— И така, в какво се състои твоето предложение?

— Ами… — опита да си поеме въздух. — Както може би си предположил, част от сделката ще бъде, да запазиш плантацията, докато бъда в състояние да я откупя от теб.

— Така и предположих.

— Няма дълго да се мъчиш — побърза да добави тя. — Само пет години, докато получа парите от фонда.

Той я изучаваше. Кит нерешително прехапа долната си устна. Предстоеше най-трудната част.

— Знам, че очакваш нещо в замяна.

— Разбира се.

Мразеше тази искра на забавление в очите му.

— Това, което искам да ти предложа, е… малко необичайно. Но ако добре си помислиш, ще видиш, че е напълно справедливо — преглътна задавено.

— Продължавай.

Кит стисна очи, пое дълбоко дъх и продължи.

— Готова съм да ти стана любовница.

Кейн се задави.

Тя изрече останалото на един дъх.

— Знам, че това те изненада, но дори ти трябва да признаеш, че съм по-интересна компания, отколкото тези жалки пародии на жени, които си принуден да срещаш в Ню Йорк. Не се кикотя и не пърхам с мигли. Не бих могла да флиртувам, дори и да исках, и не забравяй, че от мен никога няма да чуеш да говоря за мопсове. И най-важното: няма повече да ти се налага да се притесняваш за глупавите балове и вечери, които повечето жени харесват. Вместо това, можем да прекарваме времето си в лов, риболов и езда. Ще видиш, ще ни бъде добре заедно.

Кейн избухна в неудържим смях.

Кит искрено пожела, ножът й да е отново у нея.

— Можеш ли да ми обясниш, какво толкова смешно казах, по дяволите?

Най-накрая, той успя да се успокои. Остави чашата на масата и стана от стола.

— Кит, знаеш ли, защо мъжете имат любовници?

— Разбира се. Четох за живота на Луи XV.

Той я изгледа въпросително.

— Мадам дьо Помпадур — обясни тя. — Била е кралска любовница. Когато прочетох за нея, ми дойде тази идея.

Тя не каза, че мадам дьо Помпадур, освен това е била и най-влиятелната жена във Франция. Умна и проницателна, тя е държала в ръцете си не само краля, но и цялата страна. Кит не бе така честолюбива, но щеше да успее да се справи с плантацията, ако майорът се съгласеше да я направи своя любовница. Освен това, нямаше какво друго да му предложи, освен себе си.

Кейн се опита да каже нещо, спря, поклати глава и глътна на екс останалото бренди. Видът му беше такъв, сякаш всеки момент щеше да се взриви. Въпреки това, обясни спокойно:

— Да бъдеш любовница, включва много повече от лов и риболов. Имаш ли някаква идея за какво ти говоря?

Кит усети, как бузите й почервеняват. За тази част от сделката не се бе замисляла, а и в книгата нищо не пишеше.

Тъй като в плантацията отглеждаха животни, знаеше как се размножават, но не се бе задълбочавала в подробностите, а Софрония категорично бе отказала да отговаря на подобен род въпроси. Кит знаеше, че най-важните детайли й се изплъзват, но бе научила достатъчно, за да разбере, че целия процес е отвратителен. И все пак, това трябваше да стане част от сделката. Поради някаква причина, чифтосването беше важно за мъжете, и от жените се очакваше да го приемат, макар да не можеше да си представи, как мисис Когдел позволява на преподобния да се покачи на гърба й, както жребците постъпваха с кобилите.

— Знам за какво говориш. И съм готова да ти позволя да се чифтосаш с мен — неохотно промърмори Кит, — макар че няма да ми хареса!

Кейн отново се разсмя, после изражението му помръкна, като се замисли, дали да не й хвърли още един бой. Извади пура от джоба си и излезе в градината да я запали. Кит го последва. Кейн стоеше до старата ръждясала пейка загледан към овощната градина. Тя чакаше той да каже нещо и когато не последва отговор, попита:

— Е, какво ще кажеш?

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал.

Огънчето от пурата, хвърляше трепкаща светлина върху лицето му. Обхвана я паника. Това бе единствения й шанс да запази „Райзън Глори“! Трябваше да го убеди!

— Защо да е нелепо?

— Защото е.

— Можеш ли да ми обясниш?

— Аз съм ти доведен брат!

— Мислиш ли! Това не означава нищо, чисто юридическо понятие.

— Също така, все още съм твой настойник, тъй като не успях да намеря никой в цялата околия, който да се съгласи да поеме тази отговорност. И като съдя по днешното ти поведение, предполагам, че това не е странно.

— Ще се поправя! Освен това съм наистина добър стрелец, така че на масата си винаги ще имаш месо.

Кейн отново избухна в ругатни.

— Когато си избират любовница, мъжете не търсят някой да им слага месо на масата, дявол да го вземе! Те искат жена, която изглежда, действа и мирише като жена!

— Но аз мириша наистина добре! Ето виж! — Кит поднесе ръцете си, за да може сам да се убеди. Но той кипеше от ярост.

— Те искат жена, която знае как да се усмихва, да говори хубави неща, да прави любов, от което ти и понятие си нямаш! За това се страхувам, че си вън от играта!

Момичето преглътна и последната си капчица гордост.

— Мога да се науча.

— О, за Бога! — и той закрачи към другата страна на покритата с чакъл пътека. — Вече реших!

— Моля те! Не…

— Няма да продам плантацията!

— Няма да я продадеш… — едва си пое дъх от огромната вълна щастие, която я заля. — О, майоре! Това е… това е най-прекрасното нещо, което съм чувала!

— Спри да се радваш! Имам едно условие.

Кит мигновено настръхна, а сърцето й се сви от лошо предчувствие.

— Никакви условия! Не се нуждаем от условия!

Той пристъпи в кехлибареното езеро на светлината идваща от трапезарията.

— Трябва да се върнеш обратно в Ню Йорк и да постъпиш в училище.

— Училище?! — погледна го недоверчиво. — Аз съм на осемнадесет години и съм твърде стара за училище! Освен това, през целия си живот съм се самообразовала.

— Не в такова училище. В пансион. Място, където изучават етикета и добрите маниери, и всички женски добродетели, от които ти и понятие си нямаш.

— Пансион? — беше ужасена. — Това е най-тъпото, най-инфантилното…

Кит забеляза буреносните облаци, които промениха изражението на лицето му, и мигновено смени тактиката.

— Позволи ми да остана тук. Моля те! Няма да ти създавам проблеми. Кълна се в Исус! Мога да спя в бараката и дори няма да усетиш, че съм наоколо. Мога да ти бъда полезна, защото познавам тази плантация най-добре от всички. Моля те, позволи ми да остана!

— Ще направиш, каквото ти казвам.

— Не, аз…

— Ако мислиш да ми се противопоставяш, ще продам „Райзън Глори“ толкова бързо, че няма да разбереш, какво се е случило. Повярвай ми, тогава няма да имаш и най-малката надежда да си я получиш обратно.

Прилоша й. Омразата й към Кейн се стегна в по-твърд и здрав възел.

— Колко… колко дълго се налага да остана в този пансион?

— До момента, в който можеш да се държиш като дама, така че предполагам, всичко зависи от теб.

— Но ти може да ме оставиш там завинаги.

— Добре, нека кажем — три години.

— Но това е прекалено много време! Тогава ще бъда на двадесет и една.

— Имаш много да учиш. Впрочем, изборът е твой.

Кит го изгледа горчиво.

— И какво ще стане тогава? Ще мога ли да откупя плантацията от теб с парите от фонда?

— Ще го обсъдим, когато му дойде времето.

Той имаше власт да я държи далеч от „Райзън Глори“ в продължение на години, далеч от всичко, което обичаше.

Кит се обърна и се втурна в трапезарията. Беше се унизила да му предложи себе си и спомена за това, непоносимо я терзаеше. Когато изгнанието й приключеше и си върнеше плантацията обратно, той щеше да си плати за всичко.

— Какво ще кажеш, Кит? — попита я той внезапно появил се в стаята.

Тя с труд произнесе думите.

— Все едно ми остави някакъв избор, янки?

— Е, добре, добре.

Женски глас, гърлен и съблазнителен се разнесе от коридора.

— Виж ти, какво ми е довело моето момиче от Ню Йорк!

— Софрония! — Кит бързо прекоси трапезарията и се хвърли в прегръдките на жената, която стоеше на вратата. — Къде беше?

— В Ръдърфорд. Джексън Бейкър е болен.

Кейн се вторачи в новодошлата с изненада. Значи това беше Софрония! Не си я бе представял така. В мислите му бе стара, пълна негърка, а тя бе някъде в началото на двадесетте и най-красивата и екзотична жена, която някога бе виждал. Слаба и стройна, тя се извисяваше над Кит. Имаше високи, изваяни скули; кожа с цвят на карамел и леко скосени, златисти очи, които бавно се повдигнаха към него, докато той я изучаваше. Погледите им се срещнаха и застинаха над главата на Кит.

Софрония се освободи от прегръдката на възпитаницата си и тръгна към Байрън с ленивата грация на пантера. Дори простата памучна тъкан на роклята, изглеждаше върху тялото й, като най-скъпа коприна. Когато стигна до него, спря и подаде тънката си ръка.

— Добре дошли в „Райзън Глори“, господарю.



Във влака, по целия обратен път на север, Софрония се държа отвратително. Казваше само „Да, сър“, „Не сър“ на Кейн, като му се усмихваше ласкаво и нито веднъж не застана на страната на Кит.

— Така е, защото той е прав — заяви Софрония, когато Кит окончателно загуби търпение. — Време е вече да започнеш да се държиш, като голяма жена. Не можеш да промениш своята същност.

— А на тебе ти е време да си спомниш, с кого си живяла заедно и с кого си по-близка.

Софрония и Кит се обичаха искрено, независимо, че едната беше бяла, а другата — черна. Което не означаваше, че не спореха. А тези спорове ставаха все по-разгорещени, колкото повече приближаваха Ню Йорк.



Минути, след като Магнус съзря Софрония, започна да се движи унесен като в мъгла, а мисис Симънс не спря да превъзнася достойнствата й. След три дни на Кит й бе втръснало до смърт. След това, вече лошото й настроение, се срина още повече.