— Глупости! Прекалено дълго сте живели с янките, Кит. Робството е Божия повеля. Знаете какво се казва в Библията.

Тя знаеше. Беше слушала, как белите свещеници, изпратени от плантаторите, да внушават на черните смирение и покорност, оправдаваха робството от амвона на негърската църква. Съдейки по техните уверения, Господ одобряваше подобен ред на нещата, и затова дори в Библията бе упоменато за задълженията на роба към господаря му. Кит помнеше как Софрония бе седяла до нея по време на тези проповеди, бледа и скована, без да може да свърже чутото, с любящия Исус, когото знаеше.

Брандън я хвана под ръка и я поведе по обраслия път, далеч от къщата. Конете кротко пощипваха трева на полянката. Кит приближи към паднало от отдавнашна буря дърво и седна.

— Беше грешка, че ви доведох тук — отбеляза Брандън, заставайки до нея.

— Защо?

Той се взираше в почернелите комини.

— Това прави разликата между нас още по-очевидна.

— Нима? И двамата сме бездомни. Не забравяйте, че „Райзън Глори“ не ми принадлежи. Поне засега.

Той я погледна с изпитателен поглед. Тя отчупи парче от кората на дървото.

— Имам само един месец на разположение, след това Кейн ще ме принуди да се върна обратно в Ню Йорк.

— Притеснява ме дори самата мисъл, че живеете в една и съща къща с този човек — призна й Брандън и седна до нея на дървото. — Всеки, който посети днес банката, говореше само за това. Твърдяха, че мис Калхун не става за компаньонка. Бъдете по-внимателна с Кейн, чувате ли? Той не е джентълмен и аз не го харесвам. Изобщо не го харесвам.

Стоплена от неочакваното съчувствие, Кит кимна.

— Не се притеснявайте. Ще бъда внимателна.

И тогава, тя умишлено наклони лицето си към него, леко разтваряйки устни. Не можеше да допусне разходката им да завърши, без да го целуне. Тази целувка трябваше да изтрие клеймото оставено от Кейн върху устните й.

И чувствата също — прошепна тъничко гласче.

Беше истина. Целувката на Кейн бе запалила огън в кръвта й, и сега трябваше да докаже сама на себе си, че Брандън Пърсел е способен да предизвика същия пожар.

Очите му бяха полузасенчени от периферията на сивата боброва шапка, но тя видя, как жадно гледа устните й. Надяваше се да приближи, но Брандън не се помръдна.

— Искам да ме целунете — каза му накрая.

Пърсел се намръщи, явно шокиран от дързост й. Неговото отношение я ядоса. Тя протегна ръка и внимателно свали шапката му. Остави я настрана и забеляза на челото му малката червена линия оставена от нея.

— Брандън — прошепна тя, — имам само месец. Нямам време да бъда скромна.

Дори и най-идеалният джентълмен не би устоял на такава покана. Той наведе глава и притисна устата й със своята.

Кит реши, че устните му са по-пълни от тези на Кейн. И също така сладки, може би защото оставаха затворени. Тази целувка бе по-нежна. И приятна. Устните му бяха сухи, а мустаците му я драскаха.

Мислите й бяха далеч и се наложи с усилие да се върне към реалността. Вдигна ръце и обгърна врата му. Раменете му като че ли бяха малко тесни. Или може би си въобразяваше, защото под дланите си усети твърди мускули.

Той започна да обсипва с целувки бузите и брадичката й. Мустаците му раздразниха чувствителната й кожа и тя потрепери.

Младият мъж се отдръпна веднага.

— Съжалявам. Нима ви уплаших?

— Не! Не! — Кит преглътна разочарованието си.

Целувката не й доказа нищо. Защо той не можеше да забрави предразсъдъците си и да направи всичко както трябва?

Но веднага се наруга за неприличните мисли. Брандън Пърсел беше джентълмен, а не някакъв си дивак-янки.

Той отпусна разкаяно глава.

— Кит, трябва да знаете, че не бих ви наранил за нищо на света. Извинявам се за моята несдържаност. Жените като вас са създадени да бъдат предпазвани и защитавани от грубостта в живота.

Тя почувства как настръхва от ярост.

— Не съм от стъкло.

— Знам. Но също така искам и вие да знаете, че ако между нас възникнат… постоянни отношения, няма никога да ви унизя. Бих ви притеснявал със собствените си нужди, толкова рядко, колкото е възможно.

Това беше нещо, което тя разбираше. Когато мисис Темпълтън бе говорила за Евиния грях, бе споменала и за мъжете, които щадяха деликатните чувства на жените и ги бе посъветвала да се молят, Господ да им даде такъв съпруг.

Кит си отдъхна, че сладките целувки на Брандън не бяха пробудили в нея страст. Отговорът й на нападението на Кейн, може би беше реакция на бурните емоции, които се бяха зародили в душата й след продължителното отсъствие от дома.

Сега повече от всякога, бе сигурна, че иска да се омъжи за Брандън. Той беше всичко, което една жена търсеше в съпруга си.

Брандън я накара да си сложи шапката, опасявайки се да не получи слънчево изгаряне и нежно й се скара за забравените ръкавици. Докато той се суетеше около нея, тя се усмихваше и флиртуваше, като истинска южняшка красавица. Припомни си, че той бе свикнал с различен тип жени, тихи и скромни, като майка му и сестрите му. Затова с всички сили трябваше да се старае да потиска импулсивността и острия си език. Все пак, успя да го шокира със становището си спрямо избирателното право на негрите и Петнадесетата поправка в Конституцията.

Когато видя недоволните бръчки между веждите му, тя се опита да го накара да разбере.

— Брандън, аз съм добре образована млада жена. Имам собствено мнение и идеи. Още от детството си съм свикнала да бъда самостоятелна. Не мога да се преструвам на това, което не съм.

Усмивката му не успя да изтрие мрачните бръчици.

— Независимостта ви е едно от нещата, за което най-много ви се възхищавам, но ще ми трябва доста време, за да привикна към нея. Вие не сте като другите жени, които познавам.

— А, познавате ли много жени? — подразни го тя.

Въпросът й го накара да се разсмее.

— Кит Уестън, вие сте истинска безсрамница!



По обратния път към „Райзън Глори“, те разговаряха весело, припомниха си радостни случки и коментираха последните месни клюки. Кит обеща да отиде с него на пикник и му позволи да я придружи в църквата следващата неделя.

Докато стоеше на верандата и му махаше за довиждане, младата жена реши, че все пак, денят бе минал добре.

За съжаление вечерта бе истинско разочарование.

Преди времето за вечеря, в стаята й се втурна мис Доли.

— Скъпа, имам нужда от твоите сладки млади очички, за да ми намериш едно копче в кутията. Там има едно седефено, което ми е много необходимо. Трябва да го намерим!

Кит направи това, което я бяха помолили, макар да се нуждаеше от усамотение за няколко минути. Търсенето бе съпроводено от бърборене, ахкане, охкане и весело пърхане. Младата жена научи, кое копче към каква рокля е било пришито и за какъв случай е била използвана, какво е било времето в този ден и какво е яла мис Доли.

На вечеря, мис Доли поиска всички прозорци да бъдат затворени, въпреки че навън времето беше топло, защото бе чула за огнище на дифтерит в Чарлстън. Кейн успя да убеди възрастната жена в неоснователните й опасения и прозорците останаха отворени, затова пък не обърна внимание на Кит до десерта.

— Надявам се, че Лейди се е държала прилично днес — попита я най-накрая. — Бедната кобила се изплаши до смърт, когато тръгна към нея с всичките тези поли. Според мен си помисли, че ще я задушиш.

— Изобщо не си толкова забавен, колкото си мислиш. Костюмът ми за езда е по последна мода.

— И затова мразиш да го носиш. Не, че те обвинявам. Подобни дрехи трябва да бъдат забранени със закон.

Мнението й съвпадаше с неговото.

— Глупости! Те са много удобни. Една дама винаги трябва да изглежда в най-добрата си форма.

— Това игра на въображението ми ли е, или говориш с акцент, само когато искаш да ме ядосаш?

— Надявам се, че не, майоре! Това би било неучтиво от моя страна. Освен това, сега сме в Южна Каролина, така че единствения с акцент тук си ти!

Той се усмихна.

— Печелиш точка. Хареса ли ти разходката?

— Прекарах чудесно. Малко са джентълмените като мистър Пърсел, с които искам да бъда.

Усмивката му помръкна.

— А, къде яздихте?

— До „Холи Гроув“, неговия предишен дом. Припомнихме си старите времена.

— Това ли е всичко? — попита той многозначително.

— Да, това е всичко — отвърна му тя. — Не всеки мъж се държи като дивак, когато остане насаме с млада дама!

Мис Доли се намръщи на остротата в гласа на Кит.

— Много се бавиш над десерта си, Катрин Луиз. Ако си приключила, да отидем в дневната и да оставим генерала да изпуши на спокойствие пурата си.

На Кит й доставяше огромно удоволствие да дразни Кейн, затова предпочиташе да остане.

— Не съм свършила още, мис Доли. Защо не отидете сама? Аз нямам нищо против цигарения дим.

— Ами, щом нямате нищо против… — мис Доли остави салфетката на масата и бавно се надигна от стола, сякаш събираше сили. — Следи за маниерите си, мила. Знам, че си добро момиче, но винаги разговаряш малко грубо с генерала. Не е необходимо да даваш воля на гнева си. И не забравяй уважението към по-възрастните.

Изпълнила дълга си, тя излезе от стаята. Кейн погледна подир нея с насмешка.

— Трябва да призная, мис Доли започва да ми действа на нервите.

— Ти наистина си ужасен човек, знаеш ли?

— Признавам, че не съм Брандън Пърсел.

— Със сигурност не си. Брандън е джентълмен.

Той се облегна назад в стола си и започна да я изучава.

— Като джентълмен ли се държа той с теб днес?

— Разбира се!

— А какво ще кажеш за себе си? Държа ли се като дама?

Удоволствието й от словесната престрелка изчезна. Той така и не бе забравил гнусното писмо на Хамилтън Удуърд. Не смееше да признае пред себе си, че се измъчва силно от това, че Кейн се съмняваше в нейната добродетел.