Най-после натрапницата си тръгна, а Кевин отново подхвана онази тема от разговора, която Моли предпочиташе да не засяга.

— Онази работа с целомъдрието… откога си така?

Младата жена старателно започна да реже малко парче от пилешкото.

— От известно време.

— Има ли конкретна причина?

Тя задъвка бавно, все едно обмисляше въпроса му, докато всъщност се чудеше как да се измъкне. Не успя да изнамери начин, затова си придаде високомерен и тайнствен вид.

— Просто това беше моят избор.

— Нима това е още един щрих от ролята ти на „доброто момиче“, на която всички вярват, с изключение на мен?

— Аз съм добро момиче!

— Ти си една чаровна напаст.

Тя изсумтя, донякъде поласкана, но решена да не го показва.

— И откога една целомъдрена и непорочна жена трябва да се оправдава? Е, не съвсем непорочна, така че не си мисли, че съм била девственица, преди да си изгубя ума по теб. — Но в някои отношения наистина беше девственица. При все че бе запозната със секса, с нито един от двамата си любовници не бе познала любовта. А онази ужасна нощ с Кевин я бе оставила унижена и засрамена.

— Ние сме приятели, забрави ли? А приятелите си споделят. Ти вече знаеш за мен много повече, отколкото почти всички други.

Моли не искаше отново да я помисли за откачена, както когато му призна, че се е отказала от наследството си, затова се опита да си придаде възможно най-благочестив вид — подпря лакти на масата и сключи ръце като за молитва.

— Не виждам нищо срамно да си сексуално придирчив.

Странно, но в някои отношения той я разбираше много по-добре, отколкото най-близките й роднини. Повдигнатите му вежди ясно показваха, че не е успяла да го впечатли.

— Просто… познавам доста хора, които се отнасят лекомислено към секса, но аз не съм от тях. Мисля, че той е твърде важен.

— По този въпрос съм съгласен с теб и няма да споря.

— Ами чудесно.

— Дори се радвам.

Дали беше плод на въображението й, или наистина бе доловила някакво подмолно самодоволство в изражението му?

— За какво се радваш? Че си преспал с цял стадион, пълен с дашни жени, докато аз съм пазила целомъдрено въздържание? И това ако не е двоен стандарт!

— Хей, не се гордея с това. Това ни е генетично заложено. А и освен това не са били цял стадион.

— Нека ти изясня нещо: някои хора могат да правят секс без обвързване, но се оказва, че аз не съм от тях, така че ще е най-добре да се преместиш отново в пансиона.

— Нима си забравила, Даф, че аз се обвързах доста сериозно с теб и мисля, че е време да се разплатиш.

— Сексът не е стока. Не можеш да се пазариш за него.

— И кой го казва? — Усмивката му определено беше дяволски изкушаваща. — В онзи бутик в града има много готини парцалки, а аз мога да бъда много щедър с кредитната си карта.

— Какъв велик момент за мен. От автор на детски книжки за нула време се превърнах в държанка.

Последното явно му се понрави, но шумният му смях бе прекъснат от една двойка, която приближаваше от другия край на ресторанта.

— Извинете, но вие не сте ли Кевин Тъкър? Хей, двамата със съпругата ми сме ваши големи почитатели…

Моли се облегна назад. Отпиваше бавно от кафето си, докато Кевин се оправяше с феновете си. Този мъж я караше да се разтапя, нямаше смисъл да го отрича. Ако я привличаха само красивото му лице и страхотното тяло, нямаше да е толкова опасен, но дръзкото му очарование помиташе преградите й. А онази целувка…

Престани веднага! Не бива да откачаш заради една фантастична целувка!

Тъкмо започваше да се съвзема от емоционалната си депресия и ето че напук на всякакъв здрав разум, изглежда, отново бе готова да затъне в същото блато. Просто трябваше постоянно да си напомня, че Кевин се отегчава и си търси малко забавление. Печалната истина беше, че всяка жена би била добре дошла, а тя беше подръка. При все това не можеше да продължава да отрича, че старото й увлечение се бе завърнало.

Някои жени са непоправими глупачки.



Кевин остави настрани последната книга от поредицата за Дафни, която Моли неуспешно се бе опитала да скрие, когато се върнаха в бунгалото. Не беше за вярване! Почти целият му живот от последните няколко години бе описан на страниците на книгите. Е, разбира се, преувеличен и украсен, но все пак…

Той беше язовецът Бени! Червеният му „Харли“… Водният му джет… Онази незначителна история със скока с парашут, раздута до неузнаваемост… Бени, който лети на сноуборда си надолу по склона на Студената планина, надянал очилата „Рево“ със сребърни рамки. Би трябвало да я осъди!

Обаче се чувстваше поласкан. Тя беше невероятно добър разказвач и историите бяха страхотни — поучителни и забавни. Макар че имаше едно нещо, което не му се нравеше в книгите за Дафни — винаги зайчето побеждаваше язовеца. Що за послание бе това към малките момчета? Или даже и към големите?

Облегна се назад на изтърбушения диван и се втренчи сърдито в затворената врата на спалнята. Доброто му настроение от вечерята се бе изпарило. Само слепец не би забелязал, че тя си пада по него. Така че защо бяха тези надувки?

Явно искаше да го дразни, ето затова бе всичко. Искаше да го накара да й се моли, за да задоволи гордостта си. Очевидно за съпругата му цялата тази история си беше просто борба за надмощие. Отначало се държи мило, забавна е, кара го да се наслаждава на компанията й, прави си косата, кипри се с предизвикателни дрешки, които той едва се сдържа да не разкъса. И после, когато е време да направи точно това, тя се отдръпва, става хладна и започва да дрънка, че не вярва в секса без обвързване. Пълни дивотии!

Нуждаеше се от душ — студен — но разполагаше само с една малка вана. Боже, колко мразеше това място! И защо тя бе вдигнала такава пушилка за това? По време на вечерята може и да му беше отказала, но когато я целуна, онова нейно малко сладко телце определено му нашепваше „да“. Та те бяха женени! Компромисът бе от негова страна, а не от нейна!

Трябваше да признае, че принципът му да не смесва работата и удоволствието беше разбит на пух и прах. Неспособността да откъсне взор от затворената врата на спалнята го изпълваше с яд и отвращение към самия себе си. Та той беше Кевин Тъкър, по дяволите, и не му беше нужно да моли за ласките на жена си, когато цяла върволица мацки го чакаха на прага, жадни за вниманието му.

Е, дотук беше. От сега нататък щеше да бъде хладен и непристъпен, чисто делови отношения. Ще се грижи съвестно за летния лагер, ще тренира усилено, за да бъде в блестяща спортна форма, когато започне тренировъчният лагер. А колкото до тази дразнеща малка напаст, която му се водеше съпруга… Докато се върнат в Чикаго, нямаше да я доближава.

16

„Родителите на гаджето ми отсъстваха за тази нощ и той ме покани у тях. Още щом прекрачих прага на къщата му, знаех какво ще се случи…“

„Спалнята на гаджето ми“, статия за списание „Чик“

Лили се мразеше, задето се бе съгласила, но кой ценител на изкуството би отказал покана да посети къщата на Лиам Дженър и да разгледа личната му колекция? Не че поканата беше особено любезна. Актрисата тъкмо се бе върнала от сутрешната си неделна разходка, когато Ейми й подаде телефона.

— Ако искате да видите картините ми, елате в къщата ми този следобед в два — излая художникът. — Но не по-рано. Работя и няма да отворя, ако се позвъни.

Определено бе живяла твърде дълго в Ел Ей, тъй като грубостта му й се стори освежаваща. Когато сви от магистралата по страничната отбивка, както я бе упътил Дженър, звездата осъзна колко много е привикнала с безсмислените комплименти и празното ласкателство. Почти бе забравила, че все още съществуват хора, които говорят това, което мислят.

Зърна олющената бледосиня пощенска кутия, която той й бе дал като отличителен знак. Висеше накриво от очукан метален стълб, забучен в стара тракторна гума, запълнена с цимент. В прашната канавка зад гумата се търкаляха ръждясали пружини за легло и смачкан лист от гофрирана ламарина, които обезсмисляха заплашителната табела: „НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“, извисяваща се насред изровената и обраслата с бурени ливада.

Лили зави и намали скоростта, но колата заподскача по изровения път, накланяйки се заплашително настрани. Тъкмо реши да спре и да продължи пеша, когато буренаците изчезнаха и неравният терен бе заменен от гладка чакълена алея. Миг по-късно се показа и къщата, и жената затаи дъх.

Гледката бе невероятна: изискана модерна постройка с бели бетонни парапети, каменни корнизи и стъклени стени. Всичко носеше отпечатъка на Лиам Дженър. Лили слезе от колата и се запъти към сводестата ниша, в която бе вградена входната врата, чудейки се къде ли художникът е намерил архитект, съгласил се да работи за него. Трябва да е бил истински светец.

Погледна часовника си и видя, че е закъсняла точно с половин час, както и бе възнамерявала.

Вратата се отвори. Тя зачака той да й се нахвърли, задето е закъсняла, и остана малко разочарована, когато домакинът само кимна и се отдръпна, за да й направи път.

Дъхът й секна. Стъклената стена срещу входа, съставена от плоскости с неправилна форма, се прорязваше от тесен железен мост, издигнат на около три метра от пода. През стъклото се откриваше удивителна гледка към езерото, скалите и дърветата.