— Дай ми Онор.

— Още не съм свършил.

— Напротив, вече си свършен — осведоми го мило Арчър. — Ако докоснеш Онор, ще те заровя жив.

— По-добре се увери, че няма да я заровиш заедно с мен.

— Заплашваш ли ме?

— Осведомявам те — озъби се Джейк. — Аз не съм единственият тук. Преди седмица Димитрий Павлов е почукал на вратата на Онор.

— Какво?

— Явил се е на обявата й за инструктор по риболов.

— Господи!

— Освен това тази нощ някой е обърнал къщата на Кайл с краката нагоре. Той също е професионалист. Беше оставил невероятна бъркотия, но е пипал толкова тихо, че тя едва се е събудила. Успя да излезе през прозореца и да дойде при мен, преди той да започне да й задава въпроси.

Онор настръхна, сякаш някой я бе ударил. Едно беше да се боиш от крадец, който едва ли бе дошъл само за кражба. Съвсем друго бе да чуеш, че хладнокръвно се говори за насилие.

Джейк хвърли един поглед към Онор и отново се концентрира върху Арчър. Мълчанието от другия край на линията би притеснило повечето хора. Но не и Джейк. Познаваше Арчър достатъчно добре, за да му бъде известно, че е човек, способен да сдържа емоциите си. В момента той прехвърляше наум възможните решения със завидна скорост и прецизност.

Освен това Джейк имаше с какво друго да се занимава и без да слуша ръмженето на Арчър в ухото си. Онор се отдръпваше към края на леглото и се приготвяше да скочи от него, извън обсега на Джейк. Нямаше представа какво става отвъд огромните й, златистозелени очи, но не се съмняваше, че ако й позволеше да си отиде сега, нямаше да я види никога повече.

— Нещо друго? — попита Арчър след миг.

— Горското братство има ли нещо общо с Кехлибарената стая? — попита Джейк.

Арчър изруга.

— Ще приема този отговор за сърдечно да — прекъсна го Джейк, като едновременно наблюдаваше Онор, без да го показва. — Което означава, че Кайл е разбрал за нея чрез Марджи, така ли?

— Попитай Марджи — изръмжа Арчър.

— Попитай я от мое име.

— Ще трябва първо да я открием.

— Едва ли ще е много трудно. Попитай твоите хора.

— Защо мислиш, че те знаят къде е?

— Защото преди да бъда изритан, проведох страхотен телефонен разговор с нея. Тя ми каза, че Донован интернешънъл са изпратили хрътки след нея, и ме попита дали не съм се чувал с Кайл.

— Хубав въпрос. Чувал ли си се с него?

— Не, откакто предадох пратката кехлибар на представителя на Донован интернешънъл — Кайл Донован.

— Така казваш ти.

Джейк замръзна неподвижен.

— Да. Така казвам аз. А моята дума е почтена, Донован. Попитай, когото и където искаш.

— Всеки си има цена. Кехлибарената стая беше твоя.

— Не. Беше на Кайл.

— Това няма да ни доведе доникъде. Дай ми Онор.

— Дай ми телефонния си номер.

— Дай ми я — кресна Арчър. — Веднага.

— Дай ми номера си.

Онор се приготви да скочи от леглото.

Джейк вдигна ръка, сграбчи я за крака и я върна обратно. Очите й хвърляха гневни мълнии. Въпреки външната фасада на пълен самоконтрол Джейк беше по-бесен от двамата Донован, взети заедно.

— Тя ще ти се обади, след като обсъдим някои неща — изрече той спокойно.

Сега тишината на другия край на линията беше различна. Джейк можеше да предположи защо. Арчър вероятно се опитваше да размаже слушалката на фина паста. Това им беше лошото на телефоните — не можеш да докопаш някой, който те нервира.

— Ще се обадя след пет минути — процеди Арчър. — Ако Онор не ми се обади веднага, ще позвъня на ченгетата.

— Петнадесет минути.

— Пет.

Телефонната слушалка в ръката на Джейк замлъкна. Той я остави, без да отмества погледа си от Онор.

— Хайде — каза той. — Кажи го.

— Пусни ме да си отида.

— Не. Ако побегнеш, ще те хвана, а на пода ще се чувстваме далеч по-неудобно, отколкото тук.

Онор често бе мечтала да притежава силата и размерите на своите братя, но никога не го бе искала толкова отчаяно, колкото сега. Щеше да й достави огромно удоволствие да закове Джейк Малори между дъските на дървения под.

И той го знаеше. Наблюдаваше я с такава загриженост, която щеше да я зарадва, ако не му беше толкова бясна.

— Е, поне физически не се боиш от мен — каза той след миг. — Значи все пак ми имаш някакво доверие.

— Да, една малоумница ти вярва. Сигурно си много горд.

Студенината и неприязънта в гласа й му подсказваха, че пет минути едва ли щяха да са достатъчни, за да я накара да разбере.

— Ако бях дошъл при теб — поде Джейк грубо — и ти бях казал, че семейство Донован се опитват да ме обвинят за престъплението на обичния ти брат Кайл и че имам нужда от теб, за да докажа невинността си, щеше да затръшнеш вратата в лицето ми.

— Каква прекрасна мисъл…

— Не мисля така. Моята компания беше изритана от Прибалтийския регион и включена в черния списък В Русия. За разлика от братята Донован, аз нямам огромно семейно богатство, което да ме спаси от фалит. Трябва или да се боря, или да потъна и да остана на дъното. А аз не смятам да потъвам.

Онор погледна мрачните черти на лицето му и повярва на всяка негова дума.

— Бих искала да видя човека, който ти е направил тези белези — изсъска тя. — Ще го наема на секундата.

— В ада няма поща.

В момента в погледа на Джейк нямаше нищо топло и успокоително. Очите му бяха леденостудени и не опрощаващи като ада, който току-що бе споменал. Тя преглътна и за пръв път се запита дали има причини да се бои от Джейк.

Искаше й се да е така. Тогава всичко щеше да бъде далеч по-лесно. Но не беше.

Онор мислено се запита какъв ли бе коефициентът на интелигентност на един слабоумник. Вероятно клонеше към кръгла нула, ако се имаше предвид нейният собствен мозък — тя беше тази, която дрънкаше измислици за любов на човек, който мразеше брат й. Единственото й горчиво успокоение бе фактът, че той беше прекалено зает да я чука, за да има време да слуша.

— Какво щеше да направиш на мое място? — запита я Джейк.

— Възможностите ми щяха да са доста ограничени. Аз не съм силна колкото теб. И не съм първокачествен лъжец.

Ръката му стисна здраво бедрото й.

— Не съм те лъгал. Не и по начина, който ти имаш предвид.

— Така ли? И какво имам предвид аз?

— Не съм правил любов с теб, за да се добера до брат ти — отвърна Джейк отсечено.

— Вярвам ти.

Той изпусна дълга въздишка на облекчение.

— Благодаря ти, господи…

— Не си правил любов с мен и точка — продължи тя с бледа усмивка.

— А ти как би го нарекла?

— Секс.

— Както и да е. Както вече казах, това няма нищо общо с Кайл.

Онор се вгледа в Джейк и се запита кой от тях двамата е луд. Единият трябваше да бъде.

— Нека видим права ли съм — погледна го открито тя. — Ти дойде при мен под фалшив претекст…

— Ти ме нае под фалшив…

— … и после…

— … претекст — додаде той през нейните думи. — Целта ти не беше да се научиш…

— … се възползва от моя страх, за да ме проснеш в леглото, а… — продължи тя безмилостно.

— … да ловиш риба и дори те е страх от…

— … сега имаш наглостта да ми кажеш, че сексът няма нищо общо с Кайл…

— … малки лодки и…

— Спри да крещиш!

— Аз не крещя — Джейк издиша шумно и гневно изруга. — Така няма да стигнем до никъде.

— Поне по този въпрос сме единодушни. Пусни ме да си вървя.

— Да не би да предпочиташ да завършим този разговор на пода?

— Няма какво да завършваме. Всичко свърши, когато Арчър ми каза кой си.

— И какво точно ти каза брат ти?

— Че аз съм една малка глупачка и че ти вероятно си убиецът на Кайл.

Джейк остана неподвижен, без да изрече и дума. За пръв път по кожата на Онор полазиха тръпки от страх.

— Ти вярваш ли му? — попита я кротко той.

Тя направи неопределен жест.

— Не вярвам, че Кайл е мъртъв, така че няма как да повярвам, че ти си го убил, нали?

— Оправдаваш ме само с половин уста.

— Това е повече, отколкото заслужаваш, и по-малко, отколкото би ти дала една умна жена — изрече Онор с равен глас. — Но ти вече ми показа колко съм глупава, нали?

— Не. Показах ти колко си страстна. Това е съвсем различно нещо.

Онор затвори очи и поиска с цялата си душа да се намира някъде другаде. Където и да е. И изобщо да не си спомня последните няколко дни.

Болката и унижението в гласа й, които прикриваше с гняв, накараха Джейк да потръпне. Той отпусна ръката си и хватката на бедрото й стана по-нежна.

— Онор, миличка, съжалявам, че трябваше да откриеш истината по този начин, но аз не съжалявам за изминалата нощ.

— Не ме докосвай!

Твърдостта в гласа й накара косъмчетата по гърдите му да се изправят в първичен рефлекс. Ако я натиснеше още малко, тя щеше да се вкопчи в гърлото му като уловено в капан животно. Много внимателно той отмести ръката си. Тя издиша на пресекулки и отвори очи. Това, което видя в тях, му хареса не повече от онова, което бе доловил в гласа й.

— В момента ти се иска да не ме видиш никога повече… — подхвана Джейк.

— Бинго!

— … но невинаги става така, както ни се иска.

— Други пиперливи разсъждения?

Джейк се вкопчи в последните останки от самообладанието си.

— Жалко, че Арчър не изчака още няколко дни.

— Толкова ли смяташе, че ще ти бъде необходимо, за да ми замаеш главата?

— Изминалата нощ няма нищо общо с цялата тази бъркотия.

Усмивката, която Онор му отправи, би могла да изсуши и кожа от акула, но гласно тя не каза нищо. Просто изчакваше и го наблюдаваше с огромните си, хладни, котешки очи. Той погледна часовника на масичката до леглото. Не му оставаше много време.

— Ти искаш да откриеш Кайл, нали? — попита я.

Тя кимна едва доловимо.

— И аз искам да открия брат ти, нали? — продължи той.

Тя сви рамене.

— Повярвай ми! Най-много от всичко на света искам да си поговоря с моя добър приятел Кайл Донован.