Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Разбери го, напомни си тя строго. Дори когато има чувства, сексът създава повече проблеми, отколкото си заслужава. Поне за жените. Мъжете просто си вършат работата на автопилот. Раз два, аз бях дотук. Без много шум и разправии прибират оръжието си обратно в панталона и отиват да гледат телевизия.

С нетърпеливо движение Онор затвори скицника и го остави настрана. Но лицето, заключено в кехлибара, продължаваше да я преследва и безмълвно да я зове. Без значение какво чувстваше към живото му копие, тя не можеше да остави това лице заключено завинаги в капана на времето.

За съжаление не знаеше как да го освободи. Знаеше само, че обичайният й подход при проектиране на скулптури не върши работа с кехлибара и конкретно с това парче кехлибар. Просто не беше работила достатъчно с този материал, за да го почувства така, както чувстваше по-твърдите камъни.

Когато Джейк се върна в стаята с поднос сьомга, Онор седеше срещу камъка и се мръщеше свирепо. Чашата с вино стоеше недокосната.

— Явно не съм единственият с лошо настроение, а? — попита той безразлично и постави сьомгата на масата. — Да не би отново да са ти се обадили по телефона, докато се занимавах с рибата?

Тя подскочи и се запита колко ли време е изминало. Това й се случваше често, когато се замислеше над някакъв проект. Просто забравяше за околния свят.

— Никой не се е обаждал. Просто размишлявах над това лице. Ако използвам обичайната си техника… — Тя поклати глава и рязко се изправи. — Просто няма да стане. Сигурна съм.

— Какво ще кажеш за гравюра?

Тя спря ръката си, която тъкмо се пресягаше към чашата. Познанията й за гравюрата се изчерпваха с това, че беше обратното на камея20.

— Никога не съм проектирала нещо с неравна повърхност — каза тя.

— Защо? Не ти харесва ефектът?

— Не е това — тя остави чашата си на масата и се запъти към хладилника. — Обикновено правя проекти за твърде малки камъни, които не са достатъчно прозрачни, за да се види през тях гравюрата. Понякога камъкът е прекалено твърд, за да може Фейт да дълбае в него. Освен това не бях работила с кехлибар допреди месец.

Онор извади соса и салатата. Погледът й беше замислен, което подсказа на Джейк, че мислеше за кехлибара и гравюрата.

— Гравюрата е била много популярна през седемнадесети и осемнадесети век — каза той, — особено при кехлибара. Понякога вътрешният релеф е бил подсилван от златен фон. При поглед отгоре ефектът е бил поразителен. Камъкът изглежда жив.

— Как се полира релефната област, преди да се постави златното покритие?

— По същия начин, както се прави самият релеф — внимателно, с много фини пособия.

Когато той се наведе покрай нея, за да налее вино в чашата си, ръката му докосна нейната. Тя подскочи.

— Извинявай — каза й. Премълча обаче, че дори когато мислеше за работата си, тя беше толкова напрегната, че почти вибрираше. — Не исках да те стресна.

— Вината не е твоя. Каквото и да правя, непрекъснато мисля за Кайл — призна Онор.

— Това е разбираемо. Седни и се нахрани. Или си прекалено неспокойна?

— Идеята не е лоша — тя се усмихна мрачно и седна на масата. — Опасявам се, че не съм от жените, които отслабват от притеснение. Напротив.

— Тогава какъв е проблемът? Най-много да качиш някой и друг фунт.

— Прехапи си езика.

— Предпочитам да хапна от твоята сьомга.

Онор се опита да се убеди, че само във въображението й Джейк се е поколебал, преди да изрече думата сьомга. В следващия момент обаче се пресегна към прекрасната риба и си каза, че е безполезно да се надява.

През деня на лодката той бе дал да се разбере, че не възнамерява да направи нищо за нарастващото сексуално влечение между тях. Въпреки че очевидно беше здрав мъж, способен да получи ерекция, явно не възнамеряваше да я преследва.

Може би имаше същото виждане за секса като самата нея. Като за нещо толкова вълнуващо, колкото да почистиш тоалетната.

Каква депресираща мисъл…

Джейк забеляза, че Онор дори не беше започнала да се храни.

— Изглежда, нямаш апетит след всичко, което се случи?

Вместо отговор тя набучи на вилицата си парче сьомга. След миг издаде гърлен звук на изненада и удоволствие.

— Харесва ли ти?

— Оргазмено е.

Той повдигна вежди.

— Чак толкова ли ти харесва?

— По-хубаво е.

— Нищо не е по-хубаво.

Тъй като за нея думата оргазъм беше само празно понятие, Онор реши да не спори. Пъхна друга хапка в устата си и усети вкуса на сьомгата. Не каза абсолютно нищо, докато не изяде две порции риба и унищожи своята част от салатата. После се облегна в стола си с въздишка на задоволство.

— Би трябвало да отвориш ресторант — избъбри тя и прикри прозявката си.

— Ти направи салатата и соса. Да не би рецептата да е семейна тайна на Донован? Защото аз обикновено си купувам сос с босилек и той не е и наполовина толкова вкусен.

— Не. Моята рецепта е резултат на години героична саможертва с надеждата за по-добро бъдеще за цялото човечество.

— Никой няма да ти даде Нобелова награда за сос с босилек.

— Остава да ми кажеш, че няма Дядо Коледа.

— След като спомена…

— Аз съм разбита — прекъсна го тя. — Направо разбита. Както и да е, сосът не представляваше нищо в сравнение с рибата — допълни тя и вдигна ръка, за да прикрие още една прозявка.

Джейк стана и започна да почиства масата.

— Аз ще се погрижа за това — промърмори Онор и отново се прозина.

— Преди това ще заспиш.

— И какво ще ме посъветваш? — почти скри една прозявка тя.

— Марш в леглото. Утрешният ден вече прекосява Европа и се носи към теб.

— Каква ужасна мисъл.

Той се разсмя и разроши косата й, докато минаваше покрай нейния стол.

— Не забравяй да си измиеш зъбите.

За момент й мина през ума да го ухапе. Силно. Но реши вместо това да направи нещо по-разумно — да изпълни предложението му.

— Добре. Благодаря.

Останал без дъх, Джейк наблюдаваше как Онор влезе в малката баня, която се намираше точно до спалнята. За част от секундата му се бе сторило, че тя ще забие хубавите си малки зъбки в ръката му. Не знаеше какво би направил в такъв случай, но не се съмняваше в крайния резултат — хванати ръка за ръка, двамата щяха да влязат в сладка битка, в която нямаше победени.

Той изруга наум и се залових чиниите, като ги търкаше толкова силно, че по блестящата повърхност оставаха следи.

Вратата на банята се отвори. С ъгълчето на окото си той видя силуета на Онор, която се вмъкна в спалнята. Вратата след нея остана леко открехната.

Джейк привърши с почистването и напусна къщата. Вратата се заключи автоматично след него. Металният звук навяваше студенина и усещане за невъзвратимост. Той се запъти към пристана по чакълестата пътека. С всяка крачка по пътя Джейк се поздравяваше за това, че се е държал като добър, честен, благороден и глупав кучи син. Прибираше се сам в студеното си легло.