— Сериозно се съмнявам, че миграционният път се е променил толкова много, че една морска риба да стигне до сладководно езеро!

Бутна я на дивана.

Миналата нощ трябваше да се върне при езерото и да излови рибата, но тя предположи, че до сутринта мъртвите риби ще са потънали. И може би точно това щеше да се случи, ако не се беше разразила бурята.

Е, стига увъртания. Време беше за справедливо възмущение.

— Ама… наистина, Кевин, само защото съм по-умна от теб, това още не означава, че зная всичко за рибите.

Вероятно не беше най-добрата стратегия, защото, когато заговори, тонът му бе смразяващ.

— Можеш ли да ме гледаш в очите и да продължаваш да твърдиш, че не знаеш как тази риба тон е попаднала в езерото?

— Ами…

— Или, че нямаш представа защо Еди Дилард ме събуди почти на разсъмване, за да ми съобщи, че няма да купи лагера?

— Наистина ли?

— А какво мислиш, че ми каза той на раздяла?

— Може би: „Ти си готин пич, Кев“?

Веждите му се извиха нагоре, а гласът му стана тих като стъпките на убиец.

— Не, Моли, не позна. Каза: „Нужна ти е помощ, човече“. — Съпругата му потръпна. — Какво искаше да каже, как мислиш?

— Я повтори — какво точно ти каза? — изграчи тя.

— По-скоро искам да узная ти какви си му ги наприказвала?

Явно се налагаше да прибегне до тактиката на хлапетата Кейлбоу.

— Защо мислиш, че аз съм казала нещо? Сякаш тук няма други, освен мен. Може да е бил Трой, Ейми, Шарлот Лонг. Или някой друг. Не е честно, Кевин. Всеки път когато тук се случи нещо, обвиняваш мен.

— И защо е така?

— Нямам представа.

Той се наведе, сложи ръце на коленете й и приближи застрашително лицето си на сантиметри от нейното.

— Защото разбрах номера ти. Имах цял ден на разположение за това.

— Е, аз пък нямах. — Моли облиза устните си и се зае да изучава меката долна част на ухото му, безупречна, както цялото му тяло, с изключение на малкия червен белег от ухапване, за който бе сигурна, че беше виновна лично тя. — Кой сервира закуската тази сутрин?

— Аз — отвърна Кевин спокойно, но не охлаби натиска върху коленете й. Определено нямаше да й позволи да стане от дивана. — После дойде Ейми и ми помогна. Свърши ли с шикалкавенето?

— Не… да… не зная! — Опита се да помръдне краката си, но не успя. — Просто не исках да продадеш лагера. Това е всичко.

— Кажи ми нещо, което не зная.

— Еди Дилард е пълен идиот.

— И това го зная. — Той се изправи, но не се отдръпна. — Какво още криеш в пазвата си?

Моли се опита да се надигне, за да му покаже, но тялото му я притискаше. Близостта му толкова я възбуди, че й идеше да се разкрещи.

— И след като го знаеш, как можа да постъпиш така? Да слушаш най-безучастно как ще боядиса всички бунгала в кафяво? Как ще събори това бунгало… — бунгалото, в което стоиш в момента! — и ще превърне пансиона в магазин за стръв и рибарски такъми?

— Еди щеше да направи всичко това само ако му бях продал лагера.

— Ако ти… — Тя промуши ловко краката си покрай него и скочи от дивана. — За какво говориш? О, боже, Кевин, какво искаш да кажеш?

— Първо искам да чуя за рибата тон.

Моли преглътна мъчително. Нямаше какво да се прави. Още когато обмисляше плана си, знаеше, че в края на краищата ще трябва да признае истината. Само се надяваше да не е толкова скоро.

— Добре — промърмори младата жена, но за всеки случай отстъпи с няколко крачки назад. — Вчера купих малко от замразената риба на пазара, хвърлих я в езерото, а през нощта събудих Еди и го заведох да я види.

Последва кратка пауза.

— И какво точно му каза?

Тя заби поглед в лакътя му и заговори колкото можа по-бързо.

— Казах му, че наблизо има подземен склад за опасни химически отпадъци и разни отрови, които се просмукват във водата и убиват рибата.

— Подземен склад за химически отпадъци?

— Ъхъ.

— Подземен склад за химически отпадъци?

Моли бързо отстъпи с още една крачка.

— Не може ли да говорим за нещо друго?

О, боже, очите му светят с всички нюанси на лудостта.

— И заклетият рибар Еди не забеляза, че морска риба плува в сладководно езеро?

— Беше тъмно, пък и не му дадох възможност да ги огледа по-внимателно.

Направи още крачка назад. Но Кевин контрира и направи една напред.

— И как обясни старанията ми да му пробутам лагер на брега на заразено езеро!

Тук вече нервите й не издържаха.

— Престани да ме гледаш така!

— Сякаш искам да те стисна за гърлото и да те удуша?

— Само дето не можеш, защото съм сестра на шефа ти.

— Последното означава само, че трябва да измисля нещо, което да не оставя следи.

— Секс! Някои двойки смятат, че сексът е най-добрият начин да изгладят противоречията си.

— А ти откъде знаеш? Няма значение, вярвам ти. — Кевин я улови за деколтето на горнището.

— Ъ… Кев… — Моли облиза устни и се взря в тези блестящи зелени очи.

Пръстите му се плъзнаха по дупето й.

— Искрено те съветвам да не ме наричаш така. И също толкова искрено те предупреждавам да не се опитваш да ме спреш, защото наистина, наистина трябва някак си да си излея гнева. — Притисна я здраво към себе си. — А всичко друго, което ми идва на ума, ще ме вкара в затвора.

— Д-добре. Това е справедливо. — Щом остане гола, ще разкаже за разговора с Еди.

Но после устните му се впиха в нейните и всички мисли излетяха от главата й.

Кевин нямаше търпение да съблича своите дрехи, но свали нейните, после затръшна и заключи вратата на спалнята, в случай че на някого от малките Кейлбоу му хрумне да се отбие при леля Ем.

— На леглото. Веднага.

О, да. Изпълни заповедта колкото можа по-бързо.

— Разтвори си краката.

Да, сър.

— По-широко.

Тя ги разтвори още няколко сантиметра.

— Не ме карай да повтарям.

Моли вдигна коленете си. Никога повече нямаше да изпита същото. Никога повече нямаше да се чувства в пълна безопасност с опасен мъж.

Чу как спусна ципа. И грубо ръмжене:

— Как го искаш?

— О, млъквай! — Тя протегна ръце. — Млъквай и ела тук.

И след миг усети познатата тежест на тялото му. Още беше бесен, знаеше го, но гневът не му попречи да я докосва по всички тайни местенца, които жадуваха за ласките му.

Гласът му беше плътен и дрезгав, а топлият му дъх раздвижи един кичур до ухото й.

— Подлудяваш ме. И го знаеш, нали?

Тя притисна буза към коравата му челюст.

— Зная. Съжалявам.

Той добави по-тихо и напрегнато:

— Това не може… ние не можем да продължаваме…

Моли прехапа устни и го притисна здраво.

— И това го зная.

Кевин може би не разбираше, че това им е за последен път, но тя го знаеше. Проникна в нея дълбоко и яростно, точно както й харесваше. Тялото й се изви. Нагоди ритъма си към неговия и му се отдаде докрай. Само още веднъж. За последен път.

Обикновено, след като всичко свършеше, той я притегляше върху гърдите си и двамата дълго оставаха така, сгушени един до друг, и разговаряха. Кой е бил по-страхотен — той или тя. Кой е вдигал повече шум. Или защо списание „Гламър“ е по-добро от „Спорт Илюстрейтид“. Но тази сутрин не им беше до такива забавления. Кевин се отдръпна от нея, а Моли се шмугна в банята, за да се измие и преоблече.

Въздухът още бе влажен от среднощната буря и тя си облече една фланелка върху горнището на пижамата. Кевин я чакаше на остъклената веранда, а Ру лежеше в краката му. От чашата с кафе се издигаше пара и той се взираше в гората. Младата жена леко настръхна, въпреки плътната фланелка.

— Готов ли си да чуеш останалото?

— Предполагам, че да.

Моли се насили да го погледне в очите.

— Казах на Еди, че макар да продаваш това място, ти все още си емоционално привързан към него и не можеш да понесеш мисълта, че езерото загива. Поради това упорито отричаш истината, че е замърсено. И че не си се опитвал съзнателно да го измамиш; просто не зависи от теб.

— И той повярва на всичко това?

— Той е тъп като галош, а аз съм много убедителна. — След това довърши разказа си за случилото се тази нощ. — После му казах, че имаш сериозен психически проблем — наистина много съжалявам за това — и обещах, че ще те заведа при най-добрия психиатър.

— Психически проблем?

— Само това можах да измисля.

— Освен това, как да ме изриташ от бизнеса? — Кевин така рязко тръшна чашата на масата, че кафето се разплиска.

— Никога не бих направила подобно нещо.

— И защо не? А кой ти даде право да се месиш в живота ми?