— Аха. Не е моя работа, така ли?

— Точно така. И пусни седалката, преди ръцете ти да са изтръпнали.

Много внимателно тя разтвори пръстите си. Кръвта нахлу в тях и те порозовяха. Онор въздъхна, преглътна и нервно облиза устните си.

— Откъде разбра, че пръстите ме боляха? — попита го.

— Минал съм през това.

Понеже се боеше да откъсне за дълго вниманието си от водата, Онор хвърли към Джейк бърз, кос поглед. Той не изглеждаше особено изплашен. С лявата си ръка беше обхванал щурвала, а дясната държеше до лостовете за управление и до нещо странно, което той наричаше контролен регулиращ ключ. Всяка част от тялото му показваше, че се чувства спокоен, самоуверен и съвсем у дома върху пълната с неизвестности морска повърхност.

— Ти? Изплашен? — възкликна тя. — Ощипи ме по крака.

— Не ме изкушавай.

— Не знам как.

Той я погледна невярващо. Без предупреждение върна лоста за подаване на гориво.

Внезапно лодката спря да се носи по водата. Онор възкликна и се опря на борда. След миг лодката се разлюля от надигналото се под нея вълнение. Дори Джейк да беше забелязал какво става, това въобще не го притесни.

Но притесняваше нея.

— Какво правиш? — кресна тя като обезумяла.

— Смятам да ти изложа някои основни правила. Правило номер едно: ти си адски привлекателна и го знаеш, така че, ако смяташ да продължаваш да си облизваш устните и да ми хвърляш коси погледи, спести си ги за някой, който ще се трогне от тях.

Очите й се разшириха.

— Какви ги говориш…

— Правило номер две — продължи той, без да спре. — Помни първото правило. Ясно ли е, скъпа?

— Този проблем съществува само в твоето съзнание — отвърна тя. — Ако облизвам устните си, то е, защото съм нервна. Същото се отнася и за косите погледи. Ясно ли е, скъпи?

Джейк се възхити на присвитите й, блестящи очи. Гневът бе премахнал бледността от бузите й и сега те руменееха. Той бавно се усмихна.

— Така те харесвам повече.

Устните й се отвориха от изненада.

— Моля? Един и същи спор ли водим?

— Водим разговор, а не спор.

Онор осъзна, че устата й все още е отворена, и я затвори.

— Разговор значи? — попита тя предпазливо.

— Точно така. Разговаряме как да откъснем мислите ти от страха, който изпитваш от водата. Много е просто. Трябва да ти дадем нещо друго, над което да размишляваш.

Онор почувства шеметна тръпка на гняв, смях и разочарование. Тя разбираше първите две чувства. На третото предпочете да не обръща внимание.

— Готова ли си? — попита той.

— Да те удуша ли? По всяко време.

Той тихичко се засмя.

— Наистина ще го направиш, Онор Донован.

— Само обещаваш.

Тя издиша на пресекулки и понечи да оближе устните си, но се спря.

— Добре ли си? — попита той.

Тя кимна и с изненада осъзна, че наистина беше така.

— Методите ти са груби, но ефективни.

Джейк се усмихна с ъгълчетата на устните си.

— Това съм аз. Притежавам финеса на ядрена бомба и съм двойно по-забавен.

— Не съм искала да те обидя.

— Свикнал съм. Чарът никога не ми е бил присъщ. Оставям го на другите, самонадеяни мъже по света.

Като Кайл Донован, помисли си Джейк мрачно. И неговото семейство. Не бива да ги забравяме. Именно те бяха приятелчетата, които издаваха заповеди и затваряха под носа му всяка врата, която би могла да доведе до истината.

След всичко това той не биваше да забравя, че Онор е Донован.

Джейк дръпна лоста, обърна лодката и ускори. Много скоро достигна скорост, при която двигателят работеше на максимално икономичен режим, и моторницата се плъзгаше по водата. Несъзнателно регулира скоростта и баланса. Механизмите за управление му бяха познати като въздуха, който дишаше.

Това му даде възможност да огледа наоколо. Видя точно това, което очакваше, но се надяваше да не види: когато Тумороу се насочи обратно към пролива, други три лодки смениха курса си и увеличиха скоростта; за да го последват.

Две от тях се бяха появили малко след като Тумороу излезе от малкото заливче. Третата беше нова: голям, яркооранжев Зодиак на бреговата охрана. Той пресичаше курса на Тумороу. Когато зодиакът се приближи, един от четиримата мъже на борда сигнализира на моторницата да спре.

— Дотук беше риболовът преди отлив — отбеляза Джейк.

— Изпуснахме ли го?

— Не, но ще го изпуснем.

— Защо?

— Виждаш ли оранжевия зодиак?

— Прилича повече на сал, отколкото на истинска лодка — каза Онор.

— Може да пристане на брега и без кей и да настигне всеки плавателен съд по водата.

Той намали мощността, но го направи достатъчно бавно, за да не притесни Онор.

— Да не би лодката да е повредена? — попита тя обезпокоена.

— Надявам се, че не. Вероятно е обичайна проверка на бреговата охрана.

Ярко оцветеният зодиак се приближаваше бързо към тях, след като Тумороу застана неподвижен във водата.

— Всяка лодка ли проверяват? — попита тя.

— Не.

— Повечето лодки?

— Не.

— Четвърт от тях?

— Не.

— Една на десет?

— Съмнявам се, че спират дори и една на сто.

— Тогава защо ни притесняват?

— Просто късмет, предполагам.

Нейната усмивка бе в тон с циничната нотка в гласа му.

— Ченгета на земята, ченгета в морето — каза Онор. — Боже мой, явно ме пазят отвсякъде.

— Да. Това те кара да се чувстваш бясна и безпомощна, нали?

— Така би се чувствало само пеленаче.

Джейк все още се смееше, когато извади документите на Тумороу от чекмеджето и отиде на кърмата, за да покаже на бреговата охрана разрешителното за плаване.

Изглежда, не възнамеряваха да питат за датата на предишната проверка. Очевидно им бе известно съдържанието на документите, които Джейк им подаде. Според тях Кайл доброволно бе предоставил Тумороу за инспекция преди по-малко от шест месеца. Лодката бе минала без забележки. При нормални обстоятелства нова проверка беше необходима след още шест месеца.

Първият служител на бреговата охрана се качи по въжената стълба на кърмата на Тумороу.

— Добър ден, господа — поздрави Джейк. — Какво мога да направя за вас?

— Стандартна проверка, сър — обяви по-младият от тях.

— Тогава ще имаме време за риболов преди отлива — кимна Джейк. — Лодката е проверена през последните шест месеца. Не е имало нарушения. Разписката е у мен. Ако това не е достатъчно, можете да се обадите в бреговата си база и да проверите вашите собствени записки.

Младият мъж явно се поколеба и погледна през рамо към кърмата.

Джейк направи същото. Той потисна желанието си да изругае и се опита да не се усмихне на второто служебно лице по онзи начин, който правеше хората нервни.

— Здрасти, Бил — подвикна Джейк. — Толкова ли ти е противно това момче, че го караш да извършва проверки на плавателни съдове? Човекът трепна.

— Джейк? Какво правиш тук? Тази лодка е регистрирана на името на Кайл Донован.

— Уча Онор Донован как да я използва.

— Аха. Ами, предполагам, че тя няма да има нищо против да поогледаме наоколо.

Джейк се обърна и погледна към кабината. Онор стоеше до отворената врата.

— Какво ще кажеш? — попита. — Имаш ли нещо против?

— А трябва ли?

— Ти си в правото си да кажеш на капитан Конрой да върви по дяволите.

— Това ли ми препоръчваш?

Джейк сви рамене.

— Една проверка сега вероятно ще ни спести друга в по-неудобно време — той погледна към Конрой. — Нали, капитане?

— Може и така да се каже.

Джейк присви очи.

— Разбрах посланието ти. Натоварили са те с гадна работа.

— Има и по-лоши — Конрой кимна с глава към другия човек от бреговата охрана. — Провери.

— Да, сър — младият мъж пъргаво се обърна към кабината.

— Покажи му, че вентилационната система работи — подхвърли провлечено Джейк към Онор.

Тя въведе момчето в кабината. Вентилаторът заработи и след трийсет секунди спря.

— Новобранец ли е? — попита Джейк и подаде документите на Конрой.

— Все някой трябва да ги обучи.

Докато двамата мъже, които останаха на зодиака, поддържаха плавателния съд близо до Тумороу, Конрой прегледа регистрационните документи. Не бе изненада за никого, че всичко беше наред. Той върна документите на Джейк.

— Какво търси този човек тук? — попита Онор от вратата на кабината.

— Проверява дали има всичко, което е описано в наредбите — отвърна Джейк.

— Какво например?

— Пожарогасители, одобрени от бреговата охрана ССЖ-та за всеки на борда, обичайните бюрократични табели, които напомнят, че е незаконно да пускаш във водите на Пъгет Саунд каквото и да е, освен риба, и други подобни неща.

— Значи затова Кайл е нацапал този грозен и противен червен надпис над печката.

— Не забравяй противния черен надпис за вредата от моторното масло, който е нацапан на капака на двигателя — той се обърна към Конрой. — Искаш ли да погледнеш?

— Ще почакам. Джими още не е виждал голям, нов двигател на Волво. Много ще се зарадва.

— Ще се радвам да помогна при обучението на младите — обади се и Онор с широко отворени очи.

Джейк се изхили.

Конрой погледна философски на нещата. Както вече беше отбелязал, имаше и по-лоши работи.

Когато стана време да се отвори двигателят, Онор се зае да разяснява тънкостите на механизма, и то с ентусиазма на професор, който обяснява употребата на миналото причастие в сонетите на Шекспир, докато Джими зяпна от изумление. Джейк влезе, преди тя да има възможността да демонтира двигателя, за да могат да инспектират всяка негова част.

— Не днес — каза той спокойно. — Ако решите да разглеждате всяка дреболийка от този сладур, никога няма да ловим риба.

Джейк можеше да се закълне, че за момент по лицето на Онор премина сянка на разочарование.

— Сигурни ли сте? — попита тя и погледна към двамата мъже от охраната. — Това е една наистина готина машинка.