво да ми се извинявате, мистър Кейн — отвърна му той докато изтърсваше прахта от панталоните си. — Жените са непредсказуеми същества. Едва ли някой от нас, мъжете, може да ги разбере.

— Напълно сте прав — кимна му Кейн, безразличен към злобното изръмжаване на Кит.

Спенс повдигна за поздрав черното си бомбе и посочи с глава към Магнус.

— Много ли държите на това момче, майоре?

— Защо се интересувате?

Със заговорническа усмивка, Джеймс отвърна.

— Ако ви е скъп, едва ли ще бъдете щастлив да го видите да виси на въжето. И тъй като и двамата сме делови мъже, съм напълно готов да забравя всичко, което се случи тук.

От облекчение, нозете на Кит се подкосиха. Погледите на Кейн и Магнус се срещнаха.

Те продължиха да се гледат в продължение на няколко дълги мъчителни секунди, след което Кейн отвърна очи и сви безразлично рамене.

— Не нося отговорност за постъпките на Магнус. Всичко това не ме засяга.

Кит изсвистя с възмущение, но той я подхвана, качи я на Вандал, сам седна зад нея и пришпори коня.

Софрония ги изгледа как изчезват по алеята и в гърлото й се надигна жлъч. Майорът се считаше за приятел на Магнус, а позорно бе отстъпил при първите признаци на опасност. Белите винаги се обединяваха против черните. Така е било винаги, така и щеше да бъде.

Обхвана я отчаяние. Стрелна с поглед Магнус, но той като че ли не бе засегнат от предателството на Кейн. Стоеше с леко разкрачени крака, опрял ръка на бедрото си, а в очите му сияеше странна светлина.

Любовта, която до сега бе отказвала да признае, избухна в нея с нова сила, разкъса всички невидими окови на миналото и помете остатъците с огромна пречистваща вълна. Как бе могла толкова дълго време да отрича своите чувства? Магнус бе всичко, което един мъж трябваше да бъде — силен, добър, честен. Състрадателен и горд. А сега със своите действия го бе поставила в опасност.

Имаше само едно нещо, което можеше да направи — обърна му гръб и пристъпи към Джеймс Спенс.

— Мистър Спенс, вината е само моя за това, което се случи тук днес — Софрония не можеше да се принуди да докосне ръката му. — Аз флиртувах с Магнус. Накарах го да повярва, че означава нещо за мен. Трябва да забравите всичко. Ще дойда с вас, ако обещаете, че няма да му причините зло. Той е добър човек, а аз го подведох.

Зад нея се чу гласа на Магнус, мек и тържествен, като църковен химн.

— Няма да стане Софрония. Няма да ти позволя да отидеш с него — той застана до нея. — Мистър Спенс, Софрония ще бъде моя съпруга. Ако се опитате да я отведете, ще ви спра, независимо кога — днес, утре, след една година — но ще ви спра.

Младата жена стисна в юмруци ледените си длани.

Спенс облиза устни и хвърли нервен поглед в посоката, в която бе изчезнал Кейн. Негърът беше по-висок, с широки рамене и по-силен, така че в една физическа разправа, щеше да го победи. Но защо трябваше да се бие, след като можеше да победи по друг начин?

Софрония с ужас видя как изражението му се промени под силата на емоциите. В Южна Каролина на нито един негър нямаше да му се размине посегателството над бял. Ако Спенс не успееше да принуди шерифа да вземе някакви мерки, то той щеше да се обърне към Ку-Клукс-Клан — чудовищата, които от две години тероризираха щата.

Сцени на жестоки линчове и убийства се заредиха пред очите й, когато Спенс самоуверено отиде и се качи на своя кабриолет.

Той взе юздите и се обърна отново към Магнус.

— Ти направи голяма грешка, момче! — после се обърна към Софрония с враждебност, която не се опита да скрие. — Ще се върна за теб утре!

— Само минутка, мистър Спенс — Магнус се наведе, взе парчетата на счупения бастун и закрачи към кабриолета с непривична увереност. — Смятам се за справедлив човек, затова ще ви предупредя: — Ако се опитате да ме преследвате ще се изложите на сериозен риск. А ако решите да изпратите тук своите приятели с белите чаршафи, това едва ли би било добра идея, мистър Спенс. В интерес на истината, по-скоро ще бъде лоша.