— Само не си въобразявай, че сега можеш да си пъхаш носа в моите работи и да ми нареждаш как да ръководя къщата.

Кит се усмихна леко.

— Дори и не съм си помисляла за това. Всичко, което ме интересува, е земята. Полетата. Нямам търпение да разгледам наоколо.

Негодуванието на Софрония изчезна и на негово място се появи притеснение. Съжителството на майора и Кит под един покрив, щеше да доведе до неприятности.



Старата спалня на Розмари бе обновена в розови и мъхесто зелени цветове. Това напомняше на Кит за вътрешността на зряла диня, където розовото месо граничеше с бледия блясък на кората. Радваше се, че тази прохладна и красива стая е нейна, макар да бе следващата по хубост след спалнята на Кейн. Фактът, че двамата ще споделят обща дневна я правеше неспокойна, но поне щеше да има възможност да го наблюдава.

Как можа да му позволи да я целуне така? Този въпрос, който се опитваше да не си задава, й действаше като юмрук в корема. Наистина, беше го отблъснала, но не и преди да я бе целунал толкова страстно. Ако на негово място бе Брандън Пърсел, можеше да разбере, но как можа да направи такова нещо с Байрън Кейн?

Спомни си лекцията на мисис Темпълтън, за греха на Ева, в навечерието на завършването. Със сигурност само една безсрамница би могла да се забрави така, и то с най-злия си враг. Може би с нея нещо не беше наред?

Глупости! Просто бе изтощена от пътуването, а и бърборенето на мис Доли би довело всекиго до лудост.

Твърдо решена да не мисли повече, Кит съблече роклята и застана пред умивалника по долна риза и фуста. Къпането отдавна бе станало едно от любимите й удоволствия. Не можеше да повярва, че някога бе мразила сапуна и водата. Какво глупаво дете е била преди! Глупава за всичко, освен за омразата си към Кейн!

Проклинаше тихо под носа си — навик, който дори Елзбет не успя да изкорени. Преди да напусне дневната, Кейн й бе наредил да се срещнат след вечеря в библиотеката. Щеше да бъде твърде преувеличено да се каже, че Кит с нетърпение очаква разговора. В същото време, той трябваше да разбере, че тя вече не е онази незряла, осемнадесетгодишна девойка.

Луси бе разопаковала вече багажа й и когато за миг хвърли поглед на една стара рокля, й се прииска да изскочи на двора и да продължи с разглеждането на родния си дом. Но скоро трябваше да слезе долу и да продължи битката. На сутринта щеше да има достатъчно време.

Избра бяла рокля с разпръснати по нея букетчета незабравки. Горната пола бе ушита така, че между предните гънки се откриваше долната фуста в тон с цветята. Кейн, дяволите да вземат душата му, й бе предоставил щедра издръжка за дрехи и Кит се бе обзавела с красиви тоалети. Голяма част от тях дължеше на Елзбет, която бе заявила, че вкусът й е твърде хаотичен и никога не я пусна сама по магазините. Наистина, дължеше всичко на приятелката си — Кит бързо се уморяваше от суетата и необходимостта да избира, затова се съгласяваше с всичко, което й предлагаха продавачите.

Нетърпеливо измъкна фибите. Тази сутрин бе сресала косата си в испански стил: разделена по средата и стегната на прост кок на тила. Няколко кичурчета беше оставила пуснати върху челото и страните си, и заедно с черните обеци, й придадоха елегантност, която беше идеална за първата й среща с Кейн.

Повече нямаше да търпи да ограничават свободата й!

Разреса косата си докато заблестя, след това я вдигна и я закрепи с филиграновите гребени, които Елзбет й бе подарила. Буйните къдрици нападаха по раменете й. След като постави на китките си малко от любимия си жасминов парфюм беше готова да отиде при мис Доли.

Когато почука на вратата й, Кит се зачуди, как крехката й спътница щеше да се справи със срещата си на вечеря с героя-янки. Почука втори път и когато никой не й отговори, бутна вратата.

Мис Доли седеше сгушена в люлеещия се стол в ъгъла на тъмната стая. По набръчканите й бузи се стичаха сълзи, които тя безуспешно се опитваше да изтрие с парцаливо парче, което някога е било светлосиня носна кърпичка.

Кит се втурна към нея.

— Мис Доли! Какво се е случило?

По-възрастната жена изглежда не я чуваше. Кит коленичи пред нея.

— Мис Доли!

— Здравей, мила — промърмори тя. — Не разбрах, че си влязла.

— Защо плачете? — Кит стисна ръцете й. — Кажете ми какво не е наред?

— Нищо, наистина. Глупави спомени — как играехме на кукли със сестра ми, като деца. Играехме в беседката под лозницата. Спомените са част от старостта.

— Вие не сте стара мис Доли! Погледнете се! В тази бяла рокля изглеждате свежа, като пролетен ден!

— Опитвам се, да не се отпускам — призна мис Доли и се изправи в стола, докато бършеше мокрите си страни. — Понякога, в дни като днешния, си спомням за неща, които са се случили преди много години и това ме натъжава.

— Какви неща?

Мис Доли я потупа по ръката.

— Хайде сега, скъпа. Не искаш да слушаш моите глупости.

— Вие не говорите глупости — възрази Кит, макар преди няколко часа навика на компаньонката й да говори за всичко, което й дойдеше на ум, я беше побъркало.

— Ти имаш добро сърце, Катрин Луиз, разбрах го от пръв поглед. Бях много щастлива, когато ми предложи да те съпровождам обратно до Южна Каролина — тя поклати толкова енергично глава, че лентите на шапката й затрептяха. — Не ми харесва на Север. Всички говорят толкова високо. Не обичам янките, Катрин. Съвсем не ги харесвам.

— Разстроена сте заради срещата с майор Кейн, така ли? — Кит погали ръката на мис Доли. — Не трябваше да ви водя тук. Мислех само за себе си, но не и за начина, по който ще ви повлияе.

— О, скъпа не си струва да се виниш, заради глупостта на една безумна старица.

— Няма да ви позволя да останете, ако това ще ви направи нещастна.

Очите на мис Доли се разшириха от уплаха.

— Но аз нямам къде другаде да отида! — тя скочи от стола и започна отново да плаче. — Глупости… обикновени глупости… това е всичко. Аз… сега ще се измия и ние ще слезем на вечеря. Минутка… само минутка… дори по-малко…

Кит стана и прегърна слабите й рамене.

— Успокойте се, мис Доли! Няма да ви отпратя! Ще останете с мен толкова дълго, колкото вие пожелаете. Обещавам!

Надежда проблесна в очите на нейната компаньонка.

— И няма да ме отпратиш?

— Никога! — Кит погали пухкавите бели ръкави на роклята й и я целуна по бузата. — Направете се красива за вечерята.

Мис Доли погледна нервно към коридора, който се намираше извън сигурното убежище на стаята й.

— Д-добре, скъпа!

— Моля ви, не се притеснявайте за майор Кейн — усмихна се Кит. — Просто си представяйте, че забавлявате генерал Лий.

След десет минути прекарани пред огледалото, мис Доли реши, че е готова. Кит бе толкова щастлива, че възрастната жена успя да се възстанови, че нямаше нищо против да я почака. Докато слизаха по стълбите, мис Доли започна да се суети около нея.

— Почакай за минутка, скъпа. Горната ти пола е малко изкривена — прехапа езика си, докато оправи дрехата. — Бих желала да се грижиш за външния си вид повече. Не искам да бъда критична, но невинаги изглеждаш толкова чиста, колкото би трябвало да бъде една млада дама.

— Да, мем — промърмори Кит с най-смирения си глас, който никога не успя да заблуди мисис Темпълтън, но винаги вършеше работа пред мис Доли. В същото време мислено си обещаваше да удуши Байрън Кейн с голи ръце, ако изплашеше с нещо бедната жена.

Точно тогава той излезе от библиотеката. Беше облечен неофициално с черни панталони и бяла риза, косата му бе все още влажна от банята. Кит злорадо се усмихна. Беше твърде невъзпитан, за да се облече подходящо за вечеря, след като знаеше, че на масата ще присъстват дами.

Кейн вдигна глава и ги видя да приближават. Нещо, което Кит не можеше да разчете, проблесна в очите му. Сърцето й заби по-бързо. Споменът за безумната им целувка покри бузите й с руменина. Пое си дълбоко дъх. Предстоеше й трудна вечер. Трябваше да забрави за случилото се и да се държи с достойнство. Външният му вид щеше да ужаси мис Доли.

Кит се обърна, за да я успокои, но видя, че устните на възрастната жена са извити в кокетна усмивка. Мис Доли протегна малката си ръка, облечена в дантелена ръкавица и я спусна грациозно надолу, като дебютантка.

— Мой мили, скъпи генерале! Не мога да ви опиша каква чест е за мен, сър. Не можете да си представите, колко дълги часове прекарах на бедните си колене, молейки се за вашата безопасност. Никога, и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще имам честта да ви срещна — тя пъхна малките си пръстчета в голямата длан на Кейн. — Аз съм компаньонката на Катрин, Доротея Пинкни Калхун, една от колумбийския клон на Калхунови — и приклекна в дълбок реверанс, който би направил чест на всяка „темпълтънска“ дама.

Кейн погледна с недоумение горната част на шапката й с къдрици. Възрастната жена се изправи, главата й стигаше до третото копче на ризата му.

— Ако има нещо, каквото и да е, което бих могла да направя за по-приятното ви пребиваване в „Райзън Глори“, генерале, само кажете. От този момент… от този миг, ме считайте за най-преданата ви слугиня.

Ресниците на мис Доли запърхаха с такава тревожна скорост, че Кит се уплаши да не ослепее.

Кейн се обърна към Кит за обяснение, но тя също бе озадачена. Той прочисти гърлото си.

— Вижте… страхувам се, че сте направили грешка, мадам. Не съм дослужил до чин генерал. Всъщност, сега съм в оставка и изгубих връзка с армията, макар че някои все още ме наричат майор.

Мис Доли се изкиска непринудено.

— О, Боже, Боже! Колко съм глупава! Хванахте ме като коте в сметана! — и тя понижи гласа си до конспиративен шепот. — Забравих, че сте под прикритие! И трябва да призная, че добре го правите. Нито един шпионин-янки не би могъл да ви познае. Жалко само, че е трябвало да обръснете брадата си. Обожавам мъже с бради!

Търпението на Кейн свърши и той се обърна към Кит.