Ру послушно млъкна.

Моли се опита да отблъсне Кевин.

— Махай се!

— Но снощи говореше съвсем друго.

— Някой ще ни види.

— Ще му кажа, че те е ужилила пчела и се мъча да извадя жилото.

— Да не си посмял да докосваш жилото ми! — Тя се опита да хване шортите, но те вече се бяха свлекли до коленете й. — Престани!

Кевин погледна към гащичките й.

— Това е язовец. Ти ме излъга.

— Докато се обличах, не обърнах внимание на рисунката.

— Не се дърпай. Тъкмо намерих жилото.

Тя чу собствената си въздишка.

— О, да… — Тялото му се притисна към нейното. — Това е.



Половин час по-късно, тъкмо когато излизаха от гората, един много познат микробус заобиколи моравата и спря пред пансиона. Кевин се опита да се успокои с мисълта, че това е просто съвпадение, но Ру шумно залая и се понесе към микробуса. Моли го последва с радостен вик. Вратите се отвориха и на земята скочи един двойник на домашния й любимец. После се показаха децата. Изглеждаха цяла дузина, но всъщност бяха само четири — малките Кейлбоу. И всички, изглежда, нямаха търпение да прегърнат жена му, с която май никак не беше разделен.

Стомахът го присви от страх. Едно поне знаеше със сигурност — където са децата Кейлбоу, там са и родителите им.

Забави крачките си, когато възхитителната русокоса собственичка на „Чикаго Старс“ слезе грациозно от шофьорската седалка, а легендарният й съпруг се появи от другата страна. Кевин въобще не се учуди, че тъкмо Фийби беше зад волана. При Кейлбоу ролята на глава на семейството се редуваше между Фийби и Дан според обстоятелствата. Докато се приближаваше към микробуса, куотърбекът имаше лошото предчувствие, че на нито един от тях двамата няма да им хареса това, което ставаше в лагера „Уинд Лейк“.

А какво по-точно ставаше? През последните две седмици той се държеше като пълен ненормалник. Оставаше по-малко от месец до тренировъчния лагер, а той или се смееше в компанията на Моли, или й се сърдеше, ту я отблъскваше, ту я съблазняваше. От дни не бе гледал нито един видеозапис на мачовете, а за тренировки въобще не намираше време. Мислеше единствено колко му е хубаво да бъде с нея — тази дръзка и вбесяваща хем жена, хем дете, която не беше нито красавица, нито мълчалива, нито непретенциозна, по-скоро истински трън в задника. Но с нея му беше толкова забавно.

Защо трябваше да е сестра на Фийби? Защо не можа да я срещне в някой бар? Опита се да си представи Моли с бляскав грим по клепачите и полупрозрачна рокля, но пред очите му беше Моли от тази сутрин — по пликчета, с тениската му. Босите й крака бяха провесени от пръчката на стола, гъстите разрошени коси обрамчваха лицето й, а сиво-сините очи го стрелкаха лукаво над ръба на чашата с лика на зайчето Питър.

Моли се впусна да прегръща племенниците си, напълно забравила за омачканите си дрехи, както и за боровите иглички в косите. Самият Кевин не изглеждаше по-добре. Всеки по-проницателен човек тутакси би се досетил с какво се бяха занимавали преди малко. А трудно можеше да се намери по-проницателна двойка от Фийби и Дан. Сега и двамата бяха вперили изпитателните си погледи в него.

Той пъхна ръце в джобовете си и се постара да го дава непукист.

— Здравейте! Каква приятна изненада.

— И ние така си мислехме. — Любезният отговор на Фийби беше в ярък контраст с топлия начин, по който обикновено го приветстваше, докато Дан явно се опитваше да прецени ситуацията.

Кевин потисна притеснението си, напомняйки си, че е недосегаем, най-добрият куотърбек в Американската футболна конференция.

Но бедата беше в това, че откакто семейство Кейлбоу пое ръководството на „Чикаго Старс“, в отбора вече нямаше недосегаеми. Мигом го озари прозрението как можеше да завърши всичко това, ако не внимаваше. Ако решат да го държат далеч от Моли, един ден ще го привикат в централата и ще му съобщят, че повече не се нуждаят от услугите му. Много отбори, все още далеч от върховете в класациите, бяха готови да дадат мило и драго да имат такъв знаменит професионалист в редиците си. И преди да се усети, ще играе за някакъв затънтен клуб, заковал се на дъното на лигата.

Докато наблюдаваше как Дан предпазливо отстранява боровите иглички от разрошената коса на Моли, Кевин съвсем детайлно си представи как крещи към новите си съотборници от „Лайънс“ на стадиона „Понтиак-Силвърдом“.

Съпругата му прегръщаше хлапетата, които весело чуруликаха около нея.

— Изненада ли се, като ни видя, лельо Моли? Голяма ли беше изненадата?

— Ру! Доведохме ти Кенга! Ще си поиграеш ли с нея?

— … и мама рече, че можем да плуваме в…

— … падна от катерушките на детската и си насини окото!

— … това момче й звъни всеки ден, макар че…

— … после го хвърли чак над…

— … тате казва, че още съм много малък, ама…

Вниманието на Моли прескачаше от едното хлапе към другото, изражението й се менеше от съчувствено до развеселено, нищо не пропускаше. Ето това беше истинско семейство.

Острата болка го изненада. Двамата с нея несъмнено не бяха истинско семейство, така че нямаше защо да се чувства пренебрегнат и лишен от обич и внимание. Отново се бе появил онзи комплекс за малоценност от детството му, когато мечтаеше да бъде част от многобройна и шумна роднинска тълпа като тази.

— Боже мой! — извика Моли. — Вие сте семейство Смит!

Децата радостно заподскачаха, като я сочеха с пръсти.

— Загря, лельо Ем!

Кевин си припомни, че Моли бе споменала за някакво семейство Смит, което пристигало днес. Е, запознай се със Смит. Мрачното му предчувствие се засили.

Моли стрелна с поглед сестра си, която държеше Ру Неукротими.

— Ейми знаеше ли кои точно сте вие, докато правеше резервацията ви?

Тес се изкиска. Кевин се досети, че това е Тес, защото носеше футболна тениска, докато близначката й се бе издокарала с лятна рокля.

— Мама не й каза. Искахме да те изненадаме.

— Ще останем за цяла седмица! — радостно изкрещя Андрю. — И аз искам да спя с теб.

Браво, Анди. Ти току-що би як шут на чичо Кевин.

Моли разроши косата на най-малкия си племенник, но не каза нищо. Протегна другата си ръка към най-тихия член на клана Кейлбоу.

Както обикновено, Хана се беше отдръпнала леко настрани, но очите й светеха от възбуда.

— Измислих едно съвсем ново приключение за Дафни — прошепна й тя — и го записах в новата си тетрадка.

— Нямам търпение да го прочета.

— Лельо Моли, може ли да видим плажа?

Дан пое ключовете от Фийби и се обърна към Кевин.

— Ще ми покажеш ли бунгалото, за да започна да свалям багажа?

— Разбира се. — Точно това не му се искаше да прави. Явно Дан се бе нагърбил с мисията да прецени доколко е навредил куотърбекът на безценната му Моли. Ако ставаше дума за вреда, Тъкър имаше чувството, че здравата са го халосали по главата.

Моли посочи към едно бунгало от другата страна на моравата.

— Ще се настаните в „Рогът на Гавраил“. Вратата е отключена.

Футболистът закрачи през моравата, а Дан го последва с колата. Двамата се заеха да разтоварват багажа, ала куотърбекът познаваше достатъчно добре президента на „Старс“ и знаеше, че няма да изтрае дълго, преди да каже това, което му тежи.

— И какво става тук? — Дан хлопна багажника на събърбана по-силно, отколкото възнамеряваше.

Кевин можеше да бъде не по-малко прям от шефа си, но реши, че ще е по-разумно да се възползва от тактиката на Моли и да се преструва на глупак.

— Истината е, че наведнъж ме налегнаха много грижи — заяви, като вдигна кошница, пълна с детски играчки. — Не съм си и представял, че ще е толкова трудно да наема управител и персонал за това място.

— Тате! — Джули и Тес дотичаха, следвани от Андрю. — Трябват ни банските, за да поплуваме преди следобедния чаен купон.

— Леля Моли каза, че мога да пия лимонада, защото не обичам чай! — заяви Андрю.

— Вижте нашето бунгало! Толкова е готино! — Джули се втурна към вратата, а в същото време приближиха Моли, Фийби и Хана.

Моли изглеждаше напрегната, а Фийби измери Кевин със смразяващ поглед, сякаш беше играч от отбора на „Детройт Лайънс“, който губеше ноемврийския мач за Суперкупата.

— Водата в езерото е ледена, момичета! — подвикна Моли към близначките на верандата, опитвайки се да се държи, сякаш всичко е наред. — Не е като басейна у дома.

— Има ли водни змии? — разтревожи се Хана.

Нещо в малкото момиченце винаги трогваше Кевин.

— Няма змии, хлапе. Искаш ли да дойда с теб?

Лицето на детето мигом засия.

— Наистина ли ще дойдеш?

— Разбира се. Облечи си банския и ще се срещнем на брега. — Не му се искаше да оставя Моли сама с врага, затова додаде: — Може да вземем и леля ти. Тя много обича да се къпе в езерото, нали, Моли?

— Разбира се — побърза да се съгласи с облекчение въпросната леля. — Всички ще поплуваме заедно.

Здравата ще се позабавляваме, нали?