— Наистина, аз не…

— Това разбира се е най-интересния от всички въпроси — наистина ли са любовници?

Кит се задъха от ярост, но Вероника махна лениво с ръка, да замълчи.

— Пощадете ме от драматизма и ме изслушайте до края! Може би ще разберете, каква услуга ви правя?

Благоразумието и любопитството водеха истинска война в душата на Кит.

— Добре — отрони тя накрая, колкото може по-равнодушно.

— Има нещо неестествено в тази двойка — продължи Вероника. — Мъжът има вид на изгладнял човек, което съгласете се е много странно за един младоженец. В същото време жената… Ах, жената! Тя е още по-интересна от мъжа! Наблюдава го, когато той не я гледа, опива се от тялото му по най-нескромния начин, гали го с поглед. И това е най-озадачаващото! Мъжът е хубав, жената е чувствена и все пак, аз съм убедена, че тези двамата не са любовници.

След като приключи, Вероника търпеливо зачака. Кит имаше чувството, че е гола. Беше унизително! И все пак…

— Вие сте дошли тук с определена цел, мисис Гембл. Бих искала да знам, каква е тя?

Вероника изглеждаше изненадана.

— Нима не е очевидно? Не може да сте толкова наивна, да не си давате сметка, че аз съм привлечена от мъжа ви — тя наклони глава. — Тук съм, за да ви предупредя откровено: ако се отказвате от него, аз ще направя всичко възможно, за да го имам.

Кит бе обхваната от странно спокойствие.

— Вие дойдохте днес до тук, за да ме предупредите, че възнамерявате да имате връзка със съпруга ми?

— Само, ако вие не го искате, мила моя — Вероника взе чашата с лимонада и деликатно отпи. — Каквото и да си мислите, аз изпитвам към вас искрена симпатия още от първата ни среща. Напомняте ми на самата мен, когато бях на вашата възраст, макар да умеех по-добре да прикривам чувствата си. И все пак, моята симпатия не е безгранична — за вашия брак ще бъде по-добре, ако аз споделям леглото на Кейн, а не някоя безсрамна уличница, която ще се постарае да ви раздели завинаги.

До този момент тя говореше небрежно, почти шеговито, но сега, очите й, искрящи като малки изумруди, се впиха в Кит.

— Повярвайте ми, мила моя, знам какво говоря. Поради някаква причина, която не мога да проумея, вие тласкате мъжа си в обятията на друга жена — и той няма да устои. Измяната му е само въпрос на време. И аз смятам да бъда тази жена.

Кит разбираше, че трябва да скочи и с негодувание да напусне стаята, но нещо в неподправената откровеност на Вероника Гембл не допускаше притворство. Тази жена знаеше отговорите на такива тайни, за които Кит нямаше и най-малката представа.

Успя да запази равнодушния израз на лицето си.

— Да предположим… просто заради разговора… че нещо от това, което казахте, е вярно. Да предположим, че… аз… не изпитвам интерес към моя съпруг. И да предположим отново, в името на разговора, че… мъжът ми… също няма интерес към мен — бузите й се зачервиха, но тя решително продължи. — Как според вас… бих могла… да го заинтересувам?

— Като го съблазните, разбира се!

Последва дълга, мъчителна тишина.

— И как — попита хладно Кит, — може да стане това?

Вероника помисли малко.

— Жената съблазнява мъжа, като следва своите инстинкти, без да се замисля, кое е прилично и кое — не. Пленителна рокля, съблазнителни маниери, желание да го изкушава, загатване картината на рая, който го очаква. Вие сте интелигентна жена, Кит, и съм уверена, че ако си поставите цел, ще намерите начин да я постигнете. Само запомнете едно: гордостта няма място в спалнята. Тази стая е посветена на даването, а не на задръжките. Разбирате ли ме?

Кит кимна вдървено.

Изпълнила целта на посещението си, Вероника взе ръкавиците и плетената си чантичка и се изправи.

— Още едно предупреждение, мила моя: учете се бързо, защото нямате много време. Отпуснах ви достатъчно.

И без да се сбогува напусна стаята. Едва когато седна в каретата, си позволи да се усмихне. Френсис би се насладил на този следобед. Не й се удаваше често шанса да играе ролята на феята кръстница, но трябваше да й се признае, че я изигра великолепно.

Нагласи се удобно на меката кожена седалка, и замислено намръщи чело. Сега трябваше да реши, струваше ли си да приведе в действие заплахата или…



Най-накрая, на Кит й се удаде възможност да направи това, което така отдавна желаеше. Вечерята бе истинско мъчение, тъй като Кейн сякаш не бързаше да си ляга. Разказваше за предачницата, дори я попита за мнението й относно цените на памука тази година. И както винаги, когато станеше въпрос за памука, изслуша внимателно отговора й.

Ужасен човек! Той беше толкова болезнено красив, че тя не можеше да свали поглед от него. И защо трябваше да се държи толкова очарователно с мис Доли?

Кит се постара да се прибере в спалнята си, толкова скоро, колкото й бе възможно. Отначало дълго обикаля из стаята, докато възстанови самообладанието си. Най-накрая съблече дрехите си, облече избелял памучен халат, седна пред огледалото и започна да вади фибите от косата си. Тъкмо бе успяла да среше дългите черни къдрици, когато чу Кейн да се изкачва по стълбите на път за спалнята си.

В огледалото се отразяваше неестествено бледото й лице. Кит пощипна бузите си, след това смени обеците капки от лунен камък, с чифт мънички перли. Постави от жасминовия си парфюм в долчинките от двете страни на шията си.

Удовлетворена от направеното, съблече памучния халат и облече черна копринена нощница — сватбен подарък от Елзбет. Дрехата се плъзна като масло по голата й кожа. Нощницата бе елегантно проста, с малки, едва загатнати ръкави и дълбоко изрязано деколте, което откриваше гърдите й до връхчетата им. Материята обвиваше тялото й и се спускаше до долу на меки гънки, като при всяко движение, очертаваше формата на бедрата й. Отгоре облече пеньоар от ефирна черна дантела и с треперещи пръсти закопча единственото копче — до шията й.

Кожата й проблясваше под прозрачната тъкан, като бледа зимна луна. При ходене, пеньоарът, се разтваряше отпред, което явно Елзбет не бе взела предвид при покупката. Нощницата прилепваше като втора кожа и очертаваше гърдите, деликатната падинка на пъпа и съблазнителното малко хълмче под корема й.

Тя пресече малката дневна, босите й крака стъпваха безшумно по килима. Когато стигна до вратата на неговата спалня, почти бе изгубила кураж. Почука бързо, преди да се е отказала.

— Влез.

Кейн, облечен с риза с навити ръкави, седеше в креслото до прозореца. Пред него, на масата, имаше купчина документи. Той вдигна глава и като видя в какво е облечена, очите му потъмняха и добиха познатия опушено сив цвят.

Кит бавно тръгна към него — с високо вдигната глава и гордо изпънати рамене. Сърцето й биеше лудо.

— Какво искаш?

Очарователният мъж, който й бе правил компания на масата по време на вечеря беше изчезнал. Сега звучеше уморено, подозрително и враждебно. За пореден път тя се запита, защо той бе изгубил всякакъв интерес към нея. Защото не я намираше за привлекателна ли? Ако това бе вярно, то я очакваше ужасно унижение.

Кит можеше да измисли подходящо извинение: порязан пръст, който се нуждаеше от незабавно лечение, или молба да й даде някоя книга за четене… все едно, нямаше да й повярва.

Затова вдигна още по-високо брадичка и срещна погледа му.

— Искам да правя любов с теб.

Стана й неловко, когато устните му се извиха в лека подигравателна усмивка.

— Моята прелестна жена. Толкова откровена! — очите му поглъщаха тялото й, така ясно очертано под тънката коприна. — Позволи ми да бъда също толкова искрен. Защо?

Не по този начин си бе представяла нещата. Очакваше да я вземе на ръце и да я занесе в леглото.

— Ние… ние сме женени. Не трябва да спим отделно.

— Разбирам — той кимна към леглото. — Въпросът е в съблюдаване на приличието, така ли?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

Между плешките й се стече капка пот.

— Просто искам — твърде късно осъзна, че не може да го направи. — Забрави! — обърна се и тръгна към вратата. — Забрави, че съм казала нещо. Беше глупава идея.

Тя посегна към дръжката на вратата, когато една ръка покри нейната.

— Толкова лесно ли се предаваш?

Кит си пожела, никога да не бе започвала. Не можеше дори да обвини Вероника Гембл за поведението си. Сама желаеше да се наслаждава на вкуса на устните му, да го докосва, да изпита отново тайната на сливането. Вероника просто я бе подтикнала.

Усети, че той не беше вече до нея. Огледа се и го видя облегнат на полицата на камината.

— Давай — подхвърли той, — чакам да започнеш.

— Да започна какво?

— Мъжът не може да прави любов по команда. Страхувам се, че ще ти се наложи да събудиш желанието ми.

Ако бе погледнала в очите му, щеше да види, че страстта бушува вече в него, но тя бе твърде заета да се бори с водовъртежа от чувства, който се надигаше в нея.

— Не знам, как да го направя.

Той подпря рамене на полицата на камината и лениво кръстоса глезени.

— Действай! Целият съм твой.

Не можеше да понесе повече подигравките му. Гърлото й се стегна. Почти побягна към вратата.

— Промених мнението си.

— Страхливка — каза й меко.

Тя се обърна навреме, за да види, как язвителната му усмивка полека избледнява и на нейно място се появява нещо съвсем друго, едновременно изкусително и дръзко.

— Предизвиквам те, Кит Уестън!

Диви, неукротими чувства бушуваха дълбоко в нея. „Следвай инстинктите си“ — така й бе казала Вероника. Но как да разбере, какво да направи?

Кейн повдигна вежди, мълчаливо признавайки нейното затруднено положение и прилива й на смелост, когато взе решение.

Кит бавно повдигна ръка и разкопча единственото копче на пеньоара. Каскада от черна дантела се плъзна надолу към пода.

Очите му се наслаждаваха на тялото й.

— Ти никога не се отказваш, нали? — хрипкаво прошепна той.