Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Лили много внимателно, за да не развали гънките на блузата, пъхна ръка в кутията и изрови отвътре старо парче гладко кадифе. Беше наситено тъмночервено, чувствено и мамещо с преливащите си по-тъмни нюанси. Като пурпурния цвят на листата на босилека, сякаш къпещи се в меко опалово сияние. Загадъчният цвят на женското тяло. Пръстите й трепереха, докато заобляше ъглите. Докато работеше, мекият плат се търкаше о зърната й, карайки ги да се втвърдят и настръхнат. Лили бръкна отново в кутията и откри парче кадифе в още по-тъмен нюанс — символ на най-съкровената й женственост.

Сетне щеше да добави малки кристали, като капки нежна утринна роса.

Приглушено проклятие я накара да вдигне глава. Лиам се взираше в нея, а по суровото му лице блестяха капки пот. Ръцете му, покрити с разноцветни ивици боя, висяха безволно отстрани, а четката лежеше в краката му, където я бе изпуснал.

— Рисувал съм стотици голи тела. Сега за пръв път… — Поклати объркано глава. — Не мога да продължа.

Страните й пламнаха от срам. Жената скочи, покривката се свлече на пода, а тя сграбчи трескаво краищата на блузата си и ги завърза.

— Не! — Той пристъпи към нея. — О, не, не това.

Огънят, бушуващ в очите му, я смая. Краката му докоснаха полата й, ръцете му се гмурнаха под блузата и я разтвориха. Дланите му обхванаха гърдите й и той зарови лице в млечнобелите кълба. Тя се вкопчи в ръцете му, когато устните му засмукаха жадно едното зърно.

Подобна жарка страст би трябвало да е присъща единствено на младостта, но и двамата отдавна не бяха млади. Лили усети възбудената му мъжественост да се притиска към бедрото й. Той дръпна колана на полата й. Здравият разум се завърна и тя отблъсна ръцете му. Ако беше млада, щеше да се гордее с голотата си, но не и сега. Не искаше да я вижда такава.

— Лили… — задъхано се възпротиви Лиам.

— Съжалявам…

Но той нямаше търпение за женски притеснения и страхове. Зарови ръка под полата й, сграбчи гащичките й, свлече се на колене и ги смъкна. Притисна лице в полата й, към нейната… Топлият му дъх проникна между краката й. Усещането бе невероятно. Тя разтвори бедра, съвсем леко, и позволи на дъха му да докосне най-съкровената й част.

Лиам я притегли надолу към себе си върху твърдия студен под. Обхвана лицето й с длани и я целуна. Страстна, опитна целувка на мъж, който добре познаваше жените.

Тя се отпусна по гръб, повличайки го върху себе си. Полата се усука около кръста й. Той плъзна ръце по краката й и ги разтвори. Сетне зарови лице между тях.

Лили раздалечи колене и се отдаде на нетърпеливите му устни и език, които жадно всмукваха женските й сокове, дразнеха, галеха, любеха я. Оргазмът й бе толкова мощен и разтърсващ, че я остави без дъх. Когато отново дойде на себе си, той беше гол.

Тялото му бе мускулесто и стегнато. Тя разтвори широко крака и Лиам проникна в нея. Пръстите й се заровиха в косата му, краката й се обвиха около кръста му, а устните им се сляха в пламенна и продължителна целувка. Грубият ръб на пода се вряза в гърба й и тя потръпна, когато той тласна по-надълбоко.

Мъжът го забеляза и започна да се движи много по-нежно, а след това внимателно се претърколи, така че тя се озова отгоре му.

— Така по-добре ли е? — Протегна се и обхвана гърдите й, полюшващи се над лицето му.

— По-добре е — промълви тя, докато тялото й се нагаждаше към ритъма, удовлетворяващ и двамата.

Докато се движеха, боите върху картините сякаш се вихреха около тях в искряща спирала, цветовете ставаха все по-ярки и по-бистри. Телата им се извиваха в пълен синхрон, понесени на горещата вълна на сладостни усещания. Накрая, когато нито един от двамата не можеше да издържи повече, всички цветове на Вселената избухнаха в ослепителнобяла светлина.

Лили бавно идваше на себе си. Още лежеше отгоре му, а блузата и полата й бяха събрани на кръста. Имаше чувството, че са я омагьосали. Този мъж излъчваше същата неустоима магия, както и картините му.

— Твърде съм стар, за да палувам на пода — изпъшка той.

Тя скочи припряно и непохватно се опита да се покрие.

— Съжалявам. Аз… толкова съм тежка. Сигурно съм те смачкала.

— Не започвай пак с тези глупости. — Лиам се претърколи настрани, потръпна и бавно се изправи на крака. За разлика от нея, явно не бързаше да се облече. Тя се стараеше да не го гледа. Дръпна притеснено надолу смачканата си пола и в същия миг зърна гащичките си на пода в краката му. Не можа да закопчае сутиена, затова се загърна с блузата, но той сложи ръце върху пръстите й, които застинаха неподвижни върху копчетата. — Чуй ме, Лили Шърман. През годините съм работил със стотици модели, но нито веднъж не съм спирал работата си, за да ги любя.

Тя понечи да заяви, че не му вярва, но мъжът пред нея беше Лиам Дженър, а той нямаше търпение за любезности.

— Това е… беше лудост.

— Имаш разкошно тяло! — възкликна той буйно. — Пищно и чувствено, точно каквото трябва да е тялото на истинската жена. Нима не виждаш как светлината пада върху кожата ти? Върху гърдите? Те са изумителни, Лили. Големи. Пищни. Щедри. Никога няма да се наситя да ги рисувам. Зърната ти… — Сложи палци върху тях и леко ги разтри, а очите му горяха със същата страст, която тя бе видяла, докато рисуваше. — Те събуждат у мен представата за потоци. Потоци от гъсто, златисто мляко. — Тя потрепери от жадния плам, прозвучал в дрезгавия му шепот. — Разлива се по земята… образува буйни реки… искрящи, златни реки, потекли, за да напоят и нахранят безбрежната изсъхнала и напукана земя.

Какъв необикновен, несдържан и завладяващ мъж. Актрисата се чувстваше безсилна пред подобна настъпателност.

— Твоето тяло, Лили… нима не разбираш? Това е тялото, родило човешката раса.

Думите му бяха в разрез с всичко, което светът, в който тя живееше, бе издигнал в култ. Диети. Ограничения. Мания по изпъкналите кости, а не по женската плът. Културата на младостта и болезнената слабост.

На глада.

На физическото уродство.

На страха.

За частица от секундата Лили прозря истината. Видя един свят, толкова изплашен от мистичната сила на жената, че не му оставаше нищо друго, освен да унищожи източника на тази мощ — естествените форми на тялото й.

Но видението бе толкова чуждо и непонятно на всичко, в което бе научена да вярва, че бързо изчезна.

— Аз… трябва да вървя. — Сърцето й блъскаше лудешки в гърдите. Наведе се, грабна гащичките си, хвърли ги в кошницата за шев, засъбира парчетата плат. — Това беше… беше толкова безотговорно.

Той се усмихна.

— Има ли опасност да забременееш?

— Не. Но съществуват и други неща.

— Нито ти, нито аз сме любители на безразборните връзки. И двамата сме разбрали от грешките си, че сексът е твърде важен.

— И как ще наречеш случилото се? — Тя посочи отвратено към пода.

— Страст. — Лиам кимна към разноцветните парчета, изсипали се от кошницата. — Позволи ми да видя над какво работиш.

Не можеше да си представи как ще покаже на гений като Лиам Дженър непретенциозната си покривка. Поклати глава и се запъти към вратата, но миг преди да стигне, нещо я накара да спре и да се обърне.

Той стоеше и я наблюдаваше. Върху бедрото му, близо до слабините, се виждаше петънце от синя боя. Беше великолепен и впечатляващ в голотата си.

— Беше прав — пророни тя. — Аз съм на петдесет!

Тихият му отговор сякаш продължи да я следва и когато излезе от къщата и закрачи по пътя към колата.

Твърде стара, за да си толкова страхлива.