Кевин и Моли махнаха весело на цялата банда Кейлбоу.

На него му се стори, че докато се отдалечаваха, чу как Дан промърмори нещо на Фийби, но различи само една дума: „Слидерин“.

Младата жена изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние, преди да обяви притеснено:

— Трябва веднага да си изнесеш нещата от бунгалото! Не искам те да разберат, че спим заедно.

Кевин си помисли, че вече е твърде късно, имайки предвид в какъв вид се бяха появили двамата от гората, но кимна послушно.

— И се постарай да не оставаш насаме с Дан. Няма начин да не те подложи на истински разпит. Аз пък ще гледам, когато съм с Фийби, винаги някое от децата да е наоколо.

Преди да успее да й отвърне, тя се запъти към бунгалото. Кевин изрита ядно чакъла и свърна към пансиона. Защо й бяха нужни тези потайности? Не че изгаряше от желание жена му да започне да откровеничи пред сестра си и зет си — и без това ситуацията беше доста деликатна. Но за разлика от него, Моли не бе заплашена от трансфер в Детройт. Тогава защо не им кажеше да вървят по дяволите?

Колкото повече си мислеше за това, толкова повече поведението й го притесняваше. Беше съвсем естествено той да иска всичко да се пази в тайна, но незнайно защо нейната прекалена предпазливост никак не му харесваше.

20

„В миналото момичето винаги позволяваше на момчето, което й харесва, да спечели на карти или в други игри.“

„Да играеш грубо“, статия за списание „Чик“

Всички се преоблякоха набързо, за да не закъснеят за чая в беседката, който Моли насрочи за три, а не за пет часа, за да е по-удобно за децата. Тя се оплака на Фийби, че картонените чинийки и готовият кекс няма да й спечелят снимка и статия в списание „Виктория“, но Кевин знаеше, че за съпругата му бяха по-важни задушевната атмосфера и искреното веселие, а не изисканите порцеланови чаени сервизи.

Той кимна на Лили, която пристигна, придружавана от Шарлот Лонг и приятелката й Ви. Вече бе забелязал, че обитателите на бунгалата предпазват Лили от прекаленото любопитство на останалите гости в пансиона. Изведнъж му се прииска да си поговори с нея, но не знаеше какво да й каже.

Моли се стараеше винаги да е заобиколена от лудуващите пудели и шумните дечурлига. На главата си бе нахлузила червена барета под формата на сърце. С розовите джинси, виолетовото горнище и маратонките с яркосини връзки тя приличаше на движеща се небесна дъга. Достатъчно му бе само да я погледне, за да се усмихне.

— Джордж! — извика Моли, като се надигна и махна на Лиам Дженър, който тъкмо излизаше от пикапа. — Джордж Смит! Благодаря ти, че дойде!

Дженър се засмя и тръгна към нея, за да я прегърне. Макар и да беше остарял, кучият му син все още изглеждаше добре, затова на Кевин не му допадна прекалената сърдечност, с която го посрещна неговото „зайче“.

— Трябва да се запознаеш със сестра ми. Някога беше собственичка на галерия в Ню Йорк, но аз няма да й кажа кой си ти.

Да бе. Очите на Моли светнаха дяволито, но Дженър май остана безразличен към чара й. Глупак!

На път към Фийби, художникът мина спокойно покрай Лили. Може би Лиам се беше наситил докрай на сутрешните й откази край кухненската маса. Кевин не можеше да си обясни поведението й. Ако на майка му й бе неприятно присъствието на твореца, защо се появяваше на всяка закуска?

Отмести поглед към Моли, опитвайки се да определи в точно кой момент му бе писнало да се движи само в компанията на непретенциозни и не особено умни жени. Нахлупи на главата си бейзболната шапка и се закани днес да изгледа видеозаписа на последния мач.

Мъжете нямаха търпение да си говорят за футбол и Дан и Кевин търпеливо отговаряха на всички въпроси. Към пет часа възрастните започнаха да се разотиват, но децата продължиха да се веселят на воля. Куотърбекът им обеща утре да монтира кош за баскетбол. Може би трябваше да купи и няколко гумени дюшеци за плаж? И велосипеди? Нямаше да е зле децата да покарат колела, докато са тук.

Дотърчаха Коуди и братята О’Брайън, с потни лица и изплескани дрехи. Точно както трябваше да изглеждат децата през лятната ваканция.

— Здрасти, Кевин! Може ли да поиграем на софтбол?

Той усети как усмивката озари цялото му лице. Да играят софтбол на моравата, там, където някога се намираше параклисът…

— Разбира се! А сега ме чуйте всички! Който от вас иска да играе на софтбол, да вдигне ръка.

Всички вдигнаха ръце. Тес и Джули изскочиха напред, а Андрю закрещя и заподскача. Дори и възрастните бяха заинтригувани.

— Страхотна идея! — подвикна Шарлот Лонг от шезлонга си. — Организирай играта, Кевин.

Той само се усмихна на навика й да пъха любопитния си нос навсякъде.

— Коуди, искаш ли да бъдеш капитан?

— Аха.

Озърна се, за да избере капитан на втория отбор и тъкмо щеше да посочи Тес, но изведнъж зърна Хана, седнала кротко в краката на баща си, гушнала пуделите. Кевин забеляза как тя вдигна ръка, но тутакси я свали и сведе очи.

— Какво ще кажеш, Хана? Искаш ли да бъдеш капитан на другия отбор?

Кевин искрено се смая, когато Дан наведе глава и изсумтя.

— Не, Кевин! — развикаха се близначките в един глас. — Само не Хана!

Но повече го потресе Моли — неговото „зайче“ би трябвало да е дяволски чувствителна към децата.

— Хм… може би ще е по-добре да избереш някой друг?

Какво им ставаше на всички?

Слава богу, че Хана като че ли не забеляза възмутителната безсърдечност на баща си и леля си. Малката скочи, подръпна шортите си и го дари с прелестна усмивка, която толкова много напомняше на усмивката на леля й.

— Благодаря ти, Кевин. Никой друг, освен теб, нямаше да ме избере за капитан.

— Това е, защото си…

Фийби запуши с длан устата на Тес, но дори и тя изглеждаше смутена.

На куотърбека просто му се догади от тях! Никой не притежаваше по-голям спортен дух от него, но той за нищо на света не би паднал толкова ниско, че да нарани едно хлапе само защото не е изявен спортист.

— Не им обръщай внимание, сладурче — усмихна се окуражаващо той на Хана. — Ще бъдеш страхотен капитан. Дори можеш да избираш първа.

— Благодаря. — Хана излезе напред и огледа насъбралите се. Кевин очакваше тя да се спре на него или на баща си. Но момичето го изненада, като посочи майка си — жена, която играеше софтбол толкова зле, че ветераните от отбора на „Старс“ имаха навик да си насрочват час при зъболекаря, за да имат извинение да не присъстват на пикника преди ежегодната игра на софтбол.

— Избирам мама.

Кевин се наведе и снижи глас.

— Ако не знаеш, Хана, можеш да избереш когото си поискаш, включително и някой от мъжете. Например мен или баща ти. Сигурна ли си, че искаш точно майка си?

— Сигурна е — въздъхна Дан. — Ето че отново се започва.

— Мама винаги се разстройва, понеже никой не я взема в отбора си — прошепна детето.

— Защото и двете й ръце са леви — отсече Тес с безцеремонността, на която бяха способни само единайсетгодишните.

Фийби подсмръкна огорчено и потупа по рамото своя капитан, благоразумно забравила, че преди малко самата тя не подкрепи дъщеря си.

— Не им обръщай внимание, Хана. В играта най-важното не е техниката, а волята за победа.

Коуди, за разлика от Хана, беше печен в тази игра и избра техниката пред волята за победа.

— Аз избирам Кевин.

Дан се надигна от градинския стол и пристъпи към дъщеря си.

— Хана, скъпа, аз съм тук. Не ме забравяй. Ще бъда много нещастен, ако не ме вземеш в отбора си.

— Ще го преживееш — отвърна дъщеря му със сияеща усмивка, извърна се и прикова поглед в Лили, която бъбреше за градинарство с една от възрастните жени. Доколкото Кевин си спомняше, Лили не беше вдигнала ръка. — Избирам теб.

— Мен? — смая се актрисата. — Боже, не съм играла софтбол, откакто бях момиче.

— Значи, ще бъдем суперотбор — усмихна се Хана на майка си. — С много воля за победа.

Коуди, който явно не беше от тези, които си оставяха магарето в калта, избра Дан.

Кевин отново излезе напред, като се опита да привлече вниманието на Хана към братята О’Брайън.

— Днес видях как Скот хвърля топката. Той е истински спортен талант.

— Не си прави труда — промърмори Дан и се оказа напълно прав.

Тъкър видя как Хана, без да се замисли, избра третия си съотборник в мига, в който той забеляза, че Андрю е нацупил долната си устна и аха, да заплаче.

— Избирам Андрю. Знаеш ли, Андрю, само защото си на пет години, не означава, че никой не те иска в отбора си.

— Аз вземам Тес — обяви Коуди и отново попадна в десетката.

— Аз вземам Моли! — засия Хана.

Кевин въздъхна. Коуди вече разполагаше с един настоящ и един бивш куотърбек от НФЛ и с едно от най-атлетичните момичета в Северен Илинойс. Докато Хана бе избрала майка си — най-лошият играч в историята на софтбола; малкия си брат, който бе доста сърцат, но на пет години не можеше да се похвали с много опит; и Моли, която беше… ами, Моли — неговото „зайче“, което обърна кануто, едва не се удави и като цяло мразеше спорта.