— Достатъчно ли ти е? — попита я кротко.

Тя изтри очите си и каза с достойнство:

— Поведението ти е инфантилно!

Кейн започна да се смее, но изведнъж, забравил за всичко, очаровано се взря надолу във ваната. Твърде късно Кит съобрази, че е загубила кърпата. Бързо събра коленете си, за да се прикрие.

— Излизай, веднага! — над ръба на ваната плисна вода, когато се опита да извади хавлията от дъното й.

Той бързо пристъпи назад към вратата, след това спря. Наблюдаваше я, как се бори с подгизналата кърпа. Неловко прочисти гърлото си и попита.

— Ще можеш ли… ъъъ… сама да се измиеш?

Кит почувства как по бузите й се разля червенина. Кимна смутено и издърпа тежката хавлия.

— Ще ти донеса една от моите ризи. Но ако намеря дори петънце мръсотия, когато приключиш, започваме всичко отначало.

Той изчезна, без да затвори вратата. Кит изскърца със зъби и си представи как орел кълве очите му.

Два пъти се изтри, премахвайки мръсотията, която, от известно време, удобно се бе разположила по цялото й тяло. След това изми косата си и накрая удовлетворена от резултата, уверена, че дори Божията майка не може да намери никакъв пропуск, посегна да вземе суха кърпа. Тогава видя, че ваната е заобиколена от парчета счупено стъкло, като средновековна крепост — от защитен ров.

Ругаейки, тя се зави с подгизналата хавлия и извика към отворената врата.

— Ей, янки! Трябва да ми донесеш суха кърпа, но си дръж очите добре затворени. Иначе ще те убия докато спиш, ще те нарежа на парчета и ще изям черния ти дроб за закуска!

— Колко е хубаво да разбера, че сапунът и водата не са развалили нежния ти нрав — той се появи на вратата с широко отворени очи. — Бях започнал да се притеснявам за това.

Кейн взе една кърпа от рафта в банята, но вместо да й я подаде, прокара поглед по разбитите стъкла.

— „Полученото удоволствие от всеки подарък се превръща в наказание, ако злоупотребиш с него“ — Ралф Уолдо Емерсън, в случай, че не знаеш от кого е цитата.

Едва след като й подаде кърпата, Кит се почувства достатъчно в безопасност, за да му отговори.

— Мистър Емерсън също така е написал „Всеки герой, рано или късно става безинтересен“. Не знам, как е било наистина, но си мисля, че ти си го вдъхновил за тези думи.

Кейн се засмя, доволен да разбере, че духът й не е пречупен. Тя беше тънка, като кобилка, само костеливи ръце и дълги слаби крака. Дори тъмният триъгълник, който успя да зърне, за малко, бе все още детски.

Но обръщайки се, си спомни малките й гърди с коралови връхчета, които съвсем не изглеждаха невинно. Представата за тях го смути и той проговори по-грубо отколкото имаше намерение.

— Подсуши ли се вече?

— Да. Доколкото това е възможно в твое присъствие.

— Прикрий се! Обръщам се!

— Жалко, тъкмо си мислих, колко е хубаво, когато не виждам грозното ти лице!

Вбесен, той пристъпи напред.

— Би трябвало да те оставя, да стъпиш боса върху стъклата!

— По-добре да изтърпя болката, отколкото нахалната ти компания!

Той я грабна от ваната, изнесе я в коридора и грубо я остави да стъпи на краката си.

— Оставих ризата в твоята спалня. Утре мисис Симънс ще те изведе, за да купите прилични дрехи.

Тя го изгледа подозрително.

— Какво по-точно разбираш под прилични дрехи?

Той знаеше какво ще последва и се приготви за бурята.

— Рокли, Кит.

— Да не си полудял?

Тя изглеждаше толкова възмутена, че Кейн се усмихна. Но не бе глупак. Време беше да й стегне юздите.

— Чу ме. И докато ме няма, ще правиш това, което мисис Симънс ти каже. Ако създаваш проблеми, съм наредил на Магнус да те заключи в стаята ти и да изхвърли ключа. Не се шегувам, Кит. Когато се върна, бих искал да чуя, че си се държала добре. Имам намерение да те предам на новия ти настойник, чиста и почтено облечена.

Емоциите, които се изписаха върху лицето й варираха от възмущение, до гняв, докато не взе превес нещо, което напомняше на отчаяние. Водата, капеща от краищата на косата й, падаше, като сълзи върху тънките й рамене, а гласът й съвсем изтъня.

— Наистина ли ще го направиш?

— Разбира се, че ще ти намеря друг настойник. Трябва да се радваш на това.

Тя с такава сила стисна краищата на кърпата, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Не това имах предвид. Наистина ли ще продадеш плантацията?

Кейн застина от страданието, изписано върху малкото й лице. Нямаше намерение да се обременява с разорена памучна плантация, но тя не би го разбрала.

— Няма да взема парите за себе си, Кит. Ще ги вложа в попечителския ти фонд.

— Не ме е грижа за парите! Не можеш да продадеш „Райзън Глори“!

— Налага се. Някой ден, може би ще разбереш.

Очите на Кит потъмняха, като бурно море.

— Най-голямата грешка, която направих, е, че не ти отнесох главата!

Цялата й малка, увита в хавлия фигура изразяваше достойнство, когато мина покрай него и силно затръшна вратата на спалнята.

Глава 4

— Искате да ми кажете, че няма никой в цялата община, който да се съгласи да поеме настойничеството над мис Уестън? Дори и ако платя всички разходи? — попита Кейн, изучавайки преподобния Роулинс Еймъс Когдел от Ръдърфорд, Южна Каролина, който от своя страна, също го оглеждаше.

— Трябва да разберете, мистър Кейн. Всички ние познаваме Катрин Луиз, много преди вас.

Роулинс Когдел се молеше на Бог, да му прости удовлетворението, което изпитваше, поставяйки прът в колелото на този янки. Героят от „Мисионари Ридж“, в действие! Обидно му беше, че е принуден да разговаря с този човек. Но какво можеше да направи? В днешно време, сините униформи на окупационните войски бяха навсякъде, и дори Божият служител трябваше да внимава да не ги обиди.

На вратата се появи съпругата на свещеника — Мери — с чиния, в която имаше четири малки сандвича, намазани отгоре с тънък слой ягодов конфитюр.

— Да не ви прекъсвам?

— Не, не. Ела, мила моя. Мистър Кейн, моята съпруга ви е донесла специална почерпка. Жена ми е известна с ягодовия си конфитюр.

Конфитюрът бе от дъното на последния буркан, който Мери бе направила преди две години, когато все още имаше захар, а хлябът бе отрязан от самуна, който трябваше да ядат до края на седмицата. И все пак, Роулинс бе доволен, че има какво да предложи на госта си. Той по-скоро би гладувал, отколкото да позволи на този човек да разбере, колко бедни бяха всички.

— За мен не, мила моя. Няма да си развалям апетита. Заповядайте, мистър Кейн, вземете си два.

Кейн, въпреки мнението на преподобния Когдел, не беше глупав и веднага съобрази каква жертва правят, за да му поднесат тази почерпка в нащърбената порцеланова чиния със синя украса в китайски стил. Той взе един сандвич, който никак не желаеше и направи необходимите комплименти. По дяволите, всички южняци! Шестстотин хиляди души бяха загинали заради непреклонната си гордост.

Кейн считаше, че гордостта им бе продукт на робовладелската система. Плантаторите бяха живели в своите владения, подобно на всемогъщи крале, и притежаваха пълна и безгранична власт над своите роби. И осъзнаването на това бе породила тяхната ужасна самоувереност. Считаха, че са всесилни и поражението не бе променило почти нищо в тях. Южняшкото семейство можеше да гладува, но щеше да предложи, дори и на презрения си гост, чай и сандвичи.

Преподобният Когдел покани жена си.

— Заповядай, седни, мила моя. Може би ще съумееш да ни помогнеш. Мистър Кейн има някои затруднения.

Тя направи това, което съпруга й поиска от нея — изслуша го, докато подробно описваше връзката между Кейн и Розмари Уестън, и как техният гост желае да прехвърли настойничеството си върху Кит, на някой друг. Когато накрая свещеникът свърши, Мери поклати глава.

— Страхувам се, че това, което искате, е невъзможно мистър Кейн. Има много семейства, които биха били много щастливи да вземат Катрин Луиз в детските й години. Но вече е твърде късно за това. Мили Боже, та тя е на осемнадесет!

— Като че ли е престаряла — сухо отбеляза Кейн.

— Стандартите на поведение в Южна Каролина се различават от тези на север — меко обясни жената. — Момичетата от добрите семейства още от раждането си се възпитават в установените традиции, характерни за южняшките дами. Но Катрин Луиз не само че никога не показа склонност да следва тези традиции, а на всеослушание се присмиваше над тях. Семействата от нашата общност ще бъдат притеснени от влиянието, което Катрин би оказала на дъщерите им.

Кейн почувства жалост към Кит. Не й е било лесно да расте с мащеха, която я мрази, баща, който я пренебрегва и общност, която не я одобрява.

— Нима в този град няма някой, който да изпитва поне малко привързаност към нея?

Малките ръце на Мери запърхаха във въздуха.

— Милостиви Боже, мистър Кейн, вие ме разбрахте неправилно! Всички ние много я обичаме. Катрин Луиз е щедро и добро създание. Благодарение на ловните й умения, на масите на най-бедните семейства има храна, освен това счита за свой дълг да ободрява падналите духом. Но това не променя факта, че поведението й надхвърля всички граници на общоприетите норми.

Кейн отдавна играеше покер, за да разбере кога е претърпял поражение. Уилард Ритер му бе дал представителни писма за четири ръдърфордски семейства, но те всички отхвърлиха предложението му. Той дояде проклетия сандвич и си тръгна.



Докато яздеше обратно към „Райзън Глори“ на кокалестата кобила, която бе наел от една конюшня в Чарлстън, Байрън бе принуден да признае пред себе си неприятната истина: дали му харесва или не, оставаше с Кит.

Пред погледа му изникна къщата на плантацията. Тя бе красива двуетажна сграда, построена от тухли и измазана отвън. Извисяваше се в края на входната алея, обрасла цялата в бурени. Въпреки запуснатия вид, олющената боя и счупените капаци, си оставаше стабилна постройка. Бе боядисана в топъл нюанс на сметана, с тухли и кирпич, подаващи се под циментова замазка. Високи дъбове, натежали от испански мъх, растяха около четирите краища на къщата и хвърляха дебела сянка върху керемидения й покрив. Азалии, орлови нокти и бодлива зеленика, подаваха цветове от обрасли лехи, а восъчните листа на магнолиите надничаха от високата трева на предния двор.