Кейн представи жените една на друга. Вероника се държеше вежливо, но това не облекчи негодуванието на Кит. Гостенката бе не само елегантна и изтънчена, а излъчваше и вътрешна самоувереност. Кит си помисли, че едва ли някога щеше да притежава подобни качества. Това я накара да се почувства неудобно.

В това време Вероника разказваше на Кейн за издателя, чийто вестник той четеше преди нейната поява.

— … че покойния ми съпруг и аз бяхме големи почитатели на Хорас Грийли.

— Аболиционистът? — разтреперана попита мис Доли.

— Аболиционист и издател на вестник — отговори Вероника. — Дори и в Европа мнозина се възхищаваха на статиите му в поддръжка на Съюза.

— Но, скъпа ми, мис Гембл… — ахна мис Доли. — Наистина, не искам да кажа… доколкото разбрах, вие сте родена в Чарлстън.

— Така е, мис Калхун, но аз успях да се издигна над подобни неща.

— О, Боже, Боже… — мис Доли притисна пръсти към челото си. — Струва ми се, че имам главоболие. Сигурна съм, че няма да мога да вечерям с вас. Мисля, че ще се кача в спалнята си, да си почина.

Кит я изгледа с ужас, когато възрастната жена побягна от стаята. Сега бе останала сама с тях. Защо Софрония не й бе казала, че очакват мис Гембл? Така би могла да вземе подноса с храна в стаята си. Това бе скандално — Кейн да очаква от нея да вечеря заедно с любовницата му!

При тази мисъл нещо се стегна в гърдите й.

Каза си, че сигурно това е възмутената й добродетел.

Вероника седна на дивана, а Кейн се настани до нея в стол в зелено кремава дамаска. Би трябвало да изглежда нелепо, в тази крехка мебел, но напротив — седеше си толкова удобно, сякаш бе на гърба на Вандал или на покрива на предачницата.

Вероника му описваше смешна случка, станала по време на издигането на един въздушен балон. Той отметна глава назад и се разсмя заразително, при което се показаха белите му зъби. Двамата изобщо не обръщаха внимание на Кит и се държаха така, сякаш бяха сами в стаята.

Тя стана. Нямаше желание да ги гледа повече заедно.

— Ще отида да видя, дали е готова вечерята.

— Само за минутка, Кит.

Кейн стана от стола и тръгна към нея. Познатото пресметливо изражение, което се бе появило на лицето му я накара да застане нащрек. Погледът му обходи калната й ежедневна рокля, после се пресегна към главата й. Кит понечи да се отдръпне, но той успя да хване кичур от косата й близо до сребърния гребен. Когато отдръпна ръката си, между пръстите си държеше парченце от клонка.

— Пак ли си се катерила по дърветата?

Тя се изчерви. Той се държеше с нея, като че ли бе деветгодишно хлапе, и умишлено я излагаше пред изтънчената гостенка.

— Кажи на Софрония да изчака с вечерята докато се преоблечеш — с пренебрежителен поглед, той се обърна към Вероника. — Ще трябва да извиниш моята повереница. Тя съвсем наскоро завърши училище, но се боя, че не е усвоила всички уроци.

Бузите на Кит пламнаха от унижение и в нея заклокочиха гневни думи. Защо се държеше така? Никога не бе обръщал внимание на изцапаните й дрехи или рошавите й коси. И той като нея обичаше свежия въздух и презираше формалностите.

С голямо усилие на волята си успя да се сдържи.

— За съжаление, ще се наложи да ме извините мисис Гембл. Изгубих апетит, а и ми се струва, че съм се заразила от мис Доли с главоболие.

— Истинска епидемия — гласът на Вероника прозвуча подигравателно.

Кейн повдигна упорито брадичка.

— Имаме гост. С главоболие или не, след десет минути те чакам долу.

Кит се задъха от ярост.

— В такъв случай се страхувам, че те очаква разочарование.

— Само опитай да не се подчиниш!

— Тогава не издавай заповеди, които не можеш да наложиш! — сама не разбра, как успя да събере сили и да излезе гордо от стаята, но едва оказала се в коридора, вдигна поли и хукна нагоре. Когато стигна вратата на спалнята си й се стори, че чу зад себе си, тихия смях на Вероника Гембл.



Но Вероника не се смееше. Вместо това, изучаваше Кейн с огромен интерес и лека тъга. Значи така стояха нещата. Ами, добре… Бе се надявала, че приятелството им ще прерасне в интимност, но сега разбра, че това няма да се случи, поне в близкото бъдеще. Трябваше да се досети за това по-рано, все пак той бе великолепен мъж.

Тя почувства съжаление към повереницата му. При цялата си екстравагантна красота, младата жена не можеше да се справи със себе си, а още по-малко с Кейн. Кит бе твърде неопитна, за да разбере, защо я бе унизил умишлено пред нея. Но Вероника бе разбрала — Кейн бе привлечен от повереницата си, и това не му харесваше. Явно в опит да се пребори с чувствата си, я бе поканил на вечеря, надявайки се, че като види двете жени една до друга, ще успее да се убеди, че е привлечен от Вероника, а не от Кит. Но не беше преценил правилно.

Бе спечелил този рунд. Младата жена едва бе успяла да сдържи нрава си. Кит Уестън не бе глупава и Вероника имаше чувството, че играта е далеч от своя край.

Замислено почука с нокът по облегалката на дивана и се намръщи. Трябваше ли да позволи на Кейн да я използва, като пешка в борбата, която водеше със самия себе си? Това бе глупав въпрос и тя се усмихна. Разбира се, че си струваше!

Животът тук беше непоносимо скучен и не бе в характера й да ревнува друга жена за нещо толкова естествено, като секса. Освен това, всичко беше толкова забавно!

— Повереницата ти е много своеволна — забеляза Вероника, за да долее още масло в огъня.

— Моята повереница трябва да се научи на смирение — Кейн сипа чаша шери на гостенката си и като се извини я помоли да го почака минутка.

Чу го, как прескача по две стъпала и се изкачва по стълбите. Това й напомни за скандалите, които на времето възникваха между нея и Франсис, и винаги завършваха с бурна любов. Ех, ако имаше възможност да види, какво се случва на горния етаж…

Тя отпи от шерито, готова да ги чака цяла вечност.



Кейн знаеше, че се държи отвратително, но му беше безразлично. В продължение на седмици се стараеше да стои далеч от Кит. Изглежда от всички мъже в окръга, той бе единствения, който не играеше по свирката й. Бе настъпило време да си изяснят отношенията. Жалко само, че Вероника стана жертва на грубостите й! И на неговите — също. Но за това щеше да мисли по-късно.

— Отвори вратата! — нареди, осъзнавайки добре грешката, която правеше с качването си тук. Но ако пренебрегнеше днешната й дързост, Кит щеше да му се качи на главата и той нямаше да може повече да я контролира.

Убеждаваше себе си, че го прави за нейно добро. Тя беше своенравна и упорита, и представляваше опасност за самата себе си. Независимо дали му харесваше или не, бе настойник на младата жена и носеше отговорност за нея.

Но не се чувстваше като настойник. По-скоро, като човек изгубил битката със себе си.

— Махай се!

Той отвори вратата и влезе.

Кит стоеше до прозореца. Гаснещата слънчева светлина хвърляше последни отблясъци върху красивото й лице. Неукротимо, прекрасно създание, което непоносимо го изкушаваше, примамваше и съблазняваше.

Когато тя се обърна, той замръзна на мястото си. Бе разкопчала роклята си и ръкавите се бяха свлекли от раменете й, откривайки меките закръглени гърди, които се показваха под долната й риза. Устата му пресъхна.

Тя не направи опит да се прикрие, както би сторила всяка скромна млада жена. Изгарящият й поглед го обля с презрение.

— Махай се от стаята ми! Нямаш право да влизаш тук!

Изведнъж той си спомни писмото на Удуърд, в което я обвиняваше в съблазняване на бизнес партньора му. Когато го получи, нямаше причина да не му повярва, но сега разбра, че Хамилтън или се лъжеше или дълбоко се заблуждаваше. Кит му бе казала истината, че е ударила копелето. Само да беше толкова уверен, че ще отхвърли ухажването и на Пърсел!

Кейн отвърна поглед.

— Няма да търпя неподчинение!

— В такъв случай те съветвам да заповядваш на някоя друга!

— Внимавай, Кит! Веднъж вече нашарих задника ти, няма да се поколебая да го направя отново!

Вместо да отстъпи, тя има наглостта да направи крачка към него.

Ръката го сърбеше да я напердаши, но тогава си представи голото й дупе под дланта си, и почувства как пръстите му се плъзгат по меката извивка, не да причиняват болка, а да галят.

— Ако искаш да получиш нож в корема, давай, янки, ела и опитай!

Той почти се разсмя. Надвишаваше я с една глава, а малката дива котка все още си въобразяваше, че може да го предизвиква!

— Май забравяш нещо — процеди той. — Ти си моя повереница. Аз вземам решенията, ти изпълняваш каквото ти наредя! Разбра ли, ме?

— О, и още как, янки! Разбрах, че си арогантен задник! А сега, изчезвай от стаята ми!

Тя така енергично посочи с пръст вратата, че презрамката на долната й риза се смъкна от другото й рамо. Тънката материя се задържа върху хълмчето на гърдата й, спря се за момент на сладкото й връхче, и падна оголвайки тъмно кораловото зърно.

Кит забеляза жадния му поглед миг преди хладния въздух да погали голата й кожа. Погледна надолу и ахна, хвана презрамката и бързо я вдигна на рамото си.

Тъмносивите очи на Кейн бяха придобили бледо опушен оттенък, гласът му бе станал дрезгав:

— В предишния си вид ми харесваше повече.

Битката моментално се премести на ново поле.

Пръстите на Кит неуверено стискаха ризата й, докато Кейн неумолимо приближаваше към нея. Инстинктът й за самосъхранение я караше да избяга от стаята, но силите й стигнаха само колкото да се обърне.

Той спря зад гърба й и с пръсти проследи нежната линия на шията й.

— Ти си дяволски красива — прошепна той и извади къдрицата, която се бе оплела в долната й риза.

По кожата й пропълзяха тръпки.

— Ти не трябва…

— Знам.

Той се наведе и отстрани косата от рамото й. Дъхът му погали кожата на ключицата й.

— Аз не… аз не искам да…