— Поеми си дълбоко дъх — посъветва я Лорна. — Прекара кошмарна нощ.

— Добре съм.

Сандра се върна с чаша чай, която подаде на Хелън, преди да седне на пода пред нея.

— Виж, можеш да останеш тук колкото поискаш, ясно?

Другата се усмихна мрачно.

— Благодаря ти, но довечера ще се прибера. Рано или късно ще трябва да се изправя лице в лице с него.

— Не е ли Джим този, който трябва да застане пред теб? — обади се Джос. — Нали той е наел частен детектив да те следи.

Хелън повдигна рамене.

— Щях да съм много по-уверена, ако детективът не бе открил доста пикантна история за мен. — Тя повдигна вежди. — Сега не искам да се преструвате, че не знаете за какво става въпрос.

— Не си длъжна да ни разказваш нищо, ако не искаш — увери я Лорна, въпреки че изгаряше от любопитство какво имаше предвид Джералд, когато каза, че Хелън не е… ами, не е Хелън.

— Наистина — съгласи се Сандра, а Джос само кимна.

— Момичета, вие сте лъжкини — леко се засмя Хелън. — Но честно казано, ще ми бъде от полза, ако излея душата си. Крия го от доста време. — Отпи глътка чай, докато другите очакваха със затаен дъх да продължи. — Джералд е прав. Името, което са ми дали при раждането ми, е Елън. Елън Сътън.

— Та то е почти едно и също! — възрази Джос.

— Това не е цялата история. Израснах в Чарлс Таун, Западна Вирджиния, недалеч от хиподрума. Не беше… особено забавно. Много пъти ми се е налагало да ходя на училище пеша, буквално боса.

— О! — Джос изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

Лорна имаше същия вид.

Но Хелън вдигна ръка.

— Не, не. Никакво състрадание. Просто ви разказвам истината. И както ви е известно, в момента живея доста охолно, така че няма защо да ми съчувствате. Както и да е, ще се задоволя да кажа само, че водехме труден живот. Поне така беше за моето семейство, не е задължително да важи и за другите. Но баща ми беше алкохолик и се отнасяше много грубо с мен и майка ми. Когато тя почина, докторът каза, че е получила удар, но аз съм готова да се закълна, че истинската причина бяха многобройните побои. — Отпи още една глътка чай и Лорна забеляза, че ръката й, с която държеше чашата, трепери.

— Това някога създавало ли му е проблеми? — попита Сандра.

— По дяволите, не! — отвърна с нехарактерна за нея рязкост Хелън. — Нещата там не стават по този начин. За съжаление, не мога да докажа вината му. Въпреки че определено беше виновен за мизерния й живот по време на брака им. — Тя сви рамене. — И все пак тя сама избра своя ад. Както всички ние впрочем.

Лорна си спомни за предишните си връзки, някои от които бе поддържала излишно дълго само защото бе прекалено пасивна или пък твърде силно се бе страхувала от самотата.

— Както всички нас — съгласи се тя.

Сандра поклащаше глава, загледана някъде надалече.

А Джос само ги наблюдаваше.

— Но какво е онова нещо? Миналото ти ли е единственото, което злополучният детектив е успял да изрови за теб? — попита Лорна. — Защото, ако трябва да бъда съвсем откровена, очаквах да чуя нещо много по-скандално.

Хелън се засмя.

— Е, не съм убила никого. Работата е там, че си измислих история, която изобщо не беше моята. Съчиних свое собствено минало, което започваше от Средния запад и минаваше през починали родители, които винаги са ме подкрепяли. Представях се за душата на компанията и първа подгласничка на най-популярното момиче в училище.

— Първа подгласничка? — учудено я погледна Сандра. — А защо не за кралицата през цялото време?

— Е, трябваше да изглежда правдоподобно — усмихна се Хелън. — Да придам привкус на разочарование на измислената си история.

— На мен ми изглежда много забавно! — обади се Джос. — Всички трябва да го правим, само че преди това е задължително да решим на кого бихме искали да приличаме. Тогава хората щяха да бъдат много по-щастливи.

— И когато се е появил Джим, ти си работила в „Гарфинкълс“, така ли? — върна я към темата Лорна.

Хелън кимна:

— И все още учех.

— Значи всичко е свършило като в приказката за Пепеляшка — продължи Лорна. — Искам да кажа, в известен смисъл. Получила си своя замък, макар да не си срещнала принца.

— О, в началото ми изглеждаше като истински принц — отвърна Хелън, усмихвайки се на някакъв приятен спомен. — Всъщност той не е толкова лош, дори и сега. През повечето време е добър човек. Само че не става за съпруг.

Лорна потисна импулса си да извика: „Но той е наел частен детектив да те следи!“, защото, щом приятелката й бе избрала да остане с такъв негодник, не беше нейна работа да я съди.

Сама бе търпяла различни негодници за много по-малко пари и престиж, отколкото Хелън бе получила от сделката.

— Продължавам да очаквам нещо много по-драматично и шокиращо — подразни я тя. — Лично аз не бих си купила вестник заради такова заглавие.

— Какво ще кажеш за това, че бях заловена да крада от магазин „Ормондс“? — попита Хелън, повдигайки вежди.

Джос едва не се задави.

Челюстта на Лорна увисна от изумление.

А Сандра… Малко странно беше, че изобщо не изглеждаше изненадана.

— Е, забравете за чая. Тази история е подходяща за по една маргарита. Всички ли участват?

Естествено, участваха всички.

— Ти сериозно ли говориш? — попита Джос, щом домакинята се изнесе към кухнята, за да приготви жадуваните питиета.

Хелън кимна утвърдително.

— Беше липса на вярна преценка. Момент на ярост, защото Джим бе блокирал кредитните ми карти и аз реших да го пратя по дяволите, тъй като нямаше право да ме оставя боса. Така че излязох от магазина, обута в чифт на „Бруно Мали“. Оставих им обувките си на „Джими Чу“, но очевидно в „Ормондс“ бартерът не минава. — Опитваше се да говори спокойно, въпреки че лицето й пламтеше. — Но кой да знае?

— И те хванаха? — обади се Лорна, невярваща на ушите си.

Приятелката й смръщи лице.

— Ами, да. Както вече казах, беше глупост от началото до края. А сега — продължи, а раменете й някак се отпуснаха — вие знаете най-съкровените ми тайни. Вече сте наясно защо ще си имам проблеми, ако… всъщност, когато Джим научи. Ще бъде публично опозорен, щом се разчуе, че миналото на съпругата му, публикувано в множество каталози за благотворителност, се е оказало измислица.

— Мислила ли си някога да го напуснеш? — предпазливо попита Сандра, влизайки в стаята с три чаши. Подаде едната на Хелън. — Не казвам, че трябва да го направиш. — Раздаде останалите питиета.

— О, естествено, че трябва — махна с ръка Хелън и отпи глътка, преди да продължи: — Господи, ако слушах неговата версия, щях да се запитам защо, по дяволите, тази глупачка не се е разделила с него преди години, вместо да се стресира, живеейки с лъжите си толкова време. — Изсмя се сухо. — А отговорът е, че съм прекалено слаба. Или поне бях. Напоследък често обмислям идеята. Разводът не е чак толкова лошо нещо, каквото беше по-рано. Ако се разделим сега, той би могъл да запази шанса си за издигане в политиката.

Сандра се върна с питието си, настани се до тях и отпи.

— Естествено. Ти просто си била неговата Джейн Уаймън — каза Лорна. — Никой не се сеща за нея като за първата съпруга на Роналд Рейгън. За всички тя е Анджела от сериала „Фалкон Крест“.

— Вярно — подкрепи я Сандра, поставяйки чашата си върху масата. И третият коктейл вече бе изпит. — Опитвах се да си спомня името на шоуто й.

— Аз зная кой е моят Фалкон Крест — заяви Лорна, като в същото време се питаше дали не трябва да предложи по още едно питие, от каквото очевидно всички имаха нужда.

Изглежда, същата мисъл бе споходила и Сандра, защото отбеляза:

— Нужна ни е по още една маргарита. — Понечи да се изправи, но Лорна я спря:

— Почини си, аз ще се погрижа. Извадила ли си всичко?

— Да, сложих го на барплота.

— Веднага се връщам.

Вярно, домакинята се бе погрижила всички напитки да са първокласни. Момичето знаеше как се организира купон.

Разбърка съставките, като добави кубчета лед от сребристия хладилник на Сандра, и ги отнесе в гостната точно когато тя започваше да разказва историята си.

— Щом заговорихме за това, аз също имам скрита самоличност. — Отпи голяма глътка и продължи: — Всъщност дори няколко.

— Слагай ги на масата — нареди Лорна и допълни чашата й, за да я накара да продължи да говори. — Какви?

— Аз съм… — подхвана Сандра, като седна изправена, и започна да изрежда, броейки на пръсти: — … доктор Пенелопе, сексуален терапевт; палавата ученичка Бритни; Олга — шведката господарка…

Ставаше все по-зловещо.

— … злобната стара леля Хенриета, която обича да раздава шамари; и… най-популярната прислужница — французойката Лулу. — Устните й се изкривиха в саркастична усмивка. — И това са само част от тях. Всъщност работя като оператор на телефон на удоволствието.

По някакъв начин — по някакъв — това беше дори по-шокиращо от историята на Хелън. Сандра? Оператор на телефон на удоволствието? Но тя изглеждаше толкова стеснителна! Толкова… толкова… антисексуална!