— Искаш да крещя?

— Желателно е. — Кевин отхапа още един залък от сандвича и забърза към „Стълбата на Яков“.

— Не съм от гръмогласните.

— Но в леглото беше.

— Ти да не би да дъвчеш нещо?

— Трябва да събера сили за търсенето. — Кевин махна на Шарлот Лонг с бутилката бира.

— Мисля, че съм близо до потока. В края на пътеката, която тръгва зад бунгалото „Стълбата на Яков“.

— Поток ли?

— Потокът, Кевин! Същият, който извира от гората и тече през поляната. Единственият поток тук!

Тя май започваше да губи търпение. Футболистът отпи от бирата.

— Никакъв поток не помня. Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм!

— Предполагам, че като го видя, ще го позная — отвърна Кевин, но не много уверено. По моравата тичаха деца. Той се спря, за да им се полюбува, преди да продължи разговора. — Започна да духа вятър. Не виждам пътеката.

— Тук пък е съвсем тихо.

— Може би съм объркал посоката?

— Нали тръгна по пътеката зад „Стълбата на Яков“?

Захвърли остатъка от сандвича в едно кошче за смет и стъпи на пътеката.

— Май я намерих.

— „Май“ ли? Ти, какво, не ме ли слушаш?

Определено вече е бясна.

— Просто продължавай да говориш. Може би ще разбера дали се приближавам по звука на гласа ти.

— А чуваш ли ромона на потока?

— Какъв поток?

— Тук има само един поток!

— Надявам се да го намеря. Не мога да си представя какво ще стане, ако ти се наложи да пренощуваш в гората.

— Сигурна съм, че това няма да се случи.

— Надявам се. Само в никакъв случай не си мисли за „Проклятието Блеър“52.

— „Проклятието Блеър“?

Кевин изхъхри зловещо, все едно бе глътнал рибя кост, издаде смразяващ кръвта стон и затвори. Телефонът иззвъня почти веднага.

— Коремът ме заболя от смях — изрече Моли сухо.

— Извинявай. Беше само една катерица, но огромна.

— Ако не играеш по правилата, ще се прибера у дома.

— Добре, но се погрижи, когато дойда при теб, да нямаш нищо друго по себе си, освен маратонките и ластиче за коса.

— Нямам ластиче за коса.

— Едно нещо по-малко за сваляне.

За съжаление, когато я зърна, тя все още беше облечена, но не за дълго. Като останаха голи, двамата се затъркаляха със смях по меката трева, ала когато закапаха първите капки дъжд, смехът им заглъхна.

Опиянен от целувките й, той проникна в мекото й отдаващо се тяло и изведнъж усети нещо… като благоговение. Но илюзията беше прекалено крехка, за да устои пред първичните желания на тялото му.

Дъждът забарабани по гърба му. Ноктите й се впиха в раменете му… настойчиви, подканящи. Дъждът… тази жена… Насладата й го помете и той забрави за всичко останало.



През следващите дни Моли се държеше като обсебена.

В сряда си вдигна полата в офиса, докато гостите се събираха за чая. Същата нощ успя да отбегне поредния опит на Фийби за задушевен разговор и се срещна с него в гората зад бунгалата. На следващата сутрин той я замъкна в килера — при това точно когато Трой влезе през задната врата, а после се наложи да затисне устата й, защото започна да вдига много шум. По-късно тя го подмами в едно от свободните бунгала, но докато я вдигаше, за да я сложи на кухненската маса, мускулите й, подложени на най-причудливи акробатични пози, най-сетне не издържаха и тя потрепна и се намръщи.

Той притисна чело о нейното и пое дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее.

— Това е лудост. Трябва да спрем. Много ти дойде.

— Шегуваш ли се? Едва започвам, но ще те разбера, ако не можеш да издържиш на темпото.

Кевин се усмихна и я целуна. О, колко обичаше тя тези бавни, нежни целувки. Започна да гали гърдите и бедрата й, за да удължи насладата, но те си играеха с дявола, а тя нямаше да му позволи да отстъпва. Много скоро Моли забрави, че мускулите я болят.

Вечерта отклониха предложението да вечерят заедно със семейство Кейлбоу, като обясниха, че се налага да отидат до града за продукти. Но като се върнаха в лагера, разбраха, че късметът най-после им бе изневерил — на стъпалата ги чакаха Фийби и Дан.

22

„Веднъж в Гората на славея се появи едно лошо момче. Наистина беше лошо и злобно, но се преструваше, че е приятел на Бени. Ала само Дафни знаеше, че наистина е много лошо. И тя предупреди язовеца:

— Той не ти е приятел!!!!!“

Из „Дафни среща лошото момче“ от Хана Мари Кейлбоу

Моли чу тихата ругатня на Кевин и побърза да си лепне една мила усмивка на лицето.

— Хей, приятели. Измъкнали сте се за малко от хлапетата, а?

— Те си играят на ливадата на гоненица с фенерчета — обясни сухо Фийби, докато слизаше по стълбите и оглеждаше изпомачканата рокля на сестра си.

Моли трескаво се опитваше да измисли как да се измъкне от тази бъркотия, но мисълта, че под роклята е съвсем гола, определено пречеше на мисловния й процес.

— Надявам се, че с Андрю всичко ще е наред. Знаеш колко бързо изчезва понякога.

— Андрю си е съвсем наред — увери я Дан. — Тук наоколо няма начин да попадне в беда.

— Нямаш представа колко се заблуждаваш — промърмори Кевин.

Фийби наклони глава към пътеката, извиваща се покрай плажа. Широката тениска с емблемата на „Старс“ и джинсите не можеха да скрият силата, която се излъчваше от иначе чувствената й фигура.

— Госпожа Лонг великодушно предложи да ги наглежда, така че можем да се поразходим.

Моли разкърши рамене.

— Май ще пропусна разходката. От пет и половина съм на крак и се чувствам малко уморена. — Има си хас да не е, след като днес се бе любила три пъти. — Може би утре.

— Няма да отнеме много време. — В гласа на Дан отекнаха стоманени нотки. — А и трябва да си поговорим за едно-две неща.

— Скоро ще си тръгвате. Защо просто не се отпуснете и не се насладите на оставащата почивка?

— Трудно е да се отпуснем, когато сме толкова разтревожени за теб — заяви Фийби.

— Ами престанете да се тревожите!

— Успокой се, Моли — намеси се Кевин. — Ако искат да си поговорим, мисля, че можем да им отделим няколко минути.

Ама че подлизурко! Или може би е решил, че е време да си поиграе на нова, рискована игра? Още от самото начало тя бе наясно, че Тъкър няма намерение да подвива опашка от страх пред Дан и Фийби, а и цял живот беше обичал опасностите.

— Ти може да имаш свободно време, но аз нямам — отсече младата жена.

Дан понечи да я хване за ръката, както когато беше на петнайсет, но Кевин се хвърли напред и му препречи пътя. Моли не можеше да реши кой остана по-изумен — тя или зет й. Нима Кевин бе сметнал жеста му за заплашителен?

Фийби разбра, че кръстосването на шпагите между двамата мъже е неизбежно, и се приближи до мъжа си. Размениха си многозначителни погледи и Дан закрачи напред към пътеката.

— Веднага. Да вървим.

Значи моментът на разплатата най-после бе настъпил и нямаше измъкване. На Моли не й бе особено трудно да се досети на какви въпроси ще бъде принудена да отговаря. Нямаше да е зле да можеше също толкова лесно да измисли и отговорите.

Насочиха се мълчаливо покрай плажа и последните бунгала, а сетне продължиха към края на гората. Дан спря, когато стигнаха до дъсчената ограда, бележеща границите на лагера. Кевин се отдръпна от Моли и се опря на най-близкия стълб.

— Тук сте от две седмици — поде Фийби, като пусна ръката на мъжа си.

— Точно две седмици, от миналата сряда — потвърди Кевин.

— Лагерът е прекрасен. Децата много се забавляват.

— Радвам се, че ги доведохте.

— Те още не могат да повярват, че купи толкова много велосипеди.

— За мен беше удоволствие.

— Фийби и аз искаме да знаем какви са намеренията ти към Моли — намеси се Дан, окончателно изгубил търпение.

— Дан! — извика Моли.

— Всичко е наред — успокои я Кевин.

— Не е наред — просъска младата жена и изгледа кръвнишки зет си. — Какви са тези сексистки южняшки глупости, които дрънкаш? Защо не попиташ какви са моите намерения към него? — Самата тя не знаеше какви са тези намерения. Искаше просто да се изолира от външния свят и да остане колкото може по-дълго в Гората на славея, но първо трябваше да постави Дан на мястото му.

— Трябваше да анулирате брака си — заговори Фийби, — а вместо това избягахте заедно.

— Не сме избягали — сряза я сестра й.

— А как иначе ще го наречеш? Всеки път когато се опитвам да поговорим за това, ти се измъкваш! — ядоса се Фийби и пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Пожарната сирена пак е завила, нали, Моли?

— Не!

— Каква сирена? — слиса се Кевин.

— Няма значение — изрече тя припряно.

— Не, искам да зная за какво си говорите.