Преди да успее да му отговори, той пришпори коня. Кит видя с каква лекота Вандал премина от лек тръст, в галоп.

За човек с неговите размери, Кейн седеше идеално на седлото — спокойно и леко, все едно се бе сраснал с гърба на коня. Тя разбра, че като ездач, той бе добър колкото нея. Още една черна точка в списъка й с обиди.

Кит се наведе над лъскавата грива на Съблазън и му прошепна:

— Хайде, момче! Нека да му покажем!

Жребецът притежаваше всичко онова, на което се беше надявала. Отначало се движеха наравно с Вандал, но когато почувства стремежа на коня да тича по-бързо, го отпусна и му даде воля. Завиха покрай засадените полета и го насочи през празната поляна. Съблазън летеше, като вятър, едва докосвайки земята. Кит почувства суровата сила на животното под нея и всичко останало изчезна. Не съществуваше нито вчера, нито утре, нямаше го безжалостния мъж с ледените сиви очи, нито целувката, която не можеше да обясни. Съществуваше само великолепният жребец, който бе станал част от нея.

Тогава забеляза пред себе си нисък жив плет. С натиск на колените си, тя насочи коня натам. Колкото повече наближаваха препятствието, толкова по-ниско залягаше над гривата му и притискаше плътно крака към тялото му. Почувства огромната мощ на животното, когато Съблазън прескочи без усилие плета.

Неохотно забави ездата до тръст и обърна назад. За сега беше направила достатъчно. Ако продължеше да натоварва коня, Кейн щеше да я обвини в безразсъдство, а тя нямаше намерение да му дава повод да държи жребеца далеч от нея.

Той я чакаше в горния край на поляната. Кит спря пред него и избърса с ръкава на ризата потта от челото си. Седлото му изскърца леко, когато Кейн се раздвижи.

— Много добро представление.

Тя мълчаливо продължи да чака присъдата му.

— И в Ню Йорк ли правеше същото, когато излизаше на езда? — попита я той.

— Не бих нарекла това езда.

С дърпане на юздата, той обърна Вандал към конюшнята.

— Значи утре ще имаш адски болки.

Това ли беше всичко, което щеше да й каже? Проследи го как се отдалечава, след това заби пети в Съблазън и го догони.

— Е?

— Е, какво?

— Смяташ ли да ми разрешиш да яздя този кон, или не?

— Не виждам, защо да не може. При условие, че го яздиш с дамско седло — да, може.

Кит се усмихна и се въздържа от импулса си да обърне към поляната и да се впусне в луда езда.

Пристигна в двора преди Кейн, скочи от жребеца и подаде юздите на Самуел.

— Дай му достатъчно време да се охлади — нареди тя на момчето. — Не забравяй да му метнеш едно одеяло. Днес го натоварих достатъчно.

Кейн се върна навреме, за да чуе заповедта й.

— Самуел е почти толкова добър коняр, колкото ти беше някога, Кит — усмихна се той и слезе от коня. — Но той не изглежда толкова добре в панталони, като теб.



В течение на две и половина години, Софрония не престана да наказва Магнус Оуен за това, че бе застанал между нея и Байрън Кейн. Сега вратата на задната дневна, която тя използваше като офис, се отвори.

— Чух, че си искала да ме видиш — каза той. — Случило ли се е нещо?

Службата му на надзирател в „Райзън Глори“ го бе променила. Мускулите му под меката кафява риза и тъмните панталони се бяха налели и укрепнали, и в него се усещаше издръжливост, която по-рано бе липсвала. Лицето му си бе останало гладко и красиво, но сега, както винаги в присъствието на Софрония, в краищата на очите му се появиха напрегнати бръчици.

— Нищо особено, Магнус — отвърна му Софрония с преднамерено снизходителен тон. — Разбрах, че след обяд ще ходиш до града и исках да ти дам няколко поръчки.

Без да става от стола му подаде списък, като го принуди да приближи към нея.

— И ме накара да дойда от полето, за да ми кажеш това? Да не съм ти момче за всичко? — той грабна списъка от ръката й. — Защо не изпрати Джим?

— Не съм помислила за това — отвърна му, изпитвайки извратена радост от мисълта, колко бързо бе успяла да го ядоса. — Освен това, Джим е зает с миене на прозорци.

Магнус стисна челюсти.

— Предполагам, че миенето на стъкла е по-важно от памука, благодарение на който се издържа тази плантация.

— Боже, Боже, имаш много високо мнение за себе си, така ли Магнус Оуен? — Софрония стана от стола. — Въобразяваш си, че плантацията ще се разори, защото надзирателят й е напуснал полето за няколко минути?

Една мъничка вена запулсира от страни на челото му. Повдигна грапавата си от работа длан и я опря на бедрото.

— Не си вири много носа, жено, защото не ти отива. Неприятно е да те гледа човек. Някой трябва малко да те поукроти, преди да си навлечеш истинска беда.

— Някой? Кой, ти ли? — тя вдигна високо брадичка, мина покрай него и излезе в коридора.

Магнус, който обикновено бе толкова уравновесен, че трудно би могло нещо да го ядоса, сега стрелна ръката си и като с клещи стисна китката й. Тя ахна от изненада, когато я дръпна обратно в дневната и затръшна вратата.

— Точно така — отвърна й провлечено, преминавайки към познатия мек говор от своето детство. — Бях забравил, че мис Софрония е прекалено добра за нас, бедните негри.

Златистите й очи гневно проблеснаха при тази подигравка. Магнус я притисна с тялото си до вратата.

— Пусни ме! — изписка тя и го блъсна в гърдите. Въпреки че бяха еднакви на ръст, той се оказа много по-силен. Бе все едно да се опиташ да поместиш дъб с перушинка. — Магнус, пусни ме!

Може би той не чуваше явната паника в молбата й, или я беше чувал прекалено често, затова вместо да я освободи, притисна раменете й към дървената повърхност. Топлината на тялото му я изгаряше дори през полата.

— Значи, мис Софрония си мисли, че след като се държи като бяла дама, един ден, като се събуди, наистина ще бъде бяла. И тогава никога няма да й се наложи да говори отново с някой от нас черните, освен може би, когато ни заповядва.

Тя извърна глава и стисна очи, за да не вижда презрението му, но Магнус не беше приключил с нея. Гласът му стана по-мек, но думите му продължиха да нараняват.

— Ако мис Софрония наистина беше бяла, нямаше да й се налага да обръща внимание на чернокожия, който жадува да я притисне в обятията си, да я направи своя жена и да има деца от нея. Защо трябва да се безпокои за един черен мъж, който иска да бъде винаги до нея и да я утешава, когато се чувства самотна, или да остареят заедно в голямото му пухено легло? Не, мис Софрония не би могла да се притеснява за такива глупости. Тя е твърде добра за всичко това! И твърде бяла!

— Млъкни! — Софрония вдигна ръце и запуши ушите си, за да не чува жестоките думи.

Магнус отстъпи назад да я освободи, но тя не помръдна. Сякаш беше замръзнала. Гърбът й бе неестествено изправен, а дланите й бяха все още върху ушите. По бузите й се стичаха сълзи.

С приглушен стон надзирателят я притегли в ръцете си. Започна да я гали и да напява в ухото й.

— Тихо, момиче. Всичко е наред. Съжалявам, че те накарах да плачеш. Последното нещо, което искам, е да те нараня. Хайде успокой се, всичко ще се оправи.

Постепенно напрежението в тялото й отслабна и за момент тя се облегна на него. Той беше толкова твърд. С него се чувстваше в безопасност.

Безопасност ли? Глупости?

Тя изправи рамене и вдигна гордо глава, въпреки че сълзите й не бяха пресъхнали.

— Нямаш право да ми говориш с такъв тон! Ти не ме познаваш, Магнус Оуен! И недей да ме обиждаш!

Но Магнус също имаше гордост.

— Виждам как раздаваш сластни усмивки на всеки бял и богат мъж, който погледне към теб. Но затова пък, дори не смееш да погледнеш към чернокож.

— А какво може да ми даде един негър? — ожесточено попита тя. — Той няма никаква власт. Майка ми, баба ми, прабаба ми… всички те са обичали черни мъже. Но когато по среднощ белият мъж нахлу в бараката, нито един от тях не можа да защити своята жена. Нито един от тях не се хвърли да спасява децата си, когато ги продаваха на пазара за роби. Нито един не си мръдна пръста, когато завързваха жените, които обичаха, голи към стълба и ги налагаха, докато гърбовете им не се превърнеха в кървави рани. Така че изобщо не ми говори за черните мъже!

Магнус пристъпи към нея, но като я видя, че се извърна, отиде до прозореца.

— Времената се промениха — каза й нежно. — Войната свърши. Ти не си повече робиня. Всички ние сме свободни. Нещата стоят по друг начин. Получихме право да гласуваме.

— Ти си глупак, Магнус! Мислиш си, че щом белият човек ти е разрешил да гласуваш, си му станал равен? Това не означава нищо.

— Разбира се, че означава! Сега си американска гражданка и си защитена от законите на тази страна.

— Защитена? — презрително изплю Софрония. — За чернокожата жена, няма никаква защита, с изключение на това, което може да направи сама за себе си.

— Като продава тялото си на всеки богат бял мъж, който иска да я купи? И това според теб е правилно?

Софрония рязко се обърна и се нахвърли върху него.

— Може би ти ще ми кажеш с какво друго може да търгува негърката? Мъжете от векове се възползват от нас, без да ни дават нищо в замяна, освен деца, които после плантаторите продават! Само че аз искам повече и ще го получа. Ще имам свой дом, красиви рокли и храна до насита. И най-важното, ще бъда в безопасност!

Магнус потрепери.

— Искаш да поставиш себе си в друг вид робство? И си мислиш, че по този начин ще си в безопасност?

Софрония не се разколеба.

— Ако сама си избера стопанина и уговоря условията, това няма да е робство! Много добре знаеш, че ако не беше ти, до сега щях да имам всичко това!

— Кейн нямаше да ти даде нещата, които искаш.

— Грешиш! Той щеше да ми даде всичко, което поискам, ако ти не беше се намесил!

Магнус се подпря на извития гръб на канапето с розова дамаска.

— Няма човек на този свят, когото да уважавам повече. Той ми спаси живота и аз съм готов да направя всичко за него. Кейн е честен и справедлив, и това го знаят всички, които работят за него. Никога не би накарал някой да направи нещо, ако самият той не го е правил. Мъжете му се възхищават за това, възхищавам му се и аз. Но е твърд с жените, Софрония. До сега не съм видял, някоя жена да го е хванала.