— Трябва да отида да си взема душ.

Не й заповяда да си тръгне. Не й каза, че признанието й е дошло прекалено късно. И тя реши, че засега това е достатъчно.



Кевин откри Моли, настанена на любимото й място — сгушена на дивана люлка на задната веранда, с тетрадка в скута. Нямаше сили да мисли за разтърсващите признания на Лили, затова просто се спря на прага, загледан в жена си. Навярно не го бе чула, защото не вдигна глава. От друга страна, напоследък се бе държал като пълен негодник, така че нямаше да се учуди, ако тя съзнателно не му обръщаше внимание. Но как трябваше да се държи, за бога, след като така наречената му съпруга непрекъснато го въвличаше в някакви идиотски ситуации, без да има и най-малка представа какво изпитание беше за него да се намира толкова близо до нея?

Нима си въобразяваше, че му беше лесно да я гледа как се плиска във водата в този оскъден черен бански костюм, който бе принуден да й купи в замяна на червения, потънал безвъзвратно в езерото? Нима нито веднъж не бе забелязала какво става с гърдите й, когато се потопи в студената вода? Долната част на банския бе толкова силно изрязана, че той едва се сдържаше да не пъхне пръсти под миниатюрното парче плат и да обхване стегнатото й малко задниче. А тя имаше нахалството да му се сърди, задето я бил избягвал! Нима не разбираше, че нямаше друг избор?

Искаше да бутне настрани тетрадката, в която толкова съсредоточено драскаше нещо, да я метне през рамо и да я отнесе право в спалнята. Вместо това се запъти към банята и напълни ваната с ледена вода, докато за кой ли път проклинаше липсата на душ. Изми се набързо и се преоблече в чисти дрехи. През цялата седмица се изтощаваше до крайност, но нямаше никаква полза. Въпреки дърводелските занимания и бояджийската дейност, независимо от ежедневните упражнения и пробяганите километри, той я желаеше повече от всякога. Дори записите на старите мачове на отбора му, които бе започнал да гледа на телевизора в офиса, не успяваха да го разсеят. Трябваше да се премести в пансиона, но там беше Лили.

Прониза го остра болка. Сега не можеше да мисли за нея. Може би не беше зле да отскочи до града и да изразходва малко енергия в малката местна фитнес зала.

Но не, ето че без да се усети, краката му сами го поведоха към верандата и всичките му клетви и заричания да избягва Моли тутакси се изпариха. Щом прекрачи прага, мигом осъзна, че това беше единственото място, където трябваше да бъде в този миг. До единствения човек, който можеше да разбере объркването му, да сподели обзелите го чувства от това, което току-що се бе случило.

Моли вдигна поглед към него. Очите й бяха пълни с онази искрена съпричастност, която тя показваше към всички, които страдаха и се измъчваха. Кевин не видя в тях ни най-малко осъждане или обида заради грубото му и пренебрежително отношение, макар да знаеше, че рано или късно ще го сложи на мястото му.

— Всичко наред ли е?

Той сви нехайно рамене.

— Поговорихме си.

Ала нафуканият му вид изобщо не я впечатли.

— Предполагам, че както обикновено, си се държал противно и грубиянски?

— Изслушах я, ако това имаш предвид. — Той отлично знаеше какво имаше предвид тя, но искаше Моли да го накара да й разкаже всичко. Може би защото не знаеше как ще реагира, когато узнае истината.

Младата жена мълчаливо изчакваше.

Кевин пристъпи към стъклената стена. Увивното растение в саксията, висяща от една кука, бръсна рамото му.

— Тя ми разказа някои неща… не зная… Не се оказа точно така, както си мислех.

— А ти какво си мислеше? — попита го съпругата му тихо.

И той й разказа всичко. Не спомена само за обърканите чувства, които бушуваха в него. Просто й изложи фактите.

— Разбирам — кимна бавно Моли, след като мъжът й свърши разказа си.

Искаше му се и той самият да разбира.

— Сега ще ти се наложи да свикнеш с мисълта, че не си я съдил правилно.

— Мисля, че тя иска… — Кевин пъхна ръце в джобовете си. — Иска нещо от мен. Аз не мога… — Извъртя се към нея. — И сега какво — да не би от мен да се очаква изведнъж да я обикна и да се хвърля в прегръдките й? Защото няма да стане!

Лицето й сякаш за миг се сгърчи от болка и тя дълго остана мълчалива.

— Не мисля, че очаква от теб точно това — промълви накрая. — Може би като начало не е зле просто да я опознаеш. Тя изработва невероятно красиви покривки. Според мен Лили е истински художник. Но и сама не го осъзнава.

— Предполагам. — Кевин измъкна ръце от джобовете си и каза точно това, което си забраняваше да изрича от миналия петък. — Направо ще откача от скука. На трийсетина километра от тук има едно готино място. Хайде да отскочим до там. — Тутакси видя, че тя беше готова да му откаже, и не я винеше. В същото време не искаше точно в този момент да остава сам, затова перна тетрадката от скута й, която тупна на пода, и я изправи на крака. — Ще ти хареса.

Час по-късно двамата се носеха над реката в малък елегантен планер.

18

„Сексуалните мечти и фантазии са нещо нормално. Дори са здравословен начин за убиване на времето, докато чакаш появата на прекрасния принц.“

„Моят таен сексуален живот“, статия за списание Чик

— Добре е, че Кевин най-после реши да прекара повече време с теб. Може би ще се съгласи да посещавате брачен консултант — рече Ейми, като постави кекса със сладко от ягоди върху порцелановата чиния. Изгледа шефката си с познатото съчувствено изражение, от което на Моли й идеше да запищи.

— Нямаме нужда от брачен консултант — озъби й се току-що влезлият Кевин, а Марми се мотаеше в краката му. Двамата с Моли току-що се бяха върнали от вълнуващото приключение с планера и косата му още беше разрошена от вятъра. — Това, от което се нуждаем, е кексът. Часът е вече пет и гостите чакат чая.

Ейми неохотно пое към вратата.

— Може би ако и двамата се помолите…

— Кексът! — кресна й Тъкър.

Преди да изчезне, момичето изгледа Моли многозначително. Беше направила всичко според силите си, но явно шефката й беше обречена да живее без секс.

— Беше права — отбеляза Кевин. — Тази нахалница непрекъснато си вре носа в чуждите работи. Трябваше да ти направя смучка.

Това бе тема, която Моли не желаеше да обсъжда, и затова съсредоточи цялото си внимание върху подноса за чая. Нямаше време да се преоблече и да се среши, но си заповяда да не помръдва, когато съпругът й пристъпи към нея.

— В случай че се тревожиш, Даф… От онзи писък ушите ми още глъхнат. Едва сега започнаха да се отпушват.

— Ти се насочи право към дърветата. И не съм пищяла. — Побутна подноса към него. — Само леко изписуках.

— Дяволско писукане, макар да нямаше опасност да се блъснем в дърветата.

— Мисля, че дамите в салона вече са изнервени, докато очакват появата ти.

Кевин се намръщи и изчезна заедно с Марми.

Моли се усмихна. Не биваше да се учудва, че съпругът й се оказа опитен пилот, при все че трябваше да й го каже преди полета. Прекараха заедно следобеда, ала отношенията им не се подобриха особено. Той не отрони нито дума за интервютата си от сутринта, а тя не събра смелост да го попита за тях. Освен това бе доста изнервен. Веднъж случайно го докосна с лакът и Кевин подскочи като ужилен. Ако не искаше да се вижда с нея, защо я беше поканил?

Тя знаеше отговора. След трудния разговор с Лили не му се искаше да остава сам.

Точно в този миг жената, която бе причина за тревогите, влезе в кухнята през задната врата. Изглеждаше толкова неуверена и плаха, че сърцето на Моли се сви. На връщане към лагера тя се опита да заговори за Лили, но Кевин побърза да смени темата.

Младата жена си припомни какво й бе казал по-рано в бунгалото: „И сега какво — да не би от мен да се очаква изведнъж да я обикна и да се хвърля в прегръдките й? Защото няма да стане!“. Това бе още едно потвърждение, че той не се нуждаеше от близост с някого. Започваше да разбира колко умело държеше хората на разстояние. Странно, но дори Лиам Дженър, колкото и да бе обсебен на тема усамотение, не беше такъв емоционален отшелник като съпруга й.

— Съжалявам, че набърках и котката ти в тази история — промърмори Моли. — Хрумна ми изведнъж. Кевин има нужда от повече вълнения. — Плъзна разсеяно пръст по ръба на чинията от гравирано стъкло. — Не искам да продаде лагера и се опитвам да му измислям повече забавления.

Лили кимна бавно. Пъхна ръце в джобовете си, сетне пак ги извади. Изкашля се, преди да заговори.

— Кевин разказа ли ти за нашия разговор?

— Да.

— За съжаление, не мина добре.

— Но не може да се каже, че е пълен провал.

По лицето на Лили проблесна лъч на надежда.

— Надявам се, че не е.

— По-лесно му е да играе футбол, отколкото да се замисля за сложните човешки отношения.

Актрисата кимна отново и започна да върти нервно пръстените си.

— Дължа ти извинение, нали?

— Да, така е.

Този път усмивката на Лили беше по-искрена.

— Признавам, че бях несправедлива.

— Дяволски си права.