— Благодаря ти, че сподели с мен — каза, мислейки, че това трябва да е някакво съвпадение. Джералд Паркс не беше от срамежливите. Ако я преследваше, щеше да се изправи лице в лице с нея. В крайна сметка той искаше само пари.

Очевидно параноята й бе заразителна и Лорна я бе прихванала. Щеше да бъде по-предпазлива, но не искаше току-що започналото приятелство да бъде помрачено от подозрения.

— Понякога местните фотографи нямат нови истории и ме преследват с надеждата да попаднат на нещо. — И понякога го намираха. — Много е дразнещо, но не е нещо, което да ме притеснява.

От другата страна на линията Лорна въздъхна:

— Какво облекчение. Виж, наистина съжалявам, че те събудих по това време. Сигурно ме мислиш за абсолютна глупачка.

Хелън се засмя.

— Съвсем не, разбира се. Смятам, че си приятелка, на която може да се разчита, и много ти благодаря.

След като затвори телефона, тя се върна в леглото и дълго се взира в светлите отблясъци от автомобилните фарове върху тавана на спалнята. Беше в собствената си стая, в своята светая светих. Единственото място, където можеше да си позволи да бъде себе си. Но присъствието на Джим променяше напълно нещата.

Още един лош знак за положението на брака им.

Измъкна се от кревата и прекосявайки тихо студения дървен под, застана пред прозореца. Искаше й се да го отвори, да пусне свежия летен въздух вътре заедно с аромата на жасмин, за който със сигурност знаеше, че е разцъфнал, защото сама го бе засадила. Но не можеше да отвори прозореца, защото алармата щеше да се включи.

Вместо това се облегна на тесния перваз и се загледа към виолетовото небе, блещукащите отгоре звезди и бледото сияние на разбуждащия се град.

В такива моменти копнееше за необятния небосвод от детството си, толкова плътно обсипан със звезди, сякаш някой бе разсипал захарница върху покривката на масата. Почти усещаше зеленото ухание на Западна Вирджиния и едва устояваше на изкушението да скочи в колата и да се отправи на северозапад, за да му се наслади поне за час.

Естествено това нямаше как да се случи. Нямаше никаква работа там и ако отидеше, за което несъмнено щяха да научат най-неподходящите хора — това щеше да повдигне въпроси, на които не би желала да отговаря.

Затова се върна в леглото, отвори чекмеджето на нощното си шкафче, измъкна шишенце с хапчета за сън, предписани й от нейния личен лекар по време на последната политическа кампания на Джим, и взе две.

По този начин поне за няколко часа щеше да се откъсне от настоящето, от бъдещето и от миналото.



На снимката върху опаковката на боята за коса жената беше с тъмнозлатиста коса с едва доловими нюанси, които й добавяха обем и правеха сините й очи да изглеждат ясни като нарисувано стъкло. Цветът бе описан като светлокестеняв.

Крайният резултат за Сандра беше тъмносиво със зеленикав оттенък и изсушени, заплетени краища.

Сините й очи обаче наистина бяха ясни. Както винаги, след като бе плакала. А тя лееше сълзи дори на „Сървайвър“ и на „Закон и ред“.

Сега се канеше да гледа вечерните новини и ако пълната кофичка майонеза, която бе покрила с найлонова торбичка, не свършеше работа, сигурно щеше да дочака в този вид и вечерното шоу.

Обажданията на номера, изписан в инструкцията за употреба, не дадоха резултат.

— Вероятно ще се наложи да изчакате поне месец, преди да можете да предприемете нещо — бе казала жената, след като Сандра бе чакала и слушала инструменталното изпълнение на Хенри Манчини в продължение на половин час. Несъмнено имаше още стотици разочаровани жени със зеленикави коси, които се бяха обаждали преди нея, защото стриктно бе изпълнила предписанията.

— Месец? Но защо трябва да чакам толкова дълго?

— Защото вече сте разкъсали целофанената опаковка на стоката и съдейки по състоянието на косата ви, което описвате, ако използвате другия продукт, проявителят би могъл да предизвика нежелано взаимодействие.

Сандра си представи как косата й е наполовина остригана, а останалата бавно окапва. Вече си обясняваше защо така горещо я предупреждаваха да не прибягва до него.

— А ако използвам тъмния оттенък? Няма ли да може да я покрие?

— Не. Просто на места ще поеме повече и в крайна сметка резултатът може да се окаже доста разноцветен.

Сандра мислено сравни евентуалния резултат със зеленикавите кичури, които висяха около лицето й в момента, и не беше сигурна кое е по-лошо.

— А ако отида в някой салон? — попита, въпреки че целият замисъл да си купи боята и да извърши процедурата у дома беше именно да спести парите за фризьор. — Биха ли могли да ми помогнат?

— Сигурно ще ви кажат, че няма проблем, но техните продукти могат да увредят косата ви точно толкова, колкото и тези, които си купувате сама. Лично аз не виждам никакъв смисъл. Ако изчакате месец, докато косата ви израсне и боята се отмие, може да потърсите специалист, за да я боядисате отново.

— Само това ли можете да ми предложите?

— Съжалявам, госпожо!

— Купих вашия продукт, защото ви се доверих. Как можете да се измъквате от положението, като казвате на хората, че трябва да се примирят със зеленикавите си коси?

— В инструкцията изрично е написано, че не бива да се прилага на изрусени коси.

— Къде по-точно е написано това? — Вече бе изчела листовката от край до край няколко пъти.

— Проверете напечатаното със ситни букви.

Сандра се вбеси.

— Няма нормален човек, който би могъл да разчете това!

— За нещастие, на адвокатите им се удава — със съчувствие в гласа отвърна жената.

Беше наистина ужасно. Най-сетне бе започнала отново да излиза, а сега й се случи това.

— Е, благодаря ви все пак.

— Няма защо, госпожо. И като жест на добра воля, с удоволствие ще ви изпратим купон за нова боя, стига да ни дадете адреса си.

Ама тези да не би да се шегуват? Купон за още една кутия боя? Сандра си помисли, че нищо друго не би могло да й помогне, освен естественият ход на времето, вследствие на което косата й постепенно щеше да възвърне нормалния си вид.

Затръшна възмутено слушалката и потърси в интернет начини за домашно третиране. Един от най-популярните беше да намаже главата си със силен шампоан против пърхот и да изчака да изсмуче боята. Но това означаваше не само да отскочи до магазина, но и да го направи във вид, сякаш е измъкнала нечистотии от канала и ги е сложила върху главата си.

Тази вечер майонезата изглеждаше най-приемливата възможност. Оцетът щеше да неутрализира донякъде цвета, а яйцата подхранваха косъма. Надяваше се, че остатъкът щеше да свърши работа. Бе използвала само една супена лъжица от нея, за да си направи сандвич с пуешко за обяд.

Наистина се озова в глупава ситуация. Разполагаше с достатъчно пари да отиде във фризьорски салон, само че отново се бе поддала на идиотската си фобия. След една много успешна седмица, в която бе осъществила контакт с маниачките на обувки, съвсем неочаквано получи пристъп на паника малко преди да се приготви да отиде отново в дома на Лорна.

Беше зловещо, защото до този момент й се струваше, че ушната терапия върви успешно. Страхът й обаче се бе оказал непреодолимо препятствие. Вместо да тръгне за срещата, остана в апартамента си, кършеше ръце, опитваше се да си поеме дъх и желаеше да е всеки друг, но не и самата себе си.

Тогава й хрумна идеята да смени цвета на косата си. Бе купила боята няколко месеца преди това, когато се намираше в подобно настроение — то за щастие бе преминало, както осъзнаваше сега — и така и не бе използвала боята. Тази вечер обаче, докато гледаше „Колелото на късмета“ и се възхищаваше на косата на Ванна Уайт, си спомни за двете кутии (наистина ги купи в момент на депресия) и реши да промени външния си вид, както и целия си живот, към по-добро.

Така и не й хрумна да провери дали шишетата вътре имат надпис „светлокестеняво“, а не „тъмнопепеляво“, но дори да го бе направила, никога нямаше да се сети, че всеки от тези нюанси щеше да придаде на изрусената й по-рано коса цвета на аспарагус.

Оставаше й само да я залее със сос за салата.

Въпросът беше какво да предприеме след това? Когато човек, който не обича да излиза от дома си даже в такъв прекрасен ден, се окаже със зелена коса, беше жестоко. Но Сандра винаги търсеше пророчески знаци и се питаше дали този не е точно такъв.

Може би трябва да направи това, което най-малко й се искаше — да излезе и да… изживее унижението. В психологията го наричаха да се носиш по течението.

Замисли се върху това за момент. Беше вторник вечерта, малко след единайсет часа. Улиците щяха да са пълни с хора, както винаги в този квартал, но не толкова, колкото утре вечер. Не че имаше някакво значение за нея, защото, ако го отложеше за следващия ден, после — за по-следващия, нямаше да се случи никога. Значи щеше да го направи веднага.

Невъзможно беше да се каже какво точно я обзе или откъде събра кураж да излезе на улицата без шапка, та всеки да може да я види, но двайсетина минути по-късно беше доволна от себе си.

— Сандра?

За момент й се стори, че най-кошмарният й сън се е сбъднал.

Обърна се и се озова пред висок строен мъж с чудесна тъмна къдрава коса, шоколадовокафяви очи и идеално гладка кожа.