Онор издаде звук на изненада.

— Какво те кара да мислиш, че аз не съм откраднал панела и не съм насочил подозренията към Кайл? — попита Джейк невъзмутимо.

— Ти? — руснакът се засмя. — Ти си честен до безумие. А дори и да не е чак така, не е в твой стил да предадеш приятел.

Убедеността на Резников вбесяваше Онор.

— Откога познавате Джейк?

— От много години, едновременно като съюзник и, как да го кажа, съперник. Имам личен опит по отношение на неговата неспособност да предаде приятелите си — той отново се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш?

— Чии интереси представляваш? — попита Джейк.

— Кехлибарът, който ще получиш, не е опръскан с кръв. Всяко едно от тези късчета е било изкопано от лагуните при полуостров Самланд.

— Наскоро ли?

— Не. Много музеи са дарявали произведения на собственика на тази кутия.

— Дарявали, а? Много мило от тяхна страна.

— Някога Съветската империя беше обширна и богата — Резников сви рамене. — Сега е по-малка и победна.

— Случва се.

Джейк остана още миг загледан в невероятните предмети на изкуството, сътворени с обич и благоговение от човешка ръка преди много, много векове. После бавно се протегна, затвори капака на кутията и заключи златната й закопчалка.

— Не, Петя, благодаря. За съжаление в момента работя за един приятел.

Резников застина неподвижен.

— Не мога да повярвам, че си част от схемата на Кайл Донован.

— Не съм.

— Тогава защо отказваш да работиш с мен? Нашите страни вече не са врагове.

— Това няма нищо общо с политиката — голямата ръка на Джейк обгърна Онор. Той вдигна студените й пръсти към устните си. — Работя за госпожица Донован. Ние сме… много добри приятели.

Тя не можа да прикрие тръпката, предизвикана от горещия му дъх по кожата й. Не успя да скрие и облекчението си.

До този момент Онор не беше подозирала колко самотна щеше да се чувства, ако Джейк я оставеше да издирва Кайл сама.

— Не е нужно да ми отговаряш тази вечер — изрече Резников през стиснати устни. — Помисли си един ден. Не позволявай твърдоглавието ти да надвие здравия разум, Джейкъб. Не си достатъчно силен, за да притежаваш Кехлибарената стая.

— Аз не я искам.

Един безкрайно продължителен миг руснакът остана загледан в Джейк, после кимна. Беше му повярвал.

— В такъв случай имам алтернативно предложение — продължи Резников вече спокойно. — Заведи хубавата си приятелка в Париж, Лондон или Рим на мои разноски. Останете поне един месец. — Той преднамерено отвори кутията още веднъж. — Без значение какво решение ще вземеш след този месец, задръж това като незначителен символ на нашето приятелство.

Обгърнат от сенки, древният кехлибар излъчваше тайнственост, безвремие и загатваше за копнежите на хора, мъртви отпреди хиляди години.

Джейк стана и дръпна Онор със себе си.

— Утре решението ми няма да е по-различно. Не се продавам и няма да почивам. Разбираш ли?

Резников кимна бавно.

— А ти, Дж. Джейкъб Малори, ти разбираш ли?

— Можеш да заложиш живота си на това. Кажи довиждане, Онор.

Джейк й подаде куфара, хвана ръката й с лявата си ръка и се насочи към задната врата.

— Когато промениш решението си — натърти Резников, — можеш да ме откриеш в хотел Ана Кортис.

— Няма да променя решението си.

— Вярвам, че ще го направиш. Работодателите ми могат да бъдат много убедителни.

Джейк изрита стола изпод дръжката на вратата и дръпна Онор на алеята отвън. Тя не беше осъзнала, че той държи пистолет в дясната си ръка, докато не я пусна, извади ключовете за пикапа от джоба си и ги хвърли към нея.

— Ти ще караш.

За пръв път тя не му се противопостави.

17.

— Завий тук — каза Джейк. — Отиваме в моята хижа.

— Ти може и да отидеш — сопна се Онор, пренебрегвайки инструкциите му, — но аз се връщам в къщата на Кайл.

Той извърна глава и я погледна. Упоритата й брадичка бе извита напред, сякаш искаше да посрещне настъпващата тъмнина.

— Нека ти обясня какво се случи току-що — изрече той меко.

— И аз бях там, забрави ли?

— Тялото ти беше. Но не и умът, защото в противен случай щеше да разбереш колко глупава е идеята ти да отидеш сама в къщата на Кайл.

Инстинктите на Онор й подсказваха, че Джейк е прав, но тя не възнамеряваше да сподели с него това си усещане. Не се доверяваше на самата себе си, че би могила да се държи на разстояние, ако той я пожелаеше в мрака на споделената стая.

Или ако не го направеше.

— Резников вярва, че ти няма да ме предадеш — каза Онор. — Той не знае какво се случи, нали?

— Случи се това, че прекарах цял час в изучаване на няколко първокачествени предмета от кехлибар, които…

— И аз бях там, забра…

— … могат да идват само от руските музеи. Това означава едно от следните неща: Петя би могъл официално, но тайно да представлява руското правителства. Може да е свързан с клон на мафията в Калининград, който контролира или се надява да контролира продажбите на кехлибар в прибалтийските републики. А може да е откраднал тези парчета и да се надява да ме подкупи с тях, за да се добере до още по-ценни стоки.

— Например Кехлибарената стая?

— Или информация за извършителя на кражбата и как точно е била изнесена от Русия, и най-важното — защо.

— Алчност — отсече Онор.

— Разбира се. Но алчност за какво? За самия кехлибар? За пари? За политическа власт? Петя би могъл да преследва всяко едно от тези неща или всички заедно. Той не е нито страхлив, нито глупав.

Онор погледна бързо към Джейк. На слабата светлина, проникваща между облаците, в изражението му нямаше нищо подканващо. Изглеждаше далечен и недостижим. Онор бе обзета от безпокойство. Това беше един друг Джейк, когото тя не познаваше. Този Джейк държеше пистолет с вдигнат предпазител и бе готов да натисне спусъка веднага щом му се наложеше.

— Кой според теб е откраднал кехлибара? — попита тя.

— Кайл се подписа за пратката и я изкара извън Калининград. Проследих го до Русия, преди Донован интернешънъл да започнат да затръшват врати под носа ми.

— Какво означава това?

— Това, което казах. Донован интернешънъл имат повече власт от мен. Те не искаха да задавам въпроси.

— Но това е нелепо! И ние като теб искаме да открием Кайл. И дори повече от теб. Ние го обичаме.

— Да. Затова твоето семейство не иска аз да го открия.

— Виж — процеди Онор през зъби. — Арчър ми каза, че доказателствата срещу Кайл са твърде очевидни, за да им се вярва. Сякаш е бил набеден.

— Може би не е мислил твърде много над това, което е сторил.

— Защо не можеш да повярваш, че той би могъл да е невинен?

— Защото това би означавало, че виновният съм аз. Не, благодаря, лютиче! Не възнамерявам да заплащам греховете на брат ти.

— Не може ли някой друг да е откраднал проклет тия панел и да го е скрил при законната стока? Защо трябва да си ти или Кайл?

Джейк промърмори нещо под носа си. Той се вгледа в огледалата за десети път в рамките на две минути. Все още никой не ги преследваше. Спусна предпазителя и прибра пистолета в жабката.

— Брат ти е изпитвал страст към жена, която е членка на литовското движение за свобода — или терористка, в зависимост от политическите ти убеждения!

— Страст? Любов е дума с пет букви, също като тази, която ти използва. Можеш да я изречеш. Езикът ти няма да изгние.

— Лайна.

— Още една петбуквена дума — съгласи се тя хладно. — За разлика от някои мъже Кайл е способен да изпитва както страст, така и любов.

— И това ли са камъни в моята градина?

— Това е факт. Набий си го в главата и го приеми.

— Считай, че съм го приел. А сега аз ще ти кажа някои факти. Едва ли ще ти харесат повече, отколкото на мен ми харесва да ми прехвърлят вината на Кайл.

Ръцете на Онор стиснаха здраво волана.

— Аз съм собственик на компания, която се нарича Имърджинг ресурсис — поде Джейк. — Основна част от моя бизнес е да съветвам корпорациите от Първия свят как да работят с Руската федерация, което означава да се лутам между законодателството на Втория свят и тоалетната.

Тя хвърли бърз поглед към него. Той гледаше в огледалото откъм своята страна.

— С труд, интелигентност и малко късмет Русия може да се предпази от затъване във финансов и обществен хаос — и от възможността да повлече след себе си една голяма част от света. Конвертируемата валута е жизнена необходимост за оцеляването на всяка една страна. В Калининград и Литва аз бях неофициален съветник на правителствата по какъв начин те биха могли да получат максимум конвертируема валута за техния кехлибар. Знаеш ли каква е разликата между конвертируема и неконвертируема валута?

— Конвертируемата валута може да бъде използвана във всички страни по света — рапортува стегнато Онор. — Неконвертируемата не може. Извън страната, в която се използва, тя би могла да послужи единствено като тоалетна хартия.

— Ти си Донован — кимна Джейк и се усмихна нежно. — Разбираш от международен бизнес. Без конвертируема валута за закупуването на стоки от международния пазар страните от Руската федерация не могат да очакват нищо друго, освен милостиня, нищета, стагнация и в крайна сметка — революция. Здравомислещите хора знаят това и следват национална политика, съобразена с реалността.

— И каква е ролята на кражбата и Кехлибарената стая в цялата тази работа?

— Във всеки случай не особено приятна.

Докато Онор забиваше по Марин драйв, облаците погълнаха и последните остатъци от светлината и оставиха след себе си дълбок мрак.

— Кехлибарената стая винаги се е свързвала с алчност, отмъстителност и политически борби — започна с равен глас Джейк. — За Русия тя е символ на нацистката алчност, руската кръв и жестокостите на Втората световна бойна, а също и на Златната епоха на руските царе, за която руснаците се опасяват, че никога няма да се повтори. Комунизмът срина икономиката и човешкия дух в тази страна, както никой цар никога не го е правил.