— Да.

— Мислиш ли, че той може да види дока?

— Вероятно.

— Значи знае, че си разбрал за устройството за проследяване?

Джейк реши, че е трябвало да остави Онор по-дълго време на вятъра. Умът й все още беше твърде остър.

— Възможно е — промърмори той накрая. Гласът му бе приглушен, защото в момента сваляше горната част на мокрия костюм.

— Тогава какво ще ги спре да поставят ново?

— Нищо.

— Тогава защо трябваше изобщо да се гмуркаш?

Джейк въздъхна и каза на Онор онова, което тя наистина не искаше да чува.

— Защото няма да го направят, преди да се стъмни, а тогава Тумороу няма да бъде тук.

Последва тишина и краткото:

— Къде ще бъде?

— Там — посочи й той към островите.

Онор можеше да види островите през прозореца. Издигаха се над бурните води като далечни синьо-черни китове.

— Майтапиш се, нали? — попита тя, макар да се опасяваше, че не е така.

— Грешиш.

Той свали и последната част от костюма, застана отново под душа и изплакна плавниците и ръкавиците. Все още чуваше Онор през звука от течащата вода, но се престори, че не е така. Вече знаеше, че тя не изгаря от желание да излиза в бурно време. При нормални обстоятелства и той не би го направил. Но напоследък нищо не беше нормално.

Онор нахлу в банята с ръце на хълбоците и червени петна от гняв по бузите. Гледката на голия Джейк, прикрит само с някакъв водолазен бандаж, не подобри настроението й ни най-малко.

— Джейкъб Малори, погледни този океан!

— Излизал съм и в по-лошо време.

— А аз — не!

— Добре. Ти няма да идваш с мен. Ще се обадиш на Елън и ще й кажеш, че сме преживели най-големия от всички скандали и си решила да се присъединиш към нейния отбор.

— Не — отсече Онор с равен глас.

— Това означава, че ще дойдеш с мен.

— Но…

— Нямаш друг избор — изрече Джейк безмилостно и се докосна до нея на път от банята към спалнята. — Няма да те оставя сама, докато наоколо скитат типове като Змийския поглед.

Онор последва Джейк в спалнята и й се прииска да не беше. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към водата. До този момент това й харесваше. Сега й се прииска да се скрие. Морето беше гневно и жестоко, като в нейните кошмари, в които тя лежеше изплашена и мокра по очи в пробита лодка, която смърдеше на риба.

— Обади се на Елън — опита пак Джейк и докосна внезапно побледнялата й буза. — Тя ще се погрижи за теб.

— Не.

— Погледни ме.

Онор отмести погледа си от водата. Въпреки нежния му глас, очите на Джейк не бяха по-спокойни от морето.

— Ако открия Кайл — започна той отчетливо, — ще направя всичко възможно, за да го доведа невредим при теб. Обещавам ти.

— Не — прошепна тя.

Гняв, нетърпение и нещо друго, нещо болезнено, изкривиха чертите на Джейк.

— Ти наистина нямаш доверие в мен.

— Не е това.

— Да вървя по дяволите, ако не е това — той се обърна и грабна дънки и бельо от плика, който беше донесъл. — Е, нямаш никакъв късмет, лютиче. Аз или Елън. — Той съблече мокрия бандаж и обу сухо бельо. — Нямаш друг избор. — Джейк се зае с дънките. — В момента нямам време да ти наемам носачи за багажа, за да те изпратя в Таити. Шефът на Елън започва да губи търпение. Ще дръпнат килимчето изпод краката ми и аз ще се окажа лош късметлия като теб.

— Джейк, това не е…

Той продължи да говори.

— Когато атовете се ритат, магаретата патят. Кайл има зад гърба си семейство Донован, за да го измъкнат и да ближат раните му. Аз нямам никого, освен себе си. И трябва да открия истината за кехлибара, защото на никой друг не му пука. Това означава, че ти отиваш при Елън, а аз отивам в морето. Ако това обърква плановете ти, значи…

Внезапно тирадата спря. Две студени, нежни ръце се плъзнаха по голия му гръб.

Джейк се извърна толкова рязко, че почти отхвърли Онор назад.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита я той.

— Карам те да разсъждаваш — тя погали гърдите му, плъзгайки нежно пръсти по копринения конец на медальона му.

— Да разсъждавам? — попита изумен.

— Мм, да. Виждаш ли, че върши работа. Тонът ти е много по-разумен в момента — пръстите й проследиха съединените дракони и топлата мъжка кожа под тях. — Защо не го носеше първия път, когато правихме любов?

— Ти не знаеше кой съм в действителност. Медальонът щеше да повдигне много въпроси. А аз не исках да им отговарям.

— Кехлибарения мъж — промълви тя тъжно.

Той вдигна рамене, но дъхът му се накъса, когато пръстите й се плъзнаха от медальона към зърната на гърдите му. Те се превърнаха в миниатюрни камъчета под натиска на любопитните й пръсти.

— Добър опит, но все още имаш само две възможности — процеди Джейк през стиснати зъби. — Аз или Елън.

— Мисля по въпроса.

Едната й ръка се насочи от гърдите надолу към пъпа му и после по окосмената пътечка към средата на слиповете му. Той се повдигна да я посрещне с готовност и сила, които предизвикаха ответна тръпка в самата нея.

— Какво мислиш? — попита я.

— Тъкмо се питах какъв ли ще е вкусът ти.

Дъхът му заседна на гърлото.

— Предполага се, че трябва да мислиш за своя избор — Елън или лодката. Без значение колко те желая и колко удоволствие ще ми доставиш, все още имаш само две възможности.

— Да не би да ме обвиняваш, че се опитвам да те прелъстя, с цел да ти замъгля разсъдъка? — попита невинно Онор.

Тънки, ласкави пръсти се плъзнаха навътре в слиповете му. Ръцете й вече не бяха така студени. А и да бяха, той не го усещаше.

— Не е ли така? — попита той.

— Ще свърши ли работа?

— Не. Да — дъхът му изсвистя, когато тя докосна пулсиращата, разпалена плът. — По дяволите, изобщо не мога да разсъждавам, когато правиш това.

— А когато правя това?

С едно бързо движение на ръцете й слиповете му се плъзнаха на пода. Топлината на влажните и устни бе мечтата на безсънните му нощи. С последните частици здрав разум той си каза, че е по-силен, по-жилав и по-подъл и че трябва просто да я хване за ръцете, да я изправи на крака и да сложи край на глупавото й усилие да промени решението му, като предлага секс.

И точно това щеше да направи — в момента, когато се убедеше, че не би могъл да издържи повече. Дотогава щеше да приеме всичко това като мъж — безмълвно, със стиснати мускули, потен от главата до петите, задъхан като кон, който след уморителен бяг изминава последната отсечка към къщи.

— Достатъчно — изхриптя той.

— Но аз току-що започнах да хващам чалъма — възрази тя и прокара езика си по една бясно пулсираща веничка.

Джейк изрита настрани слиповете си, вдигна Онор и сключи краката й около талията си.

— Схвани чалъма на това.

Зениците й се разшириха от удоволствие, когато той свали пликчетата й и проникна в нея. Тя му отвърна с ритмични контракции и гореща вълна, която отвя последните остатъци здрав разум у него. По-дълбока от устата й, по-топла, по-примамлива, тя го обгръщаше и той едновременно се извисяваше и потъваше в бездна, съвсем замаян.

— Изгубвам се — рече дрезгаво Джейк.

Онор не му отговори. Тя вече беше загубена.

21.

Когато Джейк влезе в кухнята заедно с найлоновия плик, Онор опаковаше сандвичи със салата за лодката. На плота бяха поставени други чанти с храна.

— Намери ли достатъчно въжета за твоя зодиак? — попита го тя.

— Да.

— Не мога да повярвам, че се хвана под арката на радара.

— Това беше най-лесната част. По-забавно беше придвижването на зодиака до лодката в този вятър.

— Трябваше да ми позволиш да ти помогна.

Джейк беше съгласен, но не искаше да си го признае.

— Все още мисля, че трябва да се обадиш на Елън. Така ще бъдеш в безопасност.

— Ще полудея, ако трябва да се притеснявам за двама ви с Кайл.

— С тялото си ти ми вярваш, но не и по отношение на брат ти, така ли?

— Не. Не е така.

Той погледна упорития й профил.

— Не ти вярвам.

— Не мога да ти помогна — тя прибра сандвичите в пластмасови чанти и повече не му обърна внимание.

Джейк преглътна по-грубия коментар. Без значение какво казваше за доверието си в него, че няма да нарани Кайл, тя изобщо не бе споменала думата любов по време на бурните, безгрижно отлетели часове, които бяха прекарали в леглото, докато се спусна пълен мрак… макар и двамата да мечтаеха това никога да не се случи.

— Какво ще стане, ако просто те натоваря и те предам на Елън? — попита я той грубо.

— Ще й кажа къде си отишъл.

— Ти не знаеш.

— На Сийл рок.

Той рязко се обърна към нея.

— Кога си се научила да четеш морската карта?

— Докато те гледах. Сийл рок е единственият въведен маршрут, който още не сме проверили.

— Няма никаква гаранция, че Кайл е някъде там.

— Знам.

— Тогава защо държиш да дойдеш?

— Вече ти казах.

— Ако ми имаше доверие, щеше да останеш на сушата.

— Типична мъжка логика, но грешиш — Онор взе чантите с храната и решително срещна погледа на Джейк. — Губиш ценно време.

— Какво ще стане, ако се случи нещо с теб?

— А ако се случи нещо с теб?

Той стисна устни. Отново прехвърли наум аргументите. Беше ги изредил по два пъти, някои от тях и по три пъти. Онор не признаваше никой от тях. Беше направил всичко възможно, освен в пристъп на гняв да й каже директно, че търси трупа на Кайл и не е нужно тя да присъства. Но бе намекнал и за това.

Тогава бе видял страха и болката в очите й и се бе почувствал като убиец.

— Остани тук — погледна я с нежност. — Повярвай ми, така е по-добре за теб.

— Не.

— Не разсъждаваш разумно!

— Кой го казва!

Той хвърли плика на масата и започна да събира провизиите.

— Ако изпиташ страх или хванеш морска болест, не търси съчувствие от мен.

— Вече го разбрах.