— Откога чувството за съпричастност е официално? — отвърна Конрой.

Джейк се засмя и сложи край на разговора. Преди да остави микрофона, получи друго обаждане на същата честота. Той изслуша съобщението и погледна Онор, преди да остави микрофона.

— Добре ли си? — попита я. Тя кимна.

— Сигурна ли си?

— Задникът ми е малко натъртен. Не е нещо сериозно.

Той се усмихна бавно и изпита облекчение й още нещо, някаква вътрешна топлина.

— Всичко, което се случва с твоя задник, е сериозно нещо, защото ме засяга лично — изрече вежливо той. — Прилягаш ми, сякаш си създадена за мен.

— Престани да говориш за…

Думите й бяха прекъснати от ново бръмчене на радиото.

— Джейк, Петер е. Силни извинения, приятел мой. Слушаш мен? А, много извинявай. Прекалено вълнение. Чуваш ли?

Джейк погледна микрофона, сякаш току-що го бе ухапал. От всички неприятни новини, които беше чул, откакто изчезна Кайл, Пьотър Резников вероятно бе най-лошата.

— Чувам те — излая Джейк на микрофона. — На кой от параходите се намираш?

— Товарния кораб. Капитанът е доста ядосан, но ти знаеш колко глупави са морските селяни. Той настоява, че вината е твоя, въпреки че радарът е, как да го кажа, несъстоятелен?

— И на мен ми казаха същото. Какво правиш в тази част на света? — попита грубо Джейк.

От говорителя прозвуча смях.

— Ах, Джейкъб… Не си се променил.

— А ти?

— Доволно, не малко. Ако ще дойдеш на борда веднага, щом влезем в пристанище, ти и мен можем вдигнем тост един друг с малко от най-добрата руска водка.

Джейк не възнамеряваше да стъпва на една палуба с Пьотър Резников, докато не узнаеше кой плаща на руснака.

— Някой друг път — каза Джейк спокойно. — Тази вечер имам друго занимание.

— Но, разбира се. Донеси красивата, изящна госпожица Донован с теб. Ако е очарователна като брат си Кайл, ще бъде блестяща компания.

Джейк погледна Онор. В момента тя изглеждаше по-скоро озадачена, отколкото очарователна.

— Някой друг път — повтори той в микрофона. По-скоро никога. Той нямаше никакво намерение да доближава Онор на по-малко от сто ярда от елегантния, остроумен руснак.

— Ах, Джейкъб, ти ме натъжаваш — информира Резников спокойно. — Може ли да настоявам? Заради — как се казваше — по-старите времена.

Вежливият тон не подведе Джейк. Току-що му бяха поднесли покана, на която нямаше право да откаже.

— Ще се срещнем в Чаудер кег след два часа — изръмжа Джейк.

15.

Джейк безмълвно изключи двигателя на пикапа й погледна Онор. Тя се беше преоблякла в прилепнали черни дънки, бронзов на цвят пуловер с висока яка и черен ленен жакет. Носеше златно, ръчно изработено колие. На него висеше украшение от стилизиран скален кристал, съчетан с черен кехлибар в старинен стил. Джейк разбра, без дори да я попита, че беше по неин дизайн.

Той погледна през тротоара към потъмнялата от времето, неостъклена входна врата на Чаудер кег и му се прииска да бе избрал някое от по-качествените заведения в града. Бяха изминали години, откакто се бе борил смело с дима и натрапчивата миризма на животинска мас, за да се нахрани с порция от безспорно най-добрата яхния с миди, която се предлагаше на северозапад от Тихия океан. Почти беше забравил колко долнопробно изглежда това място. И наистина беше такова.

Онор понечи да слезе от пикапа. Дългата ръка на Джейк се стрелна покрай нея и хвана вратата. Тя издърпа ръката си изпод неговата, сякаш се беше опарила.

— Виж — смънка той, — това не е място, което ти би харесала. Пълно е с момчета от риболовните лодки.

— Не ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш какъв тип място бих харесала.

Ръката му стисна здраво нейната. Погледът му подсказваше, че си спомня всяка подробност от изминалата нощ.

— Скъпа, познавам те от главата до петите, заедно с всички скрити местенца между тях. Чаудер кег е мръсна, грозна, долнопробна дупка. А ти не си.

Онор знаеше, че поруменява, но се надяваше Джейк да го отдаде на гнева й.

— Губиш си времето — процеди тя, без да го погледне. — Влизам вътре с теб.

— Защо?

— Познай — промърмори безразлично.

— Нямаш ми доверие.

— Ти си умно момче. Но това вече е известно, нали?

Известно време не се чуваха никакви звуци, освен дишането на Джейк, което той се опитваше да овладее.

— Възнамеряваш да ме предизвикваш, докато изгубя търпение, така ли? — изрече с равен глас. — След това ще ми кажеш колко надут, противен и незаслужаващ доверие кучи син съм всъщност.

— Защо ми е да ти казвам нещо, което и бездруго знаеш?

— Какво искаш: да намериш брат си или да продължаваш да ме нагрубяваш?

Онор погледна силната ръка, която минаваше покрай тялото й. Джейк не я докосваше, но ако тя си поемеше дълбоко въздух, щеше да се опре до него.

— Не си прави труда да ме заплашваш — сви ядно устни Онор. — Прекалено много се нуждаеш от мен, за да ме нараниш физически.

— Ти се нуждаеш от мен не по-малко. Запомни го и внимавай какво говориш.

За миг на Онор й притъмня от прилива на гореща кръв.

— Виж ти кой говори за предизвикване — изсъска тя, след като възвърна гласа си. — Ако мислиш, че можеш да ме развълнуваш и да ме накараш да загубя търпение, по-добре забрави. Кайл означава прекалено много за мен.

— Ти го обичаш.

— Разбира се.

— Ами аз?

— Какво ти? — сопна се тя.

— Явно доста лесно се влюбваш — каза той със спокоен и някак далечен глас.

Онор трепна. До момента се беше надявала, че Джейк въобще не е чул глупавото й, спонтанно обяснение в любов.

— Минало и заминало — промърмори тя и повдигна рамене, — махни си ръката.

— Погледни ме.

Тя не помръдна главата си и на сантиметър.

— Престани да се държиш като разглезено дете — каза той. — Пьотър Резников е привлекателен и изпечен разбивач на женски сърца, който твърди, че вече не работи за КГБ. Лично аз не му вярвам. В най-добрия случай ще го използваме, за да се доберем до кехлибара. В най-лошия той ще използва нас. Ако не спреш да се държиш, сякаш съм досадна воня, мога да ти гарантирам, че ние ще сме използваните.

— Какво искаш от мен? — изгледа го тя напрегнато.

Джейк погледна вцепенената й поза и получи внезапен порив да й каже какво иска, кога го иска и как точно го иска. Но това изобщо нямаше да подобри нещата.

— Представление — отговори.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да се държиш така, сякаш аз съм непоправим сваляч и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.

— Не съм чак толкова добра актриса.

— Но беше, преди Арчър да се обади за втори път.

Онор понечи да му отговори, че онова не беше театрално представление. Обаче усети навреме заложения капан и преглътна горчивите думи.

— Ще се постарая.

— Можеш да започнеш с един поглед към мен.

Онор стисна здраво ръцете си. После бавно отпусна пръстите си и извърна поглед към Джейк. Но не го погледна в очите все пак. Наистина не й се искаше да вижда мъжкото превъзходство в тях, предизвикано от явното съзнание за още едно лесно женско завоевание.

— Друго нещо? — изръмжа тя с побелели устни.

— Петя ще иска да знае от какво естество е връзката ни.

— Наела съм те да управляваш лодката на брат ми.

— И?

— Точно това правим.

— Тогава защо спим заедно?

— Не спим заедно.

— Погрешен отговор. Ако мислиш, че ще стоя буден на лодката, питайки се кога ли някой намахан мафиот ще нахълта отново в къщата, значи си глупачка.

— Не. Няма да спя с теб.

— Дали ще спиш или не, си е твой проблем. Моят е да се уверя, че съм единственият човек в леглото ти.

— Не.

— Добре. Тогава ще постъпим както ти искаш.

В първия момент Онор си помисли, че не го е чула правилно. Но преди да успее да го накара да повтори, той заговори отново:

— Ще ти запазя билет до Таити и ще наема няколко здрави момчета да се погрижат за багажа ти.

— Никъде няма да ходя.

— Отново грешиш. Имаш две възможности — или да ти бъда съквартирант, докато намерим Кайл, или Таити и бодигардовете. Избирайте, госпожице Донован.

— Не можеш да ме накараш насила да…

— Мога съвсем лесно да те изкарам от играта — прекъсна я грубо той. — Ако не вярваш, продължавай да ме предизвикваш. Ще научаваш новините за Кайл само от вестниците.

Този път Онор погледна Джейк, наистина го погледна. В него нямаше нито самодоволство, нито превъзходство. Той беше точно толкова вбесен, колкото и самата тя. Ако не знаеше истината, можеше да си помисли, че предаденият е той, а не тя.

— Кога ще престанеш да се правиш на ядосан? — скръцна със зъби тя. — Аз бях измамена, а не ти!

— Значи такава била работата — въздъхна той. — Зарежи сръдните и глупавите си твърдения за истината. Моето престъпление се състои в това, че ти показах колко приятен може да бъде сексът. — Гласът му омекна. — Не бъди глупава, скъпа. Аз научих същото нещо. Или причината е в това, че не ти казах, че те обичам, на момента?

— Поне не изричаш лъжи в леглото — изрече тя с внезапно изтънял глас.

— Запомни го. А сега трябва да направиш своя избор — приготви се за едно хубаво представление — или излизаш от играта.

— Това не е игра. Става въпрос за живота на Кайл.

— Също и за моя, но ти не си направи труда да ми го кажеш, когато ме нае за инструктор по риболов.

— Не знаех!

— Не искаше да знаеш. Ти живееш в измислен свят, в който парите не означават нищо. В действителния свят убиват хора за далеч по-незначителни неща от един милион долара.

— Ти знаеше това още преди да те наема. Не беше нужно да ти го казвам.

— Нямах представа, че това е началото на борба на живот и смърт за Кехлибарената стая.

— Тогава не трябваше да криеш къс от нея в пратката кехлибар.