Стомахът му се стегна на възел. Още в онзи следобед край езерото знаеше, колко малка и тясна е тя. Заля го убийствено чувство на нежност.

С периферното си зрение видя, как нежната й длан стисва завивката в юмрук. Чакаше да се нахвърли върху него и да се бори срещу онова, което правеше с нея. Искаше това да се случи.

Но тя не помръдна и тази трогателна беззащитност го смири. Със стон легна до нея и я придърпа в прегръдките си. Кит трепереше. Вина, равносилна на желанието му, започна да го терзае. Никога не се бе отнасял толкова жестоко с жена. Това, което го бе обхванало, беше някакво безумие.

— Съжалявам — прошепна й.

Притисна я към голите си гърди и започна да гали влажните кичури. Докато я успокояваше, собствените му желания се разгоряха отново, но той нямаше да им се поддаде, докато тя не спреше да трепери.

Ръката му, топла и надеждна, по ирония на съдбата, й носеше спокойствие. Чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че той не спи. Лунната светлина посребряваше тихата стая и тя усети странно чувство на радост. Нещо в тази сребърна тишина, независимо от ада, през който преминаха и този, който без съмнение ги очакваше занапред, й даде възможност да му зададе въпроса, които я измъчваше.

— Защо ме мразиш толкова много? Още от преди пожара. От деня, в който се върнах в „Райзън Глори“.

Кейн помълча малко, след това й отговори.

— Никога не съм те мразил.

— Обречена съм да ненавиждам всеки, който наследи плантацията — обясни му тя.

— Защо всичко се върти около тази плантация? Толкова ли много я обичаш?

— Повече от всичко на света! Имам единствено нея. Без „Райзън Глори“, аз съм нищо!

Кейн отстрани кичур коса паднал върху бузата й.

— Ти си красива и смела жена.

— Как можеш да го кажеш, след това, което сторих?

— Мисля, че всички ние правим това, което трябва.

— Като това, че ме принуди да се омъжа за теб?

— Нещо подобно — замълча за миг. — Не съжалявам за нищо, Кит. Не повече от теб.

Напрежението й се върна.

— В такъв случай, защо не продължи и не направи това, което искаше? Нямаше да те спра.

— Защото искам сама да дойдеш при мен. По собствена воля и толкова гладна за мен, колкото съм аз за теб.

Сякаш едва сега, тя осъзна голотата му и се отдръпна по-далеч от него.

— Това никога няма да стане!

Очакваше, че той ще се ядоса. Но Кейн се подпря на възглавницата си и се загледа в нея, без да я докосва.

— Ти си твърде страстна натура. Почувствах го в целувките ти. Не се страхувай от себе си.

— Не искам да имам страстен характер! Това е недостатък за една жена!

— Кой ти го каза?

— Всеки го знае! Когато мисис Темпълтън ни разказваше за Евиния грях, заяви, че…

— Евин… какво?

— Евиния грях. Ти знаеш.

— О, милостиви Боже! — той седна в леглото. — Кит, знаеш ли, какво точно се случва между мъжа и жената?

— Виждала съм конете.

— Конете не са хора — Кейн я хвана за раменете и я обърна към себе си. — Погледни ме! Въпреки че ме мразиш, сега сме женени и нямам намерение да държа ръцете си далеч от тебе. Но искам да знаеш, какво да очакваш от нашите отношения. Нямам желание да те плаша отново.

Търпеливо, с прости и понятни думи, той й разказа за природата на плътската любов — за предназначението на неговото и нейното тяло. И тогава й обясни какво става, когато двамата се съединяват.

Като привърши, стана от леглото и както беше гол отиде до масата и взе чашата бренди. Отпивайки се обърна и застана пред нея, позволявайки й да удовлетвори любопитството си, за което тя никога нямаше да си признае.

Кит се опиваше от гледката на голото му, обляно от луната тяло. Пред погледа й се разкри своеобразна невиждана до тогава красота от мускули и нашарена от белези загоряла кожа, дълги крака и тесни бедра, говорещи за сила и твърдост, за неща, които до сега не бе разбирала напълно. Очите й неволно се съсредоточиха върху мъжествеността му. Налятата му плът се надигна и гордо се изправи под силата на погледа й. Опасенията й отново я връхлетяха.

Изглежда бе усетил реакцията й, защото остави чашата на масата и се върна обратно в леглото. Този път очите му излъчваха предизвикателство, и въпреки че Кит се боеше, не беше в природата й да избягва опасността — дори да идваше от него.

Ъгълчетата на устните му се извиха в подобие на усмивка. Той наведе глава и леко, като с перце целуна устните й. А после завладя устата й, но този път без грубото и безцеремонно нахълтване на езика му, което да й напомни за друга по-жестока атака, която скоро трябваше да се случи.

Напрежението се стопи. Устните му намериха пътя до ухото й. Целуна вдлъбнатината зад него, след това захапа меката му част, там, където седеше сребърната й обеца, и започна да го дразни със зъби.

Под напора на новите усещания, които той събуждаше в нея, очите на Кит се затвориха. Но ги отвори отново, когато стисна китките й и ги постави над главата й.

— Не се страхувай — прошепна й той, като прокара нежно пръстите си по меката вътрешна част на ръцете й. — Ще бъде хубаво. Обещавам ти! — спря ръката си върху свивката на лакътя й и започна да гали чувствителната кожа.

Всичко, което ставаше би трябвало да я притесни, но когато той започна да прави леки кръгове под мишницата й, миналото сякаш се изпари и сладостните усещания на настоящето я направиха затворница на страстта и желанията й.

Кейн плъзна чаршафа до талията й и се загледа в това, което се разкри пред погледа му.

— Гърдите ти са красиви — прошепна дрезгаво.

Всяка добре възпитана дама би се прикрила веднага с ръце, но недостатъците във възпитанието на Кит й позволиха да забрави за срама. Тя видя как се отпуска главата му, как се отварят устните му, и почувства топлото му дихание върху голата си плът.

От гърлото й се изтръгна стон, когато езика му закръжи около едното й зърно. Това превърна мекотата в твърд пулсиращ връх. Тя изви тяло и Кейн взе това, което му предложи. Пое нежно с устни зърното и започна да го смуче.

Тя вдигна ръце и притегли главата му към себе си. Докато устата му дразнеше едното зърно, той галеше другото със загрубялата възглавничка на палеца си, след това го хвана между двата си пръста и започна леко да го стиска.

Кит, която не познаваше мъжете, не можеше да си представи, каква сила бе необходима на Кейн, за да се сдържи и да не даде воля на своето желание, преди да й достави удоволствие. Всичко, което разбираше, беше притегателната страст на неговите устни върху гърдите й, които разпалваха непознати, могъщи усещания дълбоко в нея.

Той отхвърли чаршафа настрани и легна до нея. Намери отново устата й, но този път не беше нужно да я принуждава да я отвори. За негово удоволствие, устните й жадно го очакваха. Въпреки това, й остави достатъчно време, за да може да привикне.

Докато си играеше с устните й, ръцете на Кит неспокойно се движеха по гърдите му. Случайно докосна твърдото му плоско зърно. Това взриви крехката му воля и със стон Кейн зарови пръсти в заплетените й влажни коси, вдигна главата й от възглавницата и проникна с език в горещата влажна пещера на устата й. Тя изви тяло под него и разтвори пръсти върху гърдите му.

Необуздаността, която винаги бе била част от нейната същност, разпали още повече страстта му.

Последните остатъци от самоконтрола му се стопиха. Ръцете му вече не се задоволяваха само с гърдите й. Дланта му се спусна през корема й и се потопи в тъмния копринен триъгълник.

— Отвори се за мен, сладката ми — прошепна хрипливо в устните й. — Позволи ми да вляза.

И тя се отвори. Би било немислимо да не откликне на молбата му.

Той галеше вътрешната страна на бедрата й, докато Кит не си помисли, че ще полудее. Накрая отвори краката си достатъчно широко, за да удовлетвори желанието му.

— Моля — въздъхна.

Най-накрая докосна самата сърцевина на неговата дива роза. Отвори я бавно и нежно, за да не я изплаши, макар че бе почти обезумял от нуждата да я има. Никога до сега не бе желал жена с такава сила.

Кейн се премести върху нея, целувайки гърдите и сладката й уста. И тогава, неспособен повече да се удържа, се насочи към нейната сърцевина и бавно навлезе в жаркото й тяло.

Кит се напрегна. Той я успокои с целувки, а след това с един мощен тласък проби девствената преграда и потъна дълбоко.

Кратката, рязка болка върна Кит в реалността. Досега имаше само удоволствие. Но почувства болката, като предателство. Ласките му я бяха излъгали. Бяха й обещали нещо вълшебно, а се оказаха дяволско изкушение.

Ръката му хвана брадичката й и обърна лицето й. Тя го погледна осъзнавайки, че плътта му, твърда и масивна, цялата е дълбоко в нея.

— Всичко е наред, сладката ми — прошепна той. — Няма да има повече болка.

Този път не му повярва.

— Може би за теб! Махай се!

Кейн се усмихна с дълбока, мечтателна усмивка. Ръцете му се върнаха обратно върху гърдите й и тя се разтопи отново. Той се раздвижи в нея и Кит не пожела повече да го пусне. Стисна силно мускулестите му рамене и зарови устни в шията му, за да го вкуси с език. Кожата му имаше солен и чист вкус.

Скоро Кит потъна в море от удоволствие. Той продължаваше да прониква все по-дълбоко в нея — в утробата, в сърцето и в душата й.

Тя се извиваше и напрягаше под него, позволявайки на своя ездач да се носи върху нея през деня и нощта, през пространството и времето… вкопчена в него — красивият й мъж и твърдата му мъжественост, която навлизаше все по-дълбоко и дълбоко, която я извисяваше в небесата и я хвърли в ослепителния блясък на слънцето и луната, където я задържа цяла вечност. След това се разпръсна на милиони частички светлина в тъмнината, и отговори на неговия мощен вик със своя собствен.

Част четвърта

Катрин Луиз