Джейк присви очи.

— Това ли съм направил според Арчър?

— Това се е случило. Без значение дали го е извършил Кайл или ти.

— А Кайл не може да го е извършил, защото е Донован — изрече ледено Джейк. — Значи оставам аз, непоправимият глупак, който мислеше Кайл за свой приятел.

Джейк погледна Онор в очите и видя гнева, болката и объркването, които изпитваше тя. И обичта. По-скоро би умряла, отколкото да повярва, че Кайл е извършил нещо лошо.

— Кайл ме харесва, а? Слава богу, че не ме е обичал. Едва ли щях да оцелея — внезапно Джейк отмести ръката си. — Влез или излез, Онор. Изборът е твой. На мен дори не ми дадоха тази възможност.

Горчивината в гласа му сломи съпротивителните й сили. Той не беше по-щастлив от нея. Това не би трябвало да има някакво значение, но имаше. Тя не знаеше какво точно променяше този факт; знаеше само, че нещо се бе променило.

— Оставам — прошепна тя.

Джейк излезе от пикапа, извади очукан куфар изпод задната седалка и затвори вратата. Без дори да се обърне назад, за да види дали Онор идва след него, той се запъти към Чаудер кег.

Тя едва успя да го настигне, преди да стигнат до входната врата. Той отвори вратата и я въведе в опушеното помещение. Един поглед й бе достатъчен, за да прецени, че това е по-скоро бар, отколкото кафене и че не е било почиствано, откакто е била пеленаче. Няколко мъже по масите вдигнаха поглед от бирите си. Огледаха (Онор от главата до петите. Два пъти.

Ръката на Джейк мигновено я обгърна ниско през кръста. Тя се вцепени при допира му. В следващия момент разбра, че няма нужда да се безпокои. Без значение колко интимно изглеждаше движението му за външния наблюдател, тя усещаше, че той не влага нищо лично. Искам да се държиш така, сякаш съм непоправим женкар и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.

Висок рус мъж с атлетично телосложение, високи скули и широка уста стана и се отправи към тях. Той мина покрай няколкото местни посетители, без да си дава вид, че забелязва враждебното им отношение и неприязънта към външния посетител на тяхна територия. Дрехите му бяха всекидневни, но скъпи и не бяха нито руски, нито американски. Той протегна ръка към Джейк с усмивка, сякаш го посрещаше в собствения си дом на чаша чай.

— Много мило, че дойде — каза Резников и стисна здраво ръката на Джейк. — Това е очарователната Онор Донован, да?

Онор изкриви устата си в учтива усмивка и позволи на руснака да стисне ръката й между своите. Акцентът му я дразнеше. Напомняше този на Змийския поглед, но не беше чак дотам недодялан. Струваше й се, че го е чувала и преди… но, както каза Джейк, наоколо имаше доста емигрирали руснаци.

— Тези вълшебни очи — въздъхна Резников. — Всеки Донован ли има такива?

— Всеки по две — сряза го тя. — Стандартно производство.

Той се разсмя, сякаш бе казала нещо изключително забавно.

— Явно сте толкова умна, колкото и красива. Със сигурност сте по-малката сестра на Кайл.

Джейк издърпа пръстите на Онор от самозабравилите се длани на Резников.

— Спести си похотливите погледи, Петя. Тя е заета.

Резников премести погледа си от Онор към Джейк и въздъхна.

— Аз съм опустошителен.

— Опустошен — поправи го Джейк сухо. — Или съкрушен. Както предпочиташ.

Зад тях вратата на заведението се отвори. Джейк се обърна само колкото да види кой влиза. Бяха мъж и жена, движещи се със самонадеяност, която очевидно не допадаше на местните.

Джейк обърна гръб на двойката. На този етап от играта Елън и нейният костюмиран придружител едва ли щяха да го пронижат с нож.

— Нека се изместим от входа — предложи късо.

Онор забеляза жената и се намръщи. Не носеше червено яке, но всичко останало й изглеждаше познато, дори и без бинокъл.

— Това не е ли же… — подхвана тя.

Джейк затвори устата й с настойчива целувка.

— Хайде, скъпа. Блокираме движението.

— Разбира се, лютиче. Както кажеш.

Той я погледна предупредително. Тя отвърна на погледа му с широко отворени, невинни очи и празна усмивка и се обърна, за да последва руснака до масата му.

Елън се настани на една маса наблизо. Партньорът й отиде на бара и поръча две порции яхния и две бири. Джейк наблюдаваше крадешком двойката. Той галантно издърпа стола на Онор, после седна толкова близко до нея, че бедрата им се докосваха. Тя подскочи едва доловимо, но не се отдръпна.

Вратата на бара се отвори отново. Резников присви бледосините си очи. Джейк погледна косо към входа.

— Другарска среща на сънародници — промърмори той.

— Какво? — попита Онор.

— Змийския поглед. Не гледай натам. Имай ми доверие.

Тя преглътна напиращия на устните й отговор.

— С кого е?

— Сам.

— Това не ме изненадва. Дори огледалото не би искало да го видят с него.

Джейк се усмихна лекичко и погледна към Резников.

— Приятел или съперник?

— Павлов? — той сви рамене. — Не знам.

Джейк не му повярва. Вратата се отбори отново. Влезе Конрой с младо широкоплещесто момче, вероятно новобранец. Джейк поздрави мълчаливо. Конрой му отговори с кимване и се насочи към бара.

— Кой е този? — попита остро Резников.

— Стар приятел.

— Ще иска ли да се присъедини към нас?

— Не знам. Ти как мислиш?

Резников, изглежда, се замисли над това, после поклати глава в знак на отрицание.

— Би било по-добре за теб да подновяваш старите си приятелства някъде другаде.

Джейк не изглеждаше изненадан.

— Добре. Какво имаш да ми казваш?

Преди да отговори, Резников огледа опушеното помещение. Всички маси около тях бяха заети. После следваше редица свободни столове, зад която се бяха разположили редовните посетители. Те не изглеждаха особено щастливи от нашествието на външни хора на тяхна територия.

— Мислех, че мястото е спокойно — промърмори руснакът. — Вероятно е по-добре да отидем на моя кораб. Няма да е мъдро да ти показвам кехлибара тук.

Онор си пое бързо дъх. Преди да успее да проговори, ръката на Джейк стисна бедрото й под масата.

— Какъв кехлибар? — въпреки че думите му бяха ясни, не ги чу никой, освен Резников.

— А, хм, примери. Това ли е най-подходящата дума.

— Близко е. Какви мостри?

— На кехлибар, разбира се. Моите работодатели искат твоето мнение.

— Защо не попитаха теб?

— Искат мнението на най-добрия. Аз съм просто добър.

Онор отмести погледа си от привлекателния, елегантен руснак към грубо изсеченото лице на Джейк. Зад равнодушното му изражение тя усети напрежение, което се предаде и на нея. Това й напомни за всеотдайния любовник, който бе преобърнал нейния свят наопаки само за една нощ.

Но в момента не сексът бе центърът на вниманието на Джейк. А кехлибарът.

Той обича кехлибара, както някои хора обичат Господ.

— Отзад има друга стая — каза Джейк. — Ще видя дали е свободна.

След две минути и четиридесет долара той отведе Резников и Онор в неприветлива частна стая. Руснакът остави бирата си и малък куфар, който приличаше на този на Джейк. После извади цигара, запали я и се настани на един стол. Пред него имаше кръгла маса, чиято опърпана покривка явно някога е била зелена, но в момента имаше цвета на мръсни ръце. Същото можеше да се каже и за тестето карти, поставено до препълнения пепелник.

Джейк седна на един стол, който гледаше към вратата, през която току-що бяха влезли. Имаше и друга врата, която извеждаше на алеята. Той можеше да вижда и нея. Придърпа стол съвсем близо до себе си, потупа го и се усмихна на Онор.

— Ела при татко — покани я игриво.

— Малко си стар, лютиче, но не чак толкова — резна го тя безизразно.

Резников се изхили.

— Прилича на брат си, да?

— Не и в нещата, които са от значение — избъбри Джейк и я огледа от главата до петите.

Тя му изпрати въздушна целувка, макар че й се искаше да изръмжи. Когато забеляза, че руснакът я гледа странно, тя взе ръката на Джейк и захапа върха на палеца му.

— Обеща ми, че няма да се бавим, помниш ли?

Джейк присви очи. Той не направи усилие да прикрие тръпката си на желание при закачката на Онор.

— Чу дамата — изрече дрезгаво. — Дай да видим кехлибара. — Резников отвори чантата си за документи, извади отвътре някакво парче и го постави на масата. Джейк взе камъка. Имаше размерите на стиснат юмрук. На силна светлина сигурно щеше да изглежда бледожълт. Беше неполиран и все още се намираше в окислената си, прозрачна черупка.

Джейк остави камъка, постави собствената се чанта на масата и я отвори. Онор успя да зърне някаква голяма игла, различни бутилки и приспособления, чиито функции не можеше да определи, и черен пистолет, чието поле на действие й беше добре известно. Най-отгоре бяха разположени мострите кехлибар в прозрачни опаковки.

Джейк извади здраво затворена бутилка, капна една капка от някаква течност на бледата повърхност на камъка и отново затвори бутилката. Разнесе се острата миризма на етер. Той изчака няколко секунди и докосна камъка.

— Новозеландски копал — сви рамене Джейк. — Губиш ми времето.

Той хвърли парчето към Резников, който го улови с бързо и спокойно движение на ръката си.

— Не е ли кехлибар? — попита изненадана Онор.

— Не и на милиони години — отвърна Джейк. — Кехлибарът е вкаменена смола. Това парче е твърде младо, за да се квалифицира.

— Откъде разбра?

— Етерът прави кехлибара лепкав. Но не и истинския кехлибар — той погледна Резников. — Ако твоите работодатели нямат нещо по-добро от това, нямат нужда от мен. Нуждаят се от сносен източник.

Резников се усмихна вежливо.

— Имай търпение, мой американски приятелю. Тези хора не те познават толкова добре, колкото те познавам аз. Те настояваха, ммм, да изпитам хватката ти.

— Искаш да кажеш способностите ми — поправи го сухо Джейк.

— Това ли беше точната дума? Способности… Много добре. Искат да те наемат за най-малката възможна цена, нали ме разбираш.