Импулсивно насочи Съблазън към горичката.

Езерото лежеше, като блестящ скъпоценен камък, в средата на гората, безопасно закътано от високите дървета. Това място бе едно от любимите й. Дори и в най-горещите августовски дни, малките поточета го захранваха с чиста и студена вода. Дърветата и гъстите храсти наоколо образуваха нещо, като жива ограда. Мястото бе тихо и усамотено, идеално за размисъл.

Заведе Съблазън до водата, за да го напои, а след това обиколи брега на езерото. Върбите тук винаги й напомняха на жени, които бяха пуснали косите си напред и краищата им се потапяха във водата. Тя дръпна едно клонче и шепата й се напълни с откъснати листа.

Водата неустоимо я примамваше. Тук никога не идваха работници, а Кейн и Магнус бяха заминали за града, така че никой нямаше да наруши спокойствието й.

Хвърли настрана шапката си, издърпа ботушите си, а след това свали и останалите си дрехи. Гола, отиде до ръба на скалата и се гмурна в студената вода, като сребърна риба. Когато излезе отново на повърхността, задъхана от студа, радостно се засмя и се гмурна отново.

Накрая легна по гръб на повърхността на водата и остави косите си да се разпилеят около главата й като ветрило. Докато се носеше по водата, затвори очи, за да ги предпази от силната светлина на медното кълбо, кацнало на върховете на дърветата. В този момент, тя бе извън времето, далеч от бедите и грижите, бе станала част от водата, въздуха, земята.

Слънчевите лъчи докосваха хълмчетата по тялото й, а водата се плискаше по неговите долчинки. Чувстваше се почти щастлива.

Изкряка жаба. Кит се обърна по корем и заплува в мързеливи кръгове.

Скоро, съвсем замръзнала се отправи към брега, където бе плитко и стъпи на пясъчното дъно.

Точно, когато се приготви да излезе, чу тихото цвилене на Съблазън. Някъде от края на гората му отговори друг кон. Кит с проклятие излезе от водата и се втурна към дрехите си. Нямаше време за бельото. Обу панталоните направо върху мокрите си крака.

Чу как другият кон приближава. Пръстите й бяха замръзнали от студената вода и не можеше да се справи с копчетата. Грабна ризата и пъхна мокрите си ръце в ръкавите. Опитваше се да я закопчее върху гърдите си, когато кафявият жребец премина линията на дърветата и в нейния уютен свят нахълта Байрън Кейн.

Той спря коня точно до мястото, където все още лежеше бельото й. Спокойно скръсти ръцете си върху седлото и я погледна от височината на Вандал. Периферията на старата му шапка засенчваше очите му и тяхното изражение оставаше неразгадаемо. Устните му не бяха извити в усмивка.

Кит замръзна на мястото си. Мократа риза бе прилепнала към гърдите й като втора кожа и не оставяше нищо на въображението. Със същия успех би могла да бъде и гола.

Кейн бавно спусна крака от седлото и скочи на земята. Докато се бореше с копчетата на панталоните, Кит си помисли, колко нетипично е човек с неговите размери, да се движи така безшумно. Ботушите му бяха прашни, а светлобежовия му панталон бе опънат по тесните бедра. Светлокафявата му риза бе разкопчана на врата. Очите му все така оставаха в сянката на шапката и това, че не можеше да види тяхното изражение, я правеше още по-нервна.

Сякаш прочел мислите й, той свали шапката и я хвърли на земята до купчинката бельо. В този момент, Кит си пожела да не беше я махал. Горещият зной в сивите му очи бе плашещ и опасен.

— Аз… аз мислех, че си заминал с Магнус в града.

— Щях. Докато не видях накъде пое със Съблазън.

— И знаеше, че съм тук?

— Бих се показал по-рано, но трябваше да съм сигурен, че никой няма да ни прекъсне.

— Да ни прекъсне? — копчетата на панталона й отказваха да се закопчеят под пръстите й. — Какво ще стане, ако го направят?

— Не се старай да ги закопчаваш — тихо каза той. — Все едно, ще ти се наложи да ги свалиш отново.

Замаяна, Кит видя как той започна да разкопчава собствената си риза.

— Не го прави! — задъхано прозвуча гласът й.

Кейн издърпа ризата си от панталона, съблече я и я остави да падне на земята.

О, тя знаеше какво прави той… Знаеше, но не предполагаше…

— Софрония ще ме чака — забързано изрече Кит. — Ако не се върна веднага, скоро ще изпрати някой да ме търси.

— Никой няма да дойде да те търси, Кит. Казал съм, че ще се върнеш късно вечерта. Така, че имаме цялото време на света.

— Нямаме време. Аз трябва… трябва да тръгвам.

Но не помръдна. Не можеше.

Той приближи, без да сваля поглед от нея. Тя почувства, как жадно оглежда очертаното й под мокрите дрехи тяло, без да пропуска и най-дребния детайл.

— Все още ли искаш да те дам на Пърсел? — внезапно попита Кейн.

Не!

— Да! Да, разбира се!

— Тогава ще го направя — гласът му стана дрезгав и съблазнителен. — Но, преди това ще трябва да оправим някои неща между нас.

Кит поклати глава, но не направи опит да се отдръпне. Чу се да казва глухо:

— Това не е редно.

— Изобщо не е редно — съгласи се той и се усмихна подигравателно. — Но кого го вълнува?

— Мен — отвърна му задъхано.

— Тогава, защо не скочиш на Съблазън и не изчезнеш от тук?

— Ще го направя.

Но не помръдна. Просто стоеше и се взираше в голите му, мускулести гърди, позлатени от късното следобедно слънце.

Погледите им се срещнаха. Кейн приближи. Още преди да я докосне, тя усети топлината на кожата му.

— И двамата знаем, какво става между нас още от деня, в който се завърна. Време е да сложим край и да продължим да живеем спокойно живота си.

Съблазън изцвили отново.

Кейн прокара пръсти по бузата й и тихо каза:

— Ще те имам Кит Уестън. Тук и сега.

Главата му много бавно, сякаш на сън, се наведе. Устните му докоснаха клепачите й и ги затвориха с лека, успокоителна целувка. Тя почувства дъха му по бузата си, след това отворената му уста, като топла пещера, погълна нейната.

Върхът на езика му нежно играеше по устните й. Плъзна се между тях, за да прогони несигурността, която ги държеше затворени. Гърдите й бяха толкова студени. Сега, притиснати до топлото му тяло, те постепенно се затопляха. Със стон, тя отвори устни и го пусна вътре. И той започна да изследва всяко ъгълче от кадифената й уста, която толкова свободно се отдаде във властта му. Езиците им се преплетоха. Постепенно му позволи да поеме езика й в устата си и тя взе това, което й предложи.

Сега Кит стана агресивната. Сплете ръце около врата му. Вкуси го. Завладя го.

Дълбоко в гърлото му се зароди глух стон. Кит почувства, как той прокарва ръката си между телата им. Разтвори разкопчания й панталон и постави дланта си върху голия й корем.

Неочакваната интимност я възпламени. Зарови пръсти в гъстите му руси коси. Той мушна ръката си под ризата и намери гърдите й. Когато палецът му направи малък кръг около набъбналото й зърно, Кит изви назад глава и приглушено извика.

Щеше ли да отиде в ада заради това? Заради това, което му позволяваше да прави… Този мъж не й бе съпруг, а най-злия й враг!

Почувства, че пада и осъзна, че двамата са на земята.

Кейн смекчи удара с тялото си, след това я обърна по гръб. Земята под нея се оказа мека и мъхеста. Той дръпна копчето на ризата й, мокрия плат се разтвори и се показаха голите й гърди.

— Толкова си красива — рече й дрезгаво. Вдигна поглед към лицето й. — Толкова съвършена. Дива и свободна.

Погледите им се срещнаха. Кейн докосна отново зърната й и започна да ги трие между пръстите си. Кит прехапа устни, за да не изкрещи. Безумна наслада се зароди дълбоко в нея и помете всички ограничения.

— Давай — прошепна той. — Позволи си да го почувстваш.

Неясният вик излезе дълбоко от нея. Усмивката му бе ленива и пълна с удовлетворение. Целуна вдлъбнатинката на шията й, а след това и зърната, които така умело бе измъчвал с пръсти.

Огнени пламъци заиграха пред очите й, щом той ги засмука. И точно, когато разбра, че няма да може да издържи още дълго, той прокара с устните си пътечка до плоския й корем, целуна я по него и свали панталоните й.

Сега Кит лежеше под него гола, ако не се считаше широко разтворената й риза.

Всеки нерв в тялото й трептеше. Беше изплашена. Замаяна. Главата й бучеше.

— Отвори се за мен, сладката ми — ръцете му я водеха… побутваха… разтваряха я… — О, да…

Лекият ветрец я докосна интимно. Бедрата й бяха раздалечени и бе отворена пред погледа му. Тогава я удари първата вълна на негодувание. Евиният грях.

Сега той щеше да направи с нея онова ужасно, необратимо нещо, което мъжете обикновено правеха на жените.

И казваха, че има болка… И кръв…

Но това не беше болка. Той галеше къдричките между краката й, а тя се чувстваше толкова прекрасно, колкото никога в живота си.

Дишането му, до ухото й, ставаше все по-тежко, а мускулите му трепереха под дланите й. Кейн бе толкова силен, а тя бе безпомощна. Можеше да я разкъса. А тя продължаваше да лежи.

— Чакай — прошепна тя.

Той вдигна глава. Очите му помътнели, приличаха на опушени стъкла.

— Аз не трябва… имам нужда…

— Нещо не е наред ли?

Страхът й от него се бе изпарил, но не и безпокойството. Толкова много неща не беше направила правилно, затова трябваше да му признае истината.

— Не е вярно — успя да произнесе. — Това, което ти казах. Аз… аз никога не съм била с мъж.

Челото му се сбърчи.

— Не ти вярвам! Поредната ти игра!

— Не…

— Искам истината!

— Това е чистата истина!

— Има само един начин да се уверя.

Тя не го разбра, дори когато почувства ръката му между бедрата си. Пое задавено въздух, когато той безцеремонно мушна пръста си в нея.

Кейн почувства трепването й и изненадания й вик. Душата му се преобърна.

Проклетата мембрана се оказа на мястото си, по чудо оцеляла след всичките приключения в безрадостното й, тежко детство. Опъната, като кожа на барабан, силна, колкото собственицата си, тя продължаваше да защитава Кит, обричайки го на адски мъки.