Те се разтвориха.

Пръстите му не помръдваха.

Тя се изви като дъга, опитвайки се да избута тези пръсти мъчители от бедрата си към онази част от тялото й, която пулсираше тъй неудържимо, че й се струваше, че в следващия миг сърцето й ще спре.

Но той не разбра намека й. Прекалено бе увлечен да я измъчва, да си играе с гърдите й. Тя бе чувала, че жените могат да получат оргазъм само от това, но не го вярваше.

Оказа се, че бе грешала.

Вълната на екстаза я застигна изненадващо, помете я, извиси я до небето. Не си спомняше да е извикала, но чу вик и осъзна, че е била тя.

Кевин забави движенията си. Жената потръпна, притисната към гърдите му, опитвайки се да проумее какво бе станало с нея.

Той я погали нежно по рамото. Целуна месестата част на ухото й. Топлият му дъх погали косата й.

— Май бяхме малко бързи, а?

Лицето й пламна от срам и унижение. Донякъде. Но пък беше толкова хубаво! И толкова неочаквано.

— Беше случайно. Сега е твой ред.

— О, аз не бързам. — Той улови един кичур от косата й и го поднесе към носа си. — За разлика от някои хора.

Но потното му тяло, както и начинът, по който се притискаше към бедрата й, подсказваха, че беше по-възбуден и бързаше много повече, отколкото искаше да признае. Направо трепереше от желание и нетърпение. Странно, но първия път беше съвсем различно. Не си спомняше подобно нещо. Помнеше единствено, че я заболя. И като се замислеше сега, тогава в един миг си бе казала, че може би е твърде тясна.

Сега беше моментът да узнае истината.

Моли се намести отгоре му.

Но той бързо я обърна по гръб. Заигра се с ъгълчето на устата й. Кога най-сетне щеше да премине към съществената част? „Чук-чук“ и после „чао“?

— Защо за малко просто не полежиш спокойно и не си починеш? — прошепна Кевин.

Да си почина?

— О, аз определено не съм…

Той отново я хвана за раменете, плъзна палци в ямките на подмишниците й и започна да я целува. Само че този път устата му се придвижваше все по-надолу.

Скоро ръцете му обхванаха коленете й, разтвориха ги. Косата му погали бедрата й от вътрешната страна, станали толкова чувствителни, че тя потръпна. И тогава жарките му устни се впиха в най-съкровеното й място.

Нежно засмукване… сладки тласъци… Безволната робиня не можеше да диша. Зарови пръсти в косата му, притискайки го още по-плътно към себе си, умолявайки. Бедрата й трепереха неистово, когато отново я заляха вълните на насладата.

Този път, когато се отпусна отмаляла, той не поде отново дразнещата игра. Спря само за да вземе презерватива, за който тя напълно бе забравила, сложи си го, легна върху нея и се взря в очите й. Потната му кожа, позлатена от вечерния сумрак, й се стори неестествено гореща. Под дланите й мускулите му се напрягаха и тръпнеха. Очевидно Кевин вече едва се сдържаше. И все пак не бързаше.

Младата жена се разтвори… докрай, за да го приеме.

Да го поеме в себе си.

Той влезе в нея полека, предпазливо, като не спираше да я целува и гали. Обичаше го, задето я изпълваше толкова бавно и внимателно, с такава неочаквана нежност. Тялото й сякаш се разтягаше, за да го поеме докрай.

Но дори когато проникна дълбоко в глъбините й, той не се нахвърли върху нея с цялата страст, която го изгаряше. Излизаше и отново влизаше, бавно, с нежни тласъци.

Беше възхитително. Но не й стигаше. Внезапно осъзна, че не искаше да е толкова сдържан. Искаше да е див и неукротим. Да се наслаждава на тялото й. Да черпи удоволствие от нея. Обви краката си около кръста му и стисна бедрата му, за да го пришпори.

Кевин забрави за всякаква сдържаност и даде воля на страстта си. Гмурна се в нея. Тя изстена и пое тласъка му. Сякаш изгаряше в огъня на усещанията.

Той беше твърде голям за нея, твърде силен, прекалено вихрен. Съвършен.

Слънцето загоря все по-ярко, докато не експлодира. И двамата полетяха заедно в искрящия кристален безкрай.



Никога не се бе любил с жена със заек на бикините. Но и никога досега не беше изпитвал нещо подобно с някоя друга. Моли беше страстна, естествена, огнена… Но защо се учудваше?

Кевин плъзна ръка по бедрото й и се замисли колко хубаво им беше, при все че отначало тя се държа малко странно, като че ли искаше да убеди самата себе си, че се страхува от него. Припомни си как стоеше пред него по сутиен и гащички със зайче отпред, вирнала високо глава, с изпънати рамене. Ако зад нея се развяваше американското знаме, щеше да се получи страхотен секси плакат, с който да се призовават новобранци за Морската пехота. Неотстъпчива, горда, ужасно съблазнителна.

Моли се размърда в прегръдката му и завря нос в гърдите му, все едно бе героиня от книгите си. Но въпреки заравянето на носа и сумтенето, мръщенето на вежди и бикините с щампован заек, тя беше жена до мозъка на костите си.

А той здравата го бе загазил. Само за един следобед провали всичко, което бе постигнал, пренебрегвайки я.

Ръката й се плъзна към корема му. В косите й се появиха червеникави отблясъци от последните слънчеви лъчи, напомнящи за глазурата, с която вчера бе украсила курабийките. Насили се да си припомни всички причини, поради които досега се опитваше да се държи на разстояние. Започна с това, че тя няма още дълго време да е част от живота му, което със сигурност щеше да ядоса сестра й — собственик на отбора, за който той смяташе тази година да спечели Суперкупата.

Не му се мислеше за всички начини, по които собственичката на „Старс“ можеше да стъжни живота на всеки, дори на любимата си звезда, особено в този момент. Вместо това можеше да мисли единствено за страстта, скрита в малкото гъвкаво тяло на жената, която хем беше, хем не беше негова съпруга.

Тя отново изсумтя.

— Не си провал. Като любовник, искам да кажа.

Кевин се зарадва, че Моли не видя усмивката му. В противен случай отново щеше да започне да спори и всичко ще завърши с това, че той отново ще се гмурне в езерото с дрехите си. Наложи се да прибегне до сарказъм.

— Предусещам, че настъпва моментът на откровенията. Да донеса ли носната кърпичка?

— Исках само да кажа… Ами след онази нощ…

— Не ми припомняй.

— Само онази нощ имам за сравнение.

— За бога…

— Зная, че не е честно. Ти спеше. И не изпитваше желание към мен. Не съм го забравила.

Той я притисна по-плътно към себе си и изведнъж чу собствения си глас:

— Може би е време да го забравиш.

Моли вдигна рязко глава. По лицето й се четяха безброй емоции, ала над всички властваше една — надеждата.

— Какво искаш да кажеш?

Той разтри леко тила й.

— Искам да кажа, че всичко свърши. Забравено е. И ти е простено.

Очите й се наляха със сълзи.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се.

— О, Кевин… аз…

Той предугади, че следваше поредната й реч, но тъй като не беше настроен за разговори, отново започна да я люби.

19

„Да!“

Забележка към статия за списание „Чик“ с многозначителното заглавие „Наистина ли спортистите искат само едно нещо?“

Моли седеше в беседката и се взираше замислено в бунгалата, унесена в мечтателни възпоминания за изминалата нощ, вместо да се приготвя за следобедния чай, на който бе поканила всички лагерници. След закуската ходи с колата в градчето, купи още кекс и плодови сокове, но освежителните напитки бяха последното, за което се безпокоеше. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Кевин и всички онези вълшебни неща, които бяха правили.

Никъде се затръшна силно врата на автомобил. Моли вдигна глава и видя образцовата кандидатка, с която съпругът й разговаряше цяла сутрин, да се настанява зад волана на стар форд „Краун Виктория“. Младата жена успя да я зърне съвсем за кратко преди срещата й с Кевин и я намрази от пръв поглед. Самата компетентност! Очилата й за четене, с масивна рамка, висящи на дебела верижка от врата й, бяха достатъчно доказателство, че курабийките на тази жена никога не загарят отдолу.

На предната веранда се показа Кевин. Моли му махна машинално с ръка, но тутакси съжали за ентусиазма си. Ех, ако беше от онези тайнствени, фатални жени, които могат да въртят мъжете с малкия си пръст, само с леко пърхане на миглите или един изпепеляващ поглед… Но нито пърхането, нито изгарящите погледи бяха сред уменията й, пък и Кевин не беше мъж, който можеше да бъде въртян на малкия пръст.

Като го видя, Ру се понесе насреща му с надеждата да си поиграят на хвърляне и улавяне на пръчка. Кожата на Моли пламна, само като го гледаше. Сега тя знаеше какво точно се крие под черната му риза и панталоните.

Младата жена потръпна. Не се съмняваше, че през изминалата нощ той се бе наслаждавал не по-малко от нея. Ако Моли трябваше да оценява себе си, щеше да признае, че беше дяволски добра в леглото. Обаче много добре знаеше, че за него това нямаше такова значение, както за нея. Той беше толкова… беше всичко — нежен, груб, възбуждащ и по-страстен, отколкото дори нейното въображение можеше да си представи. Това беше най-опасното, най-невъзможното и най-безнадеждното увлечение, което някога я бе спохождало. А след изминалата нощ беше станало още по-лошо.