Когато пристигна преди два дни, Кейн изобщо не бе обърнал внимание на къщата. Вместо това, прекара един ден, изучавайки руините на изгорелите стопански сгради, разгледа разбитите селскостопански машини, разходи се в пустото поле, като от време на време спираше, за да вземе в шепата си от плодородната почва. Тя се плъзгаше между пръстите му, като топла коприна. Отново се замисли за Ню Йорк и за живота си там, който бе започнал да го задушава.

Кейн хвърли юздите на Ели — прегърбен старец и бивш роб — който бе излязъл насреща му с пушка, когато за първи път прекрачи в плантацията.

— Не мърдай! — бе го предупредил. — Мис Кит ми е наредила да стрелям по всеки, който стъпи в „Райзън Глори“.

— Крайно време е някой да нашари задника на мис Кит — бе отвърнал Кейн, без да споменава, че вече е свършил тази работа.

— Имате право — неочаквано се съгласи негърът. — Но въпреки това, ще трябва да стрелям по вас, ако приближите още.

Кейн би могъл да обезоръжи стареца без затруднение, но имаше нужда от неговата подкрепа, затова си направи труда да обясни каква е връзката му с Розмари Уестън и Кит. И когато Ели разбра, че младият мъж не е един от предателите, които слугуваха на северняците, сега ограбващи селските райони, бе свалил пушката и го бе приветствал в „Райзън Глори“.

В средата си, къщата бе извита като полудъга. Кейн влезе в широк централен коридор, който бе направен така, че да пропуска прохладния бриз. Стая за гости, музикален салон и библиотека, всичко занемарено и потънало в прах. В трапезарията имаше красива маса от тиково дърво, по която личаха скорошни следи от остър предмет. Войските на Шърман я бяха изнесли в двора и я бяха ползвали, за да колят на нея останалите в плантацията животни.



До Кейн достигна миризмата на пържено пиле. Ели не умееше да готви, а доколкото знаеше, в къщата нямаше никой друг. Бившите роби, подлъгани от обещанието за четиридесет акра и муле, бяха тръгнали след Съюзническата армия. Чудеше се, дали мистериозната Софрония не се е завърнала. Старият негър бе споменавал на няколко пъти за готвачката на „Райзън Глори“, но Кейн все още не я бе видял.

— Добър вечер, майоре!

Кейн застина, когато малка, много добре позната фигура се появи в края на коридора. Тогава започна да ругае.

Кит нервно стискаше юмруци. Щеше да е по-добре да се държи на разстояние от него, докато свикнеше с присъствието й.

Бе напуснала къщата му в Ню Йорк по същия начин, по който бе влязла — прескачайки задната стена. Бе взела своя вързоп и книгата за живота на Луи XV, която я бе вдъхновила за отчаяния план, който измисли след отпътуването на Кейн от града.

Сега бе изобразила такава широка усмивка, та чак бузите я боляха.

— Надявам се, че сте огладнели, майоре. Има пържено пиле и топли бисквити, които се топят в устата. Дори почистих масата в трапезарията, така че би могъл да ядеш там. Разбира се, малко е издраскана, но е по-хубава от Шератън. Чувал ли си за Шератън, майоре? Той е бил англичанин, и то баптист. Това не ти ли се струва странно? Изглежда, само южняците трябва да са баптисти. Аз…

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя разбира се знаеше, че той ще се ядоса, но не до такава степен! Честно казано, не бе сигурна, че може да понесе предстоящата буря. Бе издържала мъчителното пътуване с влак, обратно до Чарлстън, безкрайно дългото клатушкане във фургона, а последните петнадесет мили измина пеша, от което получи слънчево изгаряне и разкървавени мехури по стъпалата си. Последните й пари отидоха за продукти за днешната вечеря. Дори успя да се изкъпе в кухнята и да се преоблече в чиста риза и панталони, така че от нея се носеше миризма на сапун. Беше изненадана да открие, че й харесва да бъде чиста. Банята, в края на краищата, не се бе оказала толкова лоша идея, дори това да означаваше, че трябва да вижда голите си гърди.

Опитваше се да кокетничи, като южняшките красавици, макар че от това й се гадеше.

— Как, какво, майоре? Приготвила съм ви вечеря. Това е всичко.

Той изскърца със зъби.

— Не, приготвяш се да умреш! Защото сега ще те убия!

Тя не му повярва, но нещо в гласа му, издаваше сериозните му намерения.

— Не ми викай! Ти на мое място би направил същото!

— За какво говориш?

— Нима би останал в Ню Йорк, докато някой се готви да ти отнеме единственото, което ти е най-скъпо? Не би седял в разкошната си спалня да четеш книги и да пробваш глупави рокли, докато всичко ти се изплъзва. Би се върнал в Южна Каролина толкова бързо, колкото можеш, точно като мен. И би направил всичко, за да запазиш това, което е твое!

— Май разбрах, какво си намислила.

С две големи крачки, той преодоля разстоянието между тях и преди Кит да успее да отскочи, зашари с ръце по тялото й.

— Спри!

— Не, докато не те обезоръжа!

Тя ахна, когато нетърпеливите му пръсти докоснаха гърдите й. Все едно я порази мълния, но на Кейн изглежда, не му направи впечатление. Със същото внимание удостои талията и бедрата й.

— Спри!

Той намери ножа, привързан към крака й.

— Беше планирала да използваш това, когато заспя ли?

— Щом нямах смелостта да те убия с револвера, едва ли щях да го сторя с ножа, сега!

— Може би, го носиш със себе си, за да отваряш консерви?

— Ти ми взе оръжието. Не можех да пътувам без никаква защита.

— Виждам! — и той постави ножа далеч от нея. — Тогава, след като не си планирала да ме убиеш, какво си намислила?

Всичко ставаше не така, както се бе надявала Кит. Искаше да му каже да се отдръпне по-далеч от нея, но не бе такава глупачка, че да го предизвиква толкова скоро.

— Защо първо не вечеряме, а след това да поговорим? По тези места, храната се намира трудно. Няма смисъл да оставяме всичко да изстине.

Кейн се замисли.

— Добре, ще ядем. Но после ще проведем сериозен разговор.

Кит кимна и забърза към кухнята.

— Идеално, ще сложа масата за минутка.

Кейн би трябвало да я разпита веднага, но бе прекалено гладен, дяволите да го вземат! Не бе ял истински, откакто напусна Ню Йорк!

Скри ножа и отиде в трапезарията. Кит се появи с поднос с пържено пиле, който постави на масата и той най-накрая забеляза нещо, което не си бе направил труда да види по-рано. Всичко по нея беше чисто. Късо постриганата й коса, карираната риза, на която липсваха копчета на врата, и тъмнокафявите панталони, висящи свободно около тънките й бедра, бяха чисти. Лицето й сияеше, като нова монета! Дори и през ум не му минаваше, че може да я накара по собствена воля да се изкъпе. Явно бе решила да използва драстични мерки, за да го умилостиви. Не, че щеше да постигне някакъв успех! Все още не можеше да повярва, че се бе върнала сама. Впрочем, защо не? Тя не разбираше смисъла на думата „предпазливост“.

— Сядай и яж, майоре! Сигурна съм, че си гладен.

Кейн трябваше да признае, че е добра готвачка. Пилето беше със златиста препържена коричка, а когато отви бисквитите, от тях се вдигна апетитна пара. Дори салатата от глухарче бе много вкусна.

Когато се наяде, със задоволство се облегна на стола.

— Само не казвай, че си приготвила всичко сама.

— Разбира се, че сама. Ако Софрония беше тук, щеше да ми помогне, но тя още не се е върнала.

— Софрония — това готвачката ли е?

— Да, и се грижеше за мен, докато растях.

— Явно не се е справила достатъчно добре с тази задача.

Виолетовите й очи се присвиха.

— Което ме навежда на мисълта, че аз също бих могла да кажа нещо за твоето възпитание.

Ситата вечеря го бе умилостивила малко, така че този път тя не получи достоен отпор.

— Всичко беше много вкусно.

Кит стана да донесе бутилката бренди, която бе оставила по-рано на бюфета.

— Розмари я беше скрила, преди да дойдат янките. Помислих си, че може би ще искаш една чашка, за да отпразнуваш пристигането си в „Райзън Глори“.

— Напълно в стила на майка ми. Да се погрижи по-добре за алкохола, отколкото за доведената си дъщеря.

Той взе бутилката, за да извади тапата и любопитно попита:

— Как плантацията е получила името си? Много е необичайно.

— Това се е случило малко след като дядо ми построил къщата — започна Кит и се облегна на бюфета. — На вратата почукал баптистки проповедник и помолил да му дадат храна. И въпреки че баба ми е била строга методистка, го нахранила. Поговорили, и когато разбрал, че плантацията е нова и все още няма име, им казал, че трябва да я нарекат „Възкръснала слава“, тъй като след няколко дни бил Великден. Така и направили. Става дума за това, че когато Исус е възкръснал, славата му се е възродила с пълна сила.

— Ясно — кимна той и извади парченце корк от чашата си. — Мисля, че е време да ми кажеш какво правиш тук.

Стомахът й се сви. Наблюдаваше го докато преглъща поредната глътка бренди, без да сваля поглед от нея. Той никога не пропускаше нищо.

Кит пристъпи към отворената врата, която водеше от трапезарията към обраслата с бурени градина. Отвън бе тихо и тъмно и тя можеше да подуши аромата на орловите нокти носен от нощния бриз. Обичаше всичко това толкова много! Дърветата и потоците, гледката и ароматите. Но най-много от всичко обичаше да гледа танца на памука в белите полета. Скоро всичко щеше да бъде отново постарому.

Бавно се обърна към Кейн. Всичко зависеше от следващите няколко минути и нямаше право на грешки.

— Дойдох да ти направя предложение, майоре.

— Излязох в оставка. Защо не ме наричаш просто Байрън?

— Ако за теб е едно и също, предпочитам да си остана на „майор“.

— Предполагам, че е по-добре, отколкото другите прозвища, с които си ме наричала — отново се облегна назад в стола. За разлика от истинските джентълмени-южняци, той не носеше вратовръзка на масата и яката на ризата му бе отворена. Без сама да осъзнава, Кит се загледа в силните мускули на шията му. Когато се усети, се принуди да отвърне очи.