Магнус продължаваше да й говори успокояващи думи, докато я водеше през тъмната овощна градина, а тя покорно вървеше с него. Разбра къде се намира, едва когато застанаха пред верандата на неговата къща. Вдигна рязко глава.

— Къде си мислиш, че ме водиш?

— При мен, в дома ми — отвърна й спокойно. — Ще влезем вътре и ще хапнем. После, ако се чувстваш добре ще поседнем в кухнята и ще си поговорим. А, ако си уморена, можеш да отидеш в спалнята и да си легнеш. Аз ще взема едно одеяло и ще легна на верандата в компанията на Мерлин. Там е по-приятно и прохладно.

Софрония не отвърна нищо. Само го погледна. Магнус я чакаше, давайки й възможност да събере мислите си. Най-накрая тя кимна и влезе в дома му.



Кейн се разположи в голямото кресло, стоящо до прозореца в спалнята му. Ризата му бе разтворена до кръста, за да почувства нощния бриз, краката му почиваха кръстосани върху малка табуретка пред него. Ръцете му бяха отпуснати върху облегалките на креслото. В едната държеше чаша бренди.

Обичаше тази стая — уютна, с удобни мебели, но не претрупана. И леглото му беше голямо, достатъчно за неговия ръст. До кревата имаше умивалник, а в другия край на стаята — гардероб и малка библиотека. През зимата, излъсканият под се застилаше с дебел килим. Сега дъските бяха голи — така му харесваше.

Чуваше плисъка на водата в медната вана, идващ зад паравана в ъгъла на спалнята. Стисна раздразнено устни. Не беше казал на Софрония, че горещата вода не е за него, а за Кит. Тя му бе наредила да напусне стаята, но като видя, че той не се помръдва от мястото си, бе вдигнала инатливо глава и изчезнала зад паравана. Въпреки че водата бе изстинала отдавна, тя не бързаше да излиза.

Дори и да не я виждаше, Кейн знаеше как ще изглежда Кит след банята. Кожата й щеше да блести, позлатена от светлината на лампата, а косите й щяха да се вият по раменете — мастиленочерни къдрици върху бледокремава кожа.

Спомни си за попечителския й фонд, заради който се бе оженил за нея. Бракът заради пари бе нещо, което би презрял у друг мъж, но сега това не го вълнуваше. Чудеше се, защо ли? Но реши да спре с терзанията — не искаше да знае отговора.

Не желаеше да си признае, че женитбата му няма нищо общо с парите или възстановяването на предачницата. По-скоро беше проява на единствения му момент на слабост, когато бе изоставил предпазливостта и бе разтворил сърцето си за една жена. За един миг си бе позволил да бъде нежен, глупав и в крайна сметка се беше подложил на опасности по-големи, отколкото битките от войната, в които бе участвал.

Искаше да я накаже не заради изгорената предачница, а да си плати точно заради този миг на уязвимост. Тази вечер щяха да станат завинаги врагове. И тогава щеше да продължи по избрания път, без да се изкушава повече от призрачни надежди за бъдещето.

Отпи глътка от брендито и остави чашата. Нямаше да пие повече. Бе длъжен да остане трезвен, в очакване на това, което щеше да се случи.

Кит чу скърцането на креслото и разбра, че той губи търпение. Излезе от ваната и бързо се уви в кърпата. Искаше да има нещо по сигурно с което да се покрие. Но дрехите й бяха изчезнали. Кейн ги бе изхвърлил, след като тя ги съблече.

Той бутна рязко паравана и Кит стреснато вдигна глава.

— Не съм свършила още — едва успя да каже.

— Имаше достатъчно време.

— Не знам, защо ме принуди да се изкъпя в твоята стая.

— Знаеш и още как!

Кит се вкопчи още по-здраво в кърпата. За пореден път премисли възможните начини за бягство, но в душата й се прокрадна ужасното чувство на неизбежност.

Сега Кейн бе неин съпруг. Ако тя се опиташе да избяга, той щеше да я догони. Ако се опиташе да се бори, щеше да я надвие. Значи трябваше да последва съветите на мисис Темпълтън, дадени в онзи далечен, полузабравен живот, който Кит бе водила преди малко повече от месец, и да се предаде. Но покорността, никак не й се удаваше!

Втренчи се в тънкия златен пръстен на пръста й. Малък и изящен, с две сърчица деликатно очертани с диамантени и рубинени камъчета. Кейн й бе казал, че го е взел от мис Доли.

— Нямам какво да облека — оплака се тя.

— Няма да ти е нужно.

— Студено ми е.

Бавно, без да сваля поглед от нея, той съблече ризата си и й я подаде.

— Не искам да ти взимам ризата. Ако ме пуснеш да мина, ще отида до стаята си, да си облека робата.

— Бих предпочел да останеш тук.

Упорит, арогантен мъж!

Кит притисна кърпата с една ръка и се пресегна за ризата му. Несръчно я облече над хавлията, след това се обърна с гръб към него, издърпа кърпата и припряно закопча копчетата. Дългите ръкави й пречеха. Освен това й беше неприятно, че материята бе много тънка, а под нея, бе съвсем гола.

Нави ръкавите и се плъзна покрай Кейн.

— Трябва да отида до моята стая, за да разреша косите си, иначе утре ще са съвсем заплетени.

— Използвай гребена ми — и той кимна към тоалетката.

Тя приближи и взе гребена. Погледна отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа и предпазлива, но не и уплашена. А трябва да бъда — помисли си тя, разресвайки дългите си мокри коси. Кейн я мразеше. Той бе силен и непредсказуем, а и законът бе на негова страна. Би трябвало да го моли за милост. Вместо това, усещаше в себе си странна възбуда.

Кейн седна отново в креслото и кръстоса крака, погледите им се срещнаха в огледалото. Тя извърна очи и продължи по-енергично да разресва косата си, като пръскаше на всички страни капчици вода.

Зад гърба си чу движение и погледът й се стрелна обратно в огледалото. Кейн вдигна чашата с бренди за поздрав към отражението й.

— За съпружеското ни щастие, мисис Кейн!

— Не ме наричай така!

— Но това вече е името ти! Или забрави?

— Нищо не съм забравила! — пое си дълбоко дъх. — Не съм забравила, какъв удар ти нанесох, но вече си платих за това! Не желая да плащам повече!

— Това ще преценя аз! Остави гребена и се обърни към мен, за да мога по-добре да те разгледам!

Бавно, Кит направи така, както й бе наредил. Някаква странна възбуда се примеси с чувството й на ужас. Погледът й се вторачи в белезите, които покриваха гърдите му.

— От къде е белега на рамото ти?

— Мисионари Ридж.

— А на ръката?

— Питсбърг. А този на корема, получих при бой заради нечестна игра на покер в един бордей в Ларедо. А сега, разкопчай ризата и ела тук, за да мога да огледам новата си собственост.

— Не съм твоя собственост, Байрън Кейн!

— Но законът казва друго, мисис Кейн! Жените принадлежат на мъжете, които се женят за тях!

— Повтаряй си го колкото си искаш, ако това те прави щастлив! Но аз не принадлежа на никого, освен на себе си!

Той стана и тръгна към нея, бавно и уверено.

— Нека изясним нещо от самото начало. Аз те притежавам. И от този момент ще правиш точно това, което ти кажа. Ако искам да ми лъснеш ботушите, взимаш четка и почваш да лъскаш. Ако кажа да почистиш обора, бягаш и грабваш метлата и лопатата. А когато те искам в леглото си, лягаш по гръб и разтваряш крака, още докато ме видиш да си разкопчавам колана.

Думите му би трябвало да я разтреперят от ужас, но имаше нещо твърде пресметливо в тях. Умишлено се опитваше да я сломи, но тя нямаше да му позволи!

— Умирам от страх! — насмешливо провлече Кит.

Това не бе отговора, който очакваше да получи от нея.

— Когато се омъжи за мен, ти загуби и последната си надежда за малко свобода. Сега мога да правя с теб всичко, което си поискам, с изключение на това, да те убия. Все пак, като се замисля, мога и да го сторя.

— Ако аз не те убия първа — възрази му тя.

— В никакъв случай!

Кит отново се опита да го уговори.

— Направих нещо ужасно. Признавам си. Но сега имаш парите ми. Те са тройно повече, отколкото са ти необходими за възстановяване на предачницата. Така че нека да приключим с това.

— Някои неща са безценни — парира я той и се облегна на рамката на леглото. — Може да ти се стори смешно, но…

Тя го погледна предпазливо. Изобщо не й беше до смях.

— Снощи реших да не те изпращам обратно в Ню Йорк. Щях да ти го кажа на сутринта…

Прилоша й и поклати глава, надявайки се това да не е вярно.

— Абсурдно, нали? — попита я той. — Не исках да ти причиня болка. Но това беше вчера! Сега нещата се промениха и не ме е грижа, какво чувстваш.

Той протегна ръка и започна да разкопчава копчетата на ризата. Кит стоеше неподвижно, а предишната искра на доверие беше изгаснала.

— Не прави това!

— Твърде късно е!

Той разтвори ризата и погледна надолу към гърдите й. Кит опита да се сдържи, но думите сами излязоха от устата й:

— Страх ме е.

— Знам.

— Ще боли ли?

— Да.

Кит отчаяно затвори очи.

Кейн свали ризата.

Тя остана гола пред него.

Днешната нощ ще е най-лошата — помисли си Кит. Но когато вземеше своето, той щеше да изгуби властта си над нея.

Кейн я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Тя обърна глава настрани, когато той започна да съблича дрехите си. Секунда по-късно дюшекът потъна под тежестта му.

При вида на Кит, нещо се преобърна в душата на Кейн. Затворените й очи… Необичайното изражение на смирение върху сърцевидното й лице… Какво ли й бе струвало да признае страха си? По дяволите, не искаше да я вижда такава! Предпочиташе да бълва огън и да се бори с него! Искаше да го проклина и да разпалва яростта му така, както само тя можеше да го направи!

Обхвана бедрата й, за да предизвика у нея някаква реакция, но тя не помръдна. Разтвори краката й и се намести на колене между тях. Безсрамно разгледа най-потайната част на тялото й, окъпана от светлината на лампата.

Кит лежеше неподвижно, когато той раздели с пръсти тъмните копринени къдрички. Неговата дива роза от дълбините на гората. Розови листенца под тъмни венчелистчета предпазваха неразцъфналата й сърцевина.