— Не. А вие?

— О, не — дългите мигли заиграха бързо. Бликнаха сълзи. — Надявах се… — прошепна тя. — Той толкова много обича семейството си…

— Със сигурност не повече от жената, за която възнамерява да се ожени.

Марджи се усмихна тъжно.

— Вие сте много мила, но аз имам повече опит с мъжете. Те желаят тялото на жената, но отвръщат с твърде малко любов. А жените отдават сърцата си и мечтаят да получат поне малко любов в замяна на своето тяло.

Онор преглътна мъчително и се опита да не мисли за Джейк и самата себе си.

— Някои мъже са по-различни.

— Разбира се — изрече Марджи някак пресипнало. Сълзите напираха в очите й. — Преди време си мислех, че Кайл е такъв мъж. Но той не е, а аз все още не мога да спра да го обичам.

Внезапно между двете жени изникна пакетче носни кърпички. Веселият дизайн с розови цветя изглеждаше странно в ръцете на Джейк.

— Джоунс не може да преживее и една вечер, без да плаче — поясни той. — Такава е литовската кръв. Драматичната нагласа се просмуква в тях още с майчиното мляко.

Марджи се усмихна през сълзи.

— Ах, Джей, все още не си ми простил, задето избрах Кайл.

— Майтапиш ли се? — облещи очи Джейк. — По два пъти на ден коленича и отдавам благодарности на първата си съпруга.

— За какво? — попита остро Онор.

— Задето ме научи, че сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото по брачното удостоверение. Все още ли обичаш кафето с глътка водка, Джоунс?

— Да, моля.

— Ще видя дали Кайл има.

Онор се опита да прикрие реакцията си. Тя не обичаше водка, при каквито и да е обстоятелства. А в кафето беше немислимо. Но Кайл винаги бе харесвал екзотичните неща. Руса, с тъмни очи и котешка грация, Марджи Джоунс беше по-екзотична, доколкото изобщо беше възможно.

— Хм, как се срещнахте с Кайл? — попита Онор.

— В едно заведение за бира. Англичаните наричат такъв тип заведения пъб. Бях там с братовчед си. О, колко се смяхме тогава! Кайл беше толкова непринуден, толкова самоуверен, истински американец. Мисля, че се влюбих от пръв поглед.

— Едва ли си първата — произнесе сухо Онор. — Кайл им вземаше акъла — мм, привличаше срещуположния пол, — откакто се е научил да се усмихва. Също като теб, предполагам.

— Моля?

— Сигурно знаеш как да впечатляваш мъжете само с присъствието си.

Марджи сви рамене.

— Това не ме интересува.

— Сигурно е много забавно — проточи замислено Онор. — Значи ти веднага се влюби в Кайл, без дори да обърнеш внимание на Джейк?

— Джейк?

— Джей.

— А! Той е чудесен и много мъжествен, но до Кайл… всякакво сравнение е безсмислено. Никой мъж не може да се сравнява с моя сладък ангел Кайл.

Онор премигна.

— Сладък? Ангел? Кайл? За същия човек ли говорим, който наряза чаршафите в леглото ми, пъхна костенурка в тениската ми и изсипа мед в косата ми?

— За сестрата е различно, не?

— Различно е, да!

Марджи се засмя меко.

— Ти приличаш много на Кайл. Толкова открита, толкова мила, толкова…

— Истинска американка? — извика Джейк от кухнята. — Или наивна?

— Да! — потвърди Марджи и плесна с ръце. — Наивна. Точно така!

Онор погледна в очите своята ентусиазирана бъдеща снаха и си каза, че явно познанията й по езика не бяха толкова задълбочени, за да проумее, че наивна не е точно комплимент. Кучетата, котетата и децата в детската градина можеха да се нарекат наивни. Възрастните, които притежаваха това качество, обикновено се смятаха за твърде глупави.

— Изглежда, че Кайл не те е очаквал — каза Джейк и подаде на Марджи чаша кафе. — Няма водка.

Марджи му отправи мила и тъжна усмивка и отпи от кафето.

— О, явно не си се променил. Правиш хубаво кафе, дори без скъпоценната глътка водка.

— Това е едно от многото ми достойнства.

Въпреки че Джейк се усмихна, Онор забеляза, че не се интересува много от Марджи. Това изобщо не я изненада. Макар да твърдеше, че е благодарен, задето не е привлякъл вниманието й, сигурно все още го глождеше.

— Извинявай за директния въпрос — пак се обърна към гостенката си Онор, — но кога за последно се чухте с Кайл?

— Преди четири седмици. В нощта, когато със собствените си ръце му дадох панела от Кехлибарената стая.

Онор не знаеше какво да каже. Джейк обаче знаеше.

— По дяволите! Предупредих Кайл, че с теб ще си навлече неприятности.

— В момента аз имам неприятности — зарида безгласно Марджи. — Той каза, че ще продаде панела и ще заминем за Бразилия, където ще се чувстваме приятно и в безопасност. Аз му вярвах! Предадох семейството, приятелите си, страната си. Всички. Заради него. — Тя бързо се прекръсти. — Бог да ми прости, но аз все още го обичам…

Джейк издаде звук на отвращение и й подаде пакетчето с носните кърпички.

— Ето. Избърши си носа.

Онор само затвори очи и се опита да сравни описанието на Кайл, което Марджи беше направила, със своя брат, когото винаги бе обичала.

Беше невъзможно.

Онор потръпна от гняв и примитивна омраза към красивата непозната, която петнеше името на Кайл с всяка своя дума, с всяка пролята сълза. В момента прекрасно разбираше защо тираните са убивали пратениците, които носят лоши новини. Онор вече мразеше всичко, свързано с прекрасната госпожица Джоунс.

— На кого щеше да продаде панела Кайл? — попита Джейк, когато сълзите й секнаха.

— Не ми каза.

Джейк изръмжа:

— А ти как се добра до предполагаемото парче от Кехлибарената стая?

— Предполагаемо? В това няма съмнение.

— Глупости! Винаги има съмнение.

— Ако можеше да го видиш, нямаше да се съмняваш — каза Марджи.

— Ти как го видя? — попита Онор, преди Джейк да успее да каже нещо.

— Има една стара патриотична групировка, известна като Горското братство — подхвана тя. — Това е…

— Остави урока по история — прекъсна я нетърпеливо Джейк. — Как са се добрали до Кехлибарената стая?

— Историята е необходима — контрира го Марджи, гласът й преливаше от гняв. — Само американците живеят в свят, в който всеки ден се случва нещо ново. Ние, останалите, прекарваме живота си в спомени за миналото!

— Да. И прекарвате бъдещето в разкази за войни, които вашите предци са загубили — рече саркастично Джейк.

— Ти си истински американец! — кресна Марджи и вдигна ръце в знак на отчаяние.

— Благодаря.

Онор прочисти гърлото си.

— Какво за Горското братство и Кехлибарената стая?

Още миг Марджи остана загледана в Джейк. После отново се обърна към Онор.

— В края на Втората световна война немците са се опитали да откраднат Кехлибарената стая от Русия. Някои членове на Братството работели на пристанището и трябвало да участват в товаренето на немските кораби в Кьонигсберг, днешен Калининград. Хората от Братството казали на лоялните литовци от руската флота кой кораб трябвало да потопят. След това извадили Стаята от потъналия кораб и я скрили дълбоко под олтара на стара църква, в разрушенията. Искали да изчакат, докато Литва отново стане свободна страна. — Устата й увисна горчиво. — Но руснаците ни окупираха.

Онор погледна Джейк. Той вдигна рамене и не каза нищо. Беше чувал толкова много подобни истории за Кехлибарената стая, че му бе трудно да реши коя е най-правдоподобна.

— Как е успяло Братството да опази тайната толкова дълго време? — попита Онор.

— Мъртвите не говорят — отвърна простичко Марджи. — Руснаците изклаха всички от Братството, с изключение на един или двама. Истината за Кехлибарената стая се е пазела от мъжете в моето семейство по линия на майка ми. Каза ми го един мой братовчед.

— Защо? — попита Онор.

— Той ме желаеше.

Онор не се усъмни в това.

— И ти отиде при Кайл с добрите новини?

— По това време не познавах Кайл много добре.

— Жалко, че нещата не са останали така — вметна Джейк иронично. — Кога му го каза?

— Преди шест седмици. Тогава той ми говореше за любов и брак в Бразилия. И аз, нещастната глупачка, му п-повярвах… че м-ме обича!

Онор извади кърпичка от пакетчето и я пъхна в ръката на другата жена.

— Издухай си носа.

Неподправената симпатия успокои Марджи. Тя издуха носа си в кърпичката и избърса огромните си, невероятно красиви очи. Една част от Онор изпитваше: тайничко удоволствие, че дори екзотична жена като Марджи може да плаче по такъв начин. Зачервеният й нос определено контрастираше с останалата част от фигурата й.

Марджи издиша на пресекулки, отпи от кафето и си наложи да се съвземе.

— Колко голям е панелът? — попита Джейк.

— Около метър на два — отвърна Марджи.

— Тежък ли е?

— Не както повечето камъни. Но дървената облицовка и рамката го правят неудобен за носене на ръце.

— Кой ти помогна? — продължи атаката Джейк.

— Никой! Не можех да се доверя на никого, освен на единствената си любов. А не е трябвало… да му вярвам — думите й се задавиха в плач.

Джейк й подаде друго пакетче с книжни кърпички и зачака бурята да отмине. Изобщо не можеше да проумее как Кайл се беше справял със сълзите и тирадите на Марджи. Литовците се славеха сред всички прибалтийски народи с лесната си избухливост и силно развито чувство за лична драма. Според Джейк това беше ужасяваща комбинация.

— Съвземи се — сгълча я той най-накрая. — Така няма да помогнеш никому.

Марджи погледна Онор с безмълвна молба. Онор въздъхна, усмихна се и потупа другата жена по рамото.

— Не се притеснявай от Джейк — каза й. — Американските мъже се чувстват неудобно, където има сълзи. Но той ще го потисне засега. — Погледна строго към Джейк. — Нали?

Той погледна часовника си, после хвърли поглед през прозореца. Дори в по-закътаните райони вълните вече образуваха високи стени. А в протока Харо навярно стигаха до борда. Заслонените води около другите острови сигурно не бяха по-добре.

— Поплачи си добре, Джоунс — разреши той. — Изплачи си душата. И без това навън е доста калничко.