Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

На върха на оргазма й Джейк навлезе в нея и я отнесе още по-високо, учейки я с всеки тласък на тялото си, че тя притежава скрити запаси от чувственост и сила, за чието съществуване дори не бе подозирала. Но и той самият се учеше на нещо. Неподправената искреност на нейните реакции докосна струните на сърцето му и го доведе до нови висини, придаде нова наситеност, нови възможности на изживяването.

Накъсаните й думи на страст и обич го доведоха до края. Последната му съзнателна мисъл беше, че е глупак да отдава и да получава толкова много от жена, чиято любов щеше да се превърне в омраза веднага щом узнае истинската му самоличност.

Няколко часа по-късно Джейк беше на път да разбие будилника на Онор в стената. Псувайки на някаква нелепа смесица от руски и английски, той потърси пипнешком крещящото чудовище, накара го да замлъкне с едно движение на китката си и отново се зави.

Онор промърмори сънено нещо и се притисна в горещото тяло на Джейк. Той сключи ръцете си около нея и погледна през прозореца. Все още нямаше и помен от утринни лъчи.

— Събуждай се, скъпа — каза той и нежно я захапа по ухото. — Време е да ставаме и да отиваме на риболов.

Една топла ръка се спусна от гърдите към корема му и още по-надолу. Той едновременно усети и дочу смеха й, когато го докосна.

— Риболов, а? — изкиска се тя. — Аз залагам на тази въдица. Имаш ли идея какво ще хвана?

Той преглътна тежко.

— Онор…

Тя издаде приглушен звук, който приличаше на смях, но всъщност беше чисто женско задоволство при мисълта за онова, което държеше в ръката си.

— Скъпа — изрече накъсано той, — ако продължаваш така, ще прекараме деня по същия начин, както и нощта.

— Обещания, обещания…

Джейк реши да се възползва от последната си искрица здрав разум. Отмести ръката й, поднесе я към устните си и я целуна доста настървено.

— Не мисля, че това е добра идея — сгълча я кротко той.

— Защо не?

Той плъзна пръстите си към ароматния център ма нейната женственост.

— Защото мога да се обзаложа, че това място е възпалено — той я докосна внимателно. — Прав ли съм?

Дъхът й изсвистя, а тялото й се разбуди и се напрегна, припомни си изживяния екстаз и поиска още и още.

— И да, и не — въздъхна тя. — Вярно е, че съм малко разранена, но все пак идеята е хубава.

Джейк неохотно се отдръпна от топлото кътче, в което копнееше да потъне.

— Ще ти дадем известно време, за да се възстановиш.

— Колко време?

— Няколко дни.

Ужасеното изражение на лицето й едновременно го примамваше и очароваше.

— Твърде много време — отвърна му тя.

— Не искам да те нараня — каза той простичко. — Мога да почакам.

— Досега съм прекарала живота си в очакване. Не искам да чакам повече.

Той се засмя и дръпна кичурче от разрошената й коса.

— Това означава ли, че не съм те отегчил?

— Да си ме отегчил? Господи, какво говориш — възкликна тя, припомняйки си изминалата нощ. — Всъщност аз казах, че сексът е отегчителен, нали?

— Да.

— Ти си изключението, което потвърждава правилото — Онор се усмихна накриво. — Ела при мен и бъди изключителен.

Джейк се наведе към устните й и си каза, че би могъл да я целуне, да я помилва и да й достави удоволствие, без да я обладава.

Онор беше на път към върха, когато телефонът иззвъня. Тя издаде приглушен звук на неодобрение, но телефонът не спря да звъни. Джейк вкуси за последно примамливите й устни и ей наложи да се отдръпне от нея.

— Защо не включи телефонния секретар? — попита я.

— Кога трябваше да го направя? Не си ме пуснал да изляза от леглото дори за миг. И обратното.

Джейк се засмя и я целуна толкова настоятелно, че тя се понесе към върха на екстаза.

Телефонът продължаваше да звъни.

— Иди и го вдигни — каза й. — Аз ще запомня докъде сме стигнали.

Отново се чу телефонен звън. Тя грабна слушалката, защото реши, че това е единственият начин да го спре.

— Имате ли представа колко е часът? — процеди Онор през зъби.

— Мисля, че да! — отвърна Арчър толкова гневно, колкото беше и самата тя. — Какво си мислиш, че правиш в къщата на Кайл, след като ти казах да се махаш оттам?

На лицето й се изписа удивление при вида на Джейк, който се бе разположил между краката й съвсем готов.

— Ти не искаш и да знаеш какво правя, Арчър.

Тялото на Джейк се напрегна.

— Права си — отвърна брат й. — Всичко, което искам да знам е, че си разкарала задника си от онзи град.

— Няма да стане. Оставам.

— Онор, чуй какво ще ти кажа. Изчезвай оттам веднага.

— Позволи ми да отбележа, че няма как да ме накараш да изпълнявам заповедите ти. Аз съм тук, ти си там, а животът е суров навсякъде.

— Поне изслушай причините…

— Писна ми да слушам твоите заповеди — прекъсна го тя с прозявка. — Кажи нещо по-смислено. Слушам те.

Последва напрегната тишина.

— Мамка му!

— Е, това наистина е доста смислено, големи братко. Ще трябва ли да изслушам и други бисери на твоята мъдра мисъл. Може би лайняна история? Или прозаичното по дяволите?

— Онор, това не е смешно!

— Съжалявам, но имаш нелепо чувство за хумор. Виждаш ли, аз говоря само смислени неща. Освен това съм доста вежлива.

Джейк потисна смеха си в бедрото й, но това още повече го приближи до голямото изкушение. Той си спомняше съвсем ясно докъде бяха стигнали.

Онор преглътна мъчително. Той я докосваше по най-възбуждащия възможен начин, оставяше с езика си горещи следи по кожата й и лекичко гризеше хладната й плът.

— Добре — изрече рязко Арчър. — Не искаш да те плаша, но ти не ми оставяш никакъв избор. Чувам разни слухове, че някои много неприятни личности преследват Кайл и откраднатия кехлибар.

— Мислиш ли, че са открили Кайл? — попита тя, като отново се притесняваше преди всичко за брат си.

Джейк прекъсна чувствената си игра. Страхът в гласа на Онор бе последван от внезапно напрягане на тялото й, което нямаше нищо общо с надигащото се желание.

— Не знам — отвърна Арчър с глас, пресипнал от неприятната мисъл. — Знам само, че го преследват.

— Но защо им е да си създават толкова проблеми заради някакъв кехлибар, който лесно може да се възстанови с няколко посещения на мините?

— Не е толкова просто.

— Слушам те.

— Нямам време да те посвещавам в суровата, кървава същност на един народ, който живее в рамките на огромна бивша империя. Приеми думите ми на доверие. Докато си там, ти си в опасност. Изчезвай.

— Вярвам ти, но…

— Без но — прекъсна я той. — Времето позволява да излети самолет.

— Какъв е проблемът? Мислиш ли, че Кайл е тук?

— Мисля, че някой трябва да е там.

— Няма проблем, аз съм тук.

— По дяволите, не ме ли слушаш? Искаш да си на фронта! Хората, които преследват Кайл, не са набожни, привързани към майка си типове.

— След странните телефонни обаждания реших, че лодките, които ме преследват и…

— Лодки? — прекъсна я Арчър мигновено. — Да не би да си излизала с Тумороу?

— Да. Мисля, че Кайл…

— Луда ли си? — прекъсна я той.

— Аз съм твоя сестра. Това какво означава?

Арчър се вбеси.

— Нямаш и най-бегла представа как да управляваш лодката. Не е твоя работа да се занимаваш с…

— Наех човек — прекъсна го тя на висок тон.

— За какво?

— Да ме научи да управлявам лодката.

Джейк се опита да не се напряга, но не успя. Не че Онор щеше да забележи. Тя вече бе изпъната като струна.

— Поиска ли препоръки? — попита Арчър.

— Да — това беше самата истина. Беше поискала. Но не получи. — Джейк е много добър навигатор. Знае всичко за моторниците и ме научи как да използвам морската карта на Кайл. Вчера минахме по доста запаметени маршрути.

— Да не би да вършиш това, за което си мисля?

— Да търся Кайл? Разбира се. Може да съм твоя сестра, но не съм съвсем луда.

— Онор, чуй ме, моля те. Това е прекалено опасно.

— Джейк умее да се грижи за себе си — той умееше да се грижи добре и за нея, но тя реши, че Арчър едва ли щеше да оцени това откритие по достойнство.

— Този Джейк има ли фамилия?

— За да накараш детективите на Донован интернешънъл да го проучат?

— Джейк чий? — беше единственият отговор от страна на Арчър.

— Малори.

Последва наситена тишина. На Онор не й хареса това. Тя познаваше затишието пред буря в семейство Донован.

— Сигурно е висок около шест фута, движи се като боец, има светли очи и тъмна коса, белег на едната вежда и по-малък на устата? — попита Арчър меко.

Онор почувства, че стаята се сгромолясва върху нея. Не знаеше как се движи боец, но останалото съвпадаше.

— Да — прошепна тя.

— Ах ти, малка глупачке! Това е човекът, който обвини Кайл. Може би е дори неговият убиец. Махай се от къщата и не се връщай повече там.