Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

След десет часа и петнайсет места за риболов Джейк разполагаше със същото, с което бе започнал деня: въпроси без отговор и болки в чатала.

Това съвсем не му помагаше да повиши градуса на настроението си. Устремен към шестнайсетото място за риболов, той здраво настъпи газта, дори и само за да си достави удоволствието да види как пълзи флотският бейлайнер. Змийския поглед не бе издържал. Преди няколко часа бе отбил да зареди във Фишерманс бей и все още не ги беше догонил. Другият бейлайнер бе изостанал за известно време, но ги бе открил безпроблемно отново. Директната връзка с бреговата охрана явно беше от помощ.

Добрата новина беше, че Онор бе толкова изнервена, че той успя да я въведе в някои основни правила на риболова. Беше й говорил за невероятното изкуство да замяташ примамка и да ловиш риба чрез хвърляне на взрив. Взривяването не я заинтригува особено. За разлика от хвърлянето на примамка. Тя имаше вроден усет за точния момент и точния подход.

Когато Джейк изключи двигателя, Онор се огледа наоколо. Не се виждаха други лодки. Джейк сякаш бе подпалил водата по пътя си.

— И сега какво? — попита тя.

— Това място фигурира в бордовия дневник на Кайл. Ако датата е точна — а няма как да проверим това, — значи той е идвал тук, но не го е отбелязал в ръкописния бордови дневник, след като се е върнал от Калининград.

— Дата? Какво имаш предвид? Не знаех, че електрониките на Тумороу запаметяват дати.

Онор не знаеше доста неща, свързани с електрониката. Джейк предпочиташе засега нещата да си останат така. Не му се искаше из главата й да се въртят идеи за отделяне от него, в случай че Елън се раздрънкаше на другия ден. Начинът, по който Онор държеше щурвала и се носеше по водата, все още не му излизаше от ума.

— Има програми, които записват абсолютно всичко — поясни той. — Във всеки случай Кайл е нагласил този компютър, както и твоя будилник. Сигурен съм, че тази морска карта е различна от всички други, които съм използвал. Все още не мога да проумея половината от информацията, на която попаднах.

Това не беше съвсем вярно, но и не беше пълна лъжа. Джейк смяташе, че донякъде е справедливо да използва пред Онор смесица от истини и полуистини, както и да заобикаля въпросите й за отвличане на вниманието. Кайл Донован се бе държал с него по същия начин. Нямаше нищо, в което би могъл да обвини Кайл. Доказателството се намираше в резултата от действията му: Дж. Джейкъб Малори бе нарочен за крадец, а Кайл Донован беше изчезнал с кехлибара.

Джейк излезе на кърмата и се огледа, пренебрегвайки въдиците, които очакваха да бъдат използвани за нещо. Нямаше желание да спуска мрежите отново.

Онор се плъзна покрай него и грабна една от въдиците на стойката. Върхът й се наклони от тежестта на примамката. Откакто бе открила, че стръвта тежи от четвърт унция18 до шестнайсет унции и дори повече, тя неизменно се насочваше към най-тежките. С усмивката на дете, което държи нова играчка, тя се приготви да хвърли въдицата във водата.

— Каква е целта ти? — попита Джейк.

— Точно пред мен, където плува онова късче дърво.

Тя стисна дългата въдица с двете си ръце, вдигна края й над рамото си и внимателно я спусна надолу. Стръвта полетя точно пред нея и образува прозрачна линия, замъглена от скоростта. В следващия момент цопна във водата съвсем близо до плаващото дръвче. Разстоянието беше поне петдесет фута.

Джейк поклати глава при мисълта за това похабяване на талант — да умее да хвърля така и да не й пука дали нещо ще захапе. Струваше му се дори, че Онор не би имала нищо против да отиде на пикник с риби, големи колкото мравки.

— Защо клатиш глава? — попита го тя. — Хвърлих я доста близо до целта.

— Доста близо? По дяволите, в момента хвърляш по-добре от деветдесет процента от хората, които някога са хващали въдица.

Тя навиваше влакното, сякаш имаше награда за най-висока скорост на движеща се по водата стръв.

— Наистина ли?

— Да. Но трябва да упражняваш техниката си при навиването на влакното. И то доста.

Тя не му обърна внимание.

Той отново се замисли дали да не спусне мрежите и отново реши, че не си заслужава усилието. Нямаше да се задържат тук дълго време. Кайл бе отбелязал само едно място в тази част на морската карта.

— Няма да те безпокоя с риболовните мрежи — кара Джейк.

— Много добре.

— Навивай влакното. Ще мина бавно няколко пъти по маршрута на Кайл.

— Това няма нищо общо с хвърлянето на въдицата.

— Но има нещо общо с хващането на риба.

— Както казах…

Джейк се предаде и влезе в кабината. Премина по отбелязаното място два пъти на свободна скорост. Не видя нищо на ехолота. Нито риба, нито мехури, нито дори някаква интересна издатина по гладкото дъно.

— Приключвай вече — извика той през рамо. — Тръгваме си.

Този път Онор не му се противопостави. Тя нави влакното, сложи въдицата на стойката до вратата и влезе в кабината.

— Мислиш ли, че изгубихме ескорта си за добро? — попита тя, загледана в празното заливче.

— Не. Конрой никога досега не ме е изгубвал. Сега навярно се върти във всички посоки.

— Тогава защо трябваше да идваме тук?

— Ако станем предвидими, ще се превърнем в много лесна плячка.

— Не ми харесва тази дума.

— Малък хищник, от онези, които се продават по магазините — каза той и се усмихна въпреки киселото си настроение, — като теб.

— Почакай да видиш Фейт.

Усмивката му избледня. Предвид създалата се ситуация, едва ли занапред щеше да среща, когото и да било от семейство Донован. Поне не при благоприятни обстоятелства.

Той вдигна бинокъла и огледа бреговата линия. Не му отне много време. Освен че беше малко и необитаемо, островчето бе покрито със скали, с изключение на неравната редица ели.

— Нещо интересно? — попита Онор.

— Нищо необичайно.

Той насочи вниманието си към компютъра и зададе няколко команди на морската карта. Картината на екрана се смени. После отново.

Онор разбираше само, че Джейк гледа някаква карта — морска карта, поправи се тя безмълвно. Но не можеше да проумее какво точно изобразява картата. Би могло да е обратният маршрут към Анакортес или пък дъното на северната част от Тихия океан, оцветена в синьо и изпъстрена с малки черни тиренца, които се простираха във всички посоки.

Когато картината отново се промени, Онор надникна през рамото на Джейк. Както обикновено, не разбра нищо. Тя се наведе, за да вижда по-добре. Неговата близост й припомни времето преди зазоряване, когато той погледна ръбчето на късата й нощна тениска и мъжествеността му се надигна като феникс, възкръсващ от пепелта.

Ще престанеш ли да ме зяпаш?

Гняв, объркване и някаква гореща тръпка се разляха по тялото й. Тя бързо отстъпи назад и се огледа, като се опита да мисли за нещо друго, а не за мъжественото тяло на Джейк Малори.

Той извика на екрана последния маршрут, който имаше да провери — или поне последния, който бе открил в компютъра. Маршрутът беше доста встрани от обичайните места за риболов и мореплаване. Водеше до плитководна местност, обсипана с малки островчета, рифове и скали, които бяха познати, но не бяха отбелязани със сигнални светлини или буйове.

Това съвсем не беше място, където би искал да се промъква по време на късния следобед и затихващия отлив. Във всички случаи нямаше достатъчно време да мине по следващия маршрут, да го провери и да се върне на малкия кей, преди да се стъмни съвсем.

Джейк настрои радара на по-голяма честота. Нещо се приближаваше от изток. Без съмнение беше зодиакът. Погледна косо към Онор. Тя правеше всичко възможно да не го гледа със замислените си, гладни очи. Оставаше само да нахлупи на главата си кошчето за боклук.

Той напълно я разбираше. Колкото повече я гледаше, толкова повече му харесваше гледката. Ако не се случеше нещо, което да намали сексуалното привличане помежду им, Джейк щеше да извърши нещо наистина глупаво.

Едва се въздържаше.

Той процеди някаква ругатня, бесен на себе си, задето не можеше да откъсне разума от чатала си. Погледна ехолота. Нищо не се виждаше. Превключи на морската карта и измери разстоянието. Погледна часовника си, после и небето. Вече нямаше време да свършат нищо полезно.

Затова пък имаха предостатъчно време да натворят нещо наистина глупаво.

От друга страна, можеше да отиде на риболов. Истински риболов, а не само напразно влачене на примамки по водата, без значение от времето и прилива.

— Питам се дали кралете все още се навъртат около Фалкон клиф — каза той на глас.

— Крале? — попита Онор. — Като в монархия?

— Като в място, заредено с чист динамит с размери дванадесет на шестдесет и пет фунта. Готови да опитат току-що подострените ни кукички.

— Рибите са крале?

— В близката околност — да.

— Искаш да кажеш, че наистина ще ходим на риболов?

— Точно така.

— По дяволите!

— Погрешен отговор — изсумтя Джейк, форсира моторницата и я обърна обратно. — Нужен е ентусиазъм, забрави ли?

— О, едва се въздържам. Да тръгваме веднага, много те моля… и така нататък.

— Ентусиазмът ти все още не е на нужното ниво. Но не се притеснявай, ще ти дам доста шансове да го упражняваш.

Зодиакът се приближаваше доста бързо, след като Тумороу се върна назад; Джейк вдигна ръка за поздрав, когато се разминаха. Конрой не му отговори. Но и не се опита да ги проверява. Очевидно цялата тази работа го отегчаваше толкова, колкото и самия Джейк.

Онор въздъхна и се загледа в тъмните води, които се плискаха в носа на Тумороу. Опитваше се да не мисли за Кайл, за липсващия кехлибар и за убития човек.