— Но някой може да е пъхнал панела заедно с останалия кехлибар, когато са го товарили. Защо трябва Кайл да е знаел нещо за това?

— Лично аз пакетирах всяко късче от тази пратка. Нямаше нищо, освен непреработен кехлибар. Нищо.

Клепачите на Онор трепнаха. Тя не изрече и дума.

— Предадох камиона на Кайл — продължи Джейк безмилостно, — за да го откара при шофьора, който беше наел. Преди камиона да напусне Калининград, шофьорът е бил убит и изхвърлен край пътя. Мъж, чието описание съвпада с това на Кайл, е бил видян да минава с камиона руската граница. Оттогава никой не е виждал камиона. Но Кайл — да. Тук. Преди две седмици. През четирите седмици, откакто е изчезнал, той нито веднъж не се е обадил на любящото си семейство, за да ги уведоми, че е добре. А сега ми кажи — наистина ли съм коравосърдечен кучи син, щом мисля, че брат ти е виновен?

Изражението на Онор се промени от непреклонност към отчаяние.

Джейк трябваше да се почувства по-добре от факта, че тя, изглежда, най-сетне започваше да му вярва. Но не се получи. Беше му трудно да се чувства добре при положение, че Онор изглеждаше като прегазена от камион.

В настъпилата тишина ритмичното прещракване на мигача отекваше като биене на барабани.

— Този ще затъпее тук — каза остро Онор.

— Кой?

— Ченгето с радарното устройство.

— На него не му пука дали се спазват правилата. Той наблюдава твоята входна алея, а не движението.

— Прекрасно. Какво ще стане, ако го ударя лекичко, само колкото да разбере, че това не ми е безразлично?

— Има осемчасова смяна. Може да я прекара в опити да ти утежни живота, а може и да седи тук и да си чете женски списания.

Онор стисна волан с двете си ръце и зави по алеята.

— Колко време ще ти отнеме да си събереш нещата? — попита Джейк.

— Николко. Няма да си събирам нещата.

Джейк направи усилие да не изплюе първата пиперлива дума, която му хрумна.

— Какво имаш против идеята да дойдеш в моята хижа? — попита той равнодушно. — Леглото ми е по-голямо от това тук. Ще можеш да сложиш целия си проклет куфар между нас.

Без да му обърне внимание, Онор слезе от пикапа.

Джейк отвори жабката, извади пистолета и я догони, преди тя да стигне до входната врата.

— Не — процеди той през зъби. — Нека първо да разгледам.

— Заключила съм.

Той я погледна възмутено.

— Имаш умно мозъче, лютиче. Използвай го.

Тя погледна пистолета.

— Трудно ми е да повярвам, че съм… нечия мишена.

— Повярвай го. Ти си ключ към крепостта на Донован. Някой може да те отвлече и да започне преговори за Кехлибарената стая.

— Тя не е у мен.

— Но е у семейство Донован.

— Как ли не!

— Докажи го.

Тя отвори уста. Оттам не излезе и звук.

— Вече започваш да схващаш — усмихна се тъжно насреща й. — Не можеш да докажеш абсолютно нищо. Дай ми ключа.

— Мислех, че тайните агенти винаги носят със себе си шперц.

— Шперц? Много надеждно нещо. Ето тук имам един — Джейк вдигна крак да разбие вратата.

— Няма значение — избъбри бързо Онор. — Ето.

— Стой тук, докато не се върна за теб.

— Но това е нелепо…

— Тъй де! Стой тук.

Разкъсвана от гняв и страх, Онор зачака. Въпреки че Джейк не се забави много, на нея й се стори цяла вечност.

— Както вече казах — промърмори тя и го заобиколи, за да влезе през вратата, — това е… По дяволите! Бях забравила.

— А аз — не. Внимавай къде стъпваш. Хартията може да бъде хлъзгава като лед.

Придържайки се за предметите около себе си, Онор си пробиваше път през бъркотията, причинена от натрапника. Най-сетне се добра до бюрото. На телефонния секретар нямаше получено съобщение.

— Сигурна ли си, че не предпочиташ да дойдеш в моята хижа? — попита я за кой ли път Джейк. — Не съм кой знае какъв домакин, но във всички случаи е по-добре от тук.

Тя не си направи труда да му отговори.

— По дяволите — промърмори той. — Ще отида да проверя лодката и ще се върна, за да оправим тази бъркотия.

Преди Джейк да прекрачи прага, телефонът иззвъня. Той кисело си помисли, че който и да наблюдаваше къщата, имаше добра комуникационна мрежа. Двамата с Онор се бяха прибрали преди пет минути и веселбата вече започваше.

Тя грабна слушалката.

— Ало?

— Ало? Кой е?

— Онор Донован. А вие коя сте?

— Не сме се срещали, но Кайл ми е говорил много за вас. Казвам се Марджи. Кайл е мой годеник. Може ли да дойда, за да си поговорим?

18.

— Е? — попита нетърпеливо Онор, опитвайки се да надникне над рамото на Джейк. Искаше час по-скоро да види жената, която твърдеше, че е годеница на Кайл.

— Сама е.

Той наблюдаваше как Марджи слиза от очукана кола под наем и си пробива път през локвите и кал към входната врата.

— Питам се дали двете с Елън не са посещавал едно и също училище — промърмори лениво Джейк.

— За шпиони? — попита озадачена Онор.

— За придвижване.

— Какво имаш… а, да — кимна тя, когато видя походката на Марджи.

Въпреки че черната й пола и пуловер не бяха особено стилни, дрехите й стояха като оригинални парижки модели.

— О-о! Струва ми се, че някои жени са родени с такава походка. Не са им нужни упражнения.

— Ти трябва да знаеш.

Тя погледна косо към него.

— Аз не се движа така.

— Правиш го по-добре.

— Ха. Няма начин да вървя така, сякаш между бедрата ми се крие тайната на вселената.

Той издаде странен, сподавен звук и се засмя високо. Когато се обърна към нея, тя триеше бузите и устните си с опакото на ръката си.

— Ти си единствена по рода си, скъпа! Каквото и да се случи, не съжалявам, че те срещнах.

Онор погледна усмивката на Джейк и сенките в очите му и разбра, че казва истината. Преди да успее да размисли над това, тя се улови да целува въздушно пръстите му. Каквито и да бяха мотивите му да отговори на нейната обява, той я беше закрилял толкова, колкото я бе и използвал; и се беше проявил като страстен и щедър любовник, който я бе накарал да се почувства най-желаната жена от времето на Ева.

— Това означава ли, че вече си ми простила? — попита я дрезгаво.

— Означава… И аз не знам какво означава — Онор обаче се опасяваше, че знае. Означаваше, че е пълна идиотка. Тя прочисти гърлото си: — Означава, че имаме нужда един от друг, докато тази бъркотия се подреди, така че вероятно би трябвало да сключим примирие.

— Отново получавам нищожно благоволение. Но ще го приема. Все пак е по-добре от дълбоката хладина и острия език.

Почукване на вратата спести на Онор необходимостта да отговори. Тя отвори и понечи да каже нещо, но успя само да зяпне от изненада. Въпреки че Марджи не отговаряше на традиционните представи за красота, въздухът около нея бе зареден с електричество. Харизматичен чар, диво животинско присъствие, каквото и да беше — тази жена излъчваше във всички гами на сексуалния спектър.

Онор почувства, че стомахът й се свива. Тя разбираше прекрасно как брат й би могъл да загуби ума си по тази жена.

— Влизай — покани я сухо Джейк. — Не се притеснявай от тишината. Онор ще си възвърне речта доста бързо.

— Джей? Наистина ли си ти това? — ахна Марджи. Огромните й тъмни очи се отвориха широко. Златистите петънца, които обрамчваха черните ириси, си пасваха по невероятен начин с блестящата й руса коса. Малка, бледа ръка обхвана китката на Джейк. — Къде е Кайл? Добре ли е?

— Да, да, не знам, не знам — Джейк дръпна Марджи вътре и затвори вратата. — Онор Донован, нека те запозная с Марджи. Мога да ти кажа фамилното й име, но ще объркаш произношението, така че няма смисъл. Наричай я Джоунс. При Кайл вършеше работа. Марджи, тази впечатлена жена е сестрата на Кайл.

Онор подаде ръка.

— Здравей, Марджи! Суза би убила човек, за да те нарисува.

Марджи стисна здраво ръката на Онор, въпреки че изглеждаше озадачена от думите й.

— Суза е майка ми — обясни й Онор. — Всички хлапета я наричат Суза. Тя рисува. Обикновено пейзажи, но прави изключения за особено интересни лица.

Марджи се усмихна несигурно.

— О! Това хубаво ли е?

— Ако не си правиш труда да стоиш неподвижна заради нея, е страхотно. Влез и седни. Ти ще бъдеш първата ми снаха. Когато открием Кайл, разбира се. Кафе? Чай? Нещо по-силно?

Очите на Марджи се скриха от естествено дълги мигли. Тя отново се усмихна несигурно.

Джейк въздъхна и започна да превежда. Той имаше оскъдни познания по литовски език, но затова пък отлично знаеше руски. Марджи също.

За Онор руският език бе непозната територия. Затова тя чакаше с нарастващо нетърпение.

— Ясно — каза Джейк накрая и се обърна към Онор. — Марджи говори четири езика, включително английски, и разбира още три. Но диалозите в училище и истинските диалози са съвсем различни неща. Разговорният език е проблем за нея.

— Схващам — кимна Онор. — О, да! Това означава, че разбирам.

— Ако не е проблем за теб — обади се Марджи с усмивка, — бих се радвала на чаша кафе.

— Аз ще го направя — намеси се Джейк. — Вие двете трябва да се опознаете.

— Ами ти? — попита го Онор.

— Ние с Джоунс вече се познаваме.

— В библейския смисъл ли? — промърмори Онор, преди да успее да се спре.

Той не й отговори.

Марджи грациозно се настани на овехтелия диван и кръстоса елегантните си крака. Въпреки че Онор и Джейк бяха пооправили бъркотията, преди да пристигне Марджи, изпод възглавничката все още се подаваха някакви листове. Онор ги прибра на бюрото на Кайл и придърпа стол срещу дивана.

Въпреки че Марджи беше няколко инча по-висока от Онор, тя изглеждаше почти чуплива на малката кушетка. Бледите й ръце бяха толкова здраво вкопчени една в друга, че кокалчетата им бяха побелели. Нежните й крака бяха кръстосани при глезените.

— Виждали ли сте се с Кайл? — попита Марджи разтревожено.