Онор си спомни напрегнатите разговори, които бе водила със стария Донован, когато й хрумна, че двете с Фейт могат да работят извън границите на Първия свят. Той не бе приел идеята особено радушно, въпреки че мъжете Донован правеха точно това.

— Татко казва почти същото нещо — вметна тя. — Това е единственият въпрос, по който двамата с Арчър са единодушни. Но защо му е на руското правителство да краде собствената си Кехлибарена стая?

— По същата причина, която накара италианската мафия да открадне една от най-известните картини на Италия — Рождеството на Караваджо. Сблъсък на интереси. Престъпният свят и легитимното правителство може да са понятия, които отчасти се покриват, но не са едно и също. Все още.

— Спомена нещо за литовските терористи. За какво им е на тях Кехлибарената стая! Да я заменят за оръжие?

— Това е една от възможностите. Ако са умни, ще я използват като средство да се откъснат от Русия и да издействат своя собствена, валута, свое истинско, а не фиктивно правителство, пълна автономия и други подобни неща. За съжаление в момента Русия не може да си позволи да изгуби други части от своята бивша империя, без това да предизвика тотален колапс.

— Ами жената? Какви са нейните интереси?

— Марджи?

— Не. Онази с червеното палто.

— О, това е Елън Лазарус. Преди работехме за една и съща инстанция.

— Американското правителство — констатира равнодушно Онор.

— За една част от него. Никой не работи за цялото правителство, дори и президентът. Що се отнася до Елън, много е просто. Тя иска Кехлибарената стая.

— Защо?

— Не ми каза.

— Предположи.

— Политика. Международни отношения. Ти ми помогни и аз ще ти помогна и всички ще се разбираме, докато е възможно.

— Основен принцип на Джейк Малори — вметна Онор иронично. — Докато е възможно.

— По-добре е от приказни фантасмагории за любов, вечен живот и безкраен просперитет на една страна и света като цяло. Нищо не е вечно, скъпа.

— Дори кехлибарът? — попита тя предизвикателно.

— Дори той. Но все пак е най-близко до безсмъртието. Когато държиш в ръцете си предмет от неолита. Времето се стопява и ти почти можеш да докоснеш копнежите на хората, които са вложили душите си в една обикновена статуетка…

Плътният, дрезгав глас на Джейк предизвика тръпка по тялото на Онор. Този човек обичаше античния кехлибар така, както тя винаги бе мечтала да бъде обичана от мъж.

Но бе пренебрегнал същото това нещо, което обичаше толкова дълбоко.

— Защо? — попита тя.

— Какво защо?

— Защо отказа на Резников? Не му ли повярва, че ще изпълни обещанията си?

— Това няма значение. В момента работя само за един работодател.

— За себе си?

— Най-вече. А наскоро открих, че работя за едно лютиче с остър език.

— Което пък откри, че е станало работодател на своя фатален любим.

— Понякога цветята не довършват работата докрай.

Онор изпусна дъха си внимателно. Толкова силно и се искаше да остане близо до Джейк, че се плашеше от себе си. Беше хлътнала до уши. Щеше да преживее влюбването си в неподходящ човек.

Не би могла да го преживее, ако се довереше на неподходящ човек в игра, в която бяха замесени алчност и кехлибар.

— Ако това ще помогне — продължи Джейк, — като твой официален гинтерас аз се съгласявам със становището на Донован интернешънъл.

— Какво?

— За разлика от остроумното лютиче, Арчър проумя доста бързо, че не бих наранил малката му сестричка. Предложи ми да ме реабилитира, ако те отведа от фронтовата линия.

— Не разбирам.

— Не е нужно — сопна се той грубо.

Тя прехапа устни, за да потисне хапливите думи, които напираха на езика й. Една тирада нямаше да й бъде от полза в момента, въпреки че щеше да я накара да се чувства почти толкова добре, колкото ако бе разтърсила Джейк Малори, докато големите му бели зъби започнат да тракат.

— Да видим дали съм разбрала правилно — изрече тя с равен глас. — Арчър ти е предложил да измие петното от името ти, ако ме отведеш оттук?

— Да.

Онор не знаеше какво да каже.

— Не ми вярваш — разбра Джейк, като я наблюдаваше внимателно.

— Не знам в какво да вярвам.

— О, дамата започва да научава някои неща.

— Слушай, самодово…

— Съжалявам — каза той през нея. — Вярно е, че езикът ми е доста остър. Но ако не знаех, че си дяволски интелигентна, щях на момента да те напъхам в кучешка колибка и да те изпратя при прочутото ти семейство.

— Благодаря. Ти пренебрегна Резников, пренебрегнал си и Арчър. Защо?

— Нямам доверие на Резников.

— А имаш ли доверие на Арчър?

— Във всичко друго, но не и в това отношение. Наясно съм какво ще стане, ако на който и да е Донован му се наложи да избира между мен и Кайл.

— Арчър няма да престъпи думата, която ти е дал.

— Той обича теб, обича и Кайл. Само глупак би накарал някого да избира между две неща, които обича еднакво. Можеш да предвидиш какъв ще бъде изходът.

Онор отвори уста и я затвори, без да издаде и звук. Знаеше, че Джейк е прав. Ако тя трябваше да избира между братята и сестра си не би могла да го напрал ви.

Заваля като из ведро. Тя включи фаровете и най-сетне откри откъде се управляват чистачките. По прозореца се трупаше кал, докато Джейк се протегна и включи устройството за измиване. На стъклото блеснаха две изкривени прозорчета към сивата околност.

— Ти на какво вярваш? — попита накрая Онор.

— По дяволите вярата! — гласът на Джейк беше студен. — Знам, че не съм откраднал кехлибара, а още по-малко пък панел от Кехлибарената стая.

Тя искаше да се съмнява в него. Искаше да му повярва.

От нея се искаше да избира между двама човека, които обичаше — Кайл и Джейк. Разумът й можеше да посочи безброй причини да избере Кайл. Инстинктът й възроптаваше срещу всякакъв избор.

— Ако имаше и друг заподозрян, който и да е той — попита Онор почти отчаяно, — щеше ли да повярваш, че Кайл е невинен?

— По дяволите, да! Размишлявам над това, откакто чух за кражбата. Търся някакво друго обяснение. Каквото й да е обяснение. Мислех си за това, че този чаровен кучи син все пак беше мой приятел.

Тя отвори уста да каже нещо, но размисли. Вместо да защитава брат си, слушаше мъжа, с когото бе споделила една-единствена нощ и когото щеше да помни завинаги.

— Отначало не можех да повярвам, че Кайл ме е измамил по този начин — започна пак разсъжденията си на глас Джейк. — Дори си мислех, че може да е в опасност и че бих могъл да му помогна. Господи, какъв глупак съм бил…

Болката и себепрезрението в гласа му я накараха да потръпне. Беше като ехо на онова, което бе почувствала самата тя, когато Арчър й каза кой беше в действителност нейният инструктор по риболов.

— Започнах да задавам въпроси — продължи Джейк и тогава Донован интернешънъл се спуснаха върху ми.

После разбрах, че има заповед да бъда убит, ако не си затворя устата и не напусна града. Продължих да настоявам. Това не се хареса на клана Донован. Изхвърлиха ме от тази половина на света.

Кабината на колата потъна в тишина. След няколко мили Онор я наруши.

— Ами онази жена?

— Елън?

— Не. Марти или както там й беше името. Джейк изглеждаше озадачен.

— Марти? — После разбра. — А, Марджи. Какво за нея?

— Ако Кайл е откраднал нещо — не казвам, че го е направил, — не е ли възможно тя да е знаела какво става?

— Да.

— И?

— Тя твърди, че Кайл я е използвал, за да се добере до Кехлибарената стая.

— Това не е в негов стил.

Джейк не отговори.

— По дяволите, това е самата истина! — повиши глас Онор. — Кайл не би причинил такова нещо на никого, особено на някой, когото е обичал.

— Към когото е изпитвал страст. Не е същото.

— Няма значение — изрече тя горчиво.

На Джейк му се прииска да заблъска по таблото. Усещането, че Онор се отдалечава от него, хвърли непоносима сянка върху настроението му. Той изброи наум всички причини, които й даваха правото да се чувства използвана, пое си дълбоко въздух, после отново.

Все още му се искаше да удря по таблото.

— Откъде си толкова сигурен, че Марджи не е използвала Кайл? — погледна го за миг Онор.

— Няма мотив да го прави.

— Какво ще кажеш за шестдесет милиона долара?

— Какво ще кажеш за факта, че връзката на Марджи с въпросния панел идва от страна на Горското братство — контрира я той.

— И?

— Тя е високопоставена членка на Братството — Горското братство е литовска патриотична организация. Тя би могла да открадне Кехлибарената стая от една любов — Братството — и да я даде на друга любов — Кайл, — но не би я откраднала от Кайл и Братството едновременно. Няма мотив. Във всеки случай тя вече в притежавала това проклето нещо, защо й е да го краде от себе си?

— Ами Змийския поглед?

— Ако Кехлибарената стая беше в него, нямаше да има смисъл да се върти около нас.

— Същото нещо би могло да се каже за всеки друг.

— Освен за Кайл — уточни Джейк равнодушно. — Той не е тук.

— Нито пък за Арчър. Това означава ли, че той я е откраднал?

— Има някакъв смисъл. Той беше този, който ме пропъди от Русия.

Изминаха още няколко мили в тишина.

— Какво ще кажеш, ако Кайл не е откраднал панела — обади се Онор накрая, — но е бил набеден за това?

— Чудесно. И кой го е откраднал?

— Не знам! Може би са го направили всички заедно и са се съюзили срещу Кайл!

— Те? Русия, Литва, Съединените щати и банда мошеници с международна известност и неизвестен произход, включително и аз?

— Лесно ти е да се подиграваш, но досега не съм чула да си излязъл с по-добро предложение.

— Не ми се струва необходимо. Вече имам подозрение кой е липсващото звено във фактите.

— Твоите факти се нуждаят от прегрупиране.

Джейк изруга отегчено.

— Може да го е направил всеки един, но това не обяснява защо Кайл изчезна заедно с пратката, нали?