— Рибар и доставчик — каза тя. — Аз съм в рая.

— Почакай, докато опиташ тези вкуснотии. Бръкна в единия пакет и извади една от вкуснотиите, за да може тя да й се наслади. Онор се втренчи в огромния ръждиво червен рак, който висеше от ръката му. Всъщност беше половин рак.

— Какво му се е случило? — попита.

— Какво имаш предвид?

— Обикновено раците са цели в черупките си, а краката им са подвити, така че да стоят прибрани в чинията ти. Този в тебе изглежда, сякаш е участвал в унищожителна битка.

— Защото го почистих, преди да го попаря.

— Това има ли някакво значение?

— Огромно. Няма неприятна миризма.

— Неприятна миризма?

— От вътрешностите. Първо убивам раците и ги почиствам. Не ги варя живи, както правят повечето хора. Всичко се почиства, преди да се сготви, защо не и раците?

— Аха. Съжалявам, че попитах.

— Страхотен хищник, нали?

— Абсолютно.

Той се усмихна.

— Имаш ли някакви чинии?

— Сега ще донеса.

— Къде да сложа наръчника? — попита Джейк.

Онор погледна голямата отворена книга, която заемаше половината от масата.

— От него ще стане хубава покривка.

— Има по-добро приложение. Неведнъж ме е спасявал от сблъсък. Между другото тази маса не се нуждае от покривка. Погледни петната. Преживяла е неща, за които ти дори не си и чувала.

Тя погледна белязаната му вежда и белега на устата, който почти не се виждаше от мустаците му.

— Като теб?

Джейк я погледна косо и се запита дали не бе говорила отново с Арчър. Той би могъл да направи интересни забележки относно нейния инструктор по риболов. Кайл обикновено го наричаше Джей, но Арчър несъмнено можеше да сравни двете имена и да стигне до Дж. Джейкъб Малори.

Това, че Елън му беше дала краен срок, бе лошо, но той можеше да го удължи, особено ако се приближи до истината за Кайл. В момента, в който Онор узнаеше към какво се стреми Джейк, играта свършваше. Трябваше да се подсигури, че тя няма да открие истината твърде скоро. Беше убеден, че въпреки женския интерес, който проявяваше към него, тогава би му затръшнала вратата под носа.

Без да се издава, Джейк гледаше Онор, докато тя вдигна учебното помагало и го постави на кухненския плот. Харесваше начина, по който се движеше — без привързаност, без шум, без резки движения. Харесваше начина, по който събличаше огромната си риза. Синьо-зелената й блуза я обгръщаше като горещите ръце на любовник. Извивката на черните й джинси му показваше онова, което той вече и бездруго знаеше: с Онор всеки мъж би прекарал приятни часове и горещи нощи.

По дяволите, каза си Джейк и отвърна поглед. Тялото му изтръпна от желание. Онор го връщаше в тийнейджърските години, но фамилията й беше Донован. Трябваше най-сетне да запомни това. Донован не допускаха лесно до себе си.

— Ето — подаде тя на Джейк чинии и сребърни прибори. — Сложи ги на масата, докато нарежа хляба.

Гледайки я с периферното си зрение, той започна да нарежда масата. Остана изумен, когато я видя да навлажнява ръцете си и да ги прокарва по франзелата.

— Това някакъв религиозен ритуал ли е — попита я, или просто си наполовина миеща мечка13?

Тя го погледна безразлично.

— Не са много хората, които мият хляба, преди да го ядат — отвърна й той.

— По този начин коричката на франзелата става по-хрупкава.

— Като се измие? Това е ново за мен.

Онор имаше чувството, че твърде малко неща можеха да бъдат новост за Джейк. Имаше вид на човек, който не може да бъде изненадан лесно, и това беше по-внушително от белезите и бръчките в ъгълчетата на устните и очите му. Този факт би трябвало да я притесни. Но вместо това я привличаше.

— Ще ти трябва нещо, с което да махнеш черупката на рака — каза той и погледна сребърните прибори.

— Двете черупки, ако трябва да бъдем точни — отвърна тя и започна да тършува из кухненския шкаф.

— Аз мога да се справя и без прибор. Черупките на този вид раци не са много твърди. Червените скални раци са нещо друго. За тях ще ти е нужен чук, за да можеш да извадиш месото.

— Сигурна съм, че Кайл трябва да е скътал нещо в това свърталище на плъхове. Той обича раци, колкото и аз.

Джейк стисна устни при споменаването на брат й, но само каза:

— Ще отворя виното.

— Във фризера е.

— Разбира се. Хлябът се мие, а виното се изстудява. Как можах да не се сетя?

— Да не би да си традиционалист? — отвърна тя.

— Да, точно така. Аз съм традиционалист.

Той извади виното от фризера, махна обвивката около гърлото, обърна бутилката надолу и удари дъното с дланта си, така че корковата тапа излезе наполовина. С бързо движение на пръстите си Джейк я извади докрай.

Онор зяпна.

— Предполагам, че би могъл да улавяш и куршуми със зъби.

— Не улавям куршуми, ако мога да ги избегна.

— Ще ме научиш ли?

— Да избягваш куршуми? — погледна я той озадачен.

— Да отварям бутилка вино без тирбушон — поясни тя нетърпеливо.

— Защо? С тирбушон е по-лесно. Аз просто не знаех къде се намира.

— Искам да видя как ченето на Кайл ще увисне. На Арчър също. Може би и на самия Донован.

— На кого?

— На татко — каза тя и му подаде винена чаша.

— Изглежда, имаш доста голямо семейство.

— Доста — тя се усмихна иронично. — Може и така да се каже. Петима едри, арогантни мъже. Ние с Фейт трябваше да се изнесем от къщи, за да не ги удушим всичките, докато спят.

Джейк само кимна с глава. Знаеше какво е да не се разбираш със семейството си, да не можеш да понасяш родителите и близките си, а още по-малко да ги харесваш или обичаш. Но въпреки всички предполагаеми трудности в семейството той долавяше в гласа на Онор нотка на привързаност, когато говореше за мъжете Донован.

Това изобщо не го изненада. Вече знаеше, че Донован са единни като стадо вълци; а Дж. Джейкъб Малори бе жертвеното агне, нарочено за клане.

— Нямаш ли майка? — попита той и наля вино в чашата й.

Събираше информация за глутницата на Донован. Да опознаеш врага бе едно от най-старите правила на оцеляването.

Онор пое от него чашата златисто вино и го изчака да налее и в своята.

— Мама е невероятна — каза тя. — На ръст едва стига до рамото ми, но умее винаги да постига каквото иска, точно когато иска, и то без да засяга самочувствието на мъжете.

— Това изглежда добър подход.

— И аз съм опитвала. Но при мен не се получава. Мама има железни нерви. Без значение какви трудности и създават мъжете, тя просто ги целува по бузата, привидно се съгласява с тях и прави каквото си е наумила. — Онор сви рамене. — Може би защото е човек на изкуството.

— Човек на изкуството? — каза Джейк и вдигна чашата си.

— Художничка.

— По-точно?

— Добра художничка.

Джейк се засмя леко, вдигна чашата си и каза:

— Да пием за обучението по риболов.

Тя се намръщи.

— Просто за обучението и точка.

Той отпи безмълвно от чашата си и издаде звук на изненада.

— Не знаех, че в Австралия правят толкова хубаво бяло вино.

— Кайл ми го каза — да избягвам обикновеното Шардоне и да избирам комбинираното.

Това не учуди Джейк. Кайл бе в състояние да открие прекрасно вино и в някои от най-затънтените дупки в Калининград. После двамата отиваха в дупката, което минаваше за хотел, отваряха консерви с черен хайвер и престарели бисквити и си говореха за секс, политика, религия, самота и как се водят преговори за дългосрочни сделки в страна, която е по-млада дори от виното, което народът й пие.

За Джейк Кайл бе близък приятел, какъвто не бе имал от дълго време насам. Жалко, че се оказа измамник, крадец и убиец. Би било по-добре, ако беше просто глупак, който се оставя да го ръководи долната част на тялото. Джейк можеше да разбере това. И той самият от време на време изглупяваше така. Но Кайл никога не се бе показал като глупак.

Тогава оставаше да е измамник.

— Кога ще изсъхне хлябът? — попита Джейк.

— Да изсъхне? А, ясно. След няколко минути. Как ще ядеш рак?

— С устата си.

— Господинът е гладен?

— Господинът би могъл да изяде рака заедно с черупката.

— Как го предпочиташ — с лимон или с морски сос?

— С двете. Аз ще направя соса.

Когато Онор сложи салатата на масата, сосът вече бе готов. Двамата седнаха и започнаха да се хранят. В непринудената атмосфера имаше интимност, която изненада Онор. Беше трудно да се държиш резервирано с някого, докато облизваш парченца рак от пръстите си. — Беше права за хляба — каза Джейк, отхапвайки от филията си.

Устата й бе прекалено пълна, за да му отговори.

— Не е ли това най-вкусният рак, който някога си яла? — продължи той.

Тя кимна енергично.

— Следващия път ще ти покажа как да ги убиваш и почистваш преди варене — обеща той.

Тя поклати глава в знак на отрицание.

Джейк се засмя тихичко, подгъна краката на рака между пръстите си и извади месото, като използваше една от малките му щипки. С невероятна скорост в чинията му се изсипа купчина сочно бяло месо.

— Мислех, че си гладен — каза тя.

— Така е.

— Тогава защо пренебрегваш всичкото това вкусно месо?

Бавната усмивка на Джейк възбуди всичките й сетива.

— Не го пренебрегвам — отвърна. — Предвкусвам го. Това е нещо различно. После ще го вкуся. Така удоволствието е тройно по-голямо.

— Но калориите са едни и същи.

Той зърна погледа й, докато тя преценяваше купчината месо в чинията му.

— Дори не си го и помисляй — смръщи се Джейк.

— Кое?

— Да си откраднеш малко месо.

— Ако ти ми дадеш, няма да е кражба.

Той се усмихна и посегна с вилица към рака, за да й даде малко. Веднага осъзна какво прави и се спря. Този проклет чар на Донован! Заради него хората се преобразяваха.

— Този очарователен поглед може да свърши работа при другите ти мъже, но не и при мен — изсумтя Джейк и пъхна месото в собствената си уста.