— Знаеше ли, че Петя се опитва да ме купи? — попита Джейк.

— Опита ли се? — запита Елън.

— Ти как мислиш?

Тя се забави с отговора, сякаш преценяваше възможностите, в случай че отговореше или не отговореше на Джейк.

— Добре — кимна тя. — Резников не е успял да те купи и е решил да се изхитри. И какво се случи?

— Ваш човек ли е? — попита отново Джейк.

— Наш е по същия начин, по който Русия е нашата връзка с този смел нов свят.

— Неутралитет през повечето от времето, услуги от време на време и доверие по никое време — обобщи Джейк.

— Точно така. И какво се случи?

— След като не се съгласих с предложението му, намерих един от неговите хора да крие откраднати кехлибарени предмети на изкуството в моята хижа.

Онор извърна глава към Джейк толкова рязко, че косата й подскочи.

— Какво се е случило? Така ли се накаля? Добре ли си?

Джейк преплете пръстите си с нейните и ги притисна нежно. Това беше безмълвен знак да не се притеснява.

— Тези предмети, да не би да са от Кехлибарената стая? — попита стреснато Мадер.

— Не са чак толкова модерни — ухили се Джейк. — Предмети на изкуството от каменната ера. Много, много хубава изработка. Притежават качеството на музейни експонати. Единият от тях дори имаше инвентарен номер на гърба си.

Мадер извади от джоба си клетъчен телефон и започна да набира някакъв номер.

— Къде се намират в момента тези предмети? — попита Елън.

— Изпратих ги обратно на Петя с послание.

— Да, обзалагам се — яркочервеният маникюр потропваше по синята кожа на дамската чанта. Тя погледна Мадер, който говореше тихо по телефона, но не чак толкова тихо, че да не се чува.

— Забравете за това — казваше Мадер в момента. — Вече знаем, че първостепенните обекти са се върнали заедно.

Джейк се наведе и прошепна в ухото на Онор:

— Как се чувстваш като първостепенен обект на американското правителство?

Кожата по ръцете на Онор настръхна, когато дъхът на Джейк опари кожата й. Освен това съзнанието, че я наблюдават толкова отблизо, караше стомаха й да се бунтува.

— Резников все още ли яде миди? — попита Джейк. Последва продължителна тишина, докато Мадер слушаше някого отсреща.

— Остани с тях — каза той накрая. Кажи на тюлена да остане на лодката. Ще поддържаме връзка.

Онор погледна Джейк.

— Тюлен? От онези, които се хранят с риба?

— От флотските десантни части — поясни той меко, надявайки се да не му се наложи да се сблъсква с тюлена на Елън.

Мадер затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Е? — попита го Елън.

Мадер погледна неспокойно към Джейк.

— Не се притеснявай от мен — успокои го Джейк. — Вече съм разбрал, че всеки път, когато Петя отхапва от рака си, около него се навърта някой от вашите хора. Значи вашият човек току-що ти съобщи, че в Чаудер кег са се върнали двама кални шутове и са предали на Петя онова, което той вече знаеше — никакви сделки. Отново. Що се отнася до тюлена, който се навърта около нас по ваше нареждане, той е четвъртитото, дебелокожо конте, което изстисква силите на бейлайнера всеки път, когато излезем на море.

— Джейк пропусна ли нещо? — попита Мадер.

— Само какво е казал Резников на мъжете — отвърна Елън.

— Да?

Мадер вдигна рамене.

— Беше на руски, но нашето момче каза, че Резников определено не раздава медали и не ги целува по брадясалите бузи.

Елън отново започна да потропва с нокти по дамската си чанта.

— Цялата салата от сьомга ли изяде? — попита Джейк, Онор.

— Откъде разбра, че съм правила салата от сьомга? — промърмори тя.

Той се наведе, целуна я и прошепна:

— Усетих вкуса й.

— С какво мога да те подкупя да ми направиш сандвич, докато взема един душ?

— Разкарай гостите. Вече ми писна от тях.

— Добре — Джейк се изправи. — Довиждане, Елън. — Вземи и приятеля си. Когато имам какво да споделя, ти ще научиш първа.

Ноктите на Елън останаха неподвижни. Тя го изгледа за един продължителен момент и реши, че това е най-добрата възможна сделка. Засега. Обърна се към Мадер.

— Хайде. Да видим къде е отседнала Марджи Не-знам-си-коя.

Входната врата едва се беше затворила, когато Джейк се обърна към Онор.

— Започвай да си събираш багажа — рече.

— Не искам да отивам никъ…

Спря по средата на изречението. Никой не я слушаше. Задната врата вече се бе затворила след Джейк. С ръце на хълбоците тя го наблюдаваше да се спуска по пътеката към лодката. След минута се върна с найлонов плик в ръка. Чисти дрехи, без съмнение.

Преди Джейк да стигне до вратата, Онор вече беше в кухнята и приготвяше сандвич със сьомга. Без значение колко беше изморена, сделката си беше сделка.

Но ако Джейк искаше тя да събира някакъв багаж, можеше да се справи дяволски добре и сам.

20.

Когато Джейк излезе от банята, беше в чисти дънки, вълнена риза и обувки за риболов.

— Какво се случи в твоята хижа? — попита Онор веднага щом той влезе в кухнята.

— Само това, което казах на Елън. Имаш хубаво колие. По твой дизайн ли е?

— Да. Какво каза на Елън?

Джейк се отказа от намерението си да смени темата.

— Мъжете бяха от клона на Организацията в Сиатъл. Това е…

— … отвъдокеанска мутация на мафията — довърши Онор нетърпеливо.

Джейк повдигна вежди.

— Елън ги спомена — поясни му Онор. — Откъде знаеш за кого работят онези мъже? Да не би да са носили членски карти или някакви специални пистолети, или нещо подобно?

— Просто ги попитах.

— И те ти казаха?

— Да.

— Просто така?

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? — попита той меко.

Онор го погледна право в очите. Тъмните петънца в тях бяха много повече от сребристите.

— Добре — въздъхна тя. — Следващ въпрос. Това означава ли, че твоят добър приятел Петя е от мафията?

— Не непременно — Джейк прокара пръсти през влажната си коса. — Освен това няма никакво значение. Мошениците са политици и политиците са мошеници и всички те крадат и блудстват, когато си мислят, че никой не ги наблюдава.

— Имаш очарователна представа за живота.

— Благодаря. Тя е резултат от жизнения ми опит. Ще ядеш ли този сандвич, или е отреден за мен?

Тя му подаде сандвича с книжна кърпичка вместо салфетка.

— Събра ли си багажа? — попита я.

— Бях прекалено заета да се правя на домакиня в кухнята.

Джейк отхапа, преглътна и се вгледа в Онор много внимателно. Тя беше с гръб към него и миеше в мивката лъжица, омазана с майонеза.

— Хубав сандвич — каза той. — Аз ще почистя, докато ти си събереш багажа.

— Няма нужда.

— Защо?

— Няма да ходя никъде, където ще трябва да си сменям дрехите.

— Във всички случаи е добре да имаш комплект дрехи на борда на лодката.

— Аз не съм на борда на лодката — Онор погледна през прозореца и се вслуша в пронизителния вой на вятъра. — Господи! — Тя отново погледна Джейк. — Този вятър няма ли да затихне?

— Днес — не.

Тя прехапа устни. У нея се преплетоха облекчение, че няма да излиза в развълнуваното море, и тревожната мисъл, която не бе спряла да я тормози дори и за миг: Кайл имаше нужда от помощ и тя бе единственият човек в изгодна позиция, за да му помогне.

Джейк безпроблемно следваше посоката на нейните мисли. Лицето й беше почти толкова изразително, колкото и тялото й, докато я беше любил. Той остави сандвича на плота, навлажни крайчето на книжната кърпичка под течащата вода и придърпа Онор в ръцете си.

— Какво… — подхвана озадачена тя.

— Имаш кал по бузата си. Тъй като вината за това е моя, аз съм длъжен да те почистя.

Онор сдържа дъха си при студения допир на мократа кърпичка, докато Джейк бършеше петната, оставени от калните му пръсти, когато я бе целунал преди малко. Той се поколеба, после я целуна отново. Когато вдигна ръцете си от лицето й, то беше чисто и поруменяло.

— Нямах кал по устата — избъбри тя.

— Разбира се, че имаше.

— Няма да си събирам багажа.

— Добре.

Тя премигна, сякаш отново бе извадена от равновесие.

— Просто така? Добре?

— Просто така. И така.

Той я целуна отново и отпусна задръжките си, докато и двамата започнаха да дишат тежко. Когато най-сетне се откъсна от нея, тя го погледна с озадачени, златистозелени очи.

— Джейк?

— Да?

— Какво ще правя с теб?

— Имам няколко скромни предложения.

— Скромни? — повтори тя скептично.

— Е, може би скромни не е най-подходящата дума. Нека да се съблечем и да видим дали ще открия по-подходяща.

Тя се усмихна, но ъгълчетата на устните й се плъзнаха надолу и оформиха най-тъжната усмивка на света.

Джейк видя промяната и разбра какво я предизвика. Тя не искаше да се чувства привлечена от човек, на когото нямаше доверие. Той нямаше право да я обвинява, задето не му вярваше, че я желае повече, отколкото да открие брат й. На нейно място и той щеше да се чувства така. Но тази липса на доверие щеше да направи нещата още по-сериозни. И за двамата.

— Трябваше просто да те натоваря на борда на Тумороу и да отплаваме отвъд хоризонта, преди да се обади Арчър и Елън да пусне отровата си — промълви Джейк тихичко. — Така щеше все още да ми вярваш. Но аз не го направих, и ти не го направи, и трябва да приемем фактите. По дяволите!

Онор понечи да каже нещо, но просто поклати глава. Той прокара връхчетата на пръстите си по бузата й в нежна милувка.

— Марджи каза ли нещо полезно? — сети се той.

— Какво разбираш под полезно?

— Което би ни помогнало да открием Кайл, кехлибара или и двете неща.

— Не. Искаше да се премести при мен.

Джейк се извърна светкавично към нея.

— И?

— Дадох й всичките си пари и й казах, че тук няма място за трети човек. Това ме прави безчувствена кучка, но в момента съм натоварена с всичкия товар, който мога да понеса. Не мога да нося и нея.