Кейн възседна жребеца, пришпори го и изчезна така внезапно, както се бе появил.



Следобедът се точеше с мъчителна мудност. Кейн не бе затегнал твърде много шнура около китките й, за да не се вреже в кожата й, но го бе направил достатъчно добре, за да не може да се освободи.

Позата беше толкова неудобна, че скоро раменете й се схванаха. Комарите бръмчаха около нея, стомахът й къркореше от глад, но при мисълта за храна й се повдигаше — прекалено голяма беше ненавистта й към самата себе си.

Кейн се завърна по залез и слезе от коня с ленива грация, която не би могла да я излъже. Беше се преоблякъл в чиста, бяла риза и светлобежови панталони, в пълен контраст с нейния мръсен външен вид. Извади нещо от дисагите и отиде при нея.

Погледна я и приседна на пети. С няколко ловки движения развърза шнура и я освободи. Тя безсилно се свлече до колелата на фургона.

Кейн отново й подхвърли манерката и развърза вързопа, който бе донесъл със себе си. Вътре имаше хляб, бучка сирене и парче шунка.

— Яж! — нареди й грубо той.

Кит поклати глава.

— Не съм гладна.

— Въпреки това.

Тялото й имаше по-належаща нужда, отколкото храненето.

— Трябва… да се усамотя.

Кейн извади тънка пура от джоба си и я запали. Пламъкът хвърли неравни кървавочервени отблясъци по лицето му. Кибритената клечка изгасна. Сега само нажежения край на цигарата осветяваше безжалостно стиснатите му устни.

Той кимна към един от храстите на шест крачки от тях.

— Там! И нито крачка повече!

Бе твърде близо за уединение, но тя бе загубила лукса на свободата, когато подпали дървените стърготини в предачницата.

Чувстваше краката си сковани. Изправи се с труд и се запрепъва към храстите.

Молеше се той да се отдръпне по-надалеч, но Кейн не помръдна. Към всичките й мъки се добави и унижението.

Когато свърши се върна обратно при фургона и яденето, което той бе донесъл. Седна и започна да се храни. Преглъщаше с труд всеки залък. Кейн не я препираше. Седеше облегнат на дървото, сякаш цялото време на света му принадлежеше.

Вече се бе стъмнило, когато Кит приключи с храненето. Единственото, което виждаше бе огромния му тъмен силует и горящия връх на пурата.

Кейн отново отиде при коня си. Луната изплува от облаците и ги обля в сребриста светлина. Медната тока на колана му проблесна, когато се обърна към нея.

— Ставай! Закъсняваме за среща.

Безстрастно мъртвия му тон я вледени.

— Каква среща?

— Със свещеника. Ще се женим.

Изведнъж светът спря да се върти.

— Ще се женим! Да не си луд?

— Вероятно.

— По-скоро бих се омъжила за дявола.

— То е едно и също. С времето ще го разбереш — нощта беше топла, но студената сигурност в гласа му вледени кръвта й. — Ти изгори предачницата ми — каза той, — сега ще платиш за възстановяването й. Не само Пърсел може да се ожени за теб, заради парите ти от попечителския фонд.

— Ти си луд! Няма да го направя!

— Нямаш избор! Качвай се на коня! Когдел ни чака.

Кит почувства слабост в краката си от облекчение. Преподобният Когдел й беше приятел. Когато му кажеше какво е намислил Кейн, свещеникът нямаше да се съгласи да ги венчае.

Тя отиде до Вандал и се приготви да се качи на седлото.

— Пред мен! — изръмжа той. — Научих по твърде жесток начин, колко е опасно да съм с гръб към теб!

Помогна й да се качи и сам седна зад нея. Не проговори, докато не оставиха поляната зад себе си.

— Само не си въобразявай, че Когдел ще ти помогне! Най-лошите му опасения се потвърдиха и сега нищо не може да попречи на женитбата ни.

За миг сърцето й спря да бие.

— За какви опасения говориш?

— Казах му, че си бременна с моето дете.

Кит не можеше да повярва на ушите си.

— Ще го отрека! Това няма да ти се размине така лесно!

— Можеш да отричаш, колкото си искаш! Вече му обясних, че няма да си признаеш. Казах му, че откакто си разбрала, че си бременна се държиш странно. Дори си се опитала снощи да се самоубиеш, като си запалила пожара. Затова не мога да те оставя повече сама да се оправяш.

— Не!

— Казах му още, че преди седмица съм те помолил да се омъжиш за мен, за да не се роди детето ни копеле, но ти си ми отказала. Той обеща, че ще оправи работата тази вечер, колкото и да се противиш. Можеш да се съпротивляваш, колкото си искаш, Кит, но няма да се получи.

— Това няма да ти се размине!

Гласът му едва забележимо се смекчи.

— Той се притеснява за теб, Кит. Помисли си от колко страдания ще избавиш него и себе си, ако направиш така, както ти е наредено.

— Върви по дяволите!

Но дори, когато го проклинаше, знаеше, че е загубила. В ставащото имаше някаква жестока справедливост. Бе сторила зло и сега си плащаше за него.

И все пак, направи едно последно усилие, когато видя свещеника и съпругата му да чакат пред прага на старата робска църква. Изтръгна се от ръката на Кейн и се хвърли към Мери Когдел.

— Моля ви! Това, което Кейн ви е казал, не е вярно! Няма никакво бебе! Ние никога не…

— Хайде, хайде, мила, успокой се! Ти си разстроена — в кафявите очи на Мери имаше сълзи, когато я потупа по рамото. — Трябва да се успокоиш заради бебето.

Това беше мига, в който Кит разбра, че не може да избяга от съдбата си.



За щастие, церемонията бе кратка. Когато всичко привърши, Мери Когдел я целуна по бузата, а преподобният я посъветва да се подчинява на съпруга си във всичко. Тя незаинтересовано чу новината, че мис Доли е решила да пренощува у роднини. Значи Кейн я беше отстранил от пътя си.

Съпругът й я изведе от църквата, качи я на Вандал и поеха към „Райзън Глори“. И колкото повече наближаваха, толкова повече растеше паниката й. Какво щеше да стори с нея, когато останеха насаме?

Когато пристигнаха пред къщата, Кейн слезе от коня и предаде юздите на Самуел. Хвана Кит през кръста и я свали на земята. За момент краката й се подгънаха и тя залитна, но Кейн я задържа. Когато дойде на себе си, побърза да се отдръпне.

— Ти получи парите ми — каза му, след като Самуел си отиде. — Остави ме на мира!

— И да се лиша от удоволствието на брачната ни нощ? За нищо на света!

Стомахът й се стегна на възел.

— Няма да има брачна нощ!

— Ние сме женени, Кит! И тази вечер най-после ще те имам!

Евиният грях. Ако не беше толкова изтощена, може би щеше да се опита да поспори с него, но просто й липсваха думи. Всичко, което се въртеше в главата й бе, да избяга.

Навсякъде цареше мрак. Само от къщата на Магнус, в края на градината, идваше светлина. Тя вдигна полите си и побягна натам.

— Кит! Върни се!

Тя хукна по-бързо. Опита се да избяга. Да се изплъзне от своя отмъстител.

— Магнус! — изкрещя тя.

— Кит, спри! Тъмно е! Ще се нараниш!

Но тя вече беше в градината и прескачаше през стърчащите корени, които познаваше, като собствената си длан. Той изруга зад гърба й, когато се препъна в един от същите тези корени. Въпреки това, щеше да я настигне.

— Магнус! — изпищя отново Кит.

И тогава всичко свърши. С крайчето на окото си тя видя, как Кейн прелетя във въздуха и я хвана отзад.

Кит изкрещя, когато двамата паднаха на земята и той я притисна с тялото си. Тя вдигна глава и заби зъби в мускулестото му рамо.

— Дявол да го вземе! — вдигна я на крака с ръмжене.

— Какво става тук?

Кит изхълца от облекчение, като чу познатия глас на Магнус и се хвърли към него.

— Магнус! Позволи ми да остана в къщата ти тази вечер!

Негърът внимателно я хвана за ръка и се обърна към Кейн.

— Какво правиш с нея?

— Опитвам се да я предпазя от самоубийство. Или себе си. Сега ми е трудно да кажа, кой от двама ни е в по-голяма опасност.

Магнус я погледна въпросително.

— Тя е моя жена! — рече Кейн. — Ожених се за нея преди час!

— Той ме принуди! — изплака Кит. — Искам да остана в дома ти тази вечер!

Магнус се намръщи.

— Невъзможно! Сега ти му принадлежиш!

— Аз принадлежа единствено на себе си! И двамата можете да вървите по дяволите!

Кит се обърна, за да побегне, но Кейн се оказа по-бърз. Преди да бе успяла да направи и крачка, той я грабна и я метна на рамото си.

Кръвта нахлу в главата й. Кейн затегна хватката си около бедрата й и пое към къщи. Тя го удари по гърба и затова получи плесница.

— Спри, преди да те изпусна!

Тя успя да види краката на Магнус, притичващ след Кейн.

— Майоре, тя е прекрасна жена! Не ти ли се струва, че се отнасяш малко грубо към нея! Може би е по-добре да си дадеш малко време да се поохладиш!

— Това ще правя през останалата част от живота си! — Кейн зави зад ъгъла и ботушите му изхрущяха по чакъла пред къщата.

Следващите думи на Магнус, хвърлиха и без това убитата от мъка Кит, в истинско отчаяние.

— Ако я пречупиш тази вечер, ще съжаляваш до края на живота си. Спомни си, какво става с коня, чийто дух е сломен твърде бързо.

Под затворените клепачи на Кит кръжаха звезди. След това чу благословения звук на стъпки, бързащи надолу по стълбите.

— Кит! Мили Боже, какво става?

— Софрония! — Кит опита да се надигне.

В същото време, Сифрония сграбчи ръката на Кейн.

— Пуснете я!

Кейн избута негърката към Магнус.

— Дръж я по-далеч от къщата тази нощ! — изръмжа той и понесе Кит нагоре по стълбите.

Заключена в обятията му, Софрония започна да се бори с Магнус.

— Пусни ме! Трябва да й помогна! Не можеш да си представиш, какво може да направи на жената, такъв мъж! Бял! Той си мисли, че притежава света! Нея — също!

— Особено нея! — придърпа я той към себе си и я погали. — Те сега са женени, скъпа!

— Женени?!

Спокойно, с тих глас й разказа това, което току-що беше научил.

— Не трябва да заставаме между тях. Той няма да я нарани — добави, като се надяваше тя да не долови слабия оттенък на съмнение в гласа му. Знаеше, че по-справедлив човек от Кейн няма, но тази вечер очите му бяха пълни с ярост.