Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

След като Марджи си тръгна, Онор се зае да прави салата от сьомга. Тя полагаше голямо усилие да върши нещо обичайно, докато се опитваше да приеме това, което Марджи каза за брат й, когото си мислеше, че винаги е познавала. Току-що бе обезкостила сьомгата, когато на вратата се почука.

— Влизай, Джейк. Вратата е отворена — подвикна тя. Но после си спомни, че не беше. Резето бе спуснато. Да бъдеш мишена бе не само опасно, но и доста неудобно. — Идвам — додаде тя, докато избърсваше разсеяно ръце в джинсите си на излизане от кухнята.

Когато видя непознатата кола, паркирана на алеята, спря като закована.

— Кой е? — попита Онор през заключената врата.

— Елън Лазарус и специален агент Мадер. Бихме искали да поговорим с вас.

— Чий специален агент?

— На американското правителство — отвърна й мъжки глас.

Онор си помисли, че би могла да ги остави отвън на дъжда, но реши да не го прави. Джейк бе поставил Елън на трето място след себе си и Арчър като залог за сигурност.

— Не е хубаво да дразня приятелски настроените — промърмори Онор. Тъжните откровения на Марджи определено бяха развалили настроението й. Не можеше да спре да мисли за Кайл и кехлибара… и все още не можеше да си наложи да повярва, че брат й е крадец. Просто не можеше. Чувстваше, че това е невъзможно.

Онор решително махна резето, отвори вратата и отстъпи назад. Елън и Мадер влязоха и стъпиха на рогозката, която Кайл предвидливо бе оставил пред прага за такива именно мокри дни. Под разкопчаните си водонепропускливи палта и двамата бяха в делови костюми. Мадер беше в спретнато сако на райета. Дрехите на Елън бяха невероятно съчетание между наситено бургундско червено и тъмно синьо. Никой от тях не представи документ за самоличност.

— Предполагам, че би било нахално от моя страна да попитам за някаква легитимация, след като сме на една и съща страна — произнесе провлечено Онор. — Така че ще ви помоля за визитни картички, за да попълня колекцията си.

Елън отвори чантата си, която можеше да побере цяла котка. Мадер бръкна във вътрешния джоб на палтото си. И двамата подадоха на Онор визитни картички. Тя кисело отбеляза, че и Мадер, като Елън, беше консултант.

— Давате консултации по някакъв определен въпрос или? — попита тя и пъхна картичките в джоба на джинсите си.

— Ние разбираме от всичко — осведоми мило Мадер. — Както и да е, ако ви интересува нещо конкретно, можем да извикаме колегите със значките.

— Благодаря, но не мисля, че сърцето ми ще понесе чак такова вълнение — вдигна ръка Онор и се насочи към кухнята. — Можете да ми поговорите тук. В момента приготвям вечеря. Но ако сте дошли да плачете за нещо, по-добре забравете. Носните кърпички свършиха, дори в моята чанта.

Сякаш проверяваше дали Онор казва истината, Елън надникна в черната чанта, която стоеше полуотворена на дивана. И двамата агенти последваха не особено гостоприемната домакиня в кухнята. В духа на неписаното правило, че една жена може винаги да разбере друга жена много по-добре от всеки мъж, Елън взе думата.

— Не ми приличате на човек, който е плакал — огледа я тя.

— Не аз. Годеницата на брат ми — Онор прегледа купчината сьомга за още кости. — Може да сте чували за нея. Казва се Марджи, родена е в Литва.

— Чували сме за нея — кимна Елън, — от няколко седмици се опитваме да поговорим с нея.

— Защо?

За миг Мадер изглеждаше нетърпелив, но в следващия момент го прикри. Елън се държеше така, сякаш изобщо не е чула въпроса.

— Марджи каза ли къде е отседнала? — попита Елън.

— Не.

— Не мислите ли, че е странна?

Онор сви рамене.

— Видях я за първи път. Няма как да преценя поведението й.

— Какво искаше от вас?

— Каквото и всеки друг. Кайл.

— Щом са сгодени, трябва да поддържат някаква връзка — допусна Елън.

— Не и напоследък според нея.

— Вярвате ли й? — включи се Мадер.

— Защо да не й вярвам? Господ ми е свидетел, че сълзите й бяха истински. Освен това, ако знае къде е Кайл, защо й е да идва да плаче на рамото ми?

— Навярно смята, че той може да е изпратил нещо вкъщи — каза Мадер. — Или лично на теб.

Онор загреба от салатата, пъхна я в устата си и задъвка със замислен вид.

— Възможно е.

— Кайл да ти е изпратил нещо? — уточни Елън.

— Не, нека Марджи да си мисли, че го е направил.

— Брат ти изпращал ли ти е нещо? — попита директно Мадер.

— Кое точно? Изпрати ми четири неща.

— Кайл! — изрече бързо Елън, а гласът й бе почти пресипнал.

— Изпрати ми нещо. На бюрото е. Внимавайте с него. Кехлибарът е чуплив като стъкло.

Мадер излезе от стаята със завидна скорост. Върна се след миг с парче кехлибар в ръка.

— Това ли е?

Онор вдигна поглед от сьомгата, из която ровеше безразборно за кости.

— Това е. Чудесно е, нали? Притежава лъчисти отблясъци и загадъчни матови мехурчета.

Никой от агентите не изглеждаше особено впечатлен.

— Това ли е всичко, което ви е изпратил? — попита Мадер.

— Не. Има още дванадесет парчета.

— Сурови или преработени? — попита Елън.

— Сурови, като този — Онор извади майонезата от хладилника и посегна да вземе лъжица. — Фейт обработва кехлибара сама, както и другите скъпоценни камъни.

— Какво друго ви е изпращал Кайл? — поднови атаката Мадер.

— Кога?

— През последния месец.

— Нищо. Нито пощенска картичка, нито писмо, нито обикновено телефонно обаждане, нито една шибана вест за себе си — лъжицата издрънча в стената на купата, когато Онор се опита да изсипе майонеза с ненужна сила. — Но не вярвам да приемете думите ми насериозно. Така че направете услуга на всички ни. Претърсете за онова нещо, което предполагате, че Кайл ми е изпратил, и ме оставете да вечерям на спокойствие.

— Нямаш нищо против да претърсим къщата? — попита я Елън.

— Няма да сте първите — промърмори Онор.

— Какво? — изсумтя Мадер.

— За какво претърсване говорите? — попита бързо Онор. — Искате да обърнете с краката нагоре всичко, което е по-голямо от кибритена кутия?

— Не.

— По-голямо от кутия за хляб? — попита тя.

Мадер погледна Елън.

— Да — кимна тя.

— По-голямо от компютър? — настоя Онор.

— Какво е това, рубриката Двадесет въпроса ли? — ядоса се Елън.

— Не — отвърна Онор. — Просто се опитвам да разбера каква бъркотия ще оставите след вашето претърсване.

— Два на два фута е най-малкият размер, от който се интересуваме.

— Добре — въздъхна Онор. — Претърсете къщата. Претърсете гаража. По дяволите, претърсете и барбекюто. И щом и бездруго сте тук, претърсете и лодката. Спестете малко работа на бреговата охрана. Като се замисля, по-добре оставете лодката. Бих искала отново да видя танцовата походка на капитан Конрой по въжената стълба.

За нейна изненада Мадер се усмихна. Това не продължи дълго, но все пак даде на Онор бледата надежда, че под раирания костюм и вратовръзката се крие човешко същество.

— Ако не възразявате — обяви вежливо Мадер, — ще претърся лодката.

— Направете го. Но ако откриете нещо, искам да го видя.

Мадер тръгна да излиза.

— Почакайте — спря го Онор.

Той се върна.

— Не ми отговорихте — каза тя. — Ако намерите нещо, искам да го видя. В противен случай ще изискам от вас официално разрешение за претърсване собствеността на брат ми. Споразумяхме ли се?

Той погледна Елън, която сви рамене.

— Разбира се — каза тя. — Започни от кухнята. Съмнявам се, че на лодката има нещо.

Мадер започна да отваря шкафчетата в кухнята. Беше бърз и внимателен.

Без да му обръща внимание, Онор взе да реже целина и пресен лук за салатата. Преди да свърши, Мадер се премести в дневната.

— Как срещнахте Джейк Малори? — попита Елън.

За част от секундата ножът замръзна във въздуха, после сряза последната част от зеления лук.