Бет Харбисън - Клубът на анонимните шопинг маниачки

Лицето на момичето леко поруменя, колкото да подчертае свежата му младост.

— Всъщност има нещо, за което бих желала да чуя вашето мнение. Спомняте ли си как ви разказвах, че непрекъснато получавам предложения за работа от различни семейства? — Жените кимнаха едновременно. — А миналия ден научих, че самата госпожа Оливър е уговаряла други детегледачки да постъпят на работа при нея.

Лорна издиша шумно.

— Искаш да кажеш, че е предлагала твоята работа зад гърба ти?

Джос кимна:

— Не е ли странно?

— Но пък е чудесно основание да прекратиш договора си — подхвърли Лорна.

— Съгласна съм — подкрепи я Сандра. — Все едно да научиш, че приятелят ти се среща и с друга. Сигурно е много обидно.

Момичето й хвърли пълен с благодарност поглед.

— Така е. Въпреки че не бях във възторг от господин и госпожа Оливър, смея да твърдя, че си върша добре работата. Момчетата ме обичат. Върша всичко, което трябва, и доста допълнителни неща. — Въздъхна тежко: — Затова откритието беше като плесница през лицето ми.

— Но ти имаш и други предложения — напомни й Хелън. — И те ли бяха от дами като госпожа Оливър, които вече си имат детегледачки?

— Мисля, че да — мрачно отвърна Джос. — Може би освен Луиз Брадли.

— Е, имай я предвид — каза настойчиво Хелън. — За всеки случай. Сигурно не би искала да работиш за някого, който е измамил момичето, с което е сключил договор.

— Не. Но какво можеш да мислиш за жена, която се опитва да открадне бавачката на друга?

— В този свят основното правило е: Убивай или ще бъдеш убит — философски заключи Лорна.

— Амин — подметна Сандра и поклати все още зеленикаворусата си глава в знак на съгласие.

— Това ми звучи малко цинично — каза Хелън и повдигна рамене. — Вярно, но цинично. Чуй, Джос, моля те, посъветвай се с адвокат. Така поне някой ще разгледа договора ти и ще провери дали съществува законен начин да бъде прекратен.

— Ами… — Джослин изглеждаше неуверена.

— Може би предпочиташ да ти изкрещи в лицето, че си е наела друга детегледачка, а теб уволнява по някаква си измислена причина? — Лорна не можеше да понася хора като Дийна Оливър. През цялото време се сблъскваше с тях в ресторанта и никога не бе забелязвала дори проблясък на човещина в очите им. — Срещни се с адвокат. След това ще решиш какво ще правиш по-нататък.

— Няма какво да губиш — допълни Сандра.

Накрая Джос обеща, че ще помисли по въпроса и най-вероятно ще се обади на някого от изявяващите се по телевизията юристи, които твърдяха, че първата консултация е безплатна.

Но Лорна имаше чувството, че няма да направи нищо подобно.

— Много ми е неприятно да го кажа, но е време да си тръгвам — каза Сандра малко преди единайсет часа. — Имам среща.

— Сериозна? — повдигна вежди Лорна.

Сандра се изчерви, но не се измъкна от въпроса.

— Да — отвърна и в гласа й се прокрадна гордост. — Много.

— Охо! Кой е той? — полюбопитства Джос.

— Приятел от гимназията. Най-смешното е, че никога не съм поглеждала към него, още по-малко пък с някакво романтично чувство, а сега… — Въздъхна леко: — Наистина е страхотен. Напоследък често се виждаме.

Наоколо се разнесоха възклицания, одобряващи положителната промяна в живота на Сандра.

Тя отново се изчерви.

— Чувствам се толкова замаяна, че чак ми е неудобно.

— А не бива — каза Хелън и я улови за ръката. — Всички се радваме за теб. Струва ми се, че си истински щастлива. Поне така изглеждаш.

— И си отслабнала много — добави Джос.

— Малко повече от единайсет килограма — потвърди Сандра, после вдигна победоносно юмрук. Жестът беше толкова нетипичен за нея, че Лорна се усмихна на неподправената й радост. — Беше тежка работа.

— Поздравления! — възкликна с искрена радост Лорна и останалите се присъединиха към нея, коментирайки колко очевидна и драстична е промяната.

Вечерта приключи в приповдигнато настроение. Всички бяха толкова щастливи да видят Сандра, която само допреди няколко дни беше тъй срамежлива и неуверена, най-сетне да излиза от черупката си, че забравиха собствените си неприятности и тревоги, за да празнуват с нея.

Щом си тръгнаха, Лорна изми чиниите и чашите за вино, след което отиде до компютъра и кликна върху eBay.

Shoegarpie беше на линия!

Наддаването за чифта на „Лемър“ бе стигнало до трийсет и седем и петдесет. Лорна обаче се бе зарекла, че няма да надхвърля сумата от двайсет долара, а дори и тя беше прекалено голяма за отънелия й напоследък бюджет.

Но щеше да започне нова работа, както сочеше всичко, случило се през седмицата. Значи съвсем скоро щеше да има и по-солиден доход. При това щеше да запази нощните смени в ресторанта, така че парите щяха даже да се удвоят. Съвсем скоро. Защото работодателите не публикуват обяви за свободни места, ако нямат намерение да назначат хора на тях, нали?

Къде другаде би могла да намери такива страхотни обувки? Бяха истинска находка. Това беше последната й възможност изобщо някога да притежава нещо подобно. Вече можеше да си представи реакцията на приятелките си, щом им ги покаже.

Времето изтичаше. До края на аукциона оставаха само пет минути и четиридесет и шест, четиридесет и пет, четиридесет и четири, четиридесет и…

Написа бързо шейсет и един и осемдесет и осем и зачака със затаен дъх.

Върху монитора се появи надпис: „Вашата цена не е най-висока“.

По дяволите! — извика и изписа: шейсет и пет и седемдесет и един.

Вашата цена не е най-висока.

Погледна върху екрана. Пак Shoegarpie естествено. При оставащи само четири минути и по-малко от десет секунди имаше абсолютния шанс да спечели, освен ако Лорна не реагираше веднага.

Деветдесет и девет долара и трийсет и два цента.

Давате най-висока цена досега.

Ха! Така ти се пада, глупачко такава!

Поднови страницата, за да се увери, че предложението й все още е на първото място. Много добре. Продължи да я разглежда, докато времето неумолимо изтичаше. Три минути и десет секунди… две минути и петдесет секунди… две минути и трийсет и пет секунди… две минути и десет секунди…

Бум! Ето го!

Предложението ви беше надхвърлено.

Здравият разум я напусна, сякаш издухан от бурен вятър. Ще надвие над Shoegarpie независимо какво ще й струва това.

Просто влудяващо беше, че тази жена… или мъж… си седеше някъде пред екрана на компютъра си и предлагаше залози, които разоряваха Лорна. И с каква цел? Нямаше начин да остави глупака да спечели.

И изписа максималния залог от сто и четиридесет долара и три цента.

В момента предлагате най-висока цена.

Предишното предложение беше сто и десет и петдесет — очевидно върхът на възможностите на конкурента й.

Сърцето й биеше до пръсване. Лорна непрекъснато натискаше клавиша, за да обновява страницата, и със задоволство установяваше, че никой не е надхвърлил мизата й. Оставаше по-малко от минута. Вече приближаваше до финалната линия. Обувките бяха нейни. На по-малко от ръка разстояние. И след не повече от десет секунди победата й щеше да бъде обявена официално.

Десет, девет, осем… Лорна отново обнови съдържанието на страницата. Пет, четири… Никой не бе направил по-добро предложение! Три, две, едно… Натисна клавиша, убедена в крайния резултат.

И тогава…

Сто петдесет и два долара и петдесет и три цента. Победител: Shoegarpie.

Не можеше да повярва. Почувства, че й прилошава. Непознатият съперник бе скочил буквално в последната секунда и бе ударил най-високото предложение, направено от Лорна. С някакви си дванайсет долара и петдесет цента! Някакви си жалки дванайсет и петдесет бяха застанали между нея и изумителния чифт обувки на „Лемър“! Такава нищожна разлика.

Непознатият глупак буквално й ги бе откраднал под носа.

След като гневът постепенно отшумя и Лорна възвърна способността си да разсъждава трезво, осъзна, че всъщност обувките, които току-що не спечели, съвсем не струваха дванайсет долара и петдесет цента. Беше готова да хвърли сто и петдесет долара плюс транспортните разходи, при това изправена пред перспективата да изгуби дома си.

Беше неразумно.

Трябваше да се насили да я подхване отнякъде. Като начало можеше да започне да звъни и да прави… Спря за момент и се замисли. Три, обявите за работа бяха само три. Щеше да се обади и да разпрати по обявените факсове сивито си и изобщо не се съмняваше, че съвсем скоро ще я поканят на три интервюта.