— Поне вече съм сигурна, че Кайл не е пияница — каза си тя и потърка очи. — Никой махмурлия не би могъл да понесе такъв звънец.

Някой похлопа на вратата.

— Онор! Добре ли си?

Тя познаваше Джейк отскоро, но имаше достатъчно по-големи братя, за да разпознае как звучи гласът на един мъж, когато се кани да приложи физическа сила. Онор се втурна към входната врата, махна резето и натисна бравата.

Лампата на верандата освети Джейк, който тъкмо вдигаше ръка към рамката на вратата. Без съмнение възнамеряваше да нанесе нов удар по невинната къщурка.

— Слънцето още не се е показало на хоризонта — процеди тя през зъби. — Защо, за бога, хлопаш на вратата ми?

— Добре ли си?

— Ще ти отговоря веднага щом се събудя. Нещо конкретно ли искаш, или просто не можеш да си стоиш на задника?

Джейк отпусна цялата си тежест върху едната си ръка, опряна над вратата, която Онор не можеше да види. Другата постави на хълбока си.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. Тонът на гласа му прогони от очите й сянката на съня, с който тя не искаше да се раздели. Очите й се разшириха, сякаш едва сега го виждаше пред себе си. Едната страна на лицето му бе намазана с пяна за бръснене. На косматите му, мъжествени гърди блестеше кехлибарен медальон със странна форма. По хълбоците му се забелязваше следа от сутрешна ерекция.

— Хубава работа — промърмори тя, като го гледаше втренчено. — Често ли се разхождаш наоколо по бельо?

— Само когато се втурна да спасявам крещящи идиоти.

— Крещящи… О, господи! Чак на лодката ли се чуваше?

— Дали се е чувало? Очаквам да долети кавалерийската дивизия от остров Уитби.

Тя простена и скри очите си.

— За всичко е виновен Кайл.

— Какво? Той тук ли е? — стресна се Джейк и надникна през рамото й.

— Не. Само звънецът му.

— Звънец? На часовник?

Тя кимна.

— С Кайл имаме нещо общо. Не сме хора, които се събуждат лесно сутрин.

— И какво?

— Кайл направи часовник, който със сигурност ще ме събуди. Подарък за рождения ми ден.

Джейк затвори очи и се опита да успокои адреналина, който нахлу в кръвта му, след като чу ужасяващите писъци.

— Подарък за рождения ти ден — процеди той през зъби. — Цяло чудо е, че Кайл е оцелял след твоите благодарности.

— Да. Съжалявам, че те събудих.

— Вече бях буден и смятах да се избръсна за пръв път този месец. Ще престанеш ли да ме зяпаш?

Онор отвори широко устата си, присви очи и затръшна вратата под носа му.

Джейк изсумтя, обърна се и отпусна от рамката на вратата ръката си, която бе държал извън полезрението на Онор. В нея държеше тъмен пистолет, който вероятно беше толкова точен, колкото и изглеждаше.

Джейк бе преценил, че познанството му със сексапилната госпожица Донован е твърде кратко, за да й обяснява защо е необходимо инструктор по риболов да държи в ръката си матовочерен пистолет.

Слава богу, че Донован имаха буен нрав. Да влуди Онор достатъчно, за да му затръшне вратата, бе просто импулс. Подтикваше го фактът, че ако се наложеше да скрие пистолета от полезрението й в улука на къщата, щеше да му отнеме цял час, за да го почисти след това.

Не беше нужно да споменава, че ако бе продължил да съзерцава тези огромни кехлибарено зелени очи още няколко секунди, шортите му щяха да се пръснат.

— Спокойно, приятел — промърмори той и се забърза към малкия кей.

Но приятелят не искаше и да чуе. Това беше проблемът. Приятелят беше видял, каквото му трябваше — нещо с разрошена кестенява коса, подпухнала от съня уста и тениска, която едва покриваше бедрата и го примамваше да се промъкне под нея.

— Нямам нужда от това.

Но със сигурност го искаше.

— Всичко това са проклети глупости, фантасмагории… ох!

Досега не бе обърнал внимание, че се е втурнал бос към къщата. Сега едновременно ругаеше студените, неравни камъни и се радваше на неудобството, което му причиняваха. Това му помагаше да откъсне мисли от онова нещо между краката си.

По пътя към лодката Джейк реши да се откаже от бръсненето. За четири седмици наболата му брада бе израсла и вече не го сърбеше. Освен това зимата вече чукаше на прага, а той знаеше от достоверен източник, че жените не обичат току-що набола брада. Те предпочитаха гладко избръснати момченца или недостъпни типове, които уговарят срещите си два дни предварително, за да има време четината да израсне по градските им бузки точно толкова, колкото е необходимо.

Като си мърмореше по пътя, Джейк се огледа за някаква опасност. Единственото, което му хрумна, бе фактът, че ако някой наблюдаваше кабината, вече знаеше, че плячката се намира някъде горе.

Мисълта да събуди Елън по телефона преди изгрев — слънце го накара да се ухили.


Онор се съвзе, облече се и забърза надолу към кея. Все още беше тъмно. Светлините на Тумороу бяха включени, а двигателят ръмжеше като ято гарвани, накацали по дърво. Рибарските такъми бяха изнесени навън. Тя огледа въдиците, изправени до вратата на кабината. Забеляза и голямата черна мрежа на покрива на лодката. В бяла пластмасова кофа бяха нахвърляни екзотични принадлежности за риболов. Имаше и пакет замразена риба за стръв, която бавно се затопляше.

— Заради това трябваше да стана преди изгрев — слънце — промърмори тя под носа си. — Ще трябва да си прегледам мозъка.

С чувство на обреченост тя се качи на палубата, влажна от утринната роса, и отвори вратата на кабината. Ароматът на горещо кафе я обгърна като милувка. Джейк седеше пред щурвала и държеше чаша в голямата си ръка.

— Прощавам ти — каза Онор и мигновено протегна ръка към чашата.

— За какво? — попита той озадачено.

— За всичко. Само ми дай кафето си.

— Разбира се, то е за теб. Със захар и сметана.

— Целият рай се побира в тази нащърбена чаша. Дай ми я.

Той й подаде кафето. Тя отпи внимателно, нетърпеливо и потръпна от първата сладостна глътка горещо кафе, която се разля по гърлото й и надолу към стомаха.

— Като изключим будилника, как спа? — попита я той.

— Как ти изглеждам?

— Зле.

— О-о! Мислех, че всички рибари лъжат.

— Само за неща, които са от значение.

— Като риболова?

— Да. Имаше ли още мълчане по телефона?

Тя поклати глава и отново отпи настървено, въпреки че кафето пареше.

— Господи, правиш разкошно кафе! Не разбирам как не се е намерила някоя умна жена, която да се омъжи за теб, да ти събуе обувките и чорапите и да те върже в кухнята.

— Проблемът е, че не мога да забременея.

— Е, нищо не е съвършено. Освен това кафе.

Тя изпи и последната капка в чашата си и му се усмихна обезоръжаващо.

— Наистина ли трябва да ловим риба?

— Наистина. Но ми харесаха думите ти. Особено дето ми събуваш обувките и чорапите, преди да ме завържеш.

Онор се засмя и лошото й настроение отлетя. Да прекараш сутринта с Джейк, не беше чак толкова лошо.

— Ще сключим ли примирие? — попита той студено.

Тя вдигна рамене.

— Да. Вече се събудих.

— Аз също — каза той и отново се зае с картата, над която работеше, преди да се появи Онор. — Извинявай, че ти се развиках, задето ме зяпаше.

— Извинявай, задето те зяпах — промърмори тя. — Не съм свикнала да виждам полуголи мъже рано сутрин.

— Какво стана с женската еманципация?

— СПИН и други подобни, знаеш как е — рече тя и се протегна към кафеварката. — На мода отново е обетът за безбрачие.

— Звучи скучно.

— Сексът също е скучен — тя се прозина. — Ти искаш ли?

Джейк рязко вдигна глава. Видя я да налива кафе в чашата си и си каза, че трябва да се чувства облекчен, а не разочарован от това, че тя му предлага кафе, а не секс.

— Да, благодаря.

Тя сложи сметана и му подаде чашката.

— Правиш го така, сякаш си свикнала да приготвяш кафе… за някого — вметна Джейк.

— Фейт. Тя обича камари от сметана и захар — Онор потръпна леко. — Страхотна закуска!

— Сега се сещам. Яде ли нещо, преди да излезеш от къщи?

— Само будилника си.

Джейк рязко извърна глава към нея. Тя избухна в смях.

— Иска ми се да можеше да видиш изражението си.

— И аз бих искал. Опитвам се да си представя как ще звучи гласът ти утре призори.

— Тогава няма да бъдем заедно.

— Разбира се, че ще бъдем. Какво ще кажеш за един омлет с будилника?

Онор го погледна със страхопочитание.

— Наистина ли можеш да готвиш?

— Приличам ли ти на човек, който умира от глад?

— Има достатъчно ресторанти.

— Местните ресторанти са основната причина да се науча да готвя.

Онор искаше да го попита дали някога е бил женен, но не можеше да се сети как да зададе въпроса, за да звучи по-тактично.

— Бил ли си някога женен?

— Да. А ти?

— Не. Досега не съм открила достатъчно смел мъж, за да се присъедини към клана Донован. Колко време беше женен?

— Защо мислиш, че в момента не съм?

На свой ред Онор зяпна от изненада.

— Случи се преди дванадесет години и продължи по-малко от една — поясни все пак Джейк и се усмихна бавно. — Тогава бях във флота, а тя беше момиче на удоволствията, което не обича самотата. Разделихме се без деца и без съжаление. Други въпроси?

Онор трепна.

— Прощавай. Просто бях любопитна, а е прекалено рано и мозъкът ми не работи.

Той леко подръпна едно непокорно кичурче от косата й.

— Аз също съм директен. И ти ли нямаш деца?

— Казах ти, че не съм омъжена.

— Скъпа, ако смяташ, че е нужно да си омъжена, за да забременееш, трябва да гледаш телевизия само през деня — той поклати глава и се обърна на другата страна. — Можеш ли да готвиш?

— Разбира се. Искаш ли да обеля яйцата за омлета?

Той рязко се обърна към нея и едва тогава осъзна, че тя се майтапи с него. Джейк се усмихна и отново се обърна към печката. И Кайл беше такъв — мислеше бързо, шегуваше се на място и умееше да се надсмива над себе си. Беше приятна компания.