Хелън извади от чантата си книжна кърпичка и попи потта от челото си.

— Не разбирам защо мишките толкова много ме ужасяват.

В Гората на славея нямаше мишки. Моли реши да въведе нов персонаж сред героите си, ако си намери друг издател. Обърна се към другата жена.

— Ако си дошла с намерението да ме заплашваш със съдебен иск, няма да успееш.

— Но защо да съдим най-добрия си автор? — учуди се Хелън, извади плика с чека на Моли и го остави на пейката. — Връщам ти го. Когато погледнеш вътре, ще намериш втори чек за остатъка от аванса. Наистина, Моли, трябваше да ми кажеш, че не искаш да внасяш промени в текста. Нямаше да настоявам.

Младата жена дори не се опита да възрази на тази опашата лъжа. Слидерински глупости. Нито взе плика. Хелън заговори още по-разпалено.

— Решихме да издадем „Дафни се претъркулва“ в оригиналния вариант. Включих книгата в зимния график, за да имаме време да организираме маркетинга и широка рекламна кампания — обявления във всички литературни списания и авторско турне.

Моли се зачуди дали от жегата не й се причуват разни неща.

— „Дафни се претъркулва“ вече е достъпна в интернет.

— Бихме искали да я изтеглиш оттам, но ще оставим окончателното решение на теб. Дори и да решиш да запазиш уебсайта, ние вярваме, че повечето родители вероятно ще пожелаят да купят книгата за децата си.

Моли все още не можеше да проумее по какво чудо така мълниеносно се бе издигнала от никому неизвестен автор до голяма писателка.

— Боя се, че ти е нужен някой много по-добър автор от мен, Хелън.

— Готови сме да преразгледаме условията на договора ти. Уверена съм, че ще останеш доволна.

Моли би искала да получи обяснение, а не повече пари, но все пак имаше магнатска жилка.

— Е, относно това ще трябва да си поговорите с моя нов агент.

— Разбира се.

Моли въобще нямаше агент, нито нов, нито стар. Досега кариерата й беше толкова замряла, че не й трябваше агент. Но сега нещо явно се бе променило.

— Кажи ми какво е станало, Хелън?

— Всичко е заради цялата тази шумотевица, която се вдигна около теб. Преди два дни получихме последните данни за продажбите. Заради интереса на репортерите към сватбата ти и заради нападките на НДНА книгите ти изчезнаха от щандовете.

— Но аз се омъжих през февруари, а НДНА се заяде с мен през април.

— Първото нарастване на продажбите наистина беше през февруари, а второто — през април. Но не придадохме голямо значение на тези стойности, защото печалбата не се оказа толкова голяма. Ала отчетът за месец май показа, че книгите ти се продават много добре. А предварителните прогнози за месец юни са още по-обнадеждаващи.

Добре че беше седнала, защото краката й вероятно щяха да се подкосят.

— Но цялата суматоха около мен отдавна стихна. Защо се увеличават продажбите?

— Точно това и ние се помъчихме да разберем, така че позвънихме на книгоразпространителите. Те ни обясниха, че възрастните купували историята за Дафни отначало само от любопитство — или били чули за брака ти, или искали да видят какво толкова е възмутило НДНА. Но щом децата отворели книгата, не се откъсвали от нея, докато не я прочетат, и искали следващата. Буквално се влюбвали в героите. И родителите трябвало да се върнат в книжарниците и да изкупят цялата поредица.

— Невероятно! — удиви се Моли.

— Децата, естествено, разказали за книгите на приятелите си и така се започнала верижната реакция. Чухме, че дори привържениците на НДНА купували книгите за Дафни, макар да бойкотирали други книги.

— Нищо не разбирам…

— А аз го разбирам — усмихна се Хелън. — Както се казва, след всичките тези години на очаквания най-после ти преуспя само за една нощ. Поздравления, Моли!



Джанис и Пол Хюбърт бяха идеалната семейна двойка за ръководството на пансиона. Бърканите яйца на госпожа Хюбърт никога не се сервираха изстинали, нито курабиите й загаряха. Господин Хюбърт с радост чистеше запушените тоалетни и с часове можеше да бъбри с гостите.

При все това Тъкър ги уволни след седмица и половина.

— Имаш ли нужда от помощ?

Кевин измъкна глава от хладилника и видя Лили да стои на прага на кухнята. Беше единайсет вечерта. От заминаването на Моли бяха изминали точно две седмици и един ден. Или четири дни след уволнението на семейство Хюбърт. Всичко се беше сгромолясало.

Тренировъчният лагер-сбор започваше след две седмици, а той не беше готов. Знаеше, че трябваше да признае на майка си колко се радва, задето е останала да му помогне, ала така и не събра сили и се чувстваше виновен. А и актрисата изглеждаше много тъжна, откакто Лиам Дженър престана да идва за закуска. Веднъж Кевин се опита да го спомене, но се получи доста неловко и Лили се престори, че не е разбрала за какво говори.

— Търся бързоразтворима суха мая. Ейми е оставила бележка, че може да й потрябва. Какво, дявол да го вземе, е бързоразтворима мая?

— Нямам понятие — вдигна рамене майка му. — Винаги съм използвала готова смес.

— Да. Зарежи. — Той затвори вратата на хладилника.

— Липсва ли ти семейство Хюбърт?

— Не. Съжалявам само за готвенето на Джанис и за умението на Пол винаги да се справя с всичко.

Лили се усмихна, забравила за кратко за собственото си нещастие.

— Но не ми се нравеше как госпожа Хюбърт се държеше с децата — промърмори Кевин. — А господин Хюбърт подлудяваше Трой. На кого му пука дали тревата ще се коси по часовниковата стрелка, или обратно?

— Не може да се каже, че тя пренебрегваше децата. Просто не раздаваше курабийки на всеки малък разбойник, който се появеше в кухнята.

— Дъртата вещица ги гонеше като хлебарки. И никога нямаше време да разкаже на децата по някоя интересна история. Толкова ли е трудно това? Ако някой малчуган иска да чуе приказка, защо да не зареже за малко проклетото чистене и да си поговори с детето?

— Никога не съм чувала някое от децата да моли госпожа Хюбърт да му разкаже приказка.

— Но винаги молеха Моли!

— Вярно е.

— И какво означава това?

— Нищо.

Кевин отвинти капачката на буркана с курабии, но отново я затвори, като си спомни, че бяха купешки. Отвори хладилника, за да си вземе бира.

— А мъжът й беше още по-лош.

— Когато го чух да забранява на момчетата да играят футбол на моравата, защото щели да изпотъпчат тревата, разбрах, че дните му тук са преброени.

— Слидерин — промърмори Кевин.

— Но възрастните гости от пансиона харесваха семейство Хюбърт — отбеляза Лили.

— Защото, за разлика от гостите в бунгалата, те нямат деца.

Кевин предложи бира на майка си, но тя отказа и вместо това си наля вода.

— Радвам се, че семейство О’Брайън останаха за още една седмица — отбеляза Лили, — но ми липсват Коуди и дъщерите на Креймър. Все пак и новите деца са много сладки. Видях, че си купил още велосипеди.

— Бях забравил за по-малките деца. Имахме нужда от велосипеди с три колела.

— А по-големите деца прекарват по цял ден под баскетболния кош. Добре направи, че назначи и спасител.

— Някои родители са доста небрежни. — Кевин занесе бирата си на масата, седна и изгледа Лили нерешително. Твърде дълго бе отлагал този разговор. — Благодарен съм за помощта ти.

— За мен е удоволствие, но ми липсва Моли. Когато тя беше тук, беше по-весело.

Той се почувства задължен да се защити.

— Не мисля така. Забавляваме се добре и без нея.

— Не е истина. Момчетата О’Брайън постоянно се оплакват, на възрастните гости им липсва, а ти постоянно си вкиснат и все се заяждаш. — Лили се облегна на мивката. — Кевин, минаха две седмици. Не мислиш ли, че е крайно време да я върнеш? С Ейми и Трой можем да се грижим няколко дни за лагера.

Нима тя не се бе досетила, че той вече бе мислил за това, при това в най-различни варианти? Нищо друго не желаеше повече, но не можеше да отиде при нея, поне не и докато не реши да се кротне завинаги като женен мъж, а това беше нещо, което не можеше да направи.

— Няма да е честно.

— За кого няма да е честно?

Кевин зачопли с нокът етикета на бутилката.

— Тя ми каза… Призна ми, че има чувства…

— Разбирам. А ти нямаш?

Изпитваше толкова много чувства, че не знаеше как да се справи с тях. Обаче нищо не бе в състояние да отвлече вниманието му от най-важното.

— Може би след пет или шест години всичко ще се промени, но в момента в живота ми няма място за нищо друго, освен за кариерата ми. Да бъдем реалисти: можеш ли да си ни представиш двамата с Моли заедно завинаги?

— Разбира се.

— Стига! — Младият мъж скочи от стола. — Аз съм професионален спортист. Водя много активен живот, а тя ненавижда спорта.

— Но е отлично тренирана за човек, който ненавижда спорта.

— Е, за това имаш право.

— Плува много добре и се гмурка направо като шампион.

— Защото е ходила по много летни лагери.

— Чудесно играе софтбол.