— Направо огън. Без съмнение.

— Мъжете като него са винаги такива. Винаги. Толкова е противно.

— Споделям мнението ти.

Тод я изгледа притеснено.

— Я се виж. Винаги толкова се вълнуваш от проваления ми любовен живот, а аз дори не съм те попитал какво става с момчето, с което се срещаше.

— Джордж? Джордж Манинг? — Лорна тръсна глава. — Беше преди повече от месец и половина. — Господи, имаше цял списък от провалени и с нищо незапомнящи се връзки. Мисълта за тях се стовари върху й неочаквано и много я натъжи.

Сигурно това бе изписано на лицето й, защото Тод я погледна угрижено.

— Мамка му, какъв егоист съм само — упрекна се той. — А дори не знаех…

— О, няма значение. И бездруго не възлагах големи надежди на тази връзка. — Истината беше, че не бе възлагала нито големи, нито средно големи надежди на връзките си от много време насам. Беше излизала с Джордж Манинг два месеца, а сега й бяха необходими няколко минути, за да се сети за фамилията му.

Тод изсумтя.

— Абсолютно сигурен ли си, че е гей?

— Сладурче, познавам много мъже, които твърдят, че са нормални до момента, в който закопчаят ципа си след Неповторимо преживяване. Но Майки не е от тях. Не би могъл да бъде по-обратен. — Въздъхна тежко. — Но е невероятен.

— В такъв случай какво прави със Сандра? — зачуди се тя. — И което е по-важно, дали трябва да й кажа?

— О, тя знае — уверено кимна Тод. — Повярвай ми, приятелката ти е наясно.



— Какво мислиш за Майк? — нетърпеливо попита Сандра при следващата им среща. Направо умираше от желание да разбере как преценява приятеля й Лорна, в чийто безупречен вкус изобщо не се съмняваше.

— Изключително приятен човек — побърза да отговори Лорна. Заключението й прозвуча категорично.

— Нали е много сладък?

— Много. Да. — Лорна хвърли поглед към Джос и Хелън. — Наистина.

Обикновено Сандра би сметнала подобни припрени одобрения за странни, но не и тази вечер. Беше в изключително добро настроение.

— Трябва да ви кажа, че в момента ми се иска момичетата от гимназията да можеха да ме видят.

— Нали ние те гледаме — измърмори Хелън.

Джос изглеждаше объркана.

— Не е същото — възрази Лорна. — Онези, с които учехме навремето, сега са лекарки, адвокатки или влизат в класацията на „Форбс“ за 400-те най-влиятелни жени. Други пък са омъжени за доктори или юристи, или пък за мъже, включени в списъка на най-влиятелните в света. — Разтърси глава и разкри тайна, която не би признала дори пред себе си: — Понякога се чудя дали винаги съм била под тяхното ниво, или това се случи след завършването!

— Под тяхното ниво ли? — изненадано възкликна Хелън. — Как можеш да говориш такива неща?

Лорна се усмихна тъжно.

— Ами може би не се изразих много точно, но имаше време, когато често минавах с колата си покрай онези малки стопанства с красиви къщи на Ривър Роуд в Потомак и си мислех, че животът ми ще се подреди по-добре. Сега продават тези имоти за един-два милиона долара, а аз едва смогвам да платя наема си. — Лицето й пламна, но след като вече бе изрекла съкровената си тайна, нямаше как да върне думите си назад.

Пък и не й се наложи, тъй като Сандра побърза да се обади:

— Господи, знам какво имаш предвид. Всичките ми съученички от гимназията, дори онези тъпи кучки, за които се надявах да си получат заслуженото, са омъжени за страхотни мъже и живеят в къщи, които могат да бъдат снимани в списанията за архитектура. — Тя разтърси неодобрително глава. — Честна дума, не че съм имала намерението да се превърна в една от тях, но бях твърдо убедена, че някои от тях ще станат като мен. Нали се сещате, ще останат сами и… — Смръщи лице и продължи, повдигайки рамене: — Ще се борят с живота. Не толкова от финансова гледна точка, колкото… колкото в личен план.

— Но ти имаш вид на човек, който е постигнал всичко — обади се Джос, изненадана, че впечатлението й се бе оказало погрешно.

Лорна я изгледа изненадано. Много уважаваше Сандра и не можеше да си обясни недоумението на Джос, че приятелката й иска нещо повече.

— Господи, това е най-милото нещо, което би могла да ми кажеш — засмя се Сандра. — Защото изобщо не е вярно. Е, поне не беше вярно, но сега нещата тръгнаха към по-добро. Разбираш ли, преди няколко седмици започнах сеанси по акупунктура и ми поставиха пластинка в ухото. — Докосна меката част на ухото си, както Лорна често я бе забелязвала да прави и преди.

— О! — изуми се Джос. — Просто са ти я поставили като игла?

— Да. Можеш да я пипнеш. Прилича на обеца, но е на малко по-различно място. — Отново вдигна рамене. — Виж, и аз бях скептично настроена като повечето хора, но преди да ми я сложат, изпитвах ужас да напускам дома си, а сега се чувствам много по-добре.

— Страдаш от агорафобия? — попита Хелън.

— През по-голямата част от живота си — кимна Сандра. — Повярвайте ми, опитах всички възможни терапии, даже хипноза. Честно казано, дълбоко се съмнявах, че нещо е в състояние да ми помогне, най-малко пък акупунктурата, но ето че стана точно така. Не че съм очаквала да се случи, нали разбирате? Към нея подходих най-скептично.

— Какво представлява агорафобията? — попита Джос. — Извинете ме, не искам да изглеждам като пълна глупачка, но…

— О, няма нищо — побърза да я успокои Сандра. — Просто се страхувах да напускам жилището си. Чувствах се нервна сред много хора. Дори на улицата или в супермаркета.

Момичето кимна, но изражението му говореше ясно, че никога не бе чувало за подобно нещо.

— И сложиха тази пластинка в ухото ти, след което се почувства по-добре? — невярващо попита Лорна. — Сериозно ли говориш?

Сандра повдигна рамене.

— Сега съм тук, нали? Преди шест месеца не бих събрала куража да го направя. — Лицето й отново поруменя. — Надявам се, това няма да ви накара да гледате на мен като на аутсайдер или нещо подобно.

— О, в никакъв случай! — в един глас възразиха останалите, а Лорна додаде:

— Само дето през целия си живот съм смятала, че съм единствената, която страда от фобии. Чудесно е да разбера, че не съм сама.

— Е, какви са твоите? — предизвика я Сандра, търсейки с поглед подкрепа от Хелън и Джос. Въпреки че едната гледаше настрани, а другата имаше вид на напълно невинна, невъзможно бе да се допусне, че никоя от тях няма никакви страхове.

— Добре тогава — изправи гръб Лорна. — Когато бях на шестнайсет, имах чудесен приятел, но прецаках отношенията ни и оттогава не съм срещнала някого, който би могъл да заеме мястото му.

Хелън изпусна дълбока въздишка.

— Наистина?

Лорна кимна утвърдително.

— Казваше се Крис Ериксън. Знам, че човек винаги превъзнася първата си любов, но сега, като се замисля обективно, действително ми се струва, че е бил Единственият. Или поне онзи, с когото бих желала да споделя живота си.

Сандра изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Какво стана с него?

Лорна преглътна буцата, която засядаше в гърлото й всеки път, когато заговаряше на тази тема.

— Ами… провалих връзката ни по най-глупавия начин, по който може да го направи една тийнейджърка, след което скъсахме, а сега той е женен, има малко дете и всичко в живота му се подрежда прекрасно. — Засмя се пресилено. — Сигурна съм, че без мен му е много по-добре.

— Обзалагам се, че продължава да мисли за теб — каза Джос, вперила в нея големите си честни очи. — Говоря сериозно. Роби, приятелят ми от училище, все още иска да се оженим.

— И…? — попита Сандра и повдигна вежди толкова високо, че очилата й се свлякоха на носа, придавайки й вид на дългогодишна учителка, точно както и звучеше. — Ти нямаш намерение да се върнеш при него, така ли?

— Не — призна Джос. — Би било компромис.

Хелън, която наблюдаваше размяната на реплики в замислено мълчание, най-сетне се обади:

— Смятате ли, че е възможно да намериш сродната си душа в гимназията и въпреки това съзнателно да съсипеш живота си като последния глупак?

Всички очи се обърнаха към нея.

Лорна искаше да я попита: „Ти това ли направи?“, но отговорът изглеждаше толкова очевиден, че въпросът би звучал обидно.

— Лично аз смятам, че нещата се случват така, както е предначертано — каза тя, напълно убедена в думите си. — Дори това невинаги да ни устройва.

— Съгласна съм — припряно се съгласи Сандра, в чиито очи, за разлика от тези на Лорна, нямаше и следа от съмнение. — Ако някога си срещнала подходящия човек, рано или късно той ще се върне при теб. — Тя кимна, толкова уверена в твърдението си, че останалите го усетиха като присъствие на още един човек в стаята.

И въпреки че дълбоко в себе си Лорна се съмняваше дали Крис бе Единственият, който си е тръгнал, по отношение на Сандра и Майк нещата бяха толкова объркани, че не й оставаше нищо друго, освен да се надява съдбата да си свърши работата, като сложи край на взаимоотношенията им.

Глава 15.

Някой определено преследваше Хелън.