Светът се завъртя и всичко се преобърна. Ръцете му я обгръщаха собственически, все едно мястото й беше в обятията му. Моли не знаеше чии устни се разтвориха първи, но езиците им се докоснаха.

Това беше целувка, родена в самотни копнежи. Целувка, която продължи цяла вечност. Целувка, която й се струваше толкова естествена и правилна, че младата жена не можеше да си припомни причините, поради които не биваше да се случва.

Ръката му се зарови в косата й, а твърдите му мускулести бедра се притиснаха към нейните. Моли усещаше възбудата му и се топеше от щастие, че тъкмо тя я бе предизвикала. Гърдите й настръхнаха, когато дланта му ги покри.

Кевин извика и рязко отдръпна ръката си.

— По дяволите!

Моли отскочи назад и погледът й се стрелна инстинктивно надолу, за да провери дали на бюста й не бяха поникнали остри зъби. Но бедата не беше там.

Съпругът й се взираше кръвнишки в Ру, чиито остри нокти се бяха забили в крака му.

— Махай се, песче такова!

Все едно я заля студен душ и Моли се опомни. Как можеше да се натиска с господин Суперсекси? И дори не можеше да хвърли върху него вината, задето нещата са стигнали твърде далеч, тъй като тъкмо тя бе започнала всичко.

— Спокойно, Ру. — С треперещи пръсти отскубна кучето от крака му.

— Никога ли не изрязваш ноктите на този клингон?

— Той не те нападна. Просто искаше да си поиграе.

— Така ли? Аз също!

Помежду им се възцари продължителна тишина.

Искаше й се мъжът й пръв да отвърне поглед, ала той не го стори, така че и тя не отмести своя. Бе доста изнервящо. Едва се сдържаше да не се свре под леглото, но Тъкър, изглежда, имаше намерението да стърчи тук през цялата вечер и да размишлява. Гръдта, която бе докоснал, пламтеше.

— Нещата се усложниха — промърмори накрая Кевин.

Моли се бе накиснала в доста лепкава каша, забърквайки се с играч от НФЛ, затова реши храбро да пренебрегне омекналите си нозе.

— Не и за мен. Между другото, много готино се целуваш. За разлика от мнозина спортисти, които само те олигавят.

В очите му се мярнаха дяволити искрици.

— Продължавай да се бориш, Дафни, не унивай. Е, ще излезем ли да вечеряме, или да се заемем отново с онази твоя въжделена смучка?

— Забрави за смучката. Понякога, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи.

— А понякога смелите зайчета подвиват опашки.

Явно нямаше да спечели тази игра, затова вирна високо нос във въздуха като богата наследница, каквато не беше, грабна червената покривка и я уви със замах около раменете си.



Трапезарията в хотела „Уинд Лейк“ приличаше на стара ловна хижа. Пред високите тесни прозорци висяха завеси с пъстроцветни щампи като шарките на индианските одеяла, а върху стените от грубо издялани дървени греди беше окачена колекция от снегоходки и древни ловни капани за животни. Компания им правеха препарираните глави на елен и лос. За да не вижда втренчените стъклени очи на нещастните животни, Моли заби поглед в кануто, висящо от покривните греди.

— В Ню Йорк има ресторанти, където се поднася месо от екзотичен дивеч — кенгуру, тигър, слонски пържоли — рече Кевин, който вече можеше да отгатва мислите й. — Веднъж едни приятели ме заведоха там да похапнем сандвичи от лъвско месо.

— Отвратително! Що за ненормалник би ял лъвско месо?

Той се засмя и набоде на вилицата си парче пъстърва.

— Не и аз. Вместо това си поръчах картофени кюфтета и пай с орехи.

— Поднасяш ме. Престани с тези игрички.

Погледът му се плъзна лениво по извивките на тялото й.

— Преди малко нямаше нищо против.

Тя въртеше столчето на чашата между пръстите си.

— Виното беше виновно.

— По-скоро е виновен сексът, който не правим.

Моли отвори уста, за да го среже подобаващо, но куотърбекът я изпревари.

— Спести си приказките, Даф. Време е да признаеш няколко неоспорими факта. Първо: ние сме женени. Второ: живеем под един и същи покрив…

— Не по мое желание.

— И трето: и двамата в момента сме целомъдрени като монахини.

— Ти не можеш да бъдеш целомъдрен и за секунда. Въздържанието от плътски удоволствия е начин на живот, а не мимолетна прищявка. Повярвай ми, зная го. — Нямаше намерение да изрече последното на глас. Или имаше? Набоде ожесточено парченце от задушените моркови, които не понасяше.

Кевин остави вилицата си и се вгледа внимателно в нея.

— Шегуваш се, нали?

— Естествено. — Лапна кръгчето морков. — Да не си помисли, че говоря сериозно?

Той потри брадичката си.

— Не се шегуваш.

— Виждаш ли сервитьорката? Готова съм за десерта.

— Не искаш ли да продължиш с откровенията?

— Не.

Кавалерът й не настоя.

Тя си поигра с още едно парченце морков, сетне сви рамене.

— Имах проблеми.

— Всички имат, дори списание „Таймс“. Престани да увърташ.

— Първо ми кажи къде ще ни отведе този разговор.

— Много добре знаеш къде. Право в спалнята.

— Спалните — натърти тя. Щеше й се да не изглежда толкова мрачен. — Моята и твоята. Така беше и така ще си остане.

— Преди няколко дни щях охотно да се съглася с теб. Но и двамата знаем, че ако не беше нападението на Годзила, в момента двамата щяхме да сме голи в леглото.

Младата жена потръпна.

— Не можеш да си сигурен в това.

— Слушай, Моли, обявата във вестника няма да излезе до следващия четвъртък. Днес е едва събота. Ще са нужни още два дни за срещи с кандидатите. След това още ден или два, за да обуча тези, които ще наема. А това са доста нощи.

Достатъчно дълго бе крила глава като щраус в пясъка. Дотук с нерешителността. Заряза преструвките, че е погълната от храната.

— Кевин, аз не си падам по случайния секс.

— Виж ти, твърде странно. Струва ми се, че си спомням една нощ през февруари…

— Имах мимолетно увлечение по теб, ясно ли е? Глупаво влюбване, на което се поддадох.

— Мимолетно увлечение, а? — Той се облегна назад, видимо развеселен. — Да не би да си на дванайсет?

— Престани да се правиш на идиот.

— Значи си била влюбена в мен?

Лукавата му усмивчица беше точно същата като на Бени, когато си мислеше, че напълно контролира Дафни. На зайчето това никак не й харесваше, нито пък на Моли.

— Бях влюбена едновременно в теб и Алън Грийнспан38. Не мога да си представя къде ми е бил умът. Макар че много повече си падах по Алън Грийнспан. Не ми се мисли какво щях да направя, ако го бях срещнала, изглеждаше адски секси с онова куфарче.

Кевин не обърна внимание на глупавото й бръщолевене.

— Интересното е, че изглежда, и Дафни си пада по Бени.

— Не е вярно! Борсукът се държи ужасно с нея и тя не го понася!

— Може би ако е по-разбрана, и той ще е по-мил.

— Това е още по-отвратително от мен и Шарлот Лонг! — Трябваше да отклони разговора на по-безопасна тема. — Ти можеш да правиш секс, с която си пожелаеш, но ние с теб сме приятели, а това е много по-важно.

— Приятели?

Тя кимна.

— Да, предполагам, че сме. Но може би тъкмо това прави цялата работа още по-вълнуваща. Досега никога не съм правил секс с приятел.

— Забраненото винаги е по-вълнуващо.

— Не разбирам защо го смяташ за забранено. — Младият мъж се намръщи. — Аз имам много повече за губене.

— И как стигна до този дълбокомислен извод?

— Хайде, стига. Отлично знаеш как се отнасям към кариерата си. Твоите най-близки роднини са мои работодатели, а в момента отношенията ми с тях са малко обтегнати. Точно заради това винаги съм избягвал да имам връзки с жени, свързани с отбора. Никога не съм ходил с някоя от мажоретките.

— А виж се сега — готов си да преспиш със сестрата на шефа си.

— Затова ти казах, че аз имам много повече за губене. Докато ти нямаш нищо.

Само малкото си уязвимо сърце.

Кевин прокара пръст по ръба на чашата с вино.

— Истината е, че няколко нощи на разюздан секс може да помогнат на творческото ти вдъхновение.

— Нямам търпение да ме осветлиш как ще стане това.

— Сексът ще препрограмира подсъзнанието ти и повече няма да изпращаш неосъзнати хомосексуални послания в книгите си.

Младата жена завъртя очи.

Новоизлюпеният Фройд се ухили.

— Остави ме на мира, Кевин. Ако бяхме в Чикаго, дори не би ти хрумнало да правиш секс с мен. Не звучи много ласкателно, нали?

— Дяволски съм сигурен, че щеше да ми хрумне, ако прекарвахме заедно толкова време, както тук.

Той нарочно се правеше, че не разбира, но преди да му го каже, се появи сервитьорката, за да попита дали нещо не е наред с храната.

Куотърбекът я увери, че всичко е много вкусно. Тя засия насреща му и започна да си бъбри с него, сякаш бяха стари дружки. Тъй като хората реагираха по същия начин и към Дан и Фийби, Моли бе свикнала с подобни изяви, но момичето беше хубаво, с чувствено тяло и тя се подразни.