Внезапно Кевин се закова на място. Тя мигом видя каква бе причината. На края на моравата стоеше около деветгодишно момче с футболна топка в ръцете си. Казваше се Коуди. Вчера родителите му го бяха запознали с нея, докато се регистрираха в бунгалото „Зелените пасища“.

Кевин навярно не знаеше, че в лагера са пристигнали и деца. Но вчера летяха с планера, после се затвориха в спалнята, а тя не се сети да му спомене.

Той се запъти към момчето, следван от Ру. Докато го приближаваше, крачките му се ускоряваха. Моли беше твърде далеч, за да чуе за какво си говорят, но явно Кевин каза името си на момчето, защото то се вцепени, както всяко хлапе при вида на футболна звезда.

Кевин погали момчето по главата и взе топката от ръцете му. Подхвърли я от едната ръка в другата, обясни му нещо, сетне посочи към центъра на моравата. За миг Коуди го зяпаше слисано, сякаш не вярваше на ушите си. После се затича, за да поеме първия пас от великия Кевин Тъкър.

Моли се усмихна. Бяха минали няколко десетилетия, но Кевин най-сетне си бе намерил другарче за игра в летния лагер „Уинд Лейк“.

Ру се присъедини към тях, като весело джафкаше и се мотаеше в краката им, но никой не му се разсърди. Коуди беше малко тромав и неловък, но Кевин не преставаше да го окуражава.

— Имаш добър удар за дванайсетгодишно момче.

— Ама аз съм само на девет.

— Тогава си истински талант!

Коуди засия и удвои усилията си. Тичаше ентусиазирано след топката, опитвайки се да имитира безуспешно движенията на куотърбека, когато той му я хвърляше.

След половинчасово щуране из моравата, момчето започна да се уморява, но Кевин беше прекалено увлечен по спомените от детството си, като се опитваше да пренапише историята, за да обърне внимание на умората на детето.

— Много си добър, Коуди. Само не напрягай толкова ръката си и раздвижвай цялото си тяло.

Хлапето се стараеше максимално, но в същото време поглеждаше крадешком с копнеж към бунгалото, в което беше настанен. А Кевин се стараеше с все сили момчето да не се чувства самотно, както някога се бе чувствал той в този лагер.

— Хей, Моли! — провикна се към нея. — Виждаш ли колко е добър моят приятел?

— Да, виждам.

Коуди едва влачеше крака, дори и Ру изглеждаше уморен, само Кевин бе неуморен. Моли вече бе решила да се намеси, когато от гората зад бунгалото „Стълбата на Яков“ изтърчаха тримата братя О’Брайън, които бяха на шест, на девет и на единайсет години.

— Хей, Коуди, идвай с нас! Тичай да си сложиш банския! Мама рече, че ще ходим на плажа!

Лицето на детето грейна. Кевин обаче остана като поразен от гръм. Моли наистина трябваше да му каже, че вчера в лагера са пристигнали няколко семейства с децата си. Тя пак се изпълни с надеждата, че той може да промени решението си за продажбата на лагера.

Коуди притисна топката към гърдите си и смутено промърмори:

— Благодаря ви, господин Тъкър, че поиграхте с мен… но… сега трябва да поиграя с приятелите си. Може, нали? — Той започна предпазливо да отстъпва. — Ако… нямате с кого да си играете, господин Тъкър, аз мога… после мога пак да дойда…

Кевин смутено се изкашля.

— Всичко е наред, Коуди. Отивай при приятелите си.

Момчето тутакси се изстреля в посока към тримата О’Брайън.

Кевин се приближи бавно към Моли. Изглеждаше толкова объркан и смутен, че тя прехапа устни, за да сдържи усмивката си.

— Ру ще си поиграе с теб.

Кучето изскимтя и се завря под беседката.

Тя се изправи и слезе по стълбите.

— Добре, аз ще играя с теб. Но не хвърляй топката прекалено силно.

Младият мъж поклати недоумяващо глава.

— И откъде се взеха всички тези хлапета?

— Учебната година свърши. Казах ти, че ще дойдат деца.

— Но… колко са?

— Трите момчета О’Брайън, Коуди и малката му сестричка. Освен това в двете семейства има и по едно момиче тийнейджърка.

Кевин се отпусна безмълвно на стъпалото.

Моли седна до него, като с все сили се стараеше да не прихне.

— Навярно следобед ще се запознаеш с всички тях. Поканила съм гостите да пием чай в беседката. Струва ми се, че е чудесно начало на новата седмица.

Кевин не каза нищо, само се взираше в моравата.

Младата жена имаше пълното основание да се гордее със зрялото си поведение. Лицето й запази сериозното си изражение, а от устните й се отрони съвсем лек смях.

— Съжалявам, че другарчето ти избяга.

Куотърбекът заби разсеяно петата на маратонката си в тревата.

— Държах се като пълен глупак, нали?

Сърцето й се разтопи и тя отпусна буза на рамото му.

— Да, но би било прекрасно на този свят да има повече глупаци като теб. Ти си много добър човек.

Той й се усмихна и тя му се усмихна в отговор. В този миг прозрението я осени.

Това не беше младежко увлечение. Беше се влюбила в него.

Мисълта я ужаси и се дръпна като ужилена от него.

— Какво има?

— Нищо! Ще дойде и още едно семейство — започна да бъбри младата жена, за да прикрие смущението си. — Ще дойдат и още деца. Днес направиха резервация… имат деца. Семейство Смит. Не са казали колко са… колко деца имат. Ейми е говорила с тях.

Беше влюбена в Кевин Тъкър! Господи, само не и това! Нима не си бе научила урока? От малка знаеше колко е трудно да накараш някого да те обича, при все това отново се бе накиснала в същата стара каша. Какво ще стане с всичките й мечти и надежди? Какво ще стане с Голямата любов?

Едва се сдържаше да не зарови лице в шепи и да се наплаче до насита. Тя искаше любов, а той само секс. Нищо неподозиращият Кевин се размърда до нея. Моли изпита облекчение да се откъсне от мрачните мисли и проследи погледа му. Момчетата О’Брайън се гонеха, докато чакаха Коуди да си облече банския. Две момичета на около четиринайсет години се разхождаха по плажа с плейъри в ръце. Кевин се взираше в децата, плейърите, старите дървета, разноцветните бунгала.

— Не мога да повярвам, че това е същото място.

— Не е — отрони Моли едва чуто. — Нещата се променят. — Прокашля се, опитвайки се да овладее треперенето на гласа си. — От утре ли започва работа онази жена, която си наел?

— Тя ми каза, че първо трябвало да уволня Ейми.

— Какво? Не можеш да го направиш! Тя толкова много се старае и прави всичко, което поискаш от нея! Освен това тази досадна малка многознайка се държи страхотно с гостите. — Моли рипна от стъпалото. — Говоря сериозно, Кевин! Можеш да накараш Ейми да прикрие смучките си, но не я уволнявай.

Той не каза нищо.

Младата жена още повече се притесни.

— Кевин…

— Успокой се, става ли? Разбира се, че няма да я уволня. Затова и онази дърта драка отпраши толкова сърдита.

— Слава богу! Какво е имала против Ейми?

— Очевидно момичето и дъщерята на тази жена са учили в едно училище, но не са се понасяли. Но ако дъщерята е като майка си, тогава съм изцяло на страната на Ейми.

— Постъпил си правилно.

— Предполагам. Но градът е малък, а аз изчерпах списъка си, който и без това беше доста къс. Студентите от колежа през лятната ваканция отиват да работят на остров Маккинак. А тези, които биха дошли тук, едва ли ще приемат работа само до края на септември.

— Ето, видя ли? Трябва да запазиш мястото и да назначиш постоянен персонал.

— Това няма да стане. Затова пък имам страхотна идея. — Изправи се и я изгледа от горе надолу. Очите му пламтяха от желание, а устните му се извиха в предизвикателна усмивка. — Споменах ли ти колко си прекрасна гола?

— Каква е идеята ти? — потръпна Моли.

Кевин снижи глас.

— Днес имаш ли животинче на гащичките?

— Не помня.

— Тогава предполагам, че ще трябва да погледна.

— Няма!

— Така ли? И кой ще ме спре?

— Тази, която е пред очите ти, велики спортисте. — Тя скочи от горното стъпало и се затича през моравата. Надяваше се, че раздвижването ще разсее вълнението й. Но вместо да побегне към пансиона, където заради присъствието на гостите щеше да бъде в пълна безопасност от съпруга си, тя хукна към бунгалата в гората, където… щеше да е в голяма опасност.

На Ру новата игра много му хареса и той се втурна след господарката си, като лаеше възбудено. Внезапно на Моли й хрумна, че Кевин може да не тръгне след нея. Но тревогата й се оказа напразна, защото той я настигна в края на пътеката и я задърпа навътре в гората.

— Престани! Махай се! — Тя го плесна през ръката. — Обеща да изнесеш онези маси за карти от беседката.

— Нищо няма да изнеса, докато не видя какво има на гащичките ти.

— Ще видиш само Дафни.

— Значи носиш същите, с които беше вчера?

— Нямам само един чифт.

— Струва ми се, че лъжеш. И няма да се успокоя, докато не видя с очите си. — Той я повлече по-навътре сред боровете. Докато Ру подскачаше около тях, той посегна към закопчалката на шортите й. — Мирно, Годзила! Работата е сериозна, така че ме остави на мира.