Конрой се усмихна с неохота.

— Познавам няколко инженери, които с удоволствие биха ви развели из машинните отделения.

— Парните двигатели не ме интересуват. Нито пък ядрените. Привърженичка съм на истинските двигатели — изцяло американски, с вътрешно горене.

Този път Конрой се изсмя на глас. После кимна на Джими да се връщат на зодиака. Младият мъж се подчини неохотно.

— Благодаря за гостоприемството, госпожице Донован — подвикна Конрой. — Едва ли някога отново ще разгледам двигател по същия начин.

— Край на проверките, нали? — попита Джейк.

— Човек никога не знае.

— Ако се отегчите — каза той и посочи към кърмата, — зад нас има две цивилни лодки. Или и те са ваши?

— Не, доколкото знам.

— Ще ги проверите ли?

— Не днес.

— Утре?

Конрой стисна зъби. Очевидно предложението не му харесваше.

— Кога се връщате в града? — попита.

— Не след дълго. Свободен ли си тази вечер?

— Да.

— Ще те черпя една бира.

Конрой се отпусна.

— Става. Какво ще кажеш за Салти лог? В шест часа.

Джейк погледна часовника си. Беше почти пет. Нямаше много време, преди да обърне моторницата към пристана. Но той не се оплакваше. В момента по-важно бе да открие дали местна, щатска, национална или интернационална институция упражнява натиск върху бреговата охрана.

— Ще бъда там — обеща той. — Доведи Джанет, ако искаш.

— Не и този път — отвърна Конрой тихо. — Не искам да я замесвам в тази бъркотия.

Това бяха лоши новини, но все пак Джейк се усмихна.

— Добре. Ще се видим в шест.

Онор завистливо гледаше как Конрой крачи по капака на двигателя, надолу по въжената стълба и се качва на зодиака с грацията на танцьор.

— Как е възможно да върви така в развълнувано море? — попита тя Джейк.

— Просто внимава.

Той се обърна и влезе в кабината. Тя остана на кърмата още миг, загледана в открития зодиак със смесица от ужас и възхищение. Четиримата мъже на лодката нямаха кабина, в която да се скрият, когато вятърът хвърли пръски на борда, нямаше къде да се подслонят, когато черните облаци се превърнаха в леден дъжд.

Питаше се дали дъното на зодиака мирише на риба. Потръпна, обърна се, влезе бързо в кабината и затвори вратата след себе си. След сала на бреговата охрана моторницата на брат й й изглеждаше като райско кътче на удобството и сигурността.

Джейк вече седеше на стола пред щурвала и гледаше водата и лодките около тях. Онор се отпусна на пилотското място от другата страна на пътеката. Седалката беше достатъчно широка, за да седят на нея двама души и дори трима, ако бяха деца.

— Откога хората на бреговата охрана носят оранжеви униформи? — попита тя.

— Това са дрехи за оцеляване.

— Да не би да очакват да потънат?

— Такива са правилата. Открити лодки и студена вода изискват средства за оцеляване.

— Славен ден в оранжево за следователя по смъртни случаи. Колко хубаво…

— Дрехите им се запазват сухи. Могат да плуват дни наред и да останат живи.

— Като говорим за пеленачета…

Джейк се изсмя и увеличи скоростта. Двигателят изръмжа щастливо, когато горивото нахлу и подсили огъня дълбоко в него. Предизвиканата експлозия, известна като вътрешно горене, избухна в машината, завъртя винта и подкара моторницата през студената синя вода. Онор се усмихна, затвори очи и се заслуша в басовия лай на силния, добре настроен двигател. Въпреки че се носеха по водата с висока скорост, звукът й подсказваше, че това не бяха крайните му възможности. В момента работеха само две от четирите горивни камери на карбуратора. Другите две бяха резервни и очакваха командата, която щеше да ги съживи.

— Обзалагам се, че ще звучи прекрасно, ако включим и останалите — обади се тя.

Джейк я погледна. Видя блажената й усмивка и се насили да не мисли колко хубаво би било да му се усмихне по този начин в леглото. Каза си, че дори самата мисъл за това бе глупава. Това беше просто бизнес и толкова.

Но без значение колко усилено се опитваше да контролира мислите си, в съзнанието му непрекъснато се промъкваха видения; видения, които караха панталоните да му стягат с всеки удар на сърцето.

— Слушай — каза Джейк и увеличи газта. — Пускам третия и четвъртия.

Лодката се разклати. Звукът на двигателя се промени, стана едновременно по-дълбок и по-висок. Този звук премина през кръвта на Онор като тежък ликьор. Усмивката й стана по-широка и накрая тя се разсмя на глас.

— Страхотно — възкликна тя. — Изяж си пръстите, Бетовен!

Джейк също се усмихна, особено след като погледна през рамо. Трите лодки пъплеха след тях. Той отново се взря напред и огледа водата за плаващи дървета, дъски, водорасли и други случайни опасности. Пред погледа му нямаше нищо, освен гладка, чиста вода.

— Хайде да видим какво умее тази сладурана — каза той.

По-добре сега, отколкото по-късно, когато от тази лодка може би щяха да зависят човешки животи.

Джейк не го изрече на глас. Харесваше усмивката на Онор твърде много, за да й напомня, че има далеч по-сериозни неща, от които да се страхува, от някаква си студена вода и миризма на риба.

Тогава му хрумна, че може би, но само може би тя бе прекалено невинна, за да осъзнае опасността.

Веднага отхвърли тази мисъл, каза си, че е абсурдна, че тя, разбира се, е наясно с нещата. Но не можеше да не си спомни, че Онор дори не бе забелязала, че къщата на Кайл е под наблюдение. Трябваше да е или прекалено глупава, или съвсем ненаблюдателна.

Но това също означаваше, че е невинна.

Такава изглеждаше и по време на разговора с Арчър. Той бе затворил в лицето й същите врати, които затръшна и пред Джейк.

Джейк си каза строго, че е глупаво дори да си помисли, че Онор е невинна и чиста като кехлибарено зелените си очи. Всъщност това нямаше значение — честна или лъжкиня, Онор бе неговият билет за затворения свят на Донован интернешънъл. Не беше нужно да обича, да мрази или да уважава своите средства за успех. Трябваше просто да скърца със зъби и да ги използва.

Тумороу препускаше по гладките солени води на Пъгет Саунд. Широката бяла V-образна диря се разстилаше зад кърмата в причудливи форми. Едната от преследващите ги лодки изостана доста бързо. Другата запази дистанцията. Зодиакът също.

Джейк усили скоростта още повече. С дрезгаво ръмжене, изразяващо наслада, моторницата препусна с тридесет и четири възела10.

— Знаех си, че трябва да има причина Кайл да е любимият ми брат — избъбри Онор, като се опитваше да надвика шума от двигателя.

Джейк я погледна. Тя се усмихна замечтано, със затворени очи. Какъвто и да бе страхът й от малки лодки и големи водни басейни, той бледнееше пред удоволствието от един мощен, добре центрован двигател, който прави онова, за което е създаден. Джейк не се сдържа и й се усмихна.

Той натисна скоростния лост. Моторницата можеше да върви и по-бързо. И още по-бързо. Движението на лодката ставаше все по-непредсказуемо, след като все по-малка част от корпуса й докосваше водната повърхност. Той я управляваше леко и уверено, изпробваше възможностите и скритите й резерви.

Параметрите й се запазиха в нормалните граници. Тумороу се плъзгаше леко по водата. Нямаше фонтани от вода, издигащи се от носа й. Джейк бе твърде опитен водач, а и корпусът й бе добре изработен за такъв вид изпитания в спокойни води.

След двадесет минути, доволен, че двигателят не е показал никакви скрити недостатъци, Джейк направи остър завой около острова. Свали оборотите до тридесет и четири хиляди и погледна през рамо, за да види кой е все още след него.

Лодката на бреговата охрана приличаше на оранжево петно на хоризонта. Джейк знаеше, че това се дължи на Конрой, а не на някаква техническа причина; мощният двигател на зодиака можеше неотлъчно да следва моторницата. Една от частните лодки, които ги следваха, вече не се виждаше. Другата ги следваше на голямо разстояние, но изнемогваше, тресеше се и хвърляше струи вода във въздуха.

Джейк се питаше дали водачът й носи колан, защото положително имаше нужда от него.

— Е? — попита Онор.

— Хубава лодка.

— Мм. Започвам да разбирам в какво се състои чарът на риболова.

— Риболов? Ти сънуваш. При тази скорост би трябвало да ловим летяща риба.

— Още по-хубаво.

— Обичаш ли да ядеш риба?

— Аха.

— Прясна риба? — уточни той.

— Другата не си заслужава да се яде.

— Тогава ще мога да направя от теб рибар — хм, рибарец.

— Няма нужда. Имам много добър снабдител.

— Рибата е най-прясна, когато си я наловиш сам. Онор хвърли към Джейк кос поглед, който говореше, че не вярва и думичка от онова, което й казва.

— По-добре ще е да се науча да управлявам лодка.

Усмивката му би накарала Червената шапчица да се обърне и да побегне.

— Окей. Първото нещо, което ще трябва да научиш, е, че собственикът винаги купува горивото.

— И това следва да ме разтревожи?

Уредите показваха, че резервоарът е полупразен.

— Ще те разтревожи. Дотогава ме слушай. При спокойни води оптималната скорост за тази лодка се постига при около тридесет и четири хиляди оборота в минута. При тази скорост моторницата е податлива на управление. Има пряка връзка между скоростта, баланса и…

Джейк се отправи обратно към кея с умерена скорост. През цялото време говореше. Продължи да говори, докато Онор зяпна изумена. Затрупа я с факти, фигури и морски термини. С всяка своя уверена дума й демонстрираше колко много знае той за моторниците, и колко малко знае тя.

Беше гадно от негова страна да я учи по този начин да кара лодка. Но му беше изключително приятно да покаже на тази упорита Донован колко много се нуждае от Дж. Джейкъб Малори, за да свърши това, което си беше наумила — да открие откраднатия кехлибар на стойност цяло състояние.

5.