Онор кимна. Дори да не вярваше на Джейк за нищо друго, тя му повярва, че иска да се добере до брат й.

— Ти — продължи той — имаш нужда от мен, за да управлявам лодката и да държа далеч от теб останалите участници в играта.

— Ще наема някой друг.

— Прекалено е опасно. Змийския поглед има приятели. Освен това — обобщи Джейк спокойно — искаш да стоиш близо до мен. Наистина близо.

— Колкото и да отида в ада.

— Помисли! Как иначе можеш да бъдеш сигурна, че Кайл няма да пострада, когато сложа лъжливите си, мошенически ръце на изпечен убиец върху него.

Телефонът иззвъня.

Онор дори не трепна. Нито пък си даде вид, че смята да го вдига.

— Знаеш кой е — погледна я напрегнато Джейк. — Можеш да послушаш Арчър и да се прибереш вкъщи като добро малко момиченце, или да бъдеш голямо лошо момиче и да продължиш да търсиш Кайл с мен.

Онор едва погледна към телефона.

— Вдигни го — настоя той. — Или предпочиташ да прекараш деня с ченгетата? И ако сега се чувстваш отегчена, почакай да разберат, че сме прекарали нощта в леглото, вместо да им съобщим за влизане с взлом.

Тя грабна телефонната слушалка.

— Ало?

— Как си? — попита Арчър.

— Добре — отвърна тя резервирано.

— Не ми звучиш така. Да не би да е насочил пистолет към теб?

Едва сега Онор си спомни пистолета на Джейк. В момента явно не беше с него. По тялото му нямаше дори и инч, който тя да не можеше да види.

— Онор? — попита Арчър напрегнато.

— Не. Не е насочил пистолет към мен. Защо му е да го прави? Аз му вярвах. Както вече отбеляза, аз съм една малка глупачка.

Джейк присви очи с едва сдържан гняв. Гласът на Онор беше толкова спокоен и така уравновесен. Беше като да наливат киселина в загрубялата му съвест.

Изобщо не трябваше да я докосва.

Но вече го беше направил.

И нямаше връщане назад.

А и не му се искаше. Искаше от нея много повече, отколкото бяха изживели последната нощ.

— Ти не си глупачка — каза й той меко. — Ти си страстна жена и имаш силно развит инстинкт кога и на кого да вярваш.

Онор го пренебрегна, сякаш беше само петно на чаршафа. По същия начин пренебрегваше и Арчър, въпреки че брат й не го знаеше. Тя имаше нужда от всяка останала й частица здрав разум, за да разплете противния възел на своите емоции. Ако успееше да преодолее унижението и гнева, би могла да използва мозъка си за нещо по-полезно от това да крещи нечие име наум.

Внезапно тя осъзна, че по линията цари тишина. Арчър очакваше отговор. За съжаление тя не се сещаше какъв беше въпросът.

— Съжалявам — изломоти тя прегракнало. — По една или друга причина това е един ужасен ден. Какво казваше?

— Сигурна ли си, че си добре?

— Арчър, дори да съм заровена сред крокодили, в момента ти не можеш да направиш каквото и да е, освен да ми крещиш колко съм глупава да се натъкна на блато — тя си пое накъсано въздух. — Като изключим това, аз съм добре. Направо приказно добре. А сега ми кажи всичко, което си пропуснал, за Кайл, за кехлибара и за това нищожество, което може да ми причини сериозни неприятности и дори да ме убие.

— Когато те накарах да отидеш в къщата на Кайл, нямах представа, че той се е върнал в Щатите или че други хора преследват Кайл, или че е замесена полицията. Ако знаех, никога не бих те изпратил там.

— Ясно. Дотук с първоаприлските шегички. Какво друго не си ми казал?

Последва тишина, после няколко промърморени думи на непознат за Онор език и накрая пикантни английски псувни.

— Това го знам — осведоми го тя. — Кажи ми нещо ново.

— Чувала ли си нещо за Кехлибарената стая? — попита накрая Арчър неохотно.

— Малко. Принадлежала е на някакъв цар, стените били покрити с кехлибарени мозайки и се предполага, че е най-ценното произведение на декоративното изкуство, което някога е съществувало.

— Нацистите са я откраднали. Никой не я виждал от края на Втората световна война. А и да я е виждал, никой не си е признал.

— И?

— Един панел от тази стая е бил скрит в пратката кехлибар, която се предполага, че Кайл е взел от Джей.

— Джей? Кой е… О, имаш предвид Джейк.

— Както и да се нарича, кучият син си остава…

— Кучи син — довърши Онор и погледна право към голия непознат в леглото, опитвайки се да забрави, че и тя е също толкова гола. — Значи Джей Джейк се е докопал до парче от Кехлибарената стая, пъхнал го е в законна пратка от необработен кехлибар и е наредил нещата така, че Кайл да излезе крадец?

Очите на Джейк сякаш бяха заети от ада, но той не изрече и дума.

— Това е най-простото обяснение — рече Арчър. — Освен ако предпочиташ да мислиш, че Кайл го е извършил.

— А кой е този Марти?

— Марти? А, Марджи. Това е жената, по която Кайл си е изгубил ума.

— Тази, заради която е откраднал, освен ако Джейк не го е накарал? — уточни Онор хладно и погледна въпросително предполагаемия крадец.

— Точно така — потвърди брат й.

— А какво казва Марджи за цялата тази работа?

Последва тишина.

— Арчър — процеди Онор през зъби, — не искам да криеш нищо от мен.

— По дяволите, сестричке. Разполагам само с клюки втора и трета ръка.

— Цялата съм в слух.

— Марджи твърди, че Кайл се е преструвал, че я обича, за да се докопа до Кехлибарената стая.

Миглите на Онор трепнаха.

— Ами Джейк?

— Тя мисли, че двамата с Кайл са партньори.

— Съдружие между измамници.

Тишина.

— Ти какво мислиш, Арчър?

— Мисля, че цялата тази бъркотия е по-дълбока, отколкото можем да си представим.

— Нямах това предвид и ти го знаеш.

— Пред мен стои изборът да вярвам на Малори, когото познавам по-малко от година, или да вярвам на Кайл.

— Колко добре го познаваш?

— Кайл ли? — попита Арчър невярващо.

— Не.

— О, Малори…

— Кучият син, който има много имена — промълви тя горчиво.

— Преди Кехлибарената стая да излезе на сцената, бих му поверил всичките си тайни, целия си бизнес и дори живота си. Но всеки човек си има цена. Кехлибарената стая беше неговата.

— Но не и на Кайл.

— Кайл няма нужда от пари и не е сериозен колекционер на кехлибар. Неговата истинска страст е нефритът. Джей няма нужда от пари, но обича кехлибара, както някои хора обичат Бога. Любовта не е чувство, което се поддава на логично обяснение.

Гърлото на Онор пресъхна. У нея нарастваше подозрението, че любовта може да бъде много безсмислено, нелогично и непокорно чувство. Точно тя беше глупачката, която беше обявила любовта си към мъж, който бе просто умел любовник и нищо повече.

— Мислиш ли, че той е убил Кайл? — попита тя директно.

— Не мисля, че Кайл е мъртъв.

— Това не е отговор.

— Но е най-добрият, с който разполагам. По дяволите, всеки може да убие при подходящи обстоятелства.

— По този въпрос няма спор — изръмжа тя и погледна право към Джейк.

— Какви са тези неща за Димитрий Павлов? — попита Арчър.

— Димитрий чий?

— Змийския поглед — вметна Джейк отчетливо, след като предположи насоката на разговора.

— А, той ли? — отвърна тя. — Не го наех.

— Стой далеч от него! — вече беше Арчър. — Той е такъв тип човек, с когото не би искал да правиш бизнес, но нямаш избор, ако искаш да работиш в модерната Руска федерация.

— Какво искаш да кажеш?

— Руската мафия — преведе той кратко. — Съвременна смесица между капитализъм и хаос в стария Съветски съюз. Те имат морал на тапир и скрупулите на озъбена акула.

— Да, Змийския поглед ми прилича на такъв — съгласи се тя. — Следва ни навсякъде, където отидем да ловим риба. Също и бреговата охрана и още една частна лодка. А понякога и две.

— Прекрасно — изсумтя Арчър. — Е, поне във водата си в безопасност. Кой е претърсвал къщата на Кайл тази нощ?

— Не знам — тя погледна Джейк. — Знаеш ли кой е бил тук тази нощ?

— Не.

— Той не знае… — подхвана тя.

— Чух — прекъсна я Арчър. — Попитай го дали няма някакви предположения.

— Питай го ти. Омръзна ми да ви бъда посредник. — Тя хвърли слушалката към Джейк. Той я улови, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я, докато тя се измъкна от леглото и се запъти към банята. Когато чу душа, издиша с облекчение и вдигна слушалката към ухото си.

— Какво? — попита грубо.

— Кой е бил там тази нощ?

— Едва ли е от тази страна на океана.

— Откъде знаеш?

— Американското правителство си мисли, че аз работя за тях, така че няма нужда да вършат черната работа.

Арчър попи новата информация.

— От службите вече са се свързали с теб?

— Да. Изглежда, че руснаците са поискали помощ, за да си възвърнат Кехлибарената стая.

— Ти виждал ли си я?

— Не. И не очаквам да я видя. Мисля, че всичко това са приказни фантасмагории.

Арчър изръмжа.

— Онор в опасност ли е?

— От хората на Чичо Сам ли? Едва ли. Освен това всички залози вече са направени.

— Дай ми я за малко.

— Тя е под душа.

— Душ ли? Колко близък си с Онор?

— На около десет фута.

— Какво?

— Телефонът е на около десет фута разстояние от душа.

— Малори, започва да ми писва от тебе.

— Все още ли си в Камчатка?

— Защо питаш?

— Искам да знам, че ако ме извадят от играта, ще има кой да помогне на Онор. Изхвърленият на брега труп е на човек от бившето КГБ. След падането на Стената е станал наемен убиец. Вероятно е имал партньор, който все още не е изплавал. Хубавата новина е, че и брат ти не е.

— Господи, каква бъркотия… Разкарай Онор оттам! Ще ти платя повече, отколкото би могла да струва Кехлибарената стая.

— Аз не искам Кехлибарената стая. Искам истината.

— Това искаме и ние.

— Сигурно. Искате да оневините Кайл, като натопите мен.

— Ако разкараш Онор оттам, ще разпространя по целия свят, че си невинен.