Когато стигна началото на първата засадена площ, слезе от коня и тръгна да разгледа. Младите памукови растения бяха покрити с тесни пъпки. Гущерче изпълзя от почвата близо до ботуша й и тя се усмихна. Гущерите и жабите, заедно с лястовиците и присмехулниците унищожаваха бръмбарите, които изяждаха листата на памуковите насаждения. Беше твърде рано да се каже, но изглежда Кейн щеше да получи добра реколта.

Кит почувства смесица от гордост и гняв. Това трябваше да бъде нейната реколта, не неговата!

Огледа още един път добре познатата й земя и към завладелите я вече чувства се прибави и паника. Плантацията изглеждаше много по-преуспяваща, отколкото си бе представяла. Какво щеше да стане, ако парите й не бяха достатъчни, за да я откупи обратно? Дори не искаше да си помисли за ужасната възможност, Кейн да откаже да й я продаде. Трябваше по някакъв начин да получи достъп до счетоводните книги.

Отиде при Лейди, кротко пасяща детелини, и грабна юздата, която не си беше направила труда да завърже към някое дърво. Използва един пън, за да се качи на седлото и се отправи към езерцето, където бе прекарала в плуване много щастливи часове през летата. Всичко беше, както го помнеше — чиста изворна вода и бряг, обрасъл с върби. Обеща си да поплува някой път, когато щеше да е сигурна, че никой няма да я притеснява.

Стигна до малкото гробище, където бяха погребани най-близките й роднини, и се облегна на желязната ограда. Тялото на баща й лежеше в братската могила в Хардин Каунти, щата Тенеси, недалеч от църквата Сило. Гробът на Розмари Уестън се намираше в най-отдалечената част, до оградата.

Кит въздъхна тежко и подкара кобилата към югоизточната част на плантацията, където се намираше новата предачница, за която бе чула от Брандън Пърсел. Преминавайки през малка горичка, тя видя спънат кон и реши, че това трябва да е Вандал, жребецът, за който й разказваше Самуел, докато оседлаваше Лейди. Животното не беше лошо, но тя тъгуваше по Аполон.

Спомни си какво беше казал Магнус за Кейн: „Майорът не си позволява да се привързва към това, което обича. Той подарява конете и книгите си, преди да се привърже твърде много към тях“.

Когато заобиколи дърветата пред погледа й се появи новата предачница. Южните щати обикновено изпращаха изчистения памук в Англия за по-нататъшна обработка. След войната, шепа плантатори бяха построили няколко предачници, където изтегляха памука в нишки. Компактните шпули, заемаха много по-малко място в параходите, отколкото обемните бали, докато ги превозват до тъкачниците в Англия. По този начин се икономисваха пари за транспорт. Скоро тази идея щеше да получи широко приложение. Но Кит не желаеше това да става и на територията на „Райзън Глори“.

Предишната нощ бе разпитала Софрония и бе узнала, че Кейн не е закупил тъкачни станове. Това щеше да бъде само предачница. Памукът щеше да се почиства, разчепква и да се изтегля в нишки на становете.

Пред нея се извисяваше продълговато тухлено здание на два и половина етажа с много прозорци. Сградата беше много по-малка в сравнение с огромните предачници в Нова Англия по реката Меримак, които бе виждала на снимка, но изглеждаше огромна и заплашителна за размерите на „Райзън Глори“. Това много усложняваше нещата.

От предачницата се чуваха ударите на чукове и гласовете на работници. Трима мъже работеха на покрива, а четвърти, натоварен с керемиди на гърба си, се изкачваше по стълбата, облегната на стената на сградата.

Всички бяха съблекли ризите си. Когато един от тях се изправи, вълна от мускули се раздвижи върху гърба му. И макар да не виждаше лицето му, тя го позна. Приближи към постройката и слезе от коня. Широкоплещест мъж, тикащ количка, я забеляза и побутна работника до себе си. Двамата спряха работа и се вторачиха в нея. Постепенно на строителната площадка се възцари тишина, работниците един по един започнаха да излизат от сградата или се надвесваха през прозорците, за да видят младата жена облечена в мъжки дрехи.

Кейн, учуден от неочакваната тишина погледна надолу. Видя само върха на плоска шапка — нямаше нужда да вижда лицето под нея, за да познае своя посетител. Един поглед по тънкото, женствено тяло, така ясно очертано от бялата риза и панталоните, които обгръщаха чифт дълги стройни бедра, му каза всичко необходимо, което трябваше да знае.

Поклати глава и се спусна по стълбата. Когато застана пред Кит започна да я изучава внимателно. Боже, колко беше красива!

Бузите й горяха от смущение. Трябваше да облече скромния костюм за езда, който толкова много ненавиждаше. Вместо да я порицае, както очакваше, Кейн сякаш се наслаждаваше на мъжкото й облекло. Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Може да си обута с панталони, но със сигурност не изглеждаш вече като недорасъл помощник-коняр.

Доброто му настроение я подразни.

— Спри!

— Какво?

— Да се усмихваш!

— Не може ли да се усмихвам?

— Не се препоръчва. Изглеждаш глупаво. С твоята физиономия можеш само да се мръщиш и ръмжиш на околните, за нищо друго не става.

— Ще се опитам да го запомня — хвана я за ръката и я побутна към вратата на предачницата. — Хайде, ела да ти покажа, какво правим тук.

Въпреки че строителството на сградата беше към края си, вътре бе монтиран само парния двигател, който щеше да задвижва становете. Кейн й разказваше за приводни ремъци и вретена, но Кит не можеше да се съсредоточи. Той трябваше да си облече ризата, преди да започне да я развежда!

Запозна се с рижав мъж на средна възраст, който Кейн представи като Джейкъб Чайлдс от Нова Англия — бе го наел от предачниците в Провидънс. За първи път научи, че през последните години, Кейн на няколко пъти бе пътувал на Север, заради тамошните текстилни фабрики. Ядоса се на факта, че той нито веднъж не я бе посетил в Академията и му го каза.

— Не съм помислил за това — отговори й спокойно.

— От теб не става никакъв настойник.

— Няма да споря с теб за това.

— А какво щеше да стане, ако мисис Темпълтън всеки ден ме пердашеше?

— Едва ли. Най-вероятно ти щеше да я застреляш, така че нямаше за какво да се притеснявам.

Тя видя колко много се гордее той с предачницата, но когато излязоха отново на двора, не намери сили в себе си да го поздрави за свършената работа.

— Искам да поговоря с теб за Съблазън.

Но Кейн беше разсеян. Тя погледна надолу, за да види това, което отвличаше вниманието му и разбра, че слънчевите лъчи ясно очертават контурите на тялото й, което не се виждаше толкова добре в полумрака на сградата. Премести се в сянката и обвинително посочи с пръст Лейди, която унищожаваше тревата по полянката.

— Този кон е почти толкова стар, колкото мис Доли. Искам да яздя Съблазън.

Кейн с труд премести погледа си върху лицето й.

— Той е твърде буен за жена. Знам, че Лейди е стара, но ще трябва да се задоволиш с нея.

— От осемгодишна яздя коне, като Съблазън.

— Съжалявам, Кит, но този кон е опасен, дори и за мен.

— Но ние не говорим за теб — спокойно отбеляза тя. — А за някой, който знае как да го язди.

Кейн изглеждаше повече развеселен, отколкото ядосан.

— Така ли мислиш?

— Искаш ли да се убедиш? Ти на Вандал, аз на Съблазън. Ще започнем от портата до плевнята, покрай езерото, кленовата горичка и ще завършим точно тук.

— Няма да се оставя да ме провокираш.

— О, не съм си и помисляла да те провокирам — усмихна му се сладко тя. — Предизвиквам те.

— Обичаш да живееш опасно, така ли Катрин Луиз?

— Това е единствения начин.

— Добре. Да видим, какво можеш.

Той щеше да се състезава с нея! Едва не закрещя от радост, изчаквайки го да вземе ризата си от дървеното магаре. Докато я закопчаваше, той раздаде команди на мъжете, които се бяха скупчили наоколо и я зяпаха. След това грабна широкополата си шапка, украсена с мазна лента, свидетелстваща за дълги години служба, и я нахлупи на главата си.

— Ще се срещнем при конюшнята — и напусна поляната, без да си направи труда да я изчака.

Лейди, мечтаеща за овеса, който я очакваше в яслата, се отправи към обора много по-бързо от преди, но въпреки това пристигнаха на мястото след Кейн. Съблазън бе вече оседлан и Кейн проверяваше коланите на седлото. Кит демонстративно подаде юздите на кобилата на Самуел, доближи се до жребеца и прокара ръка по муцуната му.

— Готова ли си? — попита Кейн.

— Готова съм.

Той й помогна да се качи на седлото. Щом почувства тежестта й, Съблазън започна да подскача и да се върти в кръг, и на Кит й бяха необходими всички умения, които притежаваше, за да го укроти. Когато жребеца се успокои, Кейн възседна Вандал.

Докато пресичаше двора, Кит се опияняваше от усещането за овладяната мощ на животното и едва удържаше желанието си да я пусне на воля. С неохота дръпна юздите и приближи портата.

— Който пръв стигне до предачницата, печели — обяви Кит.

Кейн докосна с палец козирката на шапката си.

— Няма да се състезавам с теб.

— Какво искаш да кажеш? — учуди се Кит. Това надбягване й беше необходимо! Искаше да се пребори с него в нещо, в което ръста и силата му нямаше да имат значение. На седлото разликата между мъжа и жената изчезваше.

— Това, което казах.

— Нима „героят от Мисионари Ридж“ се страхува да загуби от жена пред очите на своите работници?

Кейн леко присви очи от ярката светлина на утринното слънце.

— Не трябва да доказвам абсолютно нищо. А на теб няма да ти се удаде възможността да ме провокираш.

— Тогава, защо дойде, след като няма да се състезаваш?

— Исках да проверя дали хвалбите, които изрече там, са истина или само прах в очите.

Тя отпусна ръката си върху седлото и се усмихна.

— Не съм се хвалила. Просто изтъквах факти.

— Думите ти нямат стойност, Катрин Луиз. Нека да видим какво можеш в действителност.