Бързо смени панталоните с роклята, която бе носила предишния ден и слезе долу.

При нейното появяване, Брандън вежливо стана от дивана, за да я поздрави.

— Мисис Кейн — поклони й се той, — дойдох да ви поздравя и да предам най-добри пожелания от майка ми и сестрите ми. Сигурен съм, че вие и майор Кейн ще бъдете много щастливи.

Кит почувства в гърлото си истеричния смях, който напираше. Той се отнасяше с нея, сякаш между тях никога не бе имало нищо, дори дружба. Просто обикновено познанство.

— Благодаря ви мистър Пърсел — отвърна в същия тон.

Гордостта й помогна да изиграе ролята си, за която я бяха обучавали в академия Темпълтън. През следващите двадесет минути говориха за състоянието на розите, които растяха в градината пред къщата, разискваха здравето на президента на „Банката на плантаторите и гражданите“ и обсъждаха възможността за закупуване на нов килим за църквата.

Брандън вземаше активно участие във всяка тема и нито веднъж не опита да се върне към събитията, които се бяха случили между тях преди по-малко от седмица. Когато точно след двадесет минути, той си тръгна, Кит учудено се замисли, защо й е било необходимо толкова много време, да признае пред себе си, що за идиот бе той.

Тя прекара вечерта свита в едно кресло в задната дневна, със старо разръфано томче от „Есетата“ на Емерсън. Срещу себе си виждаше махагоновото бюро, на което Софрония водеше отчетите на домакинството. Може би, сега Кейн очакваше, че тя ще поеме ролята на домакиня на къщата, но Софрония едва ли щеше да одобри нейното вмешателство, а и Кит не се интересуваше от броенето на бельо. Тя не искаше да бъде господарка на къщата. Искаше да бъде господарка на земята.

С напредването на нощта, Кит потъваше все по-дълбоко в бездната на отчаянието. Кейн можеше да направи с плантацията всичко, което си поиска и тя нямаше как да му попречи. Той се грижеше много повече за предачницата, отколкото за полята. А, ако решеше да прокара път между тях? Освен това беше и комарджия, можеше да проиграе парите от фонда й. Какво щеше да стане, ако решеше да продаде „Райзън Глори“ за пари в брой? Какво щеше да прави тогава тя?

Часовникът в коридора удари полунощ. Мислите й с всяка минута ставаха все по-мрачни. Кейн винаги е бил скитник. Бе живял тук в продължение на три години. Колко време трябваше да мине още, преди да реши да се избави от земята и да се отправи в търсене на ново предизвикателство?

Опита да убеди себе си, че засега „Райзън Глори“ е в безопасност. Кейн бе зает изцяло с предачницата и надали щеше да отдели време за по-сериозни действия. Налагаше се да изчака, дори това да противоречеше на природата й.

Да, плантацията засега беше в безопасност, но можеше ли да се каже същото и за нея? Защо при неговото докосване, кръвта й хукваше лудо по вените? Или повишената й чувствителност, всеки път, когато го видеше? Нима историята се повтаряше? Кръвта на Уестън теглеше към кръвта на Кейн, което веднъж вече бе довело до съюз, който за малко да унищожи „Райзън Глори“?

— Катрин Луиз, защо не си в леглото? — попита мис Доли застанала на прага на стаята, с намръщено от притеснение лице и с накривено боне.

— Просто безсъние. Съжалявам, че те събудих.

— Позволи ми да ти дам малко разтвор на лауданум, скъпа, и веднага ще заспиш.

— Нямам нужда от опиум.

— Имаш нужда от почивка, Катрин. Не упорствай!

— Ще се оправя.

После поведе мис Доли към горния етаж, но възрастната жена не я остави на мира, докато Кит не глътна няколко чаени лъжички от разтвора с лауданум.

Тя заспа, колкото само да си почине, но сънят й беше нарушен от видения, предизвикани от опиата. Призори, при нея дойде голям светлокос лъв. Тя почувства мириса му — на мъж и на джунгла, но вместо да изпита страх, прокара ръцете си през буйната му грива и го придърпа към себе си.

Постепенно лъвът се превърна в нейния съпруг. Той й прошепна любовни думи и започна да я гали. През мъглата на съня си, тя усети топлата му, влажна кожа.

— Сега ще те изпълня докрай — прошепна в съня й той.

— Да — промърмори тя. — О, да!

Верен на думите си, той влезе в нея и тялото й пламна. Тя се движеше с него, извиси се и миг преди пламъците да се взривят, извика името му.

Виденията предизвикани от лауданума още не я бяха напуснали, когато на другата сутрин Кит се събуди. Погледна зелено-розовите копринени завеси на леглото и опита да се отърси от съня. Колко истински изглеждаше… лъва, който се бе превърнал в…

Подскочи в леглото.

Кейн стоеше до умивалника и се бръснеше, гледайки я в огледалото. Беше само по бяла кърпа, небрежно увита около хълбоците.

— Добро утро!

Кит му отвърна със свиреп поглед.

— Иди да се бръснеш в собствената си стая!

Кейн се обърна и многозначително се взря в гърдите й.

— Тук гледката е по-добра!

Изведнъж съобрази, че чаршафа се е свлякъл до кръста й и бързо се покри до брадичката. Тогава видя нощницата си да лежи смачкана на пода и той се засмя на внезапното й ахване. Кит дръпна завивката и се зави през глава.

Значи всичко е било действителност. Влагата между бедрата й също не е била въображаема.

— Нощес, ти беше като същинска дива котка — провлачено й съобщи той, явно развеселен.

— Бях упоена — отвърна му тя. — Мис Доли ме накара да взема лауданум. Не мога да си спомня нищо.

— В такъв случай трябва да повярваш на думите ми. Ти беше сладка и покорна, и направи всичко, което пожелах.

— Може би ти се е присънило?

— Миналата нощ аз взех само това, което е мое — каза й той с умишлена наслада. — Колко хубаво, че свободата ти остана в миналото! Очевидно имаш нужда от силна ръка.

— А, ти очевидно се нуждаеш от куршум в сърцето!

— Ставай от леглото и се обличай, жено! Кри се достатъчно дълго!

— Не съм се крила!

— Аз чух друго — той изми пяната от лицето си и посегна за кърпата да се избърше. — Вчера в Чарлстън срещнах една от нашите съседки. Тя с удоволствие ми съобщи, че ти не приемаш гости.

— Прости ми, че нямах желание да слушам как си чешат езиците, обсъждайки неоспоримия факт, че съм се омъжила за янки, който ме е оставил веднага на сутринта след сватбата.

— Това наистина е неприятно. Заболя ли те? — той отви кърпата от хълбоците си. — Просто нямах друг избор. Предачницата трябва да бъде възстановена, преди да почнем да прибираме тазгодишната реколта. Трябваше да направя необходимите разпореждания за доставка на строителни материали — Кейн тръгна към вратата. — Искам да се облечеш и след половин час да си долу. Каретата ще ни чака.

Тя го изгледа подозрително.

— Защо?

— Днес е неделя. Мистър и мисис Кейн отиват на църква.

— На църква?!

— Точно така, Кит! От тази сутрин преставаш да се държиш като страхливка и ще се срещнеш със съседите.

Кит скочи, като повлече чаршафа след себе си.

— Никога в живота си не съм била страхлива!

— На това разчитам — увери я той и затвори вратата след себе си.

Никога не би го признала, но той беше прав. Не можеше да продължава да се крие от хората.

Проклинайки под носа си, отхвърли чаршафа и започна да се мие. Реши да облече бялата муселинена рокля със сините незабравки, която бе носила първата вечер след пристигането си в „Райзън Глори“. След като се облече, вдигна косата си в свободен кок и постави на главата си малко произведение на изкуството от слама и син сатен. Освен омразния венчален пръстен и капковидните обеци с лунен камък, не сложи никакви други бижута.



Утринта беше топла и хората не бързаха да влязат в църквата. Когато екипажът им пристигна пред вратата, Кит видя как всички глави се обръщат към тях. Само малките деца увлечени да се гонят, останаха равнодушни към появяването на Байрън Кейн и неговата булка.

Кейн помогна на мис Доли да слезе, а след това се пресегна навътре да помогне на Кит. Тя пристъпи грациозно, а когато той понечи да отдръпне ръката си, се притисна към него и с гримаса, която считаше за интимна усмивка обгърна с две ръце ръкава му — самото въплъщение на безпомощна, празноглава глупачка, влюбена в мъжа си.

— Не преиграваш ли малко? — промърмори той.

Тя го дари с ослепителна усмивка и му прошепна.

— Едва започвам. А ти можеш да вървиш по дяволите!

Мисис Ребека Уитман-Браун първа успя да се добере до младоженците.

— Нима това си ти, Катрин Луиз? Не очаквахме да те видим тук тази сутрин. Да не говорим, че всички останахме силно изненадани от внезапния ти брак с майор Кейн, нали така Гладис?

— Абсолютно — отвърна сухо дъщеря й.

Изражението на лицето на младата жена, ясно показа на Кит, че самата Гладис бе хвърлила око на Кейн, така че едва ли й харесваше, че янки или не, един от най-красивите ергени бе спечелен от мъжкарана, като Кит Уестън.

Кит отиде толкова далеч в представлението си, че притисна бузата си в ръкава на Байрън.

— О, мисис Браун, Гладис, не се шегувайте с мен! Със сигурност всеки в околията, който има очи е видял какви чувства изпитваме с майора, един към друг. Не крия, че той като мъж е свикнал да крие емоциите си, не е като нас, слабите жени. Какво да правим, такава ни е съдбата!

Кейн издаде странен сподавен звук, дори мис Доли запърха с ресниците си. Кит въздъхна и цъкна с език.

— О, борих се до колкото мога със себе си. Какво да ви кажа, знам, че той е истински янки — наш враг и извърших истинско престъпление. Но както е написал Шекспир „любовта побеждава всичко“. Нали така, скъпи?

— Според мен, това са думи на Вергилий, скъпа моя — отговори й сухо. — Не са на Шекспир.

Кит засия.

— Е какво ще кажете, не е ли най-умния? Не сте си представяли, че янките знаят толкова много, нали? След като повечето от тях са необразовани хора, да не кажа нещо друго.

Кейн я стисна за ръката, което отстрани изглеждаше като жест на съпружеска привързаност, но беше предупреждение за маниерите й.